Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260070
гр.Варна,
29.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ П.
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№426/20г. по описа на ВАпС,
гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Б.П.П. и М.В.П., двамата чрез
процесуалния им представител адв.И.Р., против решение №260042/ 06.07.2020г.,
постановено по гр.д.№2381/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което e прието за установено,
че Н.О.Р. не дължи на Б.П.П.
и М.В.П. сумата
от 31 000 евро, представляваща двойния размер на дадено капаро по прекратен
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.06.2004г., ведно със
законната лихва от 13.01.2005г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2
420 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 14.03.2006г. по
гр.д.№242/05г. по описа на ВОС и е образувано изпълнително дело
№20178950401482, по описа на ЧСИ Л.С., поради погасяване по давност, на осн.
чл.439 от ГПК, както и Б.П.П. и М.В.П. са осъдени да заплатят на Н.О.Р. сумата 6 323, 93 лв., представляваща разноските, от
които 3 800
лв. платено адвокатско възнаграждение и 2523, 93 лв. платена такса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.В
жалбата и уточняваща молба към нея от 15.09.2020г. се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде
отхвърлен.
Въззиваемият Н.О.Р. в депозирания отговор по
жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.Р.
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде
потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното.
В исковата си молба ищецът Н.О.Р. излага, че
въз основа на изп.лист от 14.03.2006г., издаден въз основа на решение по
гр.д.№242/05г. по описа на ВОС, с което
е бил осъден да заплати на ответниците Б.П.П. и М.В.П. сумата от 31 000 евро,
представляваща двойния размер на дадено капаро по прекратен предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 19.06.2004г., ведно със законната лихва
от 13.01.2005г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 420 лв.
разноски, е било образувано по тяхна молба изп.д.№2006715040003 по описа на ЧСИ
М.П. Единственото извършено дейст -вие по това изп.дело, което би могло да
прекъсне започналата погасителна давност за вземането им, е подадената на
23.04.2008г. от взискателите молба за насрочване на опис и оценка на
несеквестируемия недвижим имот на длъжника, представляващ негово единствено
жилище.С решението на ВОС от 2009г. действието е отменено като
незаконосъобразно.Така е отменено и предходното такова действие от 2006г. с
решение на ВОС от 2006г.Поддържа, че предвид отмяна действията на ЧСИ като
незаконосъобразни, следва да се счита, че такива не са извършвани, предвид
което и давността не е била изобщо прекъсвана.Предвид горното и перемпция е
настъ -пила към 2008г., а 5 годишната погасителна давност е изтекла към
2011г.Ако се приеме, че давността е била прекъсната с действието на ЧСИ от
23.04.2008г., то перемция е настъпила 2010г., а давността е изтекла
2013г.Въпреки горното с молба от 31.05.2013г. взискателите са поискали и
изп.дело е било прехвърлено от ЧСИ към СИС при ВРС и образувано под
№311/13г.Образуването на ново изп.дело не би могло да прекъсне давността, т.к.
от една страна същата вече е изтекла, а от друга и защото съгласно ТР №2/2013
от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС образуването на изп. дело не прекъсва давността.Прекратяването на
изп.дело поради перемция на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, настъпило по силата
на закона през 2008г., евент. 2010г., е констатирано в постановление на
съдебния изпълнител от 2017г., потвърдено с решението на ВОС.Независимо от
изтеклата погасителна давност, през 2017г. П. въз основа на посочения изп.лист
са поискали и е било образували ново изп.дело - №20178950401482 по описа на ЧСИ
Л.С., по което претендират изпълнение.Предвид изложеното
претендира да бъде прието по отношение на ответниците, че ищецът не им дължи
сумата от 31
000 евро, представляваща двойния размер на дадено капаро по прекратен
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 19.06.2004г., ведно със
законната лихва от 13.01.2005г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2
420 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 14.03.2006г. по
гр.д.№242/05г. по описа на ВОС.
Ответниците Б.П.П. и М.В.П. в депозирания
отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорват предявените
искове и молят да бъдат отхвърлени.Поддържат, че образуването и впоследствие
висящността на изп.дела, по които са поискани и извършени множество
изп.действия, са пречка да изтече погасителната давност за вземането.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Предявени са в условията на пасивно
субективно съединяване искове с пр. осн. чл.439 от ГПК.
Между страните не е спорно, а и от
представените по делото писмени доказателства, се установява, че на
14.03.2006г. е издаден изп.лист от ВОС по гр.д. №242/ 05г. по описа на ВОС,
гр.о., въз основа на решение №150/10.02.2006г., постановено по посоченото дело
и влязло в законна сила на 06.03.2006г., с което Н. О. Р. е осъден да заплати
на Б.П.П. и М.В.П. на осн. чл.93, ал.2 от ЗЗД сумата от сумата от 31 000 евро,
представляваща двойния размер на дадено капаро по прекратен предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 19.06.2004г., ведно със законната лихва
от 13.01.2005г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2
420 лв. на осн. чл.64, ал.1 от ГПК, представляваща разноски по делото.
На осн. чл.117, ал.2 от ЗЗД от влизане в сила
на съдебното решение-06.03.2006г. за посочените вземанията е започнала да тече
нова 5 годишна давност.По молба на П. от 11.05.2006г. на посочената дата въз
основа на цитирания изп.лист е образувано изп.д.№20067150400003 по описа на ЧСИ
М.П., рег.№715, район на действие ОС-Варна.
При спазване разрешенията, дадени в т.10 от
ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че
образуването на изп.дело се явява обстоятелство, непрекъсващо давността, като
единствено релевантно се явява поискването от взискателя, съответно
предприемането от съдебния изпълнител на валидно изпълнително действие.На съда
е известна формирана практика на ВКС с решения, постановени по реда на чл.290
от ГПК, а именно решение №170/17.09. 2018г. по гр.д.№2382/17г., ІV гр.о. и
решение №51/21.02.2019г. по гр.д.№2917/18г., ІV гр.о., допуснати до касационно
обжалване по правния въпрос за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС №3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС, и в тази връзка дали даденото с т.10 от цитираното ТР разрешение се
прилага само по отношение на висящите към този момент изп. производства или и
към тези, които са приключили пред това, както и решение №252/17.02.2020г.,
постановено по гр.д.№1609/19г., ІІІ гр.о., допуснато до касационно обжалване по
правния въпрос тече ли погасителна давност за вземане по изп.дело, което е
образувано преди приемане на ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и
дадените в т.10 от същото разрешения намират ли приложение по отношение
последиците от давността по това принудително изпълнение и настъпилата
перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съгласно цитираните решения, когато се касае
за първоначално приети ТР и ППВС те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т.е. счита
се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено
от тълкувателните актове. Когато, обаче е бил издаден един тълкувателен акт и
впоследствие са настъпили промени било в тълкуваната норма или свързани с нея
други норми, било в обществено-икономическите условия, които правят вече даденото
тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона, и това
наложи постановяване на нов тълкувателен акт, с който се изостави даденото
предходно тълкуване и се възприеме ново такова, то последващият тълкувателен
акт няма подобно на първоначалния обратно действие, а започва да се прилага от
момента, в който е постановен и обявен по съответния ред.С оглед горното и ако
преди приемането на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които
са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са
породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с
оглед тълкувателното решение или ППВС, което е било действащо към момента на
настъпване на последиците.Съгласно даденото разрешение с ППВС №3/80г.
образуването на изп. производство прекъсва давността, като по време на изп.
производство давност не тече.С т.10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на
ВКС е възприето съвсем различно разрешение, като е прието, че давността се
прекъсва в изп.производство с всяко действие по принудително изпълнение, от
когато започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с
това е отменено ППВС №3/80г.С оглед изложеното е прието, че извършената отмяна
на посоченото ППВС с посоченото ТР поражда действие от датата на обявяване на
ТР- 26.06.2015г., като даденото разрешение в т.10 се прилага от тази дата.За
приключили преди нея изп. производства разрешението на т.10 не намира
приложение.За заварените като
висящи от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата
следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС №
3/18.11.1980г., според което през времетраенето на изпълнителното производство
- от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия
тълкувателен акт /придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на
давността при висящност на изпълнителния процес/, погасителната давност е
спряла.
Както
доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР №
2/2013 от 2015г. на ОСГТК на ВКС, че в случаите, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради т.нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а
не конститутивно действие.Различието е относно датата, от която започва да тече
новата погасителна давност за вземането в тези случаи.Според постановките по
т.10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС това е датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.Ако обаче е
налице осъществен състав по чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК към дата, предхождаща
датата 26.06.2015г., новата погасителна давност за вземането по чл.117, ал.1 от ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен /двугодишен/
срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога 5 години /чл.117,
ал.2 ГПК/.
Налице е практика на ВКС и в обратния смисъл,
а именно, че независимо, че са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породил правните си
последици при действието на ППВС
№3/80г., за тях следва да се приложи разрешението, дадено с т.10 от ТР №2/2013
от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС - напр. решение №42/26.02.2016г. по гр.д.
№1812/15г., ВКС, ІV гр.о. и решение №325/13.01.2016г. по гр.д.№2783/15г., ІІІ
гр.о.
Предвид така създадената противоречива
съдебна практика е образувано на 20.02.2020г. т.д.№3/2020г. по описа на ВКС,
ОСГТК за
приемане на тълкувателно решение по въпроса: От кой момент поражда действие
отмяната на ППВС №3/ 18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му.По същото понастоящем
не е постановено решение.
Настоящият състав възприема разрешенията в
първата група цитирани решения, вкл. и т.к. съответстват на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл.6, пар. 1
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/,
обективирана в решение от 19.02.2013г. по дело П.П. срещу България /жалба №
2834/2006г./ и в решение от 10.01.2019г. по дело В. срещу България /жалба №
48149/2009г./. Според последната при аналогични хипотези на нови тълкувателни
решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС
№ 4/1964г./ и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна
норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се
наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС.
С молбата за образуване на изп.д.№20067150400003
взискателите са насочили принудителното изпълнение към собствен на длъжника
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.„Възраждане“, бл.67, вх.7, ап.181.С
разпореждане от 30.05.2006г. е насрочен опис, извършен на 08.06.2006г.С молба
от 06.07.2006г. е поискано насрочването на публична продан на същия.Такава е
насрочена от ЧСИ за периода 17.07.2006г.-17.08.2006г., обявена за нестанала с
протокол от 18.08.2006г. поради неявяване на купувачи.С молба от 21.08.2006г. е
поискано от взискателите на осн. чл.382, ал.1 от ГПК/отм./ да бъдат обявени за
купувачи в изплащане на вземането им.Изготвено е постановление за възлагане от
21.08.2006г.Предвид постановеното решение №403/28.08.2006г. по в.гр.д.№722/06г.
по описа на ВОС, с което са отменени действията на ЧСИ по извършване на опис и
насрочване на публична продан и дадени указания на ЧСИ да връчи надлежно ПДИ и
да събере доказателства за наличие предпоставките на чл.339, б.“ж“ от ГПК/отм./, постановле -нието е оттеглено от ЧСИ.На 13.10.2006г. е връчена нова
ПДИ, както и впоследствие са изискани справки от различни СВ за извършвани
вписвания по партидите на длъжника.На 09.05.2007г. взискателите са поискали
налагане на ограничителна мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС, което им искане е
уважено.С молба от 23.04.2008г. взискателите са поискали извършването на опис и
оценка на горепосочения имот. С разпореждане от 25.04.2008г. ЧСИ е насрочил
опис на имота за 21.05.2008г. Изпратена е нова ППИ до длъжника.По подадена от
Н.Р. жалба с решение №1386/04. 11.2009г., постановено по в.гр.д.№ 2285/09г. по
описа на ВОС, е отменено разпореж- дането на ЧСИ за насрочване на опис и оценка
на имота като незаконосъобразно, т.к. е извършено преди да се установи
притежават ли длъжникът и членовете на неговото семейство друго жилище.
В периода от образуване на изп.дело през
2006г. до м.04.2008г. не е имало период по-дълъг от две години, в който
взискателите да не са искали извършването на изпълнителни действия, поради
което и премиране на изп.дело на основание действащия до 01.03.2008г. чл.330, ал.1,
б.“д“ от ГПК/отм./ и след тази дата действа- щия чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не би
могло да настъпи.Тъй като същото е било висящо, и предвид действието към същия
период на ППВС №3/18.11.1980г. следва да се приеме, че погасителната давност за вземането, прекъсната с образуване
на изп. дело, е била спряна и не е текла.Ирелевантни се явяват в настоящия
случай обстоятелствата, че част от предприетите от съдебния изпълнител действия
по принудително изпълнение са били отменени при обжалването им.След 23.04.2008г.
обаче за период по-дълъг от две години не е било изискано да бъдат извършвани
изпълнителни действия.Това, което е направено от взискателите след посочената
дата, е подадена молба на 01.06.2011г. за извършването на справки за
имотно състояние и трудови договори на длъжника /извършени от ЧСИ/ и подадена
молба от 01.04.2013г. за извършване на идентични справки/също извършени от
ЧСИ/.На 31.05.2013г. взискателите са поискали изп. дело да бъде изпратено за
продължа -ване на изпълнителните действия на СИС при ВРС.С писмо от
05.06.2013г. делото е изпратено на СИС при ВРС за продължаване на изп.действия
и образувано пред него под №311/13г. на 06.06.2013г.На 20.02.2015г.
взискателите са поискали да се направи справка за трудовите договори и
банковите сметки на длъжника и при наличие да се наложи запор върху тях, а при
липса на такива да се направи справка за притежавано недвижимо имущество, като
при наличие на такова се наложи възбрана върху същото.Исканите справки са
извършени от съдебния изпълнител, взискателите са уведомени на 14.04.2015г., не
са установени трудови договори и банкови сметки.На 21.01.2016г. е изпратена
нова ПДИ, върната в цялост със залепено уведомление.На 10.04.2017г. длъжникът е
поискал да бъде прекратено изп.дело на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.С
постановление от 18.04.2017г. ДСИ, като е констатирал, че по изп.д.№311/13г. не
е поискано извършването на изп. действия в продължение две години, е прекратил
същото на осн. чл.433, ал1, т.8 от ГПК.След обжалване, постановлението е влязло
в сила на 25.08.2017г.На 30.08.2017г. взискателите са поискали да им бъде
върнат изп.лист.След връщането му въз основа на същия е образувано на
30.08.2017г. изп.дело
№20178950401482 по описа на ЧСИ Л.С. С молбата за образуването му е поискано
извършването на изп. действия.С молба от 19.03.2019г.е поискано налагането на
запор върху движими вещи на длъжника, насрочен е опис.
Предвид настъпване предпоставките на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, а именно непоискване от взискателите извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години след 23.04.2008г., следва, че
изпълнителното производство се е
прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 23.04.2010г., поради т.
нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо от това дали и кога
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо от своя страна
декла -ративно, а не конститутивно действие.Дори и да бъде прието, че предвид
развилото се съдебно производство по повод обжалване на поисканите и предприети
от ЧСИ действия по принудително изпълнение, този срок ще започне да тече след
приключването му/04.11.2009г./, то двугодишният срок би изтекъл към
04.11.2011г.С прекратяване на изп.производство по силата на закона, съответно
поради липсата на висящност на изпълнителен процес, вкл. и при действието на ППВС
№3/18.11.1980г. към посочените дати следва да бъде прието, че е започнал да
тече нов 5 годишен давностен срок.За да бъде прекъснат този срок е необходимо в
съответствие с нормата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД да бъдат предприети действия по
принудително изпълнение, касаещи удовлетворяване вземането на взискателите по
процесния изп.лист.Такива действия в период от 5 години след преустановяване
висящността на изп.производство по силата на закона през 2010г./евент. 2011г./,
т.е. до 2015г. /евент., 2016г./, не са били предприемани от въззивниците,
доколкото подадените от тях до съдебен изпълнител молби съответно на 01.06.2011г., на 01.04.2013г. и
на 20.02.2015г. за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника
не съставляват действия по принудително изпълнение на тяхното вземане.Тъй като
не са били предприемани действия по принудително изпълнение след прекратяване
на изп.дело по силата на закона/когато е започнал да тече новият давностен
срок/, в продължение на 5 години,
погасителната давност е изтекла, а тъй като е изтекла и не би могло с
действията по образуваното на 30.08.2017г. изп.дело №20178950401 482 тя да бъде прекъсвана.С
оглед гореустановеното и следва да бъде прието, че вземането на въззивниците по
цитирания изп.лист е било погасено по давност, поради което и въззиваемият не
им дължи понастоящем процесните суми.
Предвид достигането до идентични крайни
изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.Въззиваемият претендира присъждане на сторените от него пред
настоящата инстанция разноски.Представил е доказателства за направени разноски
в размер на 3 800 лв., представляващи адв.възнаграждение, изплатено в
брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020г.Направено
е възражение от насрещната страна за прекомерност на така претендираното
възнаграждение.Съобразно цената на исковете - 63 050, 73лв., минималното
предвидено в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 04г. на ВАдвС възнаграждение
възлиза на 2 421, 52лв.Предвид обстоятелството, че делото не се отличава с
фактическата и правна сложност, съдът приема, че действително възнаграждението
за въззивна инстанция се явява прекомерно, поради което същото следва да бъде
редуцирано до сумата от 2 430лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260042/06.07.2020г.,
постановено по гр.д.№2381/19г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Б.П.П.,
ЕГН **********, и М.В.П., ЕГН **********, да заплатят на Н.О.Р., ЕГН **********,
сумата от 2 430лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред
въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.5 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: