Р Е Ш Е Н И Е
№100/
23.02.2018г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд
четвърти граждански състав
на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№2184 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание иск
чл.422 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК и във вр.с чл.286, ал.1 от ТЗ – за
установяване заплащане на дължими суми. На 19.05.2016г. между
страните бил сключен договор за паричен заем №15201 към искане №24357
при параметри, подробно посочени в чл.3, и срок на погасяване 24 месеца.
Уговорили и че договорът представлява разписка за получената заемна сума и
удостоверява предаването ѝ. Приложени били Общи условия, като ответницата
се запознала с тях, подписала се на всяка страница и получила екземпляр от
същите при сключването на договора за паричен заем. Съгласно чл.6 от договора
страните се споразумели договорът да бъде обезпечен с поне две от посочените в
ал.1 и ал.2 обезпечения - запис на заповед и поръчител. При подписването на
договора бил подписан и договор за
поръчителство между ищеца и втория ответник, който така се задължил да
отговоря солидарно със заемателя по подписания договор за заем. Съгласно чл.9,
ал.2, т.1 от Общите условия, поръчителят трябвало да отговаря кумулативно на
посочени условия, но това не било така и заемателят не посочил друго лице,
което да бъде поръчител по поетите от него задължения. На основание чл.8 от
договора и тъй като представеното обезпечение не отговаряло на условията,
посочени в чл.9, ал.2, т.1 от ОУ, заемателят дължал на заемодателя неустойка в
размер на 1860,00 лева. Страните се договорили тази неустойка да бъде заплатена
от заемателя разсрочено, като неустойката бъдела разпределена по равно към
погасителните вноски по договора за заем, т.е. по 77,50 лева на месец. Страните
по договора подписали погасителен план, в който се индивидуализирал начина на
плащане на задължението - размер и брой погасителни вноски, както и точен падеж
на плащане на всяка от месечните вноски, а именно: 24 месечни вноски, всяка по
261,00 лева, представляваща сбор от договора вноска - 183,50 лева и частично
плащане на задължение за неустойка - 77,50 лева, или общ размер на задължението
- 6263,93 лева, с дата на последно плащане - 21.05.2018г. По приложения погасителен план заемателят заплатил 7 месечни погасителни вноски на обща
стойност 1827,00 лева,
като последното плащане било извършено на 08.02.2017г., и било със забава
51 дни след датата на падежа -
20.12.2016г. Така на основание чл.10, ал.1 от ОУ на 25.05.2017г. заемателят обявил вземането си за предсрочно изискуемо. Съгласно
чл.18 от ОУ при обявяване на предсрочна изискуемост от страна на заемодателя
всички вземания на заемодателят към заемателя, ставали незабавно и автоматично
предсрочно изискуеми в целия им размер, включително неплатените до съответния
момент погасителни вноски, ведно с дължимите неустойки или законова лихва за
забава, както и оставащите за плащане договорени вноски до края на съответния
договор, в това число дължима главница, договорена лихва и дължими неустойки.
На основание чл.19, ал.1 от ОУ в случай че заемодателят упражнял правото си да
обяви договорът за заем за предсрочно изискуем, то заемателят дължал на заемодателя
еднократна неустойка в размер на 20% от непогасената главница по договора за
заем, а имено: 20% от 2352,99 лева били 470,59 лева. Подали заявление по реда
на чл.417 на 25.05.2017г., като остатъкът по договора възлизал на 3572,40 лева,
включващо главница, дължими неустойки, договорена лихва, ведно със законна
лихва върху остатъка от главницата, считано от 25.05.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, като съдът се постановил заповед за тези суми, ведно с
направените в заповедното производство разноски от 121,45 лева, от които 71,45
лева – д.т., и 50,00 лева – юрк. възнаграждение по ч.гр.д.№1222/2017г. по описа
на ХРС. Ответниците депозирали възражение и за ищеца бил налице правен интерес
от завеждане на иск. Ответниците дължали на ищеца общо сумата от 3572,40 лева, от които 2352,99 лева,
представляващи остатък от главница по договор за заем, 470,59 лева - дължима неустойка по чл.19, ал.1 от ОУ,
387,50 лева – неустойка по чл.8 към договора за заем, 361,32 лева - договорена
възнаградителна лихва, като записът на заповед обезпечавал конкретното вече
посочено каузално отношение – договора за заем от 19.05.2016г. В допълнително
становище сочат, че са положили усилия да уведомят длъжника за предсрочната
изискуемост и са провели многократни телефонни разговори, както и в периода от
20.03.2017г. до 31.03.2017г. служители на дружеството многократно посетили
адреса на длъжниците, а също изпратили текстово съобщение на 11.04.2017г.,
което било доставено и получено. Уточняват още, че остатъкът от главница към 7-ма
месечна вноска бил в размер на 2352,99 лева; лихвата от 361,32 лева била сбор
от договорна лихва 355,57 лева и 5,75 лева, като общата дължима сума била
изчислена за периода от 20.12.2016г. до 25.05.2017г. Уточняват, че се търси
солидарно осъждане на ответниците. Искат да се постанови съдебно решение, с
което да признаете за установено по отношение на ответниците, че дължат при
условията на солидарност сумата от 3572,40
лева, представляваща частично вземане по запис на заповед от 19.05.2016г.,
ведно със законна лихва върху остатъка от главницата, считано от 25.05.2017г.
до окончателно изплащане, ведно с направените в заповедното производство
разноски, като бъдат осъдени да заплатят разноските в настоящето производство.
В отговор ответниците считат, че претендираното
вземане е основано на запис на заповед, който е нищожен, а освен това не е бил
предявен на издателя и авалиста по предвидения в ТЗ ред. Съгласно т.17 на TP №4/2013г. от 18.06.2014г. при
въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по
издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално
правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на
заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът - кредитор сочел
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение,
като доказвал вземането си, основано на менителничния ефект. При липсата на
възникнало и изискуемо задължение по записа на заповед от 19.05.2016г., то
искът бил неоснователен, независимо от каузалното отношение между страните.
Записът на заповед бил нищожен поради противоречие с императивните разпоредби
на чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗПКредит. Съгласно тези разпоредби кредиторът не можел
да задължава потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на
запис на заповед, както и ако задълженията са били гарантирани чрез записа на
заповед, то след всяко плащане кредиторът ги превеждал в съответствие с
остатъка по задължението. Договорът между страните имал характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПКредит, а записът на
заповед го обезпечавал под условие и в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗПКредит. В
договора било посочено, че е предоставен Стандартен европейски формуляр, но в
действителност страните не разполагат с него. Поради противоречие и с ал.2 на
чл.34, записът на заповед също бил нищожен, тъй като кредиторът не е изпълнил
задължението си да го приведе незабавно в съответствие с остатъка по
задължението. Нямало изискуемо задължение по запис на заповед от 19.05.2016г., платим
„на предявяване", тъй като той не бил предявен съгласно изискванията на
чл.538, ал.1 от Търговския закон и чл.537, във връзка с чл.477 и чл.487 от ТЗ.
В текста се съдържал печатен текст, че е предявен на 20 май 2016 година, под
който срещу думата „ДЕКЛАРАТОР:" били изписани саморъчно имената на Т.Й.Е.
и бил положен подпис. Считат, че този текст и подпис не доказват предявяването
на записа на заповед на посочената дата - 20 май 2016 година, и не
удостоверяват по надлежния ред предявяването му. Текстът за предявяването на
документа на 20 май 2016г. бил отпечатан заедно с отпечатването на основния
текст на записа на заповед, т.е. още на 19 май 2016г. и подписът срещу него бил
поставен едновременно с подписването на издателя под основния текст, с който
той се задължавал по ценната книга. След като този текст бил напечатан и
съответно подписан още на 19 май 2016г., то нямало как този текст да доказва
предявяването на записа на заповед на последваща дата, тъй като това било едно
неизвестно и несигурно събитие. С този текст кредиторът искал да си осигури
удостоверяване на датата на предявяване, но това не било истинско и автентично
удостоверяване, тъй като било декларация за настъпването на едно бъдещо
събитие, което нямало как да е известно нито на кредитора, нито на издателя.
Този текст не удостоверявал надлежно предявяване и поради неспазването на
императивното изискване на чл.538, ал.2, изречение второ от Търговския закон,
съгласно който при предявяването на записа на заповед „издателят трябва да
удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се
подпише". Тези действия трябвало да бъдат извършени от издателя. В
настоящия случай датата на предявяване било отпечатана заедно с основния текст
на предходната дата - 19.05.2016г., не е поставена от издателя и в
действителност записът на заповед не е бил предявяван. Изискването за поставяне
на дата на предявяване от издателя, като действието следвало да бъде извършено
лично от самия него, било императивно и безусловно, тъй като само този начин
можело да се гарантира автентичността и истинността на удостоверяването на
предявяването на записа на заповед на определена дата, което било задължително
условие за настъпване на изискуемостта и падежа. Изискването било строго
формално и неспазването му водело до липсата на изискуемост на записа на
заповед. Липсвали и други доказателства, че записът на заповед е бил предявяван
на издателя. Записът на заповед не бил предявен и на лицето, посочено като
поръчител в долната половина на листа. В задължителната последователна практика
на ВКС по въпроса за необходимостта от предявяването на запис на заповед с
уговорен падеж „на предявяване" било прието, че това е необходимо условие
за настъпването на изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните
длъжници по записа на заповед - издател и авалист. Въпросът за непредявяването
на записа на заповед и липсата на изискуемост на задължението по него следвало
да се разгледа в исковото производство, като съдът не бил ограничен от
произнасянето на Окръжен съд - Хасково по частната жалба против разпореждането
за незабавно изпълнение и мотивите на определението му, тъй като то нямало сила
на присъдено нещо относно преюдициалните въпроси за изискуемостта на записа на
заповед, а се отнасяло само до формалната законосъобразност на издадената
заповед за незабавно изпълнение. Правят още възражения за липсата на изискуемо
задължение по каузалното правоотношение, като считат, че въпросът за наличието
на задължение по каузалното правоотношение следвало да се разгледа само и
единствено, ако съдът приеме, че е налице съществуващо и изискуемо задължение
по записа на заповед. Въпросът за съществуването и изискуемостта на
задължението по каузалното отношение щял да има значение, тъй като записът на
заповед има обезпечителна функция и не можел да бъде основание за възникване на
действително задължение, ако не било налице задължение по каузалното отношение,
което той обезпечава. Считат, че нямало налице изискуеми вземания по процесния
договор, въпреки твърденията, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия
кредит и се претендира сума на оставащата неизплатена главница по договора за
кредит. Не била настъпила изискуемостта на вземането, тъй като кредиторът не
бил упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и не бил
уведомил ответника за упражняването на това си право. Без изпълнение на това
изискване вземането не било изискуемо и съответно предявената искова претенция
била неоснователна. Това изискване не можело да се счита за изпълнено само
поради обстоятелството, че било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Уведомяването от страна на кредитора до длъжника, че обявява
кредита за предсрочно изискуем, било задължително, за да възникне изискуемостта
на вземането- в този смисъл било задължителното тълкуване на т.18 от
Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВС. Но пък със
заявлението не е предявено вземане за предсрочно изискуема главница по Договор
за паричен заем №15201 от 19.05.2016г., а вземане, основано на Запис на заповед.
Така заявлението не можело да бъде уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост по договора, тъй като заявлението въобще не се основавало на този
договор. Освен това от исковата молба не
можело да се направи извод каква част от главницата била погасена към датата,
на която ищецът твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост - 25.05.2017г.
Нито от погасителните планове, представени с исковата молба, нито от други
документи, можело да се установи каква част от погасителните вноски била
определена за погасяване на главницата по заема и каква част за
възнаградителната лихва. В исковата молба въобще не се сочело по какъв начин е
определен размерът на остатъка на непогасената главница, който е посочен от
ищеца. Тази неяснота била и относно претендираната възнаградителна лихва в
исковата молба, както и за претендираните неустойка по чл.19, ал.1 от ОУ и
неустойка по т.8 от договора. Последната била неоснователна поради нищожност на
две отделни основания - чл.24 от ЗПК и чл.146, ал.1 от ЗЗП, във връзка с
чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като била неравноправна клауза, която не е уговорена
индивидуално. Неустойката от 1860 лева, представлявала 62 % от размера на
предоставения заем, и то само поради обстоятелството, че не е осигурено като
обезпечение поръчителство от лице, което не отговаря на изискванията на чл.9,
ал.2, т.1 и т.4 от ОУ - необосновано висок размер, а не се обезщетявали никакви вреди и не била
уговорена индивидуално. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, който се прилага и към
договора за потребителски кредит, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Клаузата била нищожна и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като заобикаляла императивната законова норма на чл.19, ал.4 от Закона
за потребителския кредит, съгласно който годишният процент на разходите по
кредита не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС на Република
България. Годишният процент на разходите по кредита бил 47.996%, като така общата
сума за плащане била 4 403,93 лева.
Следователно, в този годишен процент на разходите не била включена сумата на
неустойката по т.8 в размер 1860 лева. Заедно неустойка и общата сума за
плащане от потребителя сумирали общо дължимата сума 6 263,93 лева.
Процентът на разходите за кредита при тази обща дължима сума за целия период на
договора - 24 месеца, бил 208.79 %, а годишният процент на разходите - 104.39
%. При това положение годишният процент на разходите несъмнено надвишавал
максималния размер по чл.19, ал.4 от ЗПК, който към датата на сключването на
договора бил 50 %. Предвидена в т.8 неустойка всъщност целяла да бъде уговорен
размер на годишната договорна лихва и размер на годишния процент на разходите,
които значително надвишавали законовия максимум, като уговарянето на това
задължение под формата на неустойка имало за цел заобикалянето на чл.19, ал.4
от ЗПК. Действителната цел на тази клауза се обосновала и от факта, че още към
датата на сключването на договора кредиторът
изготвил погасителен план, в който било включено и задължението за
неустойка, без да изчака предвидения в т.8 и съответно в чл.19, ал.3 от ОУ 3 -
дневен срок, в който потребителят следвало да осигури поръчител, отговарящ на
условията на чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ. В договора било уговорено тази
неустойка да се заплаща разсрочено в сроковете за плащане на погасителните
вноски. Самата клауза за неустойка била без основание, тъй като не били налице
вреди, които да обезщетява. В случай, че кредиторът не бил съгласен с
обстоятелството, че не му се предоставя обезпечение, отговарящо на условията на
чл.9, ал.2, т. 1 и т.4 от Общите условия, той е имал възможността да откаже
предоставянето на кредита. Претенцията за неустойка по чл.19, ал.1 от Общите
условия също била неоснователна поради нищожността на тази клауза на основание
чл.24 от ЗПК и чл.146, ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като
била неравноправна клауза, която не е уговорена индивидуално. По силата на тази
клауза потребителят бил задължен да заплати неустойка в размер 20% от
непогасена главница в случай, че кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем по
негова вина. Този размер на неустойка бил необосновано висок и не съществувало
основание да се начислява такава неустойка, тъй като в случая тя не
обезщетявала вреди. Съгласно вече посоченото - чл.146, ал.1 от ЗЗП, който се
прилага и към договора за потребителски кредит, неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Оспорват твърдението за
предсрочна изискуемост, като считат, че следвало да бъде извършено писмено, тъй
като с него се упражнявало потестативно право и водело до разваляне на договора
за заем. Оспорват връчването на уведомително писмо, като изтъкват, че писмото е
адресирано само до единия длъжник. Като частен докумен писмото нямало
достоверна дата и не установявало по безсъмнен начин съставянето на документа. В
допълнително становище представляващият ответниците сочи нови възражения за
нищожност на процесния запис на заповед – вторият ответник имал призната 100%
инвалидност и не можел да се подписва и да пише, поради което и се оспорва
подписа в записа на заповед. Освен това в записа на заповед и договора имало
подпис, но бил поставен и отпечатък от пръст, което било взаимноизключващи се
елементи при заверка на части документи. Липсвал подпис в записа на заповед и
като недостатък във формата, то поръчителят не бил задължен. Самият договор за
поръчителство също бил без съществени елементи – дата и място на сключване,
страни по договора. Липсвали основните клаузи по договора за заем - главница, лихви и неустойки. С оглед
заболяването на поръчителя липсвала валидна воля. Неустойката по чл.9 от ОУ не
била дължима, тъй като заемателят бил посочил поръчител и това било прието от
кредитора. Искат да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск и да им бъда
присъдите направените разноски по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. №1222/2017г. на РС Хасково по заявление на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение №647/29.05.2017г. на парично задължение срещу
ответниците – длъжници в заповедното производство. Освен за сумите, предмет на
настоящото исково производство, в заповедното производство съдът се е
произнесъл и относно направените в заповедното производство разноски - 71,45 лева д.т. и 150 лева, представляващи
юрк.възнаграждение. Заявлението е постъпило в съда на 25.05.2017г., като съдът
се е произнесъл по искането за законна лихва върху главницата, считано от
същата дата и го е уважил. Между кориците на делото е Запис на заповед от 19.05.2016г. – в оригинал, подписан от ответниците
– от Т.Й. - като издател, от Н.Г. – като поръчител. Менителничният ефект бил
издаден за сума в размер на 6263,93 лева, като бил предявен за плащане на 20.05.2016г.
Менителничният ефект е съставен с печатно изписан текст относно съдържанието му
и последващото предявяване, като има положени два подписа от издателя
/“декларатор“/ - за задължаване и за предявяване. Издателят Т.Й. има изписано
ръкописно име. След печатно изписания текст отново печатно е изписан като
поръчител втория длъжник, както и той е положил подпис като поръчител и без
отбелязване дали е предявен на поръчителя записа на заповед. Вторият длъжник
също е с изписани ръкописно имена и има положен подпис, но има и отпечатък от
пръст, като за последното няма посочени никакви други отбелязвания. В записа на
заповед няма отбелязвания за плащане.
С Договор
за паричен заем №15201/19.05.2016г. ищецът и Т.Й. постигнали договореност за
размер на заема – 3000 лева, погасителна вноска – 183,50 лева на месец, срок на
договора – 24 месеца, месечен лихвен процент 3,33%, дата на последно плащане
21.05.2018г. при обща сума за плащане 4 403,93 лева, като няма спор, че
заемната сума е предадена на заемателя съгласно чл.4, ал.1 от договора и той
удостоверил това с подписа си. В договора е посочено още, че при отправеното
искане от заемателя са му предоставени СЕФ /Стандартен европейски формуляр/ и
Общи условия /ОУ/. Страните се споразумели, че договорът следва да бъде
обезпечен с поне две от посочените обезпечения – запис на заповед; банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условия в ОУ – чл.9, ал.2; че се дължи
лихва за забава при просрочие; предсрочно прекратяване на договора и обявяване
на цялото вземане за предсрочно изискуемо при неизпълнение. В чл.7, ал.4
уговорили задълженията да станат автоматично предсрочно изискуеми в случай на
забава без да е необходимо уведомяване. В чл.8 уговорили, че при непредставяне
на обезпечение или ако същото не отговаря на условията от чл.9 ОУ, то се
заплаща неустойка от 1860 лева на разсрочено плащане. Изрично уговорили и че
заемателят се ползва от правата по ЗПКредит. С договор за поръчителство – без
дата, към посочения договор за заем Н.Г. се задължил да заплаща задължението по
заема, както и авалира издадения в полза на заемодателя от заемателя запис на
заповед. Договорът за поръчителство има положен подпис, както и до него
съществува отпечатък. Съгласно представения погасителен план от 20.06.2016г. до
21.05.2018г. заемателят заплаща месечна вноска от 261 лева, като последната е
260,93 лева. Съществува още един погасителен план към процесния договор за
заем, в който месечната вноска е 183,50 лева /последната – 183,43 лева/. Двата
погасителни плана са подписани от страните по договора за заем, като върху
втория има печат – Неактивен.
В
представените ОУ – чл.9, ал.2, т.1, е предвидено, че поръчителите следва да
отговарят на редица кумулативно предвидени условия. В чл.19 от ОУ заемодателят
е предвидил при упражняване от него на правото да обяви предсрочна изискуемост
на договора за заем заемателят да дължи неустойка от 20% от непогасената
главница. В същия член е уговорена неустойка /индивидуализирана в договора/ ако
е сключен договор за поръчителство, но поръчителят не отговаря на условията в
ОУ и в срок от 3 дни не се представи друг поръчител, отговарящ на същите тези
условия. Съгласно чл.22 всички покани, писма и др. ще се считат за получени и
узнати, ако са били изпратени на официалните адреси, по факс или имейл адрес.
ОУ са подписани от заемодателя на 19.05.2016г.
По
делото са представени СЕФ за предоставяне на информация за потребителски
кредити, подписан на 17.05.2016г. от заемателя – общ размер на кредита 3000
лева за 24 месеца, месечна вноска 183,50 лева, лихва 1404 лева, обща сума за
изплащане – 4404 лева; фиксиран годишен лихвен процент 39,96%, ГПР 49%.
На
20.03.2017г. до заемателя Т.Й. е изпратено уведомително писмо, като е
определено от ищеца ответникът да заплати задълженията си до 30.03.2017г. – 783
лева, както и че обявяват договора за предсрочно изискуем. Представена е
извадка относно изпратени съобщения на телефони, като под №11 е от 11.04.2017г.
и е адресирано до заемателя, на когото се посочва, че дължимата сума била 4404
лева и че се стартират съдебни процедури – със статут получено съобщение.
Видно
приходните касови ордери заемателят е изплащала суми по договора – л.6061 от
делото.
Представените
амбулаторен лист от 23.10.2017г. и епикризи от МБАЛ АД – Хасково, доказват
влошеното здравословно състояние на втория ответник.
Назначената по делото съдебно-почеркова експертиза,
изгответна компетентно и безпристрастно от вещото лице, в заключение
установява, че в Запис на заповед от 19.05.2016г., графичното изображение,
положено за подпис на поръчител, не било пригодно за почеркова идентификация на
изпълнителя, както и това в договора за поръчителство към договора за заем
15201 от 19.05.2016г.
Назначената по делото съдебносчетоводна експертиза,
изгответна компетентно и безпристрастно от вещото лице, в заключение
установява, че по процесния договор са заплате и 7 месечни вноски на обща
стойност 1827,00 лева, като последното плащане е на 09.02.2017г. Установено е
просрочие в плащанията – 51 дни, като последното плащане от 09.02.2017г. е
отразено към падежна дата 20.12.2016г. Към тази датата остатъкът от главницата
е 2352,99 лева, като от общия размер главница 3000 лева били погасени 647,01
лева. Договорната лихва до 25.05.2017г. /датата на подаване на заявление по
чл.417 от ГПК/ била от 355,57 лева, а наказателна – 5,75 лева. Изчислен е
размер на неустойката по чл.8 от договора – 387,50 лева, както и на неустойката
по чл.19, ал.1 от ОУ – 470,59 лева, т.е. 20% от останалата главница. Към датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК общият размер на задължението бил
2352,99 лева – остатък от главница, 361,32 – общо лихва договорна и
наказателна, 387,50 – неустойка по чл.8 от договора и 470,59 лева – неустойка по
чл.19 от ОУ, като това общо задължение било дължимо към 25.05.2017г. Дължимата
сума към 28.08.2017г. била 3989,41 лева, а към изготвянето на заключението –
4428,30 лева.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът направи следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като след възражението от длъжниците е в
срок, а съобщението по чл.415 от ГПК е получено от ищеца - кредитор и в
едномесечния срок е предявена исковата молба.
Процесното
вземане, за което ищцовата страна твърди, че е произтичащо от записа на
заповед, т.е. от абстрактна сделка, е обвързано с установяване и доказване на
каузалните отношения между страните. Предмет на настоящото исково производство
е съществуването на самото изпълняемо право. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Във всеки
случай кредиторът, независимо дали е ищец или ответник /какъвто би бил при
отрицателен установителен иск, предявен срещу него/, трябва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията, по отношение на
съществуването на вземането. В случая длъжникът прави конкретни възражения
срещу вземането, а не общо оспорване, поради което поемателят по записа на
заповед – ищецът, трябва да докаже фактите, от които произтича вземането.
Ответниците твърдят, че процесният запис на заповед е подписан като обезпечение
по сключен договор за заем, като това не е спорно. Между страните, доколкото и
в самия договор се сочи, че са приложими правата по ЗПКредит, не съществува
спор относно характера на сключения договор за паричен заем, който се определя
като договор за потребителски кредит. Като се установи и уговорката между
страните по договора в чл.6 от договора /за издаване на запис на заповед като
обезпечение на вземането по договора/, съдът приема за доказано, че между Креди
Йес ООД и Т.Й.Е. – като заемател, е сключен договор на 19.05.2016г., вземането
по който е обезпечено с процесната запис на заповед.
Спорно е обаче дали вторият ответник е страна по договора за
поръчителство и авалист по записа на заповед, като се има предвид възраженията
относно поставяне на подпис и отпечатък в договора за поръчителство и
менителничния ефект, както и е от тук е спорно дали вторият ответник отговаря
за изпълнението по договора за заем. Съгласно чл.10 от ЗПКредит договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, като разпоредбата на чл.11, ал.1, т.27 от ЗПКредит изрично
посочва, че страните по договора полагат подписи в него. Същата форма следва да
бъде изискуема и по отношение на сключването на договор за поръчителство, като
обезпечение на договора за кредит / в настоящия случай т.нар. договор за заем/.
В съдебната практика е трайно установено, че ако лицето не може да се подпише
поради не само поради неграмотност – чл.189 от ГПК, то следва да постави
отпечатък от десния си палец и да бъде приподписан от двама свидетели. Изрично
е предвидено, че ако не може да бъде поставен отпечатък от десния палец, то в
документа следва да се посочи причината за това, както и с кой друг пръст е
сложен отпечатъка. Няма спор между страните, че Н.Г. е инвалидизиран поради
заболяване, като при така събраните доказателства относно създаване на
договорни отношения между страните съдът намира, че не са спазени изискванията
на закона относно формата на договора /договора за поръчителство – вид сделка,
и запис на заповед, като менителничният ефект е едностранна сделка/. Законът
изисква в договора да се постави подпис, а ако не може да се постави подпис, то
да се сложи отпечатък от пръст. На първо място, в договора за поръчителство и
процесния запис на заповед, има положено графично отбелязване за подпис, но категорично
се установи от заключението на експертизата, че то не притежава основното
свойство на подпис – индивидуалност, поради което е не може да се приеме за
доказано авторството му, т.е. че е положен от Н.Г.. Едновременно – а не
алтернативно, има положен отпечатък, но няма отбелязване за полагане на
отпечатък, както и не са посочени и причините за поставяне на отпечатък, а също
и от кой пръст е отпечатъкът. Отделно от това не спазено изискването на закона
при полагане на отпечатък да се извърши приподписване от двама свидетели / в
процесния запис на заповед няма свидетели, а в договора за поръчителство –
свидетелят е само един/. Полагането на десния палец
е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или
недъгавост. В съдебната практика недъгавостта като понятие се обсъжда като
по-стар термин на инвалидността и се сочи като синоним на тази дума.
Недъгавостта включва всякакъв вид заболявания, които могат да имат за последица
някакъв вид недъг, т.е. трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е
свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз на волеизявление,
законодателят предвижда потвърждаването на изразената воля да стане с отпечатък
от десния палец. В случая лицето, което
не е могло да положи подпис с достатъчно идентифицируеми белези поради
заболяване, е следвало да постави
отпечатък от палеца, като това е
следвало да се оформи с изрично отбелязване относно отпечатък от кой пръст се
поставя, както и да стане в присъствието на двама свидетели. Самото поставяне
на подпис и едновременно отпечатък, както и при липсата на изискванията на
закона относно поставянето на отпечатък, е нарушение на формата на сделката.
Полагането на отпечатък от палеца е
предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с
оглед установяване автентичността на направените от тях изявления, като ги
защитава и от възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис
поради затруднението за писане, какъвто е и настоящия случай. Поради това съдът
приема, че при неспазеното правило на чл.189 от ГПК, волеизявлението в договора
за поръчителство и в менителничния ефект е нищожно поради липса на предписаната
в закона форма. Налице е нищожност на сделките на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради което по отношение
на ответника Н.Г. предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли, тъй
като за него не е възникнало задължение към ищеца.
По отношение на предявения иск срещу Т.Й.
ответницата излага възражения относно действителността на записа на заповед и неустойките,
предвидени в договора за заем, но не спори, че тя
е изпълнила част от задължението, като размера и броя на вноските – 7, са
доказани със заключението на вещото лице. Няма спор и относно обстоятелството,
че другите месечни вноски, уговорени между страните, са просрочени. Но
основният спорен въпрос е относно настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по договора за заем, като ответницата твърди, че не е уведомена по
съответния предвиден ред от кредитора за обявяване на задълженията ѝ по
договора за предсрочно изискуеми. Ищецът твърди, че датата на настъпване на
предсрочна изискуемост е датата на депозиране на заявлението в заповедното
производство – 25.05.2017г., както и сочи, че преди това ответницата е
уведомена. Съгласно ТР №4/2014г. на ВКС, ако кредиторът иска да упражни своето потестативно
право да търси изпълнение на цялото вземане преди края на срока на договора, то
е необходимо да уведоми за това длъжника, като изявлението му следва да е
получено преди сезиране на заповедния съд. Така независимо, че страните са
уговорили при просрочие на месечни вноски вземането на кредитора да става „автоматично“
предсрочно изискуемо в целия му размер, кредиторът е дължал съобщение за това на
длъжника. В случая до ищцата е изпратено писмо от 20.03.2017г. – л.39 от
делото, но няма доказателства, то да е било получено от нея. Нещо повече -
ищецът твърди, че извършил уведомяването чрез съобщение по телефона, за което
представя разпечатка, с отбелязване за получаването му на 11.04.2017г. Доколкото
обаче не е известно дали това е телефонен номер, ползван от ответницата, кой е
получил съобщението на ищеца, както и дали изявлението на ищеца е достигнало до
ответницата и дали от съдържанието на изявлението може да се направи извод за
обявяване на предсрочна изискуемост /сочи се единствено „…стартира съдебни
процедури…“, а също и като приема, че на основание чл.10 от ЗПК във вр. с
чл.87, ал.1 от ЗЗД уведомяването следва да бъде писмено, съдът счита, че
кредиторът не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
тъй като това не е съобщено на длъжника преди подаване на заявлението по чл.417
от ГПК. В този смисъл процесното вземане не е изискуемо в заявения размер и не
е възникнало на предявеното основание. Предсрочната изискуемост следва да бъде
обявена от кредитора и да достигне като волеизявление до длъжника. За пълнота
на изложението следва да се има предвид и че кредиторът не е имал право да
задължава потребителя да гарантира съгласно чл.34 от ЗПКредит чрез издаване на
запис на заповед, но се установи, че обезпечението е предвидено като
алтернативно в СЕФ. Тъй като ответницата по делото е приела да обезпечи
задълженията си с издаване на запис на заповед, то е следвало при всяко плащане
кредиторът да привежда задълженията в съответствие с остатъка от задължението.
С представения запис на заповед не се установява кредиторът да е изпълнил
задължението си по чл.34, ал.2 от ЗПКредит, но това не влече след себе си
недействителност, а ответницата би могла да претендира вреди съгласно чл.34,
ал.4 от ЗПКредит. Безпредметно се явява обсъждането на недействителността на
уговорките между страните относно неустойките, тъй като предявения иск се
отхвърля поради ненастъпила предсрочна изискуемост.
С
оглед изложеното съдът приема, че обезпечителната цел, с която е издаден
записът на заповед, не може да бъде реализирана, а задължението по записа на
заповед следва да се разглежда като лишено от основанието, заради което е
поето. Ищецът претендира изпълнение на вземането и доказва наличието на
каузална сделка, но следва да се има предвид че не се доказа изискуемост на
задълженията по тази сделка. Поради това и искът спрямо ответницата следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед крайния извод за
основателност и доказаност на предявения иск, то ищецът следва да понесе
тежестта на направените разноски, а именно: 200 за вещо лице по
графологическата експертиза. Ищецът не дължи на ответниците направените от тях
разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не се установи пълномощно за
представилия списъка за разноски адвокат, а и в настоящото производство
ответниците бяха представлявани от адвокат по реда на ЗППомощ. По реда на
ЗППомощ към настоящия момент не е постъпило искане за разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ООД «КРЕДИ ЙЕС» -
гр.Хасково, ЕИК *********, срещу Т.Й.Е., ЕГН **********, и Н.Г.К., ЕГН **********,***,
иск да се признае за установено по отношение на ответниците, че
дължат при условията на солидарност сумата от 3572,40 лева, представляваща частично вземане по запис на
заповед от 19.05.2016г., издадена като обезпечение по договор за заем от
19.05.2016г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.05.2017г.
до окончателно изплащане, за което по ч.гр.д.
№1222/2017г. на РС Хасково е издадена Заповед за изпълнение №647/29.05.2017г., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА ООД «КРЕДИ ЙЕС» - гр.Хасково, ЕИК
*********, да заплатят по бюджетната сметка на съда направените по делето
разноски за вещо лице – 200 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия:
/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.