№ 337
гр. Русе , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка С. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520100098 по описа за 2021 година
М. Г. Л. твърди, че на 20.11.2019г., Ц. С. Ж. подписал разписка, с която се задължил
да му възстанови сумата 800 лева, получена за изработка и монтаж на ПВЦ дограма.
Пояснява, че ответникът не изпълнил поръчката в срок, поради което се задължил да върне
полученото капаро до 31.01.2020г.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №4072/2020г. по описа на РРС.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането
и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Ц. С. Ж., ЕГН ********** дължи на М. Г. Л., ЕГН **********
сумата 800 лева – главница, съгласно разписка, издадена на 20.11.2019г. ведно със законната
лихва, считано от 14.09.2020г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №1889/21.09.2020г., издадена по ЧГД №4072/2020г. по
описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ц. С. Ж. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
1
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Представена е разписка, изготвена на 20.11.2019г., от която е видно Ц. С. Ж. се
задължил да заплати на М. Г. Л. сумата 800 лева в срок до 31.01.2020г., получена през
м.септември 2019г. за изработка и монтаж на ПВЦ дограма. Пояснено е, че сумата е
дължима, тъй като поръчката не е изпълнена.
За събиране на вземането си, М. Г. Л. входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №1889/21.09.2020г., издадена по
ЧГД №4072/2020г. по описа на РРС срещу Ц. С. Ж. за сумите: 800 лева – главница, съгласно
разписка, издадена на 20.11.2019г. ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020г. до
окончателното й изплащане и 325 лева – разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането
и го уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 800 лева –
главница, съгласно разписка, издадена на 20.11.2019г. ведно със законната лихва, считано от
14.09.2020г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №1889/21.09.2020г., издадена по ЧГД №4072/2020г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че на 08.12.2020г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира
искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно заседание, в
което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 11.01.2021г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
2
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №4072/2020г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 325 лева – разноски по ЧГД
№4072/2020г. по описа на РРС и 325 лева – разноски по ГД №98/2021г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Ц. С. Ж., ЕГН
********** дължи на М. Г. Л., ЕГН ********** сумата 800 лева – главница, съгласно
разписка, издадена на 20.11.2019г. ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№1889/21.09.2020г., издадена по ЧГД №4072/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ц. С. Ж., ЕГН ********** да заплати на М. Г. Л., ЕГН ********** сумата
325 лева – разноски по ЧГД №4072/2020г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Ц. С. Ж., ЕГН ********** да заплати на М. Г. Л., ЕГН ********** сумата
325 лева – разноски по ГД №98/2021г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3