Р Е Ш Е Н И Е
№ 104/19.2.2018г. 19.02.2018 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХІV граждански състав
На седми февруари две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Галя Русева
при секретаря М. Й.,
като разгледа докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 3828 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Т.Д.Т. с ЕГН ********** ***, против С.Д.Т. с ЕГН ********** ***, с която се моли съдът да постанови решение, с което на осн.чл.87 от ЗЗД развали сключеният между ответницата, от една страна, и починалата наследодателка на страните Ж. Д. ***, от друга, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № *** г., том ***, дело № *** г. на нотариус Т. Д. при ЯРС, до размера на 1/2 ид.ч. от имота.
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата са сестри, наследници на Ж. Д. ***, поч. на 15.04.2017 г. Сочи се, че приживе с нот.акт № *** г. на нотариус Т. Д. при ЯРС наследодателката прехвърлила на ответницата правото на собственост върху своя недвижим имот, представляващ жилище-апартамент № *** във *** на ул. „***“ в гр. Я., със застроена площ от 61,90 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № *** с площ от 5,17 кв.м. и 2,06 % от общите части на сградата, срещу задължението на приобретателката да издържа прехвърлителката и да я гледа, докато е жива. Сочи се, че ответницата никога не е изпълнявала задълженията си по договора, че не е полагала грижи за майка си, нито й е давала издръжка, а пенсията й била малка и не достигала. Приживе наследодателката боледувала и се нуждаела от специални грижи, които й били осигурявани от ищцата и нейния син, а ответницата рядко посещавала майка си. Ето защо, ищцата счита, че последната не е изпълнила задълженията си по договора, поради което претендира неговото разваляне, до размера на наследствената си ½ ид.ч.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, сочи доказателства, молят за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
Правното основание на предявения иск е чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
В срока за отговор ответницата е оспорила иска с твърдението, че е изпълнявала задълженията си по договора спрямо прехвърлителката. Сочи, че отношенията между ищцата и майка й са били изключително лоши, че ответницата почти не е поддържала връзка със сестра си, тъй като живее в гр. Р.от 1981 г., но винаги, когато майка й била разстроена от отношението на ищцата, заминавала при нея или ответницата идвала в гр. Я., за да я успокоява. Твърди се, че прехвърлителката е била здрава и жизнена жена, че не е имала нужда от специална помощ и грижи, че й е изпращала храна, дрехи, обувки, шапки, превеждала й е парични средства. Ответницата дори закупила на майка си мобилен телефон, за да има с нея постоянна връзка. Сочи, че до последните си дни прехвърлителката се е обслужвала сама, че е разпределяла самостоятелно и разумно средствата си и че дори е издържала сина на ищцата; че приживе е продала наследствени земи, средствата от които е вложила в банка; че сама е поддържала апартамента си и е правела ремонти. Поради това, сочи, че грижите за издръжка са били предоставяни в пълен обем от ответницата и че не е налице основание за разваляне на договора.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с процесуален представител, моли за отхвърляне на иска, сочи доказателства и претендира разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответницата по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и това е видно от приложените по делото писмени доказателства, че същите са наследници по закон /дъщери/ на Ж. Д. ***, поч. на 15.04.2017 г., като са я наследили при равни квоти – по ½ ид.ч.
С нот.акт за прехвърляне на недвижим имот чрез покупко-продажба срещу гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № ***, том ***, дело № *** г. на нотариус Т. Д. при ЯРС, наследодателката на страните Ж. Д. К. е прехвърлила на ответницата следния недвижим имот: апартамент в гр. Я. ул. „***“ № ***, с площ от 61,90 кв.м., ведно с избено помещение № *** с площ от 5,17 кв.м. и 2,06 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, срещу задължението на ответницата да гледа и издържа прехвърлителката, докато е жива, като й осигури спокоен и нормален живот, като продавачката си е запазила правото на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. Прехвърленият имот понастоящем се идентифицира като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.538.132.1.47 по кадастралната карта на гр. Я.
Безспорно е, че ищцата има правен интереса да претендира развалянето на алеаторния договор до размера на своята наследствена ид.част, при положение, че твърди, че ответницата приживе на наследодателката не е изпълнявала задълженията си да я гледа и издържа /Решение № 132/09.04.2015 г. по гр.д. № 4895/2014 г. на ВКС, ІV г.о./
От представените към исковата молба писмени доказателства за правени от наследодателката изследвания в лаборатории в края на 2016 г., както и от представеното по делото медицинско досие на същата от доктор Ал С. – неин личен лекар, се установява, че приживе прехвърлителката е страдала от хипертонична болест на сърцето, от нетоксична гуша и неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, като в последните два-три месеца преди смъртта си се е оплаквала от главоболие, световъртеж, стягане в тилната област, бучене в ушите, гадене и повръщане. Във връзка с оплакванията й, лекуващият й лекар й е назначил терапия, видно от амбулаторни листи от 03.01.2017 г. и 03.02.2017 г. Установява се също, че в края на 2016 г. на наследодателката са били назначени изследвания за кръвна захар и урина във връзка с лечение на диабет. От данните от амбулаторните листи от предходни години /2007 – 2015 г./, се установява, че наследодателката е страдала от старческа катаракта, хипертония и хемороиди.
В отговора на исковата молба ответницата е навела твърдения, че приживе прехвърлителката е разполагала с достатъчно средства и спестявания, за да се издържа сама, като в тази връзка е ангажирала и писмени доказателства: справка от ТД на НАП – офис Я. за размера на отпуснатата на наследодателката пенсия за периода м. юли 1992 г. до датата на смъртта й – 15.04.2017 г., от която се установява, че преди да почине Ж. К. е получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 161,38 лв.; справки от „Банка ДСК“ ЕАД и от „Първа инвестиционна банка“ АД, от които е видно, че приживе лицето е притежавало множество срочни депозити в посочените банки, като след смъртта му наследниците му са закрили един срочен депозит в „ПИБ“ АД и три срочни депозита в „БАНКА ДСК“ ЕАД. Съдът счита, че наличните средства по поддържаните от наследодателката срочни депозити през годините, както и размерът на получаваната от лицето пенсия, са обстоятелства, които са ирелевантни за настоящия правен спор и нямат отношение към предмета на доказване, който е свързан единствено и само с установяване пълното и точно изпълнение на поетите с алеаторния договор задължения от страна на ответницата. Както е прието и в Решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г., ІV г.а. на ВКС, договорите за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане са вид ненаименован алеаторен договор, като съдържанието на насрещните права и задължения се определя свободно от страните, но издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги и в пълния обем, независимо дали продавачът има собствени средства за издръжка, тъй като се касае за договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне на договора.
В този смисъл съдът счита, че възраженията, направени от процесуалния представител на ищцата в с.з. на 07.02.2018 г., са основателни, тъй като за уважаването на предявения иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е без значение обстоятелството дали и с колко средства е разполагала приживе прехвърлителката, и дали същата е била в състояние да се издържа сама, респ. дали е имала нужда от грижи. Както правилно е отбелязал и процесуалният представител на ищцата в с.з. на 07.02.2018 г., тези възражения биха били релевантни в производство за отмяна на дарение на недвижим имот поради недаване на издръжка от надарения на дарителя по реда на чл. 227 от ЗЗД, тъй като само в това производство се изследват обстоятелствата дали дарителят е имал действително нужда от издръжка, дали е поискал такава преди завеждането на исковата молба и дали надареният е имал възможност да му я даде, без да се постави в по-неизгодно материално положение. В настоящото производство доказателствената тежест на ответницата е да установи точно и пълно, ежедневно и регулярно изпълнение на поетите от нея задължения за издръжка и гледане, както и осигуряването на нормален живот на прехвърлителката, независимо от средствата и нуждите на последната.
По делото е представено писмо на Д“СП“ Я. до Областен управител – Я., с копие до Ж; Д. К;, от което е видно, че на 01.10.2007 г. същата е поискала предоставяне на еднократна социална помощ за предстояща операция на окото поради това, че не разполага с доходи. С посоченото писмо тази молба е била отхвърлена.
Представен е и фиш за спешна медицинска помощ № *** г., оказана на Ж. Д. на домашния й адрес. При посещението си на място в дома на лицето на 15.04.2017 г. /датата на смъртта/ лекарите са установили, че пациентката е спряла да говори, че е неконтактна и неадекватна, в терминално състояние, и са поставили диагноза „Сомнолентност“, граничеща с кома“.
По делото и двете страни са ангажирали свидетелски показания. Разпитан е свидетелят Д. Л. – син на ищцата и племенник на ответницата. Същият твърди, че през целия си живот е живял в процесното жилище със своята баба до нейната смърт. Твърди, че през годините баба му е имала диабет и се е налагало през последните три месеца от живота й той лично да я води на изследвания в болница, като резултатите не са били добри и в последните дни от живота си Ж. К. е тежала около 30-40 кг. Свидетелят твърди, че преди да се влоши здравословното състояние на баба му през последните три месеца преди смъртта й, същата се е обслужвала сама, но след това се е залежала и не е била в състояние сама да се грижи за себе си. Свидетелят, както и неговите родители, били неотлъчно до нея, тъй като тя имала нужда от помощ – водели я до тоалетна, сменяли памперсите й, перяли дрехите й. Свидетелят посочва, че докато са живели в едно домакинство с баба си, той е заплащал всички разходи за ток, вода, телефон, храна и ремонти. Твърди, че приживе баба му спестявала и нищо не харчела, а той поемал всички разходи и пазарувал; че ответницата през последните години започнала да идва в гр.Я. веднъж годишно, като последната година дошла два пъти, когато баба му се е влошила, и останала за 1-2 дни. По-късно също й се обадили по телефона, за да дойде и да се погрижи за майка си, която била с влошено здравословно състояние, но ответницата отказала. Дошла отново в град Я. чак на погребението и не е имало период, в който ответницата да се е грижила за майка си, тъй като физически нямала такава възможност, понеже се намира в град Р. Сочи, че ответницата не е водила майка си на почивки и на прегледи. Ж. К. посещавала град Р. веднъж годишно за около два-три дни. Свидетелят твърди, че леля му не е изпращала пари на баба му през годините, както и че при идванията си не е носела храна, а само дрехи втора употреба – на него, като е давала и дрехи на баба му.
Свидетелят Я. Л. – бивш съпруг на ищцата, твърди, че от 1981 г. е разведен с нея, но въпреки това продължил да поддържа добри отношения с тъща си до нейната смърт - непрекъснато и редовно я посещавал, носел й храна, помагал й за ремонтите в жилището, цепил й дърва, като тя също му помагала. Свидетелят Я. Л. твърди, че ответницата не е идвала от град Р., за да се грижи за майка си, и че всички грижи по Ж. К., след като се залежала, били полагани от неговия син – Д. Л., който давал всичките си средства за баба си. Свидетелят твърди, че преди да почине, Ж. К. е престанала да чува и здравословното й състояние се влошило през м. декември 2016 г. Същата имала диабет и молела свидетеля да й носи специална храна, съобразена със заболяването й, като споделяла, че не се чувства добре. Свидетелят сочи, че преди да се влоши здравословно, Ж. К. могла да се обслужва, но не до степен да се грижи сама за себе е си – била застаряла, на 82-83 години, излизала понякога само до скамейката пред блока, но избягвала да се разхожда, тъй като й ставало лошо, а внукът й Д. Л. постоянно й пазарувал. Свидетелят Я. Л. твърди, че след като се влошило здравословното състояние на Ж. К. през м.12.2016 г. и се залежала, имала нужда от ежедневно, денонощно обслужване, като дори той е ходил нощем да й помага. Свид. Я. Л. е присъствал на разговор по телефона, в който ищцата е поканила ответницата да посети майка си, но тя е отказала, защото имала работа; появила се чак на погребението, след два-три месеца. Свидетелят твърди, че неговият син изцяло поел грижите за домакинството и че дори свидетелят лично е помагал финансово; сочи, че ответницата минавала през града, само когато отивала на почивка, и това били срещите с майка й, както и че никога не се е грижела за нея.
Свидетелката Т. И. - сестра на бившия съпруг на ответницата, живуща ***, твърди, че брат й и снаха й са разведени от 1987 г., но въпреки това е запазила силна връзка с ответницата, с нейната майка и св.Д. Л.. Твърди, че е била много близка с покойната Ж. К., че са се чували редовно по телефона и много са си споделяли, и че дори покойната е имала своя стая в жилището й, където е отсядала на гости. Свидетелката И. твърди, че Ж. К. е била много жизнен човек, че никога не се е оплаквала, че боледува от нещо. Твърди, че тя и ответницата многократно са я посещавали в гр. Я.и че въпреки ниската й пенсия тя никога не се е оплаквала, че няма пари, а дори е казвала на ответницата, че много я глези. Свидетелката И. твърди, че ответницата редовно е изпращала на майка си пари - по сто лева на месец, че й е купила телевизор, че й е дала 2 000 лв. за ремонт на жилището и 1 000 лв., за да направи кухня. Твърди, че винаги, когато са идвали в гр. Я., са й носели провизии, че свидетелят Д. Л. винаги е бил в жилището. Заявява, че през октомври 2016 г. е посетила Ж. К. и тогава тя й е споделила, че има завишена кръвна захар и че лекарят й е предписал диета. Свидетелката продиктувала по телефона резултатите от изследванията й на ответницата и последната направила консултация с ендокринолог. След това ответницата непрекъснато се интересувала от състоянието на майка си и от нейната диета, от това какво яде, и й пращала диетична храна. В края на февруари 2017 г. за първи път Ж. К. се обадила на ответницата и й казала, че повече не може сама да се грижи за себе си. Според свид. И., по това време синовете на ищцата били в болница, а самата ищца никой не знаел къде е. Първоначално Ж. К. се опитала да се обслужва с помощта на съседи, но след като се убедила, че няма да се справи сама, повикала ответницата и свидетелката И., които дошли в град Я., донесли й машинка за измерване на кръвна захар и диетични храни. Свидетелката отрича Д. Л. сам да е плащал сметките за ток, вода и телефон, тъй като през последните десет години с нищо не помагал на баба си и дори я обиждал. Твърди, че ответницата е посещавала всеки месец през 2016 г. гр. Я., когато й се съберат три почивни дни, като е оставала за по един ден, до седмица. Твърди, че снаха й помагала за ремонта на банята, като намерила свой братовчед, който ангажирал бригада. По традиция ответницата дошла в гр.Я. за рождения ден на майка си миналата година – 01.04.2017 г., и останала три дни. Тогава за първи път свидетелката видяла Ж. К. по скайп да лежи „на умиране“. Свидетелката И. твърди, че ответницата си е тръгнала след рождения ден на майка си и дошла в града за погребението й, като при последното си посещение заредила хладилника с диетична храна, оставила списък с храненията й и пари на братовчедка, която да наглежда майка й. После по 3-4 пъти на ден разговаряла с племенника си Д. по телефона, за да се интересува за здравословното състояние на майка си. Свид. И. твърди, че никой не се е обадил на ответницата да дойде до Я. и да помага за гледането на майка й, тъй като двете сестри не поддържали връзка. Сочи, че Ж. К. имала операция на очите, но не знае къде е правена и не й е известно ответницата да я е придружавала тогава, както и да й е давала пари за нея. Твърди, че Ж. К. никога не искала пари и че нямала финансови затруднения; че лично е виждала ответницата да дава и да изпраща пари на майка си, че й изпращала по сто лева месечно в продължение на години. Свидетелката И. потвърждава, че Ж. К. е страдала от хипертония и хемороиди, но не е пиела лекарства за хипертония, а ответницата й осигурявала всичко необходимо за лечението на хемороидите, но лекарствата и мазила впоследствие били намерени неизползвани в банята. Свидетелката потвърждава също, че през последните два месеца от живота си прехвърлителката е била на легло /последно свидетелката я е видяла в края на месец февруари 2017 г., когато тя все още се обслужвала сама/. Сочи, че през периода на залежаване, прехвърлителката е била обслужвана от внука си Д.. Твърди, че през всичките тези години ответницата е водела майка си няколко пъти на почивка на море, както и на гости при роднини, а при посещенията й в град Р. била водена в скъпи ресторанти, по заведения и магазини, и на гости у приятели. Твърди, че самата Ж. К. е посещавала гр. Р.веднъж годишно, през месец януари, за по един месец.
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намира от правна страна следното:
В настоящото производство ответницата носи доказателствената тежест и следва при условията на пълно и главно доказване да установи по безспорен начин изпълнението на своите задължения, поети с нотариалния акт за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Ищцовата страна не следва да доказва неизпълнение на задълженията на ответницата, тъй като тези твърдения представляват отрицателни факти, а в процеса подлежат на доказване само положителните такива – в случая, изпълнението на ответницата. Последната се е задължила да осигури гледането и издръжката, както и спокоен и нормален живот на прехвърлителката Ж. К., докато е жива. В тежест на ответницата е да установи, че е изпълнявала точно задълженията си по договора за издръжка и гледане спрямо прехвърлителката; че е полагала грижи и е давала издръжка. Задълженията на ответницата следва да бъдат изпълнявани ежедневно и регулярно, за да може длъжникът да претендира, че е изправна страна по договора. Задължението за гледане и издръжка не търпи забава и не може да се дели на периоди, поради което дори частичното неизпълнение е основание за разваляне на договора /Решение № 592/23.09.1996 г. по гр.д.№ 449/96г на ВС, ІІ г.о., и Решение № 1024 от 26.11.1997 г. по гр.д.№ 1404/96 г. на ВС, І г.о./.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ответницата не успя да докаже изпълнение на поетите от нея задължения по алеаторния договор. Не се доказа полагане на ежедневни и непрекъснати грижи, нито даване на безусловна и непрекъсната издръжка. Не се доказа и изпълнение на задължението за гледане на прехвърлителката приживе. Напротив – от съвкупния анализ на писмените и гласни доказателства, вкл. от показанията на св. И., доведена от ответницата, се доказа, наследодателката е страдала от множество хронични заболявания, изискващи специални медицински грижи и спазването на диета; че състоянието й рязко се е влошило в края на 2016 г., около 3-4 месеца преди да почине, като за този период от време до смъртта й ответницата я е посетила два пъти – веднъж през м.февруари 2017 г., както и в началото на м.април 2017 г. за рождения й ден, като е останала за по 2-3 дни. Ответницата отказала да дойде в гр. Я., за да се грижи за майка си, когато ищцата й се обадила по телефона, за да й каже, че наследодателката е зле и има нужда от денонощна помощ. В останалото време през годините ответницата е идвала рядко в гр. Я.. Съдът не кредитира показанията на св. И., която сочи, че посещенията на ответницата при майка й са били „хиляди“, тъй като тези твърдения не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Показанията на св. И. будят подозрения за недостоверност като цяло, тъй като житейски нелогично е да се приеме, че ответницата и майка й, както и св. И., са били безкрайно близки през годините, непрекъснато са си споделяли и са се чували по телефона, че ответницата и св. И. ежемесечно са посещавали прехвърлителката, като са й носели дрехи и храна, а в последните моменти от живота й, когато наследодателката е имала нужда от помощ повече от всякога, е останала на грижите на внука си Д. Л., с който е споделяла едно домакинство и който през годините е поемали и ежедневните й разходи. От показанията на тримата свидетели по делото безпротиворечиво се установява, че през последните месеци от своя живот наследодателката е било в тежко здравословно състояние, че са се обострили проблемите й с диабета, че е отслабнала драстично, като дори е спряла да чува. В последните месеци от своя живот е била на легло, с нужда от ежедневни грижи – водене до тоалетна, сменяне на памперси, хранене, пране и др. Не се установява по никакъв начин ответницата да е участвала в полагането на тези специфични грижи за болната си майка, която месеци наред е била на легло. Поради това съдът приема, че грижите на ответницата са били по-скоро спорадични, а не непрекъснати.
Неизпълнението на задължението на ответницата явства и от факта, че по делото същата е представила само 5 бр. пощенски записи за изпращани на майка й суми за издръжка – по 100 лв. месечно, за периода от м.11.2014 г. до м.03.2015 г., като не доказва да е изпълнявала задължението си за даване на издръжка през останалия период от време.
Ето защо съдът приема, че по делото ответницата не успя да докаже, при условията на пълно и главно доказване, изпълнението на задълженията си за издръжка и гледане, и то регулярно, непрекъснато и ежедневно.
С оглед на тези съображения съдът намира, че искът по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнението му до размера на ½ ид.ч. е изцяло основателен и следва да се уважи.
С оглед крайния изход на делото и претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от общо 1 181,05 лв. – съдебно-деловодни разноски, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
РАЗВАЛЯ договора за прехвърляне на недвижим имот чрез покупко-продажба срещу гледане и издръжка, обективиран в нот.акт № ***, том ***, дело № ***г. на нотариус Т. Д. при ЯРС, по силата на който Ж. Д. К. е прехвърлила на С.Д.Т. следния недвижим имот: апартамент в гр. Я., ул. „***“ № ***, с площ от 61,90 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.538.132.1.47 по кадастралната карта на гр. Я., ведно с избено помещение № *** с площ от 5,17 кв.м. и 2,06 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, срещу задължението на приобретателката С.Д.Т. да гледа и издържа прехвърлителката Ж. Д. К., докато е жива, както и да й осигури спокоен и нормален живот, до размера на ½ ид.ч. от имота, ПОРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО на договора от страна на приобретателя С.Д.Т..
ОСЪЖДА С.Д.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на Т.Д.Т. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 181,05 лв. – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: