№ 51
гр. Раднево, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100331 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ИВ. Г. Й. срещу Н. К.
ИВ., с която се предявява иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и във вр. чл. 52
ЗЗД. Ищецът твърди, че на 30.12.2020 г. ответницата Н.И. на една от
пресечките в с. Знаменосец го блъснала докато управлявала лек автомобил
Форд Орион с рег. № ****, а той бил с велосипед. Твърди, че той се движил с
велосипеда в дясната страна в прав участък и спазвал правилника за
движението. Твърди, че ответницата излезнала от една пресечка засилена и
без да спре и да се огледа дали не идва някой, след което го ударила и го
влякла по улицата, а от това получил счупване на пръста и удар в коремната
област. Твърди, че от сблъсъкът дори загубил съзнание за кратко. Твърди, че
от велосипеда му вече не ставало нищо, тъй като бил увреден. Поради това
иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лв. причинени
имуществени вреди за счупен велосипед и сумата от 1000 лв. причинени
неимуществени вреди за счупен пръст, загуба на съзнание, болки в коремната
област.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. К. ИВ., чрез
адв. Г., в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че никога не е
била участник в ПТП и не е причинявала такова. Оспорва наличието на
извършено от нея вредоносно деяние, което в причинна връзка да е
причинило на ищеца претендираните вреди. Твърди, че към твърдяната дата
на настъпване на ПТП била сключена валидна застраховка ГО в „Бул Инс“
АД за процесния автомобил Форд Орион с рег. № ****, към който
застраховател ищецът следвало да предяви претенцията си, както и да бъде
привлечен като трето лице – помагач. Иска отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
1
Третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“ АД взема становище, че исковете
са неоснователни. Оспорва ПТП да се е случило въобще, тъй като няма
съставен протокол за ПТП, като единствени индикации били думите на
ищеца. Оспорва наличието на виновно поведение от ответницата, навежда
съображения за неправилно движение на ищеца с велосипеда и принос за
настъпване на ПТП. Оспорва ищецът да е претърпял претендираните вреди и
причинната връзка между вредите и ПТП.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно за възникване на отговорността на ответника за
непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка
и непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани
имуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
В случая за основателността на исковете ищецът следва да докаже
извършено от ответницата деяние с конкретния описан в исковата молба
механизъм, като вследствие на причинено от ответницата ПТП на 30.12.2020
г. на една от пресечките в с. Знаменосец е претърпял претендираните
имуществени вреди за счупен велосипед и размера на тази вреда, както и
претърпени неимуществени вреди от счупен пръст, загуба на съзнание, болки
в коремната област.
По делото е прието като писмено доказателство застрахователна полица
от 06.08.2020 г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил Форд Орион, с рег. № ****, червен цвят,
дизел, произведен 1991 г., сключена от И.С.И, живущ в гр. Стара Загора, Ж.К.
*****. Видно е от отговора на исковата молба, договора за правна помощ и
пълномощното /л.32/, че на същия адрес живее и ответницата Н. К. ИВ., което
е косвено доказателство, че ответницата Н. К. ИВ. и лицето И.С.И живеят на
един адрес, съответно въпросният автомобил вероятно би могъл да се ползва
и от ответницата Н. К. ИВ..
Тук следва да се отбележи, че в проекта на доклад и доклада по делото
съдът е посочил регистрационен номер на автомобила ****, а всъщност
автомобилът е с рег. № ****, което се дължи на погрешно разчитане на
ръкописния текст в исковата молба, където е посочен номерът на автомобила.
По делото е разпитан като свидетел лицето Д. Д. М., който живее в с.
Знаменосец в близост до мястото, където се твърди да е станало ПТП. От
показанията на св. М. е видно, че същият не е бил пряк очевидец на сблъсък
между лекия автомобил и ищеца като колоездач, като дори посочва „дали той
се е ударил в нея или тя него не знам“. Свидетелят посочва, че чул израза
„Ох, майко, ти ме утрепа, кво направи“ и тогава ищецът И.Й. и „някаква жена
с черна коса“ отишли до пейка в близост и седнали на нея. Свидетелят М. е
чул случилото се и отишъл да види какво се случва като видял, че колата
била червена на цвят, със старозагорска регистрация, което напълно отговаря
на идентифицирания лек автомобил Форд Орион с рег. № ****, за който е
2
представена застрахователната полица. Инцидентът се случил на кръстовище
в с. Знаменосец, където е пресечка за с. Тихомирово. Установява се, че във
въпросния автомобил е имало три жени – една с побелели коси и очила, която
го управлявала и не слезнала от автомобила, а друга жена слабичка с черна
коса слезнала да помогне на ищеца и му казала „нищо ти няма, малко кръв,
дай да го промием“. С оглед обстоятелството, че в автомобила са били само
жени, то с изключително голяма вероятност се установява, щом автомобилът
е процесният Форд Орион с рег. № ****, да го е управлявала именно
ответницата Н.И., като семеен автомобил. Обстоятелството, че шофьорът не е
слезнал от МПС /така показанията на св. М./, води на допълнителен косвен
извод, че водачът не е желал да разкрие самоличността си при ПТП.
Свидетелят М. видял, че ищецът И.Й. бил с превързан пръст, от който
течало кръв, а каплата на колелото на ищеца била изкривена. Били дошли на
място патрул от РУ-Раднево, които са предложили на ищеца да го откарат до
болницата, но той отказал. От приетия фиш от спешна медицинска помощ от
30.12.2020 г. /л.14/ е видно, че на ищеца му е направена стерилна превръзка
след обработка на рана и мека имобилизация, като поради липса на ортопед е
насочен за консултация с оглед съмнения за фрактура на 3-та фаланга на 2-ри
пръст, показалец, на лявата длан. На 07.01.2021 г. е направен преглед на
ищеца и от съдебен медик и е издадено съдебномедицинско удостоверение
/л.17/, в което са констатирани същите манипулации и диагноза като във
фиша от ЦСМП-Раднево, единствено в областта на пръста със съмнение за
фрактура.
От показанията на св. Д.М. се установява, че дошлите на място полицаи
попитали ищеца И.Й. „я да видим какво има в джоба“ и тогава ищецът им
отговорил „те ми дадоха 20 лева“, а полицаите казали „вие явно сте се
оправили“. В този момент ищецът Иванов Й. не бил казал, че искал да съди
ответницата Н.И.. Косвено от тези обстоятелства се установява, че след като
жените от колата са дали на ищеца парична сума, независимо от нейния
размер, то те са признали пред ищеца вината си, че са причинили деянието, от
което ищецът е получил увреждане. Поради тези причини и е полицаите след
проведен разговор с ищеца са решили, че ПТП не следва да се регистрира и
завежда, тъй като ищецът се е разбрал с шофьора на автомобила, като не е
било необходимо съставянето на протокол за ПТП съгласно Наредба № Iз-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и ГФ. Следва да се има предвид обаче, че
ищецът е възрастен човек и след такъв инцидент е напълно вероятно да е бил
объркан, а всякакви негови действия по доброволно уреждане на
отношенията си с водача на МПС, не го възпрепятстват на по-късен етап да
претендира правата си за причинените му имуществени и неимуществени
вреди спрямо прекия причинител на вредата. Отделно от това няма никакви
писмени документи, с които страните да са уредили доброволно отношенията
си и които да се вземат предвид в настоящото производство.
От показанията на св. М.Г., чиито показания съдът прецени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК, с оглед възможната заинтересованост на
свидетеля, за която има данни за образувана преписка в РП-Стара Загора, ТО-
Раднево, за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, че се е заканила с убийство на
ответницата Н.И. на 04.05.2021 г. /виж писмото на ТО-Раднево на л.92-93/.
Очевидно е личното отношение на св. М.Г. към ответницата Н.И. и от
дадените отговори от свидетеля, която по-скоро дава субективна оценка, че е
3
лично засегната от въпросното деяние – посочва „остава един инвалид и едно
младо момиче без такова“. Съдът намира, че показанията на св. М.Г., макар и
да се приеме да са обективни, то не установяват нещо различно от
установеното от писмените доказателства и другите гласни доказателства.
Посоченото, че ищецът го болял корема и още го боли, тоест 10 месеца по-
късно, и като се има предвид, че ищецът не се е оплакал от болки в корема на
лекарите от ЦСМП-Раднево на 30.12.2020 г. и на съдебния медик на
07.01.2021 г., то такава болка от ПТП едва ли е възникнала за ищеца, още
повече пък и да продължава към момента, без да се вземат никакви мерки за
диагностициране и лечение. Няма и никакви данни ищецът да е губил
съзнание при съприкосновението си с автомобила и последващото падане.
Напротив, видно е от свидетелските показания, предимно на
незаинтересования св. М., че ищецът И.Й. е повтарял постоянно „кво ма
направи, ти ма уби“, което при всички положения не би могъл човек, в
състояние на загуба на съзнание, да изговори. Нито дошлите на място
полицаи, нито лекаря от ЦСМП-Раднево е констатирал данни за подобно
състояние на ищеца. Затова и съдът намира, че не се установява като пряка
последица от падането на ищеца да са настъпили краткотрайна загуба на
съзнание или пък болка в корема, най-малко пък да е продължаваща и
понастоящем.
От изложеното до тук съдът прави фактически извод, че чрез косвени
доказателства, достатъчни в тяхната съвкупност, се установява, че във
въпросния ден на 30.12.2020 г. ответницата Н.И. е управлявала семейния
автомобил Форд Орион с рег. № **** и при инцидент, ПТП със
съприкосновение с ищеца И.Й. като велосипедист, на платното за движение,
в близост до кръстовище в с. Знаменосец, на отбивка за с. Тихомирово, е
бутнала ищеца от колелото, вследствие на което ищецът е получил охлузване
на показалеца на лявата длан с фрактура на 3-та фаланга, неналагаща
хоспитализиране. Била е смачкана, тоест увредена и каплата на управлявания
от ищеца велосипед, за който няма данни да е бил с особености, различаващ
го от масовите велосипеди.
Отделно от всичко изложено, няма данни за поведението на ищеца на
пътя като велосипедист, но видно от показанията на св. М., ищецът Иванчо
„често кара колело“, „като цяло бива го да кара колело“ и „в края на платното
кара“. От това принципно следва извод, че ищецът И.Й. често кара колело в
селото и кара примерно, в дясната част на платното. Освен това пък, видно от
свидетелските показания, времето е било добро, с добра видимост, тоест
шофьорът в лицето на ответницата Н.И. няма как да не е възприела наличието
на велосипедист и да предприеме съответно поведение на управление на
МПС, че да избегне евентуално ПТП с велосипедиста, каквото поведение
очевидно не е било осъществено в случая. Наличието на тези индиции, както
и даването на 20 лева на ищеца, с цел уреждане на последиците от ПТП,
водят на сигурен извод, базиран на множество косвени доказателства, че
ответницата е виновният в случая водач, причинил ПТП. А поради това и тя е
лицето, което съгласно чл. 45 ЗЗД дължи обезвреда на ищеца за причинените
му имуществени и неимуществени вреди. Съответно няма никакви преки или
косвени доказателства ищецът И.Й. да е имал поведение, което да е
допринесло за настъпване на вредите, с което възражението на третото лице-
помагач за съпричиняване съдът намира за неоснователно.
По отношение на имуществените вреди, съдът намира, че няма данни
4
въпросният велосипед да е тотално и изцяло унищожен. Напротив, от
гласните доказателства, които съдът възприе, е видно, че единствено едната
капла е била смачкана, което е равносилно на унищожаването й, а други
увреждания няма. Няма данни нито за вида на велосипеда, нито за каплата,
поради което съдът приема, че са стандартни такива. Тъй като се установи
конкретна вреда, но не и нейният размер, съдът съгласно чл. 162 ГПК следва
да определи размера на вредата. Съгласно чл. 162 ГПК когато искът е
установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо
лице. Съдът, след справка в интернет за средната пазарна цена на капла за
велосипед в масовите сайтове за продажба на части за велосипеди, намира, че
средната стойност на чисто нова обикновена капла е около 50 лв., която сума
съгласно чл. 162 ГПК следва да се приеме за стойност на имуществената
вреда в настоящия случай. Затова и искът за имуществените вреди съдът
намира за основателен за сумата от 50 лв. и ще се уважи в този размер, ведно
със законната лихва от датата на деликта – 30.12.2020 г., съответно като
неоснователен за разликата до претендирания размер от 300 лв., в която част
ще се отхвърли. Тук ще се отбележи, че по реда на чл. 45 ЗЗД се дължи
обезвреда на реалната вреда и в никакъв случай институтът на непозволеното
увреждане не следва да се превръща в механизъм за неоснователно
обогатяване на пострадалите лица.
По отношение на неимуществените вреди, съдът намира, че при така
установеното наличие на противоправно поведение и настъпил от него
вредоносен резултат за пострадалия ищец И.Й., следва да се определи
обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната (Решение № 407 от
26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о., ГК, постановено в
производство по чл. 290 от ГПК). По делото са приети писмени доказателства
за имущественото състояние на ищеца /получава пенсия около 500 лв. и няма
никакво друго имущество/, който е бил на възраст 70 години към дата
30.12.2020г. Установи се само охлузването и вероятното счупване на 3-та
фаланга на показалеца на лявата длан на ищеца, които неминуемо водят до
болки и неприятни усещания в кратковременен период /до 1 месец/. Няма
сигурни допълнителни данни за наличието на счупване, а само за вероятност
от счупване. Не се установиха другите оплаквания в исковата молба за
краткотрайна загуба на съзнание и болки в корема. Следва да отчете
обстоятелството, че на ищеца му е оказана помощ и съдействие от возещите
се в лекия автомобил, като следва да се отчете, че и ответницата би могла да е
била в шок и затова да не е слезнала от колата.
По принцип деликтното обезщетяване преследва пряко за цел
възстановяване на вредните последици, но като неговата вторична последица
е възпиране на членовете от обществото от неправомерно засягане на чужда
правна сфера под страх от репарация на вредните последици. В този смисъл
вредните последици като неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД
следва да възстановяват реалната вреда, чийто размер да постига като своя
5
последица и превантивна цел, въздържане от последващо извършване на
деликти.
Съдът, в настоящия съдебен състав, с оглед икономическата обстановка
в страната, както и с пряко установените настъпили вреди за ищеца като
болки, налагат обезщетяване със сума в размер около 500 лв. По-нисък размер
на обезщетението нито би могъл да постигне като крайна цел реална
репарация на вредата, нито би имал за последваща цел въздържане от
извършване на подобен род деликти. От друга страна по-висок размер на
обезщетението в случая би довел до нарушаване на принципа на
неоснователното обогатяване, като се има предвид ниския интензитет на ПТП
и изключително леките травматични увреждания за човек на възрастта на
ищеца.
Поради това ще следва да се уважи иска за неимуществени вреди до
размера от 500 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта –
30.12.2020г., и да се отхвърли за разликата до 1000 лв. като неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, но такива не
са поискани, а съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
не дължи произнасяне по евентуални разноски на ищеца.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК и ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Ответницата е сторила разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. /договор за правна защита и
съдействие от 14.06.2021г. на л.32/. Поради това с оглед отхвърлената част от
иска ищецът ще следва да заплати на ответницата разноски в размер на
230,77лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. К. ИВ., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, кв. ****, да
заплати на ИВ. Г. Й., ЕГН **********, от с. Знаменосец, община Раднево, на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в счупена капла на
велосипед, и сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се болки от охлузване и вероятно
счупване на показалец на лява длан, които вреди са настъпили вследствие на
извършено от Н. К. ИВ. противоправно поведение на 30.12.2020 г. и
реализирано ПТП при управление на МПС Форд Орион с рег. № **** на
кръстовище в с. Знаменосец, на отсечката за с. Тихомирово, ведно със
законната лихва върху главниците от 30.12.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за
разликата над присъдените 50 лв. до претендираните 300 лв. и иска за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 500 лв. до
претендираните 1000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА ИВ. Г. Й., ЕГН **********, от с. Знаменосец, община
Раднево, да заплати на Н. К. ИВ., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, кв.
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 230,77 лв. (двеста и тридесет
6
лева и 77 ст.), представляваща сторените в производството разноски.
Решението е постановено при участието на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87,
като трето лице - помагач на страната на ответника Н. К. ИВ., ЕГН
**********.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7