Р Е Ш Е Н И Е
16.10.2020
год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети
състав
На
13 (тринадесети) октомври Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Й.-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Й.-Момова
гражданско дело номер 363
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по глава ХХV от ГПК.
Предявен е
иск за издръжка на дете от родител за минало време, с правно основание чл. 149
от СК.
В исковата молба Д.Й.Ц., действаща чрез своя родител и
законен представител А.Ф.Й. твърди, че ответникът Й.Ц.Й. е неин баща. Родителите
на детето сключили граждански брак през 2008 г., като от месец април 2020 г.
същите окончателно се разделили. А. Й. заедно с детето се установили в дома на
родителите си в кв. Кирково на гр. Велики Преслав, а ответникът останал да
живее в гр. Велики Преслав. От момента на фактическата раздяла, Й.Й. по никакъв
начин не подпомагал съпругата си и не предоставял издръжка на ищцата, като
осъществил контакт с нея няколко пъти. Грижите по отглеждането и възпитанието
на детето се осъществявали изцяло от майка му, активно подпомагана от своите
родители. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
да заплати месечна издръжка на детето си в размер на 200 лв. месечно, за
периода 10.04.2020 г. – 13.08.2020 г., като на законния представител на детето
бъдат присъдени деловодните разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, пълномощникът му изразява становище за неоснователност на
претенцията, като моли същата да бъде отхвърлена. При условията на
евентуалност, отправя искане за присъждане на минимален размер на издръжката.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложеното
по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане
№ 34/*** г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики
Преслав е, че А.Ф.Й. и Й.Ц.Й. са родители на детето Д.Й.Ц., род. на *** година.
Съдът констатира от удостоверение № 11/18.08.2020 г., изд. от СУ „Черноризец
Храбър“ гр. В.П., че Д. е редовна ученичка в шести клас през учебната 2020/2021
г. Не са налице доказателства за
алиментни задължения на страните към други лица.
Разпитаните в съдебно заседание като свидетели В.М.и Ф. М.
(дядо на ищцата) сочат, че родителите на Д. се разделили в началото на м. април
2020 г., когато ответникът изгонил съпругата си и детето от семейното жилище. Оттогава
детето било отглеждано от майка си, подпомагана от нейните родители.
Разширеното семейство обитавало къща, находяща се в гр. В.П., кв. Кирково. Д.
била ученичка в шести клас, като посещавала учебно заведение в гр. В.П.. Майката
полагала труд като сервитьорка, освен това стопанисвала питейно заведение в
града, като получавала доходи около 500-600 лв. От друга страна, ответникът
живеел в гр. В.П. и работил като шофьор, но по никакъв начин не подпомагал съпругата
си за издръжката на детето. Същият осъществил едва няколко контакта с детето.
Детето страдало от астигматизъм, за лечението на който месечно купували лекарства
на стойност 40,00 лв.
В служебно изискания социален доклад се сочи, че А.Й. и
детето обитават къща, собственост на нейните родители, находяща се в кв.
Кирково на гр. В.П.. В нея били осигурени много добри битови условия за
отглеждането на детето, което редовно посещавало учебни занятия в гр. В.П.. А. Й.
полагала труд като сервитьорка, като се осигурявала върху размера на
минималната работна заплата. Ответникът работил като шофьор на 4-часов работен
ден и получавал трудово възнаграждение в размер на 310 лв.
Предвид
така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 149 от СК и предявения иск се явява частично
основателен и доказан. Предвид обстоятелството, че настоящото производство
е отделено от производството по предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1
от СК, в което ще бъде определена първоначална издръжка, както и установеното
по делото (изводимо от показанията на разпитаните свидетелки), че родителите на
детето са във фактическа раздяла, съдът намира, че са налице предпоставките на
цитирания законов текст. Установи се по делото, че А. и Й. Йорданови се
разделили окончателно в началото на месец април 2020 г. Доказа се по делото, че
след настъпилата раздяла, детето Д. се отглежда и възпитава изключително от майка
си – А.Й.. Ответникът се дезинтересирал от родителските си задължения по
отношение на детето, включително и това за плащане на издръжка на същото. Ето
защо, следва да се приеме за установено, че през периода 10.04.2020 г. – 13.08.2020
г. Й.Й. не изпълнявал родителското си задължение за плащане на издръжка на
детето си.
Предвид
горното, претенцията за плащане на издръжка за минало време следва да бъде
частично уважена.
Родителите
на детето не представят доказателства за реализираните от тях доходи. И
двамата, обаче, са в трудоспособна възраст, не са налице доказателства за
намалена работоспособност. Поради това, съдът приема, че са в състояние да
реализират месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна
заплата, установена за страната през процесния период.
Съдът, като съобрази потребностите на детето Д.,
обусловени от възрастта му, както и материалните възможности на родителите му,
определя обща месечна издръжка за посочения период в размер на 290 лв., от
които бащата следва да заплати по 190 лв. месечно. Претенцията за издръжка за
минало време, в останалата ѝ
част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид
всичко изложено, Й.Й. следва да бъде осъден да заплати издръжка на детето си за
минало време за времето от 10.04.2020 г. до датата, предхождаща завеждането на
исковата молба – 13.08.2020 г., включително, в посочения по-горе размер, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера
на присъдената издръжка
с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 32,00 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден заплати на законния представител на ищцата направените разноски по
делото, съобразно уважената част от иска в размер 237,50 лева.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Й.Ц.Й. с ЕГН **********,***,
да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното
си дете Д.Й.Ц. с ЕГН **********, действащо чрез своя родител и законен
представител А.Ф.Й. с ЕГН **********, и двете с адрес ***, месечна издръжка за периода 10.04.2020 г. – 13.08.2020 г., вкл., в
размер на 190,00 (сто и деветдесет) лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2020 г. до
окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.Ц., чрез нейния
родител и законен представител А.Ф.Й. срещу Й.Ц.Й. иск с правно основание чл.
149 от СК в останалата му част над 190,00 лв. месечно до пълния предявен размер
от 200,00 лева месечно, като неоснователен и недоказан.
На основание
чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ОСЪЖДА Й.Ц.Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВПРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка с
правно основание чл. 149 от СК, в размер на 32,00 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Й.Ц.Й. да заплати на А.Ф.Й. направените разноски по
делото, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 237,50 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдената издръжка.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, считано от 16.10.2020
година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: