РЕШЕНИЕ
№ 1354
гр. Русе, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520104970 по описа за 2021 година
И. Г. Г. заявява, че през м.август 2021г. узнала от свой близък, че Г. Т. Т. участвал на
27.07.2021г. в публична дискусия с д. П.П., достъпна и към м.септември 2021г. на адрес:
................. Твърди, че в този формат, ответникът направил множество изявления по неин
адрес, които възприела като неверни и обидни.
Г. Т. наричал ищцата с обидни епитети и определения: „одиозна личност“, „една
самозабравила се пенсионерка“, „д. Г. е видимата ръка на … огромен лобизъм“, „д. Г.
осребри …, създала бизнес за едни и поругала всички останали“ и др. Обвинил я, че в
качеството на временно изпълняваща длъжността „директор“ на Регионална здравна
инспекция – Русе, превишила служебните си задължения, като с действията си допуснала
„изземване“ бизнеса на всички лабораторни лекари. Създал внушения за порочни практики,
упражнявани от страна на РЗИ – Русе при контролиране процесите, свързани с управлението
на Covid-19 пандемията. Квалифицирал поведението й като престъпно.
Приема, че изявленията на ответника са обидни и клеветнически; уронват доброто й
име, авторитета и престижа й в обществото; правото й на личен живот, честта и
достойнството. Сочи, че те са публично достъпни за неограничен кръг от лица, които
излагат мнение, подведени от обидните думи за нея.
Тези коментари оказали силно негативно влияние върху ищцата. Няколко месеца по-
рано съпругът й починал от Covid-19. Близките й били загрижени за нея, тъй като
възприемала емоционално изявленията на д. Т.. Била огорчена от случващото се и
преживявала тежко отправянето на такива обидни характеристики, които не само били
неверни, но и които не предизвикала по никакъв начин. Изявленията на ответника били
1
прегледани повече от 49 000 пъти и предизвикали стотици негативни коментари по адрес на
молителката. Изживения от нея емоционален стрес довел до безсъние, повишаване кръвното
налягане и кръвната захар; изпитвала срам и неудобство в обществото, както и
необходимост да разяснява непрекъснато правотата си чувствала недоверие, създадено от
поведението на д. Т..
Счита, че при изпълнение на служебните си задължения в качеството си на временно
изпълняващ правомощията и функциите на директор на РЗИ – Русе, съгласно Заповед №РД-
15-903/03.06.2021г. на Министъра на здравеопазването, точно и в съответствие с
нормативните изисквания изпълнявала своите служебни задължения. Сочи, че идеята за
изработване на бързи антигенни тестове на пристигащите в Република България е
предварително съгласувана със съответните държавни органи, за което са уведомени с писмо
изх.№04-142/08.07.2021г. Пояснява, че дейността от страна на „ДКЦ-2“ ЕООД е извършвана
в строго съответствие с нормативните изисквания и след като всички други лаборатории в
гр.Русе, разполагащи с капацитет за работа 24 часа отклонили осъществяването на тази
дейност. Предвид тези обстоятелства, възприела изнесеното от ответника като обидно,
невярно и уронващо доброто й име в обществото, професионалната й компетентност и
обществена позиция.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Г. Т. Т. да и
заплати сумата 3000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2021г. до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. Т. Т. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Заявява, че на 27.07.2021г. участвал в предаване, излъчено във фейсбук канал на д.
П.П. по най-значимия за обществото проблем, отнасящ се до „Ковид“ кризата с
многобройните и голяма част от тях неразрешими въпроси и проблеми. Твърди, че с
участието си в предаването не е причинил каквито и да било вреди на ищцата. Пояснява, че
изразил личното си мнение относно действията на здравните органи, в частност на РЗИ –
Русе и не целял да обиди персонално когото и да било.
Към посочената дата ищцата била публична личност, тъй като изпълнявала
функциите на директор на РЗИ и била натоварена с административни правомощия, свързани
с „Ковид“ кризата, които имали пряко отношение към работата му като лабораторен лекар.
В предаването на д. П. упражнил правото си свободно да изложи и разпространи мнението
си, съгласно чл.39 КРБ. Изразил критичното си отношение към административната работа
на ищцата в качеството й „директор“ на РЗИ – Русе, тъй като според него тя била във вреда
на гражданството.
Позовавайки се на практика на ВКС, счита, че ищцата като публична личност не
следва да ангажира отговорността му за проявената критичност по особено важен и значим
проблем на обществото, който е засегнал. Приема, че молителката следва да търпи по-
висока степен на негативни и даже обидни определения, каквито в случая не били дадени.
Поддържа, че не е дал оценка и не е използвал епитети, свързани с личния й живот,
2
физически или други качество, като заявява, че „одиозна личност“ е определение за
публичната й личност.
Моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
На 27.07.2021г. ответникът участвал в публична дискусия с д. П.П., която, към датата
на завеждане на иска бе достъпна на адрес: ................................
В хода на процеса бе извършен оглед на веществено доказателство – електронен
носител, съдържащ видеозапис на публичната дискусия с твърдяните от ищцовата страна
изявления. д. Г. Т. излага становището си по повод пункт на ГКПП „Дунав мост“, създаден
за антигенни тестове във връзка с Covid-19. Твърди, че пункта е създаден „без търг, без
конкурс, без обществена поръчка …, под благовидния предлог, че помага на РЗИ“.
Характеризира д. И. Г. като „изключително одиозна личност в гр.Русе“, която сключила
договор за съвместна дейност с лабораторията на „олигарха Кирил Панайотов“. Изказано е
предположение, че действията на ищцата покриват състава на чл.282 НК. Наречена е
„самозабравила се пенсионерка“, „която през целия си живот е правила само проблеми на
колегите си“, включително и на ответника, като отказала преди 17 години да регистрира
лабораторията му. На по-късен етап в дискусията се навеждат съмнения, че ищцата е
„създала бизнес за един и е оругала всички останали“; „задала критерии на българската
държава какви да ги върши на контролнопропусквателните си пунктове“.
Окръжна прокуратура – Русе образувала преписка №3446/2021г. по повод сигнал на
Г. Т., който съобщил, че д. И. Г., в качеството на длъжностно лице – и.д. директор на РЗИ
Русе, предприела действия за създаване пункт за вземане проби от влизащите в Република
България лица и изследването им за Ковид 19. Според твърденията на ответника, пунктът на
ГКПП „Дунав мост“, обслужван от ДКЦ-2, бил създаден без проведена процедура по
откриване на обществена поръчка, не бил спазен реда на ЗОП и не отговарял на
изискванията за манипулационна, съгласно Закона за лечебните заведения. д. Т. счел, че д.
И. Г. превишила властта или правата си с цел да набави облага за ДКЦ-2. В преписката се
съдържат данни, от които може да се направи извод, че д. Г. е отправила запитване до
различни лаборатории в гр.Русе за участието им в изнесена лаборатория на граничния
пункт. Предлагала да се изготви график с дежурства от всички лаборатории в града и да се
извършва дейност по здравния контрол. След извършена проверка, преписката е
приключена с отказ да се образува досъдебно производство.
По сходен сигнал на Румен Петков е образувана преписка №3114/2021г. по описа на
РОП, която е прекратена, предвид отказа да бъде образувано досъдебно производство.
Данни за претърпените от ищцата неимуществени вреди се съдържат в показанията
на к. И. с. и и. Цвяткова в..
Свидетелите твърдят, че д. Г. била засегната от изказването на д. Т.. В деня след
публичната дискусия била много възбудена, помрачена, нервна, със силно главоболие и
повишено кръвно налягане. Вследствие преживяната обида била тревожна, сънят и бил
3
нарушен, наложило се да приема медикаменти за високо кръвно, диабетът й се обострил и се
наложило да замени лекарствата си с по-силни. Нямала желание да обсъжда публичната
дискусия. В рамките на 10-тина дни на няколко пъти споделила, че има здравословни
проблеми. Обидата й не преминала през следващите няколко месеца. Всички колеги на
ищцата знаели и били потресени от „лъжите, които са използвани, от квалификацията
спрямо ищцата“. Св.в. възприела съдържанието на публикацията като лъжливо и
възмутително. Приема като много силна квалификацията „одиозна личност“. Твърди, че
дискусията станала достояние на широк кръг лица – колеги, общи познати, хора, извън
сферата на здравеопазването. Изнася данни за предприетите от ищцата действия и усилията,
които е положила за създаване пункт за вземане на проби от влизащите в Република
България лица и изследването им за Ковид 19.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.45 и чл.86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.45 ЗЗД:
Претендират се неимуществени вреди, претърпени вследствие публична дискусия с д.
Г. Т., достъпна в интернет пространството.
Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на
противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
За успешно провеждане на претенцията с посоченото правно основание, ищецът
следва да ангажира доказателства, относно предвидения от закона фактически състав на
непозволеното увреждане – противоправно поведение на ответника, което е в причинна
връзка с настъпването на вреди, които следва да бъдат установени от ищеца по основание и
размер. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.
При преценка дали е противоправно поведението на едно лице, от значение е и
признаването на абсолютните права, визирани в глава втора от Конституцията на Република
България. Абсолютните права обезпечават защита срещу всеки. Когато деянието нарушава
абсолютно право на едно лице, деянието е противоправно.
В практиката на ВКС е прието, че противоправността се изразява в такова поведение
(действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната
връзка е необходимо, закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
ВКС сочи, че противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД е всяко действие или
бездействие, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената обща
законова забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или
неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на
човека (отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява
имуществена вреда по смисъла на чл.52, вр.чл.45 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.32, ал.1 от КРБ личният живот на гражданите е
неприкосновен. Всеки има право на защита срещу посегателство върху неговата чест,
4
достойнство и добро име. Отговорността по чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди,
причинени от обидни изявления, както и изявления, съдържащи твърдения за неверни
факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. Свободата на словото,
прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията, няма абсолютен характер и се разпростира до
пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и
правата на гражданите. Основанията за ограничаването му се съдържат в чл.39, чл.40 и чл.41
КРБ и не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане изрично изброените
права и интереси. Правото на лично достойнство, чест и добро име съгласно чл.32, ал.1 от
Конституцията също е защитено. Въпросът за баланса при упражняването на
конституционно гарантираните права се решава след конкретна преценка на отделния
случай.
В конкретния казус, използваните от ответника изразни средства по отношение
ищцата, а именно: „одиозна личност“, „една самозабравила се пенсионерка“, „д. Г. е
видимата ръка на … огромен лобизъм“, „д. Г. осребри …, създала бизнес за едни и поругала
всички останали“ са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на едно
лице, като преценката се основава на общоприетите в обществото критерии за морално и
етично поведение. Тези изрази не само накърняват честта и достойнството на ищцата, но и
внушават и извършено от нея престъпление във връзка с изпълняваната длъжност.
Обществено неприемливо е негативното отношение към И. Г. да бъде изразено по този
начин. Установено бе, че използваните изразни средства са били възприети от ищцата като
унизителни за честта и достойнството й.
Поради това съдът счита, че с процесните изявления е надхвърлено конституционно
гарантираното право по чл.39, ал.1 КРБ свободно да се изразява мнение, тъй като е засегната
противоправно честта и достойнството на ищцата в нарушение забраната на чл.39, ал.2 КРБ.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че са доказани елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД – претърпени неимуществени вреди от ищцата и
причинната връзка между противоправното деяние на ответника и вредите.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от
увредения се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението: вида и характера на увреждането; претърпените
страдания; периода, през който са търпени; жизнения стандарт в страната, като при
последния критерий се изхожда от принципната позиция, че присъждането на парично
обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно) действително понесените от
увредения страдания и неудобства. Обективно по делото е установено, че вследствие
публичната дискусия, И. Г. претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
емоционални изживявания, душевни страдания и обостряне заболяванията й.
Съобразявайки страданията и неудобствата, които е търпяла в период от няколко
месеца, съдът счита, че сумата 1500 лева е справедливо обезщетение за причинените
5
неимуществени вреди и претенцията, като доказана следва да бъде уважена до посочения
размер, а в останалата част – отхвърлена.
Върху главницата следва да се присъди законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска – 03.09.2021г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска. От представения списък по чл.80
ГПК е видно, че разноските на ищцата възлизат на 840 лева – заплатена държавна такса и
възнаграждение за процесуално представителство. Съразмерно с уважената част от иска,
ответникът дължи на ищцата сумата 420 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 500
лева – възнаграждение за процесуално представителства. Съразмерно с отхвърлената част от
иска, ищцата дължи на ответника сумата 250 лева.
По компенсация между двете вземания, Г. Т. следва да заплати на И. Г. сумата 170
лева.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Т. Т. , ЕГН ********** да заплати на И. Г. Г. , ЕГН ********** сумите:
1500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие
публична дискусия проведена на 27.07.2021г. с д. П.П., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.09.2021г. до окончателното й изплащане и 170 лева – разноски по
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1500 лева до предявените 3000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6