№ 158
гр. *, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220102591 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е брачен иск по чл.49, ал.1 и ал.3 СК, както и подлежащите на
задължително съединяване с него искове по чл.53, чл.56 и чл.59 СК.
В исковата молба ищцата М. ЦВ. Ч. с ЕГН ********** от гр.*, ул. „и.
с.“ *** твърди, че с ответника ИВ. Л. Ч. с ЕГН ********** от с.**** са
сключили граждански брак на **г. в гр. *, от който е родено детето ц. и.ова
Ч., родена на ** г., която все още не е навършила пълнолетие. Твърди, че след
сключването на брака съпрузите са живели в семейно жилище в гр.*, ул. „и.
с.“ *** и първоначално отношенията им били прекрасни, хармонични,
изпълнени с взаимност. Поддържа, че без видима причина настъпила промяна
в поведението на ответника и той станал невъздържан, груб, агресивен и
започнал да проявява необоснована ревност към нея. Конфликтът се
задълбочил и в началото на 2018г. ответникът заявил на ищцата, че не желае
да живеят заедно, напуснал семейното жилище и се преместил да живее в
дома на родителите си в с.***. От момента на фактическата раздяла
ответникът престанал да се интересува от ищцата и от общото им дете –
избягвал ги, не ги търсил, не общувал по никакъв начин с тях. Ищцата твърди,
че правила опити за заздравяването на брака, които не дали положителен
1
резултат. Поддържа, че въпреки отказа на ответника да живеят заедно като
семейство, той упорито отказва да се разведе по взаимно съгласие с нея.
Твърди, че поради по гореизброените причини бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, съществува само формално и между съпрузите
липсва доверие, взаимно уважение и разбирателство. Двамата са се
отчуждили един от друг и всеки от тях има самостоятелен живот. Твърди, че
вина за това дълбоко и непоправимо разстройство на брака има единствено
ответникът. Твърди, че от началото на фактическата раздяла само тя се грижи
за детето. Иска от съда да прекрати брака с развод поради неговото дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника, да предостави на нея
упражняването на родителските права по отношение на детето от брака, тъй
като притежава необходимия родителски капацитет. Иска на ответника да се
определи режим на лични контакти с детето, както й да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на подаване
на исковата молба в съда, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска. Претендира ползването на семейното жилище в гр.*, ул.
„и. с.“ ***. Не претендира издръжка за себе си. На основание чл. 53 от СК
иска след развода да възстанови фамилното си име от преди този брак, което
е ш.. Моли за предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба и не се е явил
в съда.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:
От представените официални удостоверителни документи е видно, че
страните са съпрузи, сключили граждански брак на **г. в гр.*, за който е
съставен акт за граждански брак №0428 от **г. Преди него съпругата М. ЦВ.
Ч. е била с фамилно име ш.. Съпрузите имат едно дете – ц. и.ова Ч. с ЕГН
**********, родена на **г.
От показанията на свидетелите и. и.ова и.ова и в. п. н. се установява, че
съпрузите са разделени от няколко години. Ищцата живее в гр.*, а ответникът
– в с.***. Свидетелите твърдят, че не са им известни причините за раздялата.
Детето живее при майката и тя се грижи за отглеждането му. Бащата не ги
подпомага достатъчни. От скоро давал по 40 лв. издръжка на месец.
2
Трудовата заетост и доходите на родителите се установяват от
представените справки от НАП. Видно от тях, и двамата работят по безсрочен
трудов договор. Месечният доход на ищцата е приблизително 1100лв., а на
ответника – около 1700лв.
От приетия по делото социален доклад на Дирекция СП – * се
установява, че грижата за детето изцяло е поета от майката. Бащата отскоро е
започнал да дава издръжка по 40 лв. на месец. Детето живее при майката на
адрес в гр.*, ул. „и. с.“ ***. Жилището предлага много добри битови и
хигиенни условия за живот. Между двамата съществува силна емоционална
връзка. Детето разполага със собствена стая. През настоящата година същото
е ученик в 3-ти клас на СУ „г.б.“, гр.*. Къщата на бащата в с.*** също
разполага с необходимите битови условия.
При така установените обстоятелства съдът приема, че е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака поради отчуждението на
съпрузите в следствие на продължителната фактическа раздяла. Затова бракът
между ищцата и ответника следва да се прекрати. Ищцата е поискала на
основание чл.49, ал.3 СК съдът да се произнесе и относно вината за
разстройството на брака, но от представените доказателства не се установява
чия е тази вината, а още по-малко, че тя е на ответника. Доколкото такова
искане все пак е направено, съдът дължи произнасяне по него. Когато липсват
доказателства за конкретни провинения на единия от съпрузите, следва да се
приеме, че и двамата са виновни за разстройството на брака.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 СК, съдът следва да се произнесе
относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на детето.
При решаването въпроса относно упражняването на родителските права
съдът следва да се ръководи от критериите, заложени в чл.59, ал. 4 СК, като
прецени възпитателски качества на родителите и моралния им облик,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пол и възраст на
детето, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови
условия, като безспорно решаващо значение имат интересите на детето. В
понятието „интереси на децата“, както посочва ППВС № 1/1974 г., се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание, създаване
3
на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен
труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър
гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето -
обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и
грижи за съхранението му, представителство и др. Изрично посочено е, че
решаващо значение за детето има цялата съвкупност от интереси, но от
аспекта на всестранното развитие на личността му.
В контекста на горното и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът счита, че родителските права следва да се предоставят
на майката. След раздялата на родителите тя е поела грижата за детето и
единствено тя е заявила желание да получи родителските права. Притежава
необходимите родителски качества, осигурила е добър дом на детето и между
тях е изградена силна емоционална връзка. От страна на бащата не е
постъпило искане за родителски права. Предвид гореизложеното съдът счита,
че в интерес на детето е то да живее при майката и тя да упражнява
родителските права.
Следва да се определи режим за лични отношения на другия родител с
детето, тъй като безспорно бащата също трябва да осъществява контакти с
него. Ищцата е поискала бащата да може да взима детето при себе си с
преспи.е всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота
до 17,00ч. в неделя, както и две седмици през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск. Съдът намира, че предложеният режим не застрашава
интересите на детето и осигурява достатъчно време за общуване с другия
родител, поради което искането следва да се уважи.
На основание чл.56, ал.1, изр. 2 СК съдът е длъжен да се произнесе и
относно ползването на семейното жилище, което следва да се предостави на
майката, тъй като тя ще упражнява родителските права, живее с детето в него
и има жилищна нужда – не притежава друго жилище.
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца безусловно, независимо от това дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата
на чл.142 СК предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост
от нуждата на децата и възможностите на родителите. Установен е минимум
за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, която
4
в момента е 650лв., т.е. 162.50лв. Същата обаче е недостатъчна, тъй като
детето е сравнително голямо, а с увеличаването на възрастта нарастват и
необходимите средства за издръжка. Освен това, доходите на бащата
позволяват без особени затруднения той да заплаща издръжка в по-голям
размер. Съдът счита, че за издръжката на детето месечно са необходими 400
лв., от които бащата следва да заплаща 250лв., тъй като доходите му са по-
големи, а майката полага и ежедневни грижи за него. Издръжката се дължи,
както е поискана – от подаването на исковата молба в съда на 23.07.2021г., до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава при просрочие. Искът за издръжка следва
са е отхвърли за разликата над 250лв. до предявения размер от 300лв.
Съгласно чл.53 СК, съпругът, който при сключването на брака е
променил фамилията си, след неговото прекратяване може да си я възвърне. В
случая ищцата е била с фамилно име ш., което ще носи след развода, тъй като
изрично е поискала това и съдът следва да допусне промяната.
При този изхода на делото всяка от страните следва да заплати
допълнителна ДТ в размер на 10лв. Ответникът дължи и 360лв. ДТ върху
присъдената в негова тежест издръжка на детето.
На основание чл.329, ал.1, изр. ІІ ГПК, разноските на страните остават в
тежест на всяка от тях, както са направени.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между М. ЦВ. Ч. с ЕГН ********** от
гр.*, ул. „и. с.“ *** и ИВ. Л. Ч. с ЕГН ********** от с.****, сключен на **г. в
гр.*, за който е съставен акт за граждански брак №0428/**г., поради неговото
дълбоко и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето ц.
и.ова Ч. с ЕГН **********, родена на **г., на майката М. ЦВ. Ч..
Местоживеенето на детето е по местоживеенето на майката.
5
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето с бащата ИВ. Л. Ч.,
който ще може да взима детето при себе си с преспи.е всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца от 10,00ч. в събота до 17,00ч. в неделя, както и две
седмици през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата ИВ. Л. Ч. да заплаща месечна издръжка на детето ц.
и.ова Ч. в размер на 250лв., считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /23.07.2021г./ до настъпване на обстоятелства, налагащи изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 250лв. до
предявения размер от 300лв.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта за присъдената издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище в гр.*, ул. „и. с.“ *** за ползване на
съпругата М. ЦВ. Ч..
След развода съпругата М. ЦВ. Ч. ще възстанови фамилното си име
преди този брак – ш..
ОСЪЖДА ИВ. Л. Ч. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС - *
допълнителна ДТ по иска развод в размер на 10лв., както и ДТ върху
присъдената издръжка в размер на 360лв.
ОСЪЖДА М. ЦВ. Ч. с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС - *
допълнителна ДТ по иска за развод в размер на 10лв.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните пред ОС - *.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6