№ 584
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Иванов
Членове:Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512928 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от “K Х.“ ЕООД – длъжник по изп.д. №20217860400577 на
ЧСИ М. М. срещу постановление на съдебния изпълнител от 01.09.2021г., с което ЧСИ
отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение, след направено от
длъжника възражение в този смисъл.
Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от
взискателя по делото, е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е
незаконосъобразно определена.
Взискателят оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. По същество, въззивният съд намира следното:
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от
представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното
производство, в която са посочени изпълнителни способи. Други действия по процесуално
представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани и правната
помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на
избрания способ за изпълнение. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е
условие за редовност на молбата на взискателя, поради което в случая следва да се счита, че
е налице основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. По силата на
1
чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване
на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Поради това адвокатското
възнаграждение от 480 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78,
ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.
2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на постановлението за разноски,
съдържащо се в получената от длъжника покана за доброволно изпълнение в частта относно
определената такса по чл.26 от Тарифата, също са основателни. Размерът на дължимата
такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния
лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се
включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на
взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4,
съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.
Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат
един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той
прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на
длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното
производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява
таксата по чл.26 от Тарифата. Отделен е въпросът дали изобщо се дължи такса по т.26 от
Тарифата при погасяване на вземането в срока за доброволно изпълнение, за каквото по
делото има данни, но доколкото съдът не е сезиран с искане в този смисъл, същият не
следва да се обсъжда. Таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния
лист, която възлиза на 925лв. Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната
такса възлиза на сума в размер на 92.50 лв.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че
разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство, не са
дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не
може да бъде възлагана на взискателя.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление на съдебния изпълнител от 01.09.2021г., с което ЧСИ М. М. е
отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изп.д.
№20217860400577, като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - сумата от
200 лв.
ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 92,50 лв.
Решението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3