ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260124 / 29.10.2020 г.
Хасковския окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести октомври двехиляди
и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Т. ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 42 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 692, ал. 4
ТЗ.
С Молба вх. № 12271/ 31.12.2019 г. на
основание чл. 688, ал. 3 ТЗ НАП е предявила срещу длъжника „Ерато холдинг” АД –
в несъстоятелност публични вземания в общ размер на 98 963. 21 лв., от
които: 1) 87 418. 49 лв. за данъци и такса битови отпадъци по ЗДДС, ЗДДФЛ,
ЗКПО и ЗМДТ и 7 853 лв. – лихви; 2) 2 692. 52 лв. за задължителни
осигурителни вноски и 942. 68 лв. за лихви; 3) 50 лв. за глоба, наложена с Фиш
№ 0000864/ 12.06.2018 г. на община Хасково; 4) 5 лв. за държавна такса и 1. 52
лв. за лихви.
На 10.02.2020 г. в ТР е обявен
изготвения от синдика на „Ерато холдинг” АД – в несъстоятелност списък на
неприетите вземания по отношение на сумата от 87 418. 49 лв. за данъци и
такса битови отпадъци по ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и ЗМДТ и 7 853 лв. – лихви;
2 692. 52 лв. за задължителни осигурителни вноски и 942. 68 лв. за лихви
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е
постъпило възражение от НАП по отношение на неприетите от синдика публични
вземания за данъци и лихви.
Съдът, като обсъди данните по делото,
намира следното:
Производството по несъстоятелност е
форма на универсално принудително изпълнение, чиято основа цел е
удовлетворяване на кредиторите. Съгласно
чл. 693 ТЗ кредитор е лице, чието вземане е включено в одобрения от съда списък
на приетите вземания по чл. 692, с изключение на вземане по чл. 694, ал. 1. За
да бъде прието, кредиторът следва да предяви вземането си с писмена молба при
условията на чл. 685, ал. 1 ТЗ, в която задължително следва да посочи
основанието и размера на вземането, привилегията и обезпеченията
(ал. 2). Т. е. основно изискване за редовност на молбата е индивидуализацията
на вземането по основание и размер. Посоченото изискване е свързано със
спецификата на списъка на приетите вземания като изпълнителен титул, с който се
очертава обема на правото на принудително изпълнение на кредитора и реда на
удовлетворяване.
В случая с депозираната Молба вх. № 12271/ 31.12.2019 г. НАП е предявила няколко отделни вземания за
данъци по ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗКПО и такса за битови отпадъци по ЗМДТ ведно с лихвите
върху тях, като е посочен само общият им размер (87 418. 49 лв.) и лихвите
върху (7 853 лв.), без обаче да бъдат разграничени поотделно по размер,
лихви и период на забавата. Конкретният
размер на дължимите данъци и здравни осигуровки не може да се установи и
от представените данъчни декларации, тъй като е налице разминаване между
посочените в декларациите публични задължения и представената Справка за
размера на публичните вземания срещу „Ерато холдинг” АД. Наред с това следва да се има
предвид, че посочената справка, в която е определен размерът на отделните
вземания за данъци, такси и лихви, не представлява предвиден в закона документ
за удостоверяване на публични вземания и не може да послужи като доказателство
за възникването им.
Отделно от изложените съображения за
нередовност на молбата поради липса на конкретизация по размер на предявените
публични вземания, съдът намира, че молбата не е подкрепена с надлежни
доказателства относно техния размер и изискуемост. Общият принцип, закрепен в
разпоредбата на чл. 163, ал. 1 ДОПК, е, че публичните вземания се събират по
реда на ДОПК. Събирането на публичните вземания се извършва въз основа на
влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, освен ако в
закон е предвидено друго (чл. 165 ДОПК). Актът за установяване на публично
вземане изпълнява ролята на изпълнителен титул, с който публичното вземане се
установява по основание и размер. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1 ДОПК допуска
изключение от общото правило, че публичните вземания се събират по реда на
ДОПК, като урежда възможността събирането им да се извърши и в откритото по
отношение на длъжника производство по несъстоятелност чрез предявяването им от
НАП (ал. 3). За целта екземпляр от акта
за установяване на публичното вземане се предоставя на Националната агенция за
приходите в 7-дневен срок от връчването му (чл. 164, ал. 2 ДОПК). Ако вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът
незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е
предявено, без да може да бъде оспорено с възражение (чл. 164, ал. 4 ДОПК), а в
случай че актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на
приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в закон е
предвидено друго (ал. 5). От изложеното следва, че както в производството по
принудително изпълнение по ДОПК, така и в производството по несъстоятелност
подлежащото на изпълнение публично вземане се удостоверява с акт за
установяване на публично вземане, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Преди
издаване на АУПЗ вземането, макар и да съществува, не е окончателно установено
по размер и основание. Едва след
издаването му вземането е индивидуализирано по основание и по размер и подлежи
на принудително изпълнение.
В тази връзка следва да се отбележи, че данъчните
декларации не са годно основание за принудително събиране на публичните
вземания. Законодателят прави разграничение между предварително установяване на
задължения с акт за установяване на задължения с данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
и установяване на публични задължения с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК.
Данъчните декларации са свързани с предварителното установяване на данъците,
като длъжникът сам определя данъчната основа и подлежащия на внасяне данък - чл. 105 ДОПК, а в
случай на неточно определяне на данъчната основа или неплащане в срок окончателното
установяване с оглед разпоредбата на чл. 108 от ДОПК
става с издаване на ревизионен акт, който подлежи на изпълнение.
По отношение на местните данъци и такси по
силата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК. В случай на неплащане на дължимите
местни данъци и такси същите се установяват по основание и размер с акт за
установяване на публично общинско вземане на кмета на общината (чл. 4, ал. 5 ЗМДТ), което подлежи на принудително изпълнение.
По изложените съображения съдът намира, че
предявените от НАП публични вземания (държавни и общински) не са установени с
акт за установяване на публични вземания съгласно изискването на чл. 165 ДОПК,
поради което правилно синдикът е отказал да ги приеме чрез включването им в
списъка на приетите вземания.
По отношение на предявените вземания за глоба в размер на 50 лв., наложена с Фиш № 0000864/ 12.06.2018 г.
на община Хасково, за държавна такса в размер на 5 лв. и лихви от 1. 52 лв.
възражението е недопустимо поради липса на предмет. Възражението по чл. 690,
ал. 1 ТЗ представлява процесуално средство за защита на длъжника или на
кредиторите на несъстоятелността срещу приетите или неприети от синдика
вземания. Поради това то може да бъде упражнено само по отношение вземания,
които са включени в списъците на приетите или неприети вземания. Възражения
срещу вземания, които синдикът е пропуснал да включи в списъците по чл. 686 ТЗ,
не могат да бъдат разгледани по реда на чл. 692, ал. 3 ТЗ. Съдът не би могъл да
се произнесе по тях и евентуално да ги включи в списъка на приетите вземания,
тъй като по този начин ще се накърни правото на длъжника и на останалите
кредитори да възразят срещу тях, а от тук и да предявят иск по чл. 694 ТЗ, тъй
като подаването на възражение е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на иска. Поради изложеното подаденото от НАП възражение по отношение на посочените
по – горе вземания, по които синдикът е пропуснал да се произнесе, не следва да
се разгледа по същество, като се даде възможност на синдика да изготви
допълнителен списък на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ.
По изложените съображения и на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението на Национална агенция за приходите относно
невключването в списъка на приетите вземания на предявените с Молба вх. № 12271/
31.12.2019 г. публични вземания в размер за глоба в размер на 50 лв.,
наложена с Фиш № 0000864/ 12.06.2018 г. на община Хасково, за държавна такса в
размер на 5 лв. по Изпълнителен лист № 117/ 11.06.2018 г. по т. д. № 3/ 2014 г.
на ОС Хасково и лихви от 1. 52 лв.
Определението в тази част може да бъде обжалвано пред АС Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му на кредитора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение вх. № 2097/ 19.02.2020
г. на НАП против обявения в търговския регистър
на 10.02.2020 г. по партидата на „Ерато холдинг” АД – в несъстоятелност списък
на неприетите допълнително предявени вземания в общ размер на 98 906. 69
лв., от които: 1) 87 418. 49 лв. за данъци и такса битови отпадъци по
ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО и ЗМДТ и 7 853 лв. – лихви; 2) 2 692.
52 лв. за задължителни осигурителни вноски и 942. 68 лв. за лихви.
Настоящето определение да се обяви в търговския регистър.
Определението не подлежи обжалване.
Съдия: