№ 424
гр. Пловдив, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20235300900094 по описа за 2023 година
Иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
„МАРКОНИ - 81" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Гоце Делчев, ул. „Екзарх Антим I" № 27, вх. А, представлявано от
управителя И.И.М. чрез адв. А. П., преупълномощен от АД „****", вписано
от СГС по ****, твърди че на 10.03.2022 г. в гр. Пловдив между ответното
дружество „МЕРСИН 2017" ЕООД, в качеството му на продавач и доставчик,
и „МАРКОНИ - 81" ЕООД, в качеството му на купувач, е сключен Договор за
доставка и продажба на 240 тона арматурно желязо. Твърди също, че на
основание Фактура № **********/14.03.2022 г. и платежно нареждане от
15.03.2022 г., е заплатил на същата дата 120 000 лв. - аванс по договора по
банкова сметка на доставчика в „****" ЕАД. Излага твърдения, че въпреки
плащането, както в уговорения тридесетдневен срок, така и до момента,
стоката не е доставена, а ищецът няма вече интерес от изпълнение на
сделката, поради понижаване цената на стоката. Заявява, че с предявяване на
исковата молба прави изявление за разваляне на договора. Моли да се осъди
„МЕРСИН 2017" ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, да
заплати на ищеца сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Ангажира
писмени доказателства. Претендира присъждане на разноски.
Ответното дружество „МЕРСИН 2017" ЕООД, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н „Централен”, ул. „Стоян Михайловски” № 28,
чрез адв. И. Д. С. от АК - Пловдив, със съдебен адрес: ****, оспорва така
предявения иск.
Не оспорва както сключване на договора, така и издаване на цитираната
1
фактура, и направеното от ищеца плащане в размер на 120 000 лева като аванс
по сделката.
Оспорва представения от ищеца договор, като заявява, че в оригинала,
представен от него, липсва окончателен размер на договорената окончателна
цена, поради „промяна в геополитическите процеси“, вследствие на която
страните „не са знаели крайната цена на желязото“ при подписване на
договора. Заявява също, че страните са уговорили доставката на стоката да се
осъществи от конкретен производител, находящ се в РТурция, а именно:
DETAS GROUP OF COMPANIES. Поддържа, че два дни след подписване на
договора е предложил на купувача цена в размер на 1000€/тон без ДДС или
общо 240 х.€ без ДДС, като предложената цена включва доставка на стоката
до склад на ищеца. Счита, че ищецът се е съгласил с тази цена, тъй като е
извършил частично плащане по издадената му проформа фактура на
14.03.2022 г., а от своя страна, ответникът заплатил на 16.03.2022 г. на
производителя сумата 46 560 долара, изисквана като аванс от него.
Стоката била изработена в края на м.март, като твърди че производителят в
Турция поискал плащане на нейния остатък в размер на 190 000 долара, т.е.
цена 980 $/тон при количество от 242 тона. Излага твърдения, че ищецът
отказал да заплати поискания му остатък от цената, тъй като била висока и
започнал преговори директно с производителя в Турция за връщане на
платения по доставката аванс. Преговорите не приключили успешно, като
турската фирма уведомила ищеца, че задържа дадения аванс поради отказ на
купувача от сделката, което причинило на производителя разходи и такси.
Твърди също, че на 09.02.2023 г., предложил на ищеца реално изпълнение по
сделката на много по-ниски цени, но уведомлението се върнало като
непотърсено от ищеца.
На основание така твърдените факти, счита че е изправна страна по договора,
а купувачът неоснователно се е отказал от изпълнението му. Ето защо,
претендира иска да се отхвърли като неоснователен. Ангажира писмени
доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, както и доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото са приети като доказателства представените от ищеца с исковата
молба: договор за доставка и продажба на желязо от 10.03.2022 г., сключен
между страните, съгласно който ответното дружество, в качеството му на
продавач и доставчик, се е задължило да достави на дружеството ищец, в
качеството му на купувач, 240 тона желязо, произведено от производител,
находящ се в Турция - DETAS GROUP OF COMPANIES, с място на
доставката: град Пловдив, главен път – Пловдив – Садово, Тир-паркинг.
Съгласно чл. 1.4., срокът за доставката е 30 дни от датата на подписване на
договора.
Съгласно чл.3.3. Договорената цена е окончателна и не подлежи на
актуализация като следва да се заплати по банкова сметка на продавача,
посочена в чл.4.1. Съгласно чл.4.2. цената следва да се заплати, както следва:
авансово плащане в размер на 120 000 лева, платимо след подписване на
2
договора и издаване фактура от доставчика, а остатъкът от продажната цена –
в срок от два дни след подписване на приемо-предавателен протокол за
приемане на стоките.
Приета е като доказателство фактура № **********/14.03.2022 г./лист 7 от
делото/, издадена от доставчика, с получател дружеството ищец с предмет
„аванс за доставка на желязо“ в размер на 120 000 лева.
Прието е като доказателство е и платежно нареждане от купувача в полза на
продавача за така посочения аванс.
При така приетите доказателства, между страните е обявено за безспорно, че:
на 10.03.2022 г. са сключили договор за доставка на желязо с купувач
дружеството-ищец и продавач - дружеството-ответник; че ответното
дружество е издало Фактура № **********/14.03.2022 г.; че с платежно
нареждане от 15.03.2022 г., купувачът е заплатил сумата 120 000 лв. - аванс по
договора по банкова сметка на доставчика в „****" ЕАД.
С отговора на исковата молба е оспорен представения от ищеца препис от
договора, сключен между страните, като се твърди, че в подписания между
страните оригинал не е била нанесена останалата част от продажната цена в
чл.4.2., ал.2. По повод на това оспорване, ищецът бе задължен да представи
оригинал на договора, което задължение бе изпълнено, а представения от
него оригинал /л.88 от делото/ в открито съдебно заседание, проведено на
23.10.2023 г., не бе оспорен от ответника. Налага се извод, че остатъкът от
продажната цена, посочен в чл.4.2, ал.2 от договора е в размер на 240 000 лв.
Следва да се отбележи, че спорна е не посочената сума, а налице ли е
изпълнение или не на задълженията на ответното дружество, в качеството му
на продавач и доставчик след заплащане на аванс от страна на купувача,
който факт е определен за безспорен между страните.
При така изложените от страните твърдения, в тежест изцяло на ответното
дружество бе да установи по безспорен начин, че е изпълнило задълженията
си по договора.
По делото няма спор, че доставка на каквато и да е част от желязото, предмет
на договора, не е била осъществена.
От ответната страна се твърди, че причина за този факт е забава на кредитора,
който, сам се отказал от изпълнение на договора в директни преговори с
производителя на желязото.
Съдът намира този довод за изцяло неоснователен.
На първо място, следва да се подчертае, че между страните са възникнали
валидни облигационни отношения по договор за покупко-продажба и
доставка на посоченото количество желязо. Този договор ги обвързва с
всички негови клаузи /които са безспорни между тях/. Сред тях няма такива
клаузи, които да обвързват цената или последващо изпълнение на договора от
волята, преценка или договаряне с трето за договора лице, каквото е
производителя. Такива факти и обстоятелства биха били относими
единствено и само, ако са довели до изменение на договора в същата форма, в
която е бил сключен.
3
Нещо повече. Съгласно чл.3.3. договорената цена е окончателна и не подлежи
на актуализация, а съгласно чл.4.2., остатъкът от продажната цена е следвало
да се заплати в срок от два дни след подписване на приемо-предавателен
протокол за приемане на стоките. Казаното означава, че с плащане на
уговорения аванс от страна на купувача, за доставчика продавач възниква
неотменимото задължение му да достави цялото уговорено количество
желязо до посоченото място на доставка. Задължението за заплащане на
остатъка от продажната цена, възниква в срок от два дни след подписване на
приемо-предавателен протокол за приемане на стоките. Такъв протокол нито
се твърди, че е съставян, нито че стоката е била въобще доставена. Дали
дружеството-производител, находящо се в РТурция е било съгласно да
предаде цялата заявена стока без да му е била платена тя и при уговорката
между страните, е въпрос който е напълно неотносим към спора, защото
задължението на доставчика е поето именно в посочения смисъл.
По делото не се ангажираха доказателства ответното дружество да е
изпълнило задължението си по чл. 1.4., да достави договореното количество
желязо в срок от 30 дни от датата на подписване на договора, който срок
изтича на 10.04.2022 г. Казаното означава, че с изтичане на договорения срок,
продавачът е изпаднал в забава, която не е по вина на купувача. Ето защо, за
последния, в качеството на изправна страна по договора, е възникнало
правото да развали договора поради неговото съществено неизпълнение от
страна на продавача, което право е реализирано с изявление в исковата молба,
достигнало до ответника.
Представените от ответното дружество писмени доказателства, извадка от
електронна кореспонденция, не оборват така направения извод на съда, по
изложените по-горе мотиви.
На основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за ответника е възникнало
задължението да заплати на ищеца получената на отпаднало основание –
развален договор за доставка, сума в размер на 120 000 лева, поради което
искът е основателен и доказан в пълен размер.
Сумата следва да се присъди, ведно със законната лихва от момента на
получаване на исковата молба от страна на ответното дружество – 24.03.2023
г., доколкото в този момент то е уведомено за разваляне на сключения между
страните договор.
На основание чл. 78 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски в размер на 10 800 лв., съгласно списък по
чл.80 от ГПК.
Предвид изложените мотиви, на основание чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МЕРСИН 2017" ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, р-н „Централен”, ул. „Стоян Михайловски” № 28, чрез адв. И. Д. С.
от АК - Пловдив, със съдебен адрес: ****, да заплати на „МАРКОНИ - 81"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Гоце Делчев, ул.
4
„Екзарх Антим I" № 27, вх. А, представлявано от управителя И.И.М., чрез
адв. А. П., преупълномощен от АД „****", вписано от СГС по ****, сумата
120 000 /сто и двадесет хиляди лева/, дължима на отпаднало основание –
развален поради неизпълнение от страна на доставчика на договор за
доставка и продажба на 240 тона арматурно желязо, сключен между същите
страни на 10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както и 10 800 лв. деловодни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5