№ 1345
гр. Пазарджик, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220104366 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството e образувано по иск, предявен от К. Я. Н. и К. Н. Н. срещу "Обединена
българска банка" АД.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Н.Н.Н., починал на 18.07.2017 г.
На 01.02.2017 г. Найденов сключил с банката договор за потребителски кредит без
обезпечение, като отпуснатата сума била в размер 4000 лв. със срок на издължаване до
17.01.2021 г. на 48 месечни анюитетни вноски. До смъртта на длъжника кредитът бил
погасяван, като били заплатени общо 6 вноски. съгласно договора за кредит бил сключен
договор за застраховка "живот" в полза на банката със ЗД "ОББ Алико Метлайф ЖЗД" АД.
По тази причина К. Н. подала до застрахователното дружество чрез банката уведомление за
застрахователно събитие. Застрахователят постановил отказ за изплащане на обезщетение и
К. Н. предявила иск срещу неговия универсален правоприемник "ДЗИ животозастраховане"
ЕАД с основание чл. 383 от КЗ. С решението дружеството било осъдено да заплати на
"ОББ" АД сумата 3560,51 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховката. Решението е влязло в сила на 04.03.2021 г. След смъртта на
кредитополучателя обаче банката продължила да събира месечните вноски от сумата по
откритата на негово име сметка в банката и от август 2017 г. до септември 2018 г. била
събрана общо сумата 1632,07 лв., с която били погасени 1282,07 лв. по договора за банков
кредит и 350 лв. по кредитна карта. Ищците считат, че след смъртта на кредитополучателя
договорът за кредит се прекратява и всякакви клаузи за автоматично усвояване са
неприложими. Наследниците следва да бъдат поканени и да им бъде дадена възможност да
1
платят дълга, или да бъде предприето принудително изпълнение, за което редът е друг и в
този смисъл усвояването на средства от сметката след смъртта на наследодателя е без
правно основание. Дори да се приеме, че правно основание е имало, то е отпаднало с
влизането в сила на решението, с което застрахователят е осъден да заплати на банката
обезщетение по застраховката "живот".
Иска се да бъде осъдена банката да заплати на двете ищци при равни права общо сумата
1632,07 лв. като получена без основание.
Искът е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Постъпил е отговор от банката, която оспорва иска по основателност. Заявява, че наличието
на сключен застрахователен договор не погасява задълженията на кредитополучателя. При
настъпване на застрахователно събитие банката може да претендира застрахователно
обезщетение, като при бездействие това право може да бъде упражнено от застрахования
или неговите наследници; видно от представените към исковата молба писмени
доказателства, се вижда, че такава претенция е била заявена от банката.
Кредитополучателят, респективно неговите наследници могат да противопоставят на
банката само възражения, свързани с изпълнението на договора, а не с обезпечителната
функция на застрахователния договор. Аргумент в тази насока е и чл. 382, ал. 9 от Кодекса
на застраховането, според която при изплащане на обезщетение по застраховка
задължението на длъжника се намалява с полученото от кредитора, т.е. плащането, а още
повече - отказът за плащане от застрахователя не освобождава длъжника. Освен това
действащият КЗ предвижда, че при смърт на длъжник застрахователят е длъжен с грижа на
добър стопанин да предприеме всичко за получаването на застрахователната сума, че
наследниците на длъжника имат правата на застрахован освен правото да получат
обезщетението до размера на непогасената част от задължението, както и че застрахователят
извършва плащане на кредитора до размера на непогасената част от задължението, а
остатъкът от застрахователното обезщетение, ако такова е налице, се изплаща на длъжника,
на неговите наследници или на третите ползващи се лица. При отказ на застрахователя да
плати, наследниците продължават да дължат погасяване на вземането. Независимо от
казаното, банката не оспорва, че е получила плащане на присъденото обезщетение в размер
3560,51 лв., и като е счела, че следва да прихване вече събраното за периода от м. август
2017 г. до м. септември 2018 г. в размер 1282,07 лв. и е превела остатъка по сметката на
наследодателя. Що се отнася до твърденията за неоснователно удържани суми, плащанията
по кредитната карта са извършени съобразно договора за кредитна карта от наличните суми
по сметката. Тази сума не се покрива от застрахователното обезщетение и е дължимо
платена, а в самия договор за кредитна карта е уговорено, че погасяването на задълженията
става от сметката на длъжника, и предвид договореното банката правомерно е събрала
сумите, а наследниците в нито един момент не са изразили пред банката желание да се
разпоредят със средствата по нея, поради което следва да се приеме, че с конклудентни
действия са се съгласили да останат по сметката и да послужат за изпълнение на
задълженията по договора за кредитна карта.
2
В хода на делото искът е оттеглен частично поради погасяване на задължението за размера
над 175 лв. за всяка ищца. Ищците въпреки оттеглянето считат, че им се дължат разноски в
пълен размер, тъй като ответната страна е станала повод за завеждането на иска. От своя
страна банката е на обратното становище – на нея се дължат разноски за оттеглената част от
иска, тъй като тя е предоставила сумите по сметка на наследниците още преди завеждането
на иска, т.е. не е давала повод за него.
От писмените доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:
Наследодателят на ищците Н.Н. е сключил на 11.05.2016 г. договор за кредитна карта с
кредитен лимит в размер 1000 лв., двегодишен срок на договора и клауза за автоматично
подновяване, освен при уведомление от картодържателя, с което се заявява, че той не желае
подновяване. На 01.02.2017 г. наследодателят сключил договор за потребителски кредит в
размер 4000 лв. Договорът за кредитна карта не е предвиждал застраховка на плащанията, а
в този за потребителски кредит е било уговорено, че кредитополучателят ще сключи за своя
сметка застраховка „живот“ в полза на банката. Не е спорно, че застрахователният договор е
бил сключен и това е станало едновременно с отпускането на заема.
На 18.07.2017 г. Найденов е починал. Към момента на смъртта му непогасеният остатък по
потребителския кредит възлизал на 3560,51 лв., а този по договора за кредитна карта – на
350 лв.
Като причина за смъртта в съобщението и в акта за смърт е посочено „инфаркт на сърцето;
белодробен оток“. Съпругата му К. Н. (първата ищца) като негова наследница изпратила до
застрахователя уведомление за застрахователно събитие, но застрахователят „ОББ Метлайф
животозастрахователно дружество“ АД отказал да изплати на банката обезщетение с мотив,
че причината за смъртта – инфаркт на сърцето и в резултат на него остра сърдечна
недостатъчност и белодробен оток – е в причинна връзка със заболяване на застрахования,
налично отпреди сключването на договора за застраховка – артериална хипертония.
Банката не предприела по-нататъшни действия във връзка с изплащането на
застрахователното обезщетение и през 2019 г. К. Н. предявила иск за осъждането на
застрахователя на основание чл. 134 от ЗЗД да заплати на банката застрахователно
обезщетение в размера на непогасената към момента на смъртта на наследодателя част от
кредита.
Искът бил уважен с решение от 05.02.2021 г., като съдът приел, че както причината за
смъртта, така и наличието на свързано с нея предходно заболяване, диагностицирано
надлежно, не са доказани с категоричност. Застрахователното дружество било осъдено да
заплати на банката сумата 3560,51 лв.
Междувременно, както се вижда от мотивите на решението, след смъртта на наследодателя
банката удържала от сметката му в същата банка общо 13 месечни вноски по
потребителския кредит в общ размер 1282,07 лв. Тези вноски според изразеното от състава
на съда становище в мотивите на решението, са представлявали недължимо и неизискуемо
изпълнение, доколкото до наследниците не е била отправена покана по чл. 84, ал. 1, изр. 1 от
3
ЗЗД.
На 11.02.2022 г. правоприемникът на застрахователя „ДЗИ животозастраховане“ ЕАД
превел по сметка на банката сумата 3560,51 лв., а на 22.02.2022 г. банката превела
(възстановила) по сметката с посочен титуляр Н.Н. удържаните като вноски по
потребителския кредит 1282,07 лв.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Не следва да се сподели виждането на ищците, че усвояването на суми по двата кредита от
сметката на наследодателя е без правно основание, тъй като от смъртта му те вече са
собственост на наследниците, а договорът за кредит се прекратява и клаузите за
автоматично усвояване на суми по сметката са неприложими. Поначало наследниците
придобиват правата и задълженията на наследодателя такива, каквито са били те приживе на
самия наследодател, т.е ако не е предвидено друго, договорите за кредит не се прекратяват и
за наследниците важат същите условия, каквито и за наследодателя, с изключение на чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД, който урежда изпадането на наследниците в забава. Няма общо законово
правило, което да постановява прекратяване на договорите за кредит със смъртта –
задълженията по тях не са задължения с оглед личността. Съдът не откри такива уговорки и
в представените два договора за кредит. Ако е имало подобен текст в общите условия на
банката, те не са представени.
Дори обаче евентуално договорите за кредит да се счетат за прекратени по силата на общите
условия, задължението по вече усвоената и непогасена част от кредита не се погасява, а
преминава върху наследниците. На общо основание няма пречка банката, която освен
вземане към наследниците, има и задължение към тях – наследения от тях банков влог
(банкова сметка) на наследодателя, да извършва прихващане на сумите по вземането си за
кредита, след настъпването на падежа на вноските, със задължението си за сумите по влога.
Нормата на чл. 84, ал. 1, изр. последно от ЗЗД не е пречка за това според този състав на съда
– тя урежда не изискуемостта на задължението, а само изпадането на наследниците в забава,
в този смисъл съдът не споделя становището, че сумите са недължими и неизискуеми. До
отправянето на покана те не са в забава дори при задължения с определен падеж, но това не
означава, че задълженията не са изискуеми. До поканата би следвало наследниците да са в
положението на длъжник по задължение без определен срок – до поканата забава няма, не се
дължат лихви за забава и не могат да настъпят другите последици на забавата като например
обявяване на предсрочна изискуемост, но задължението е изискуемо и с него може да се
извършва прихващане.
По изложените причини съдът счита, самото настъпване на наследственото правоприемство
не лишава от основание удържането на сумите по договора за кредитна карта. Доколкото
няма изложени от ищцовата страна други съображения за неоснователност на удържането на
сумите, съдът приема, че банката го е извършила в съответствие с правилата на договора,
уреждащи изискуемостта на задължението. Дори обаче при удържането на сумите банката
да се е позовала евентуално на забава и предсрочна изискуемост на цялото задължение по
кредитната карта, не е спорно по делото, че към настоящия момент договорът за кредитна
4
карта следва да се счита за прекратен. При неговото прекратяване картодържателят, а ако
той е починал - наследниците му, дължат плащане на всички задължения по картата. По
тази причина съдът не счита, че има основание банката да бъде осъдена да възстанови
удържаните суми по соговора за кредитна карта в размер 350 лв., по 175 лв. за всяка от
наследниците. В тази част искът следва да се отхвърли, като се присъдят на банката
разноски за юрисконсултско възнаграждение пропорционално на размера по НЗПП, като
съдът определя пълния размер на юрисконсултското възнаграждение на 200 лв.
По настоящото дело не е представен и договорът за застраховка, но съдът по иска по чл. 134
от ЗЗД е приел, че на банката следва да и се заплати като застрахователно обезщетение
цялата сума на непогасения към момента на смъртта потребителски кредит. Съобразно
правилата на чл. 383 от КЗ следва извод, че банката е следвало да се обърне направо към
застрахователя, вместо да прихваща вземането си към сумите по банковата сметка.
Удържаните суми като получени без основание (за разлика от сумите по договора за
кредитна карта) е следвало да се възстановят на наследниците. Тъй като банката обаче не е
предприела всички необходими действия, за да получи обезщетение от застрахователя,
както изисква чл. 383 от КЗ, и е направила това възстановяване на неоснователно
удържаните суми едва на 17.02.2022 г., след завеждането на настоящото дело, исковата
молба по което е заведена на 15.12.2021 г., изводът е, че банката е станала повод за
завеждането му и следва да поеме разноските, съответстващи на оттеглената част от иска.
По делото са предявени два субективно съединени иска, по които се дължи държавна такса
от 66 лв., а са внесени 66 лв. Страните съразмерно на отхвърлената и оттеглената част от
иска следва да бъдат осъдени да внесат по сметката на съда разликата от 34 лв.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на К. Я. Н., ЕГН **********, от гр. П., ул.******* №**, ет. **, ап.**, и К. Н.
Н., ЕГН **********, от гр. П., ул. ****№ **, за осъждането на ответника "Обединена
българска банка" АД - гр. София, ЕИК *********, да заплати на всяка от двете ищци по 175
лв. (общо 350 лв.), представляващи сума, удържана без основание от банкова сметка в
банката ответник за задължение на техния наследодател Н.Н.Н. по договор за кредитна
карта "Мастъркард" от 11.05.2016 г.
Осъжда К. Я. Н. и К. Н. Н. да заплатят на "Обединена българска банка" АД общо поравно
сумата 42,90 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда "Обединена българска банка" АД да заплати на К. Я. Н. сумата 51,85 лв.,
представляваща заплатена от нея държавна такса.
Осъжда К. Я. Н. и К. Н. Н. да внесат по сметката на съда поравно несъбрана държавна такса
в размер 26,70 лв.
Осъжда "Обединена българска банка" АД да внесе по сметката на съда несъбрана държавна
5
такса в размер 7,30 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6