О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 738 29.07.2020 г. град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 29 юли Година 2020
в закрито заседание, в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар
като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков
частно гражданско дело номер 1434 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 418,
ал.4, и във вр. чл.418, ал.1 и ал.2 и във връзка с чл.417, ал.1 и във връзка
чл.47, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от “Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район “Изгрев” бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от пълномощника
– юрисконсулт П.Х.против Разпореждане с № 5891 от 30.06.2020 г. по ч.г.р.д. № 2120/2020
г. по описа на РС – Стара Загора с пр.основание чл.417 от ГПК.
Жалбоподателя твърди, че
получили горепосоченото разпореждане, с което им се отказва издаването на изп. Лист по реда на чл.418 от ГПК и
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2120/2020г. по описа на РС-Стара Загора срещу
длъжника П.И.П. ПОРАДИ нарушението на чл.47, ал.1, изр.1 от ГПК. Считат, че така постановеното разпореждане е
неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, поради което
го обжалват в законоустановения срок, като
мотивите им за това са им следните:
За да постанови своето
разпореждане решаващия съд бил приел,
че съдът не е се е съобразил с разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 1, изр. 1 ГПК връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея. Следователно законът алтернативно
сочил мястото на залепването на уведомлението: на вратата или на пощенската
кутия, докато според заповедния съд в чл. 47, ал. 1, изр. 1 ГПК било уредено
императивно изискването уведомлението да се залепи на входната врата на
жилището.
Освен това заповедният съд не е обсъдил отбелязаната от връчителя в
разписката от 11.10.2019 г. неналичност на пощенска кутия. Това отбелязване е
равнозначно на посочване, че не е осигурен достъп до пощенската кутия, и от
него се налага изводът, че връчителят е отразил в разписката от 11.10.2019 г.
причината за залепване на уведомлението на входната врата на жилищния блок,
поради което не е налице нарушение на процесуалните правила на чл. 47, ал. 1 ГПК и съответно от заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД надлежно е обявена
на длъжника предсрочната изискуемост на банковия кредит преди подаване в
заповедния съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
По изложените съображения молят да се отмени разпореждане с №
5891/30.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2120/2020 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора и вместо него съдът да постанови издаването на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника П.И.П. за следните суми, произтичащи от договор № 013LD-R-004045/15.11.2013 г. за банков кредит: 3738,98 евро - главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 24.06.2020 г. до изплащане на олихвяемото
вземане, 2365,38 евро - възнаградителна лихва от 10.05.2014 г. до 12.03.2020
г., 15,41 евро - възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 4,08
евро - възнаградителна лихва от 14.05.2020 г. до 02.06.2020 г., 2189,88 евро -
наказателна лихва за забава от 10.05.2014 г. до 12.03.2020 г., 46,09 евро -
наказателна лихва за забава от 14.05.2020 г. до 02.06.2020 г., 20,77 евро -
законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 03.06.2020 г. до 23.06.2020
г., и 30,68 евро - разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
начислени на 05.09.2019 г., както и за разноските в заповедното производство по
ч.гр.д. № 2120/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора за държавна такса в
размер на 329,02 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., и
за разноските в производството пред Окръжен съд Стара Загора по настоящата
частна жалба за държавна такса в размер на 164,51 лв. Към настоящата частна
жалба прилагат и платежно нареждане от 08.07.2020 г. за плащане на дължимата
държавна такса.
Подробни съображения за това са изложени в частната жалба
на жалбоподателя с вх. № 7710/14.07.2020г., депозирана по ч.гр. дело с № 2120/2020г. чрез РС-Стара
Загора.
Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за
писмен отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото П.И.П. съобразно чл.418, ал.4
от ГПК.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на
страните и оплакванията изложени в частната
жалба, депозирана по делото, намира
за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно
процесуално легитимираната страна в
процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 418,
ал.4 от ГПК и се явява процесуално допустима.
С Разпореждането си под № 5891 от 30.06.2020 г. по ч.гр.д. № 2120/2020 г.
по описа на РС – Стара Загора с пр.основание чл.417 и чл.418 от ГПК първостепенният
РС – Стара Загора е РАЗПОРЕДИЛ, че ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявлението подадено от “Първа
инвестиционна банка” АД, за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за
сумата от 3738.98 евро главница от невърнат кредит по договор за банков кредит
от 15.11.2013 г., с 2365.38 евро възнаградителна лихва от 10.05.2014 г. до
12.03.2020 г., с 15.41 евро възнаградителна лихва от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., с 4.08 евро възнаградителна лихва от 14.05.2020 г. до 02.06.2020
г., с 2189.88 евро наказателна лихва от 01.05.2014 г. до 12.03.2020 г., с 46.09
евро наказателна лихва от 14.05.2020 г. до 02.06.2020 г., с 20.77 евро законна
лихва от 03.06.2020 г. до 23.06.2020 г., с 30.68 евро разноски за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, и законна лихва върху главницата от 24.06.2020
г. до изплащането й, както и разноските по делото, въз основа на извлечение от
24.06.2020 г. от счетоводните му книги, срещу длъжника П.И.П..
Първостепенният съд е разпоредил също така ДЕЛОТО да се докладва за
указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК след влизане в сила на настоящото
разпореждане.
Жалбоподателят “Първа инвестиционна банка” АД, е получил съобщението за изготвеното РАЗПОРЕЖДАНЕ
на първостепенния съд на датата 02.07.2020 год., като съобщението е получено от
юриск. П.С.Х.– надлежен пълномощник на жалбподателя по делото. Жалбата е
постъпила в РС-Стара Загора на шестия ден с вх. № 17604/08.07.2020г.
против същото разпореждане на
първоинстанционния съд. Налага се извода, че частната жалба е депозирана в законния
срок и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална
основателност.
С разпореждане от датата 28.05.2020 г. първоинстанционият
съд е оставил молбата на молителя без уважение, като е приел, че заявлението в
обжалваната му част по чл.417 от ГПК – в случая касателно претендираните със
заявлението суми противоречи на императивната норма на чл.47, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Изводът на първоинстанционният съд е правилен и
законосъобразен поради следните съображения:
Въззивният съд следва да отбележи, че съобразно нормата
на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато
искането е в противоречие със закона или добрите нрави. В случая искането е за
издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изп. лист по чл.418 от ГПК срещу длъжника П.И.П.. Макар
представеното от заявителя и жалбоподател извлечение от счетоводните му книги
да представлява формално документ по чл. 417, т. 2 ГПК, той в случая не
удостоверява подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника (чл. 418, ал. 2 ГПК). От същото е видно, че заявителят е обявил предоставения на първия длъжник
банков кредит за предсрочно изискуем поради неплащане на посочените в същото
погасителни вноски (л. 7). Няма обаче данни да е уведомил този кредитополучател
за това си волеизявления, а в т. 18 от ТР 4-2014-ОСГТК на ВКС е прието, че
предсрочната изискуемост на банков кредит настъпва само при получаване от
длъжника – кредитополучател на волеизявлението на банката за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, и не поражда действието си, ако това й волеизявление не
е достигнало до него, дори и в случаите на постигната в договора предварителна
уговорка, че при неплащане в срок на определен брой вноски, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем, без същата да уведомява длъжника за това.
Поради това и в случая, макар страните да са уговорили в т. 10.1.2, б. „а“ от
общите условия на договора, че банката има право да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателя за срок,
определен от банката, в случай, че кредитолучателят не извърши което и да е
плащане по договора повече от пет
работни дни след датата, на която е станало изискуемо, тази уговорка не е породила
действие, защото заявителят не е представил със заявлението си доказателства да
е съобщил редовно на длъжника – кредитополучател волеизявлението си да обяви
този кредит за предсрочно изискуем на това основание.
Не представлява такова доказателство представената
покана-уведомление до длъжника-кредитополучател за предсрочна изискуемост на
кредита, защото не му е връчена от ЧСИ Г.И., а в случая не може да се приложи
фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК и същата покана да се счита връчена на този
длъжник, защото връчителят, на когото ЧСИ е възложил връчването й по смисъла на
чл. 43 ЗЧСИ, не е залепил уведомлението на вратата на апартамента на еднаквите
постоянен и настоящ адрес на длъжника в ***, а на входната врата на жилищния
блок, без да посочи нито на кой вход е тази врата, нито е отразил в разписката
на уведомлението да е нямал достъп до жилището/апартамента на този адрес (л.
18).
В тази връзка очевидно е, при това положение, че в случая не може да се
приеме за спазено императивното изискване на чл. 47, ал. 1, изр. 1 ГПК, защото
връчителят при ЧСИ не е залепил уведомлението на входната врата на жилището на
адреса, без да е отразил да е нямал достъп до последната, а на входната врата
на жилищния блок. А е трайна практиката на ВКС, че призоваването по чл. 47, ал.
1 ГПК е само една възможност, която поради това следва да се прилага при
императивното формално спазване на установите в чл. 47 ГПК правила, в тяхната
пълнота и последователност Съществено значение при същите има и задължението за
залепване на уведомление на посочените в закона места. Ето защо неспазването на
което и да е от тях, грубо опорочава редовността на връчването (Р 235-2015-I г.о., Р 14-2015-I г.о., Р 188-2013-I т.о., Р 35-2011-II т.о. и Р 36-2011-II т.о.). А нередовното връчване е равносилно на невръчване (Р 34-2010-I т.о.).
Съобразно Решение с № 232 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 3795/2015 г., I г. о., ГК, с докладчик съдията Д.Ц.Удостоверените от
длъжностното лице обстоятелства, че адресатът не е намерен и че не е намерено
лице, на което да бъдат връчени книжата, предполага, че е бил осъществен достъп
до жилището на молителя, което видно от данните по делото е на третия етаж на
сграда, т.е. бил е осъществен достъп до вътрешността на сграда и пощенските кутии
във входа. В този случай законът изисква съобщението да бъде залепено на
вратата на жилището или на пощенската кутия. Условие за залепване на
съобщението на входната врата е да няма осигурен достъп до вратата на отделния
обект /жилище/, посочен като адрес по делото или на който се намира настоящия
или постоянния адрес на ответника. Макар това условие да не е било налице,
видно от оформеното уведомление с датата 20.01.2014 г., същото е залепено на
входната врата. Допуснато е нарушение на чл.
47, ал. 1 ГПК, което налага извода, че молителят е бил лишен от
възможността да участва лично в делото и е бил ненадлежно представляван от
назначен от съда особен представител. Изцяло в същия смисъл е и Решение под № 119 от 1.07.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 1444/2019 г., III г. о., ГК, с докладчик съдията М.Г.според което Процедурата по призоваване на страните и
връчване на съдебните книжа се развива под ръководството на съда, който има задължение
да следи за редовността й, като предприема необходимите действия, разпореждайки
какво следва да извърши връчителят, преценява спазването на установените
правила, гарантиращи правото на участие и правото на защита на страните в
процеса, във връзка с което се произнася със съответните разпореждания.
Именно поради това и в случая, въпреки, че чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ предоставя
възможност на ЧСИ да връчва всякакви съобщения във връзка с гражданскоправни
отношения, а чл. 43 ЗЧСИ предвижда това да се осъществява и от негов служител
при условията и по реда на чл. 37-58 ГПК, след като в случая и въззивната
инстанция приема, че връчителят при ЧСИ не е спазил и императивното изискване
на чл. 47, ал. 1, изр. 1 ГПК, и не е залепил уведомлението на вратата на жилището,
а на входната врата на жилищния блок, въпреки, че не е отразил в разписката му
да е нямал достъп до вратата на жилището (л. 18), то в случая не може да се
приеме за редовно връчена на този длъжник и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
изпратената му от заявителя за връчване чрез ЧСИ покана – уведомление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем (л. 15-19). А други доказателства
да е уведомявал този длъжник за обявяване на този кредит за предсрочно
изискуем, преди подаване на заявлението му в съда по делото, заявителят и
жалбподател не е представил и липсват по делото и на въззивната инстанция.
При това положение обаче, претендираните от него на това основание, като
предсрочно изискуеми, вземания в заявлението, за които иска издаване на
изпълнителен лист, не са подлежащи на изпълнение, а заповед за незабавно
изпълнение се издава само за подлежащи на изпълнение вземания по смисъла на чл.
418, ал. 2 ГПК (т. 18 от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК). Поради това молбата му
за издаването на изпълнителен лист за същите вземания, следва да се отхвърли,
като неоснователна, ведно с акцесорните претенции в нея за присъждане на
законни лихви и разноски (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Първоинстанционният РС-Стара Загора се е съобразил, както с приложимите по
случая императивни норми на специалния закон, така и с задължителната съдебна
практика на Върховните съдилища на Републиката и касателно специалният ред за
уведомяването на длъжника относно обявяването на предсрочната изискуемост на
процесния кредит съобразно императивните и специални изисквания на разпоредбата
на чл.47, ал.1 и ал.6 от ГПК. В тази насока този съд е стигнал и до правилните
и обосновани изводи, че не са налице законовите предпоставки и за уважаване
на искането за издаване на такъв изп.лист по реда на чл.417 и чл.418 от ГПК
съгласно депозираното заявление на жалбоподателя “Първа инвестиционна
банка” АД, ведно със законните последици от това.
Налага се категоричния
извод, че при наличието на представените пред първостепенния съд доказателства
от частния жалбподател, както и тези представени и пред настоящата съдебна
инстанция не е възможно издаването на исканата заповед за изпълнение и изп.
лист в обжалваната му част. Заповедното производство се явява строго формално
по своя правен характер и като такова следва да бъдат стриктно спазвани неговите
императивни изисквания.
В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло
обжалваното разпореждане на РС- Стара Загора, като правилно и законосъобразно.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане с № 5891
от датата 30.06.2020 г., постановено по ч.г.р.д. № 2120/2020 г. по описа на РС
– Стара Загора с пр.основание чл.417 и чл.418 от ГПК, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд съобразно т.8 от ТР № 4/18.06.2018 год. по тълк.
Дело № 4/2013 год. на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.