РЕШЕНИЕ

 

Номер                         30.09 Година  2020           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                    ХХІІІ наказателен  състав

 

На      петнадесети  септември                             2020    Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

 

Секретар: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    3975      по описа за            2020     година

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 489728-F513726/14.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „НАДЕЖДА-МН” ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 600лв. за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

          ОСЪЖДА „НАДЕЖДА-МН” ООД ЕИК ********* да заплати на ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.

 

           МОТИВИ :

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

   Обжалвано е Наказателно постановление № 489728-F513726/14.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „НАДЕЖДА-МН” ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 600лв. за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

   Жалбоподателят „НАДЕЖДА-МН” ООД твърди, че обжалваният административен акт е необоснован и незаконосъобразен и са налице основанията за отмяната му.

   Въззиваемата страна- ЦУ на НАП гр. Пловдив чрез пълномощника си по делото изразява становище за неоснователност на жалбата.  

   Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

      ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

   Атакуваното Наказателно постановление е издадено против търговеца за това, че при извършена проверка на 01.10.2019г. в обект книжарница „Алекс“, находяща се в гр. Пловдив бул. „Освобождение“ № 31, стопанисван от дружеството, е констатирано, че в наличното в обекта фискално устройство не е въведена промяната в касовата наличност в размер на 100лв. чрез операция „служебно въведени суми“. При проверката е направен опис на касовата наличност, като продавач-консултантът в обекта е декларирал, че установената сума от 100лв. е такава за деня.

    Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № F513726/05.10.2019г., същият е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Р.В.П. изцяло потвърждава изложените в него констатации. Допълва, че за целта на проверката извършили контролна покупка, за която не бил издаден фискален бон и в последствие установили описаното в Акта нарушение.

      От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от страна на „НАДЕЖДА-МН” ООД административно нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая и подкрепени от приложените писмени доказателства по делото, а именно АУАН, протокол за извършена проверка, опис на парични средства в касата.

   Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискването на територията на горецитираните Наредба и ЗДДС да бъдат правилно отчитани всички касови наличности.

    От всички приобщени по делото доказателства се налага категоричния извод, че в касата на проверения обект са били налице 100лв., които не са били отразени в инсталираното фискално устройство в началото на деня, каквото е изричното изискване на чл.33 ал.1 от горепосочената Наредба.

     Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

          В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – невъзможност за правилно отчитане на продажбите за определен период от време,  не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с правилното и своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез дневен финансов отчет, крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление № 489728-F513726/14.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „НАДЕЖДА-МН” ООД ЕИК ********* е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 600лв. за извършено нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО.

Що се отнася до размера на наложените наказания „Имуществена санкция” от 600лв. то същата е наложена в размер на минимално предвидения, при правилна преценка на обстоятелствата по случая. Поради това и правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като за съда отсъства правна възможност да го измени.

   По делото не се твърдят конкретни, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, освен обсъдените по-горе.

     С оглед императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно приложеното пълномощно и списък с разноски жалбоподателят „НАДЕЖДА-МН” ООД следва да бъде осъден да заплати на ЦУ на НАП гр. Пловдив сумата от 120лева, представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

   За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

   По застъпените мотиви съдът постанови решението си.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секретар Н.Т.