Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........,
град Шумен, 16.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия:
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева, като разгледа докладваното от административния съдия М.
Стергиовска адм.д. №3139 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния Кодекс АПК/ във
връзка с вр. чл. 27а от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.
Образувано е по жалба на от А.Н.Д.
с ЕГН ********** *** от ШАК срещу Заповед № ЗД/Д-Н-НП-050/31.10.2023г.,
издадена от Директор на Дирекция «Социално подпомагане» – гр. Нови пазар, с
която на основание чл.27, ал.1, във вр.с чл.25, ал.1, т.1 и т.4 от ЗЗДет. е
наредено временно настаняване на малолетното дете Ж.А.Д. с ЕГН ********** с
родители П.Ж. Г. с ЕГН **********, починала съгласно препис-извлечение на акт
за смърт № 1259 от 09.10.2022 г. и баща А.Н.Д. с ЕГН ********** с постоянен
адрес:*** и настоящ адрес:*** в ЦНСТДБУ «Слънце», гр. Каспичан, ул.
„Д.Благоев“ № 51 до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
В
жалбата се изразява несъгласие с така постановената Заповед като оспорващият
счита, че не са налице предпоставките на чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал.
1, т. 1 и т. 4 от ЗЗДет., доколкото в процесните актове не се сочи наличието на
тези обстоятелства.
На
следващо място се позовава на постановените Решение № 241 от 20.10.2023 г. по гр.д.
№ 401/2023 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е отменено Решение №
161/28.06.2023 г. на РС-Нови пазар за настаняване на Ж.А.Д. с ЕГН ********** в Център за настаняване от
семеен тип за деца без увреждания „Слънце“ гр. Каспичан.
Счита,
че социалната институция не се е съобразила с постановените съдебни актове,
които са дали отговор на въпроса: Къде следва да бъде отглеждано детето, с
оглед изложеното е отправено искане за отмяна на процесната заповед като
незаконосъобразна.
Ответникът
– Директор на ДСП-Нови пазар оспорва жалбата като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
Малолетното
дете Ж.А.Д. с ЕГН ********** е роден на *** г., с родители П.Ж. Г. с ЕГН **********,
починала съгласно препис-извлечение на акт за смърт № 1259 от 09.10.2022 г. и
баща А.Н.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***. Родителите
на Ж. са били разделени, като упражняването на родителските права спрямо него и
другите им две общи деца – Г.А.Д., род. На *** г. и А.А..Д., род. на *** г. е
било предоставено на майката. Оспорващият А.Д. има и още едно дете от предходно
съжителство – Д.А.Д.., която се отглежда от баба си по майчина линия в гр. Нови
пазар. След смъртта на майката П.Ж. Г. на 08.10.2022г.,
грижите по отглеждането на трите деца са поети от Ж.К.–
дядо по майчина линия, който живее в собствена къща, в с. Памукчии и разполага
със необходимите условия. В същото време при него се премества А.Д. за да го
подкрепя при отглеждането на децата.
След
предприемането на мярка за закрила, основните битови потребности на Ж. се
задоволяват в ЦНСТДБУ гр. Каспичан. Настанен е в една стая, заедно с брат си А..
Има самостоятелно легло, бюро и гардероб за лични вещи и учебни пособия. В
центъра се задоволяват емоционалните, битови, здравословни и образователни
потребности на момчето. Детето е в
добро здравословно състояние. След настаняването на Ж. в ЦНСТДБУ, същия редовно
посещава ДГ в гр.Каспичан.
Видно
от Социален доклад №СЛ/Д-Н-НП/562-022/30.10.2022 г., детето Ж. в емоционално
отношение е описано като спокойно и затворено в себе си дете, отказва да
контактува с чужди за него хора, но в присъствието на по-голямата му сестра Г.
и по-големия му брат А. се отпуска и говори. Съществува силна емоционална
връзка между Ж., А. и Г.. По информация на екипа на Центъра детето не говори за
баща си. Между тях няма изградена емоционална връзка, тъй като грижите за
детето са полагани от страна на майката / преди смъртта й/ с подкрепата на
дядото по майчина линия. Значим възрастен за Ж. е дядото по майчина линия.
На
13.10.2022г. в ОЗД/ДСП-Нови пазар постъпил сигнал с № СИГ/Д-Н-НП/68 от Ж.Г.К., с
който е заявено, че майката на децата е починала, а бащата не е в състояние да
полага грижи за тях, тъй като системно употребява алкохол. Предприета била
мярка на закрила- подкрепа и съдействие в семейна среда. В период от шест
месеща, грижи за децата полагат бащата и дядото по майчина линия.
На
25.04.2023г. е получен сигнал № СИГ/Д-Н-НП/57 от Директора на ЦОП-Нови пазар
към Сдружение „ Асоциация ЕС-О-ЕС жени и деца преживели насилие“- К.С., който
информирал, че съществува риск за живота и здравето на децата. През предходния
шестмесечен период на работа с детето, А.Н.Д. често пред социалните работници
на ОЗД-Нови пазар е бил в нетрезво състояние.
Предвид
съществуващия риск за живота и здравето на детето, спрямо него е предприета
спешна мярка на закрила- извеждане от семейната среда и настаняване в ЦНСТДБУ в
гр. Каспичан. Със Заповед на Директора на ДСП Нови пазар на 26.04.2023 год. Ж.
е изведен от семейната си среда и настанен по административен ред в ЦНСТДБУ Гр.
Каспичан. НПРС настанява момчето по съдебен ред в ЦНСТДБУ гр. Каспичан, което
бащата обжалва в законоустановения срок. ШОС с решение №161/28.06.2023 г., ВЗС
на 20.10.2023 г. решава да го реинтегрира в дома на баща му А.Д..
Извършено
било проучване на всички близки и роднини по майчина и бащина линия с цел
отглеждането им в семейна среда: елята по м. л - Д.К., поради семейни проблеми
отказала да полага грижи за Ж.; Д. Г., леля по м. л. не проявявила интерес за
състоянието на детето и отказала да полага грижи за него.Т.Д., баба по бащина
линия, полага грижи за своя съпруг Н. Д., който е със здравословни проблеми с
поставена диагноза: "Последици от вътремозъчен кръвоизлив" с
определени 100% НТР с чужда помощ.
На
28.07.2023 год. Оспорващият Д. *** желанието си да ползва социална услуга в
общността - "Оценка на родителски капацитет" във връзка с желанието
му да полага грижи за трите си деца в семейна среда. На 27.10.2023 год. е
представено становище от ЦОП Нови пазар за предоставената услуга. Заключението
на специалистите е, че г-н Д. няма нужните родителски умения и не би могъл да
приложи правилен модел на възпитание, не умее да разчита поведението на децата
и да посреща адекватно нуждите им. През предходния тримесечен период на работа
с А.Н.Д., същия често е бил в нетрезво състояние.
В
доклада се сочи, че съществува силна емоционална връзка между трите деца,
настанени в центъра и е интерес на Ж. да се отглежда, заедно с по-големите си
брат и сестра. По данни на екипа на Центъра децата са били силно разстроени, че
Ж. може да бъде върнат при баща им и реакцията на тримата е била отрицателна. Прието
е, че спрямо него е необходимо да бъде предприета мярка на закрила -
настаняване в ЦНСТДБУ в гр. Каспичан със заповед на Директора на ДСП Нови
пазар.
Изготвена
била оценка на случая на детето и план за действие със заложени конкретни
дейности.
Бащата
А.Д. бил консултиран за социалните услуги, предоставяни в общността и
възможността да ползва такива.
Въз основа на Социалния доклад е
издадена Заповед № ЗД/Д-Н-НП-050/31.10.2023г. от Директор на Дирекция «Социално
подпомагане» – гр. Нови пазар, с която на основание чл.27, ал.1, във вр.с
чл.25, ал.1, т.1 и т.4 от ЗЗДет. е наредено временно настаняване на малолетното
дете Ж.А.Д. с ЕГН ********** с родители П.Ж. Г. с ЕГН **********, починала
съгласно препис-извлечение на акт за смърт № 1259 от 09.10.2022 г. и баща А.Н.Д.
с ЕГН ********** с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:*** в
ЦНСТДБУ «Слънце», гр. Каспичан, ул. „Д.Благоев“ № 51 до произнасяне на
съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Недоволен, Д. депозирал жалба до ШАС на
10.11.2023 г.
По делото като писмени доказателства са
приобщени всички материали, съставляващи административната преписка. По искане
на страните са събрани гласни доказателства: разпитани са служител на ответника
и служител, изготвил Оценка на родителския капацитет на бащата А.Д., както и
дядото по майчина линия Ж. К..
Приобщени към доказателствата по делото
са Решение № 241 от 20.10.2023 г. по гр.д. № 401/2023 г. по описа на Шуменски
окръжен съд, с което е отменено Решение № 161/28.06.2023 г. на РС-Нови пазар.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима подадена при надлежно упражнено право на оспорване от
лице с правен интерес в законоустановения срок.
По арг. от чл. 27а, ал. 1
във връзка с чл. 27 от ЗЗДт–оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган- директор на дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, в пределите на
неговата власт.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване
правото на защита на оспорващия и да са препятствали възможността му адекватно
да я организира. Също така, е реализирал правото си на обжалване на заповедта,
по повод което е образувано и настоящото съдебно производство, не е лишен от
възможност да организира защитата си и да представи доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Административният
акт е издаден при спазване на установената писмена форма и изискуеми реквизити
/чл. 59, ал. 2 от АПК/. Същият отговаря и на законовите изисквания за съдържание, доколкото
в него изрично е посочено правното основание за издаването му чл. 27, ал. 1,
вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т.4 от ЗЗДт, а фактическите такива се съдържат в представените
към административната преписка социален доклад от 30.10.2023 г. и Оценка на
родителския капацитет на А.Д. от 01.11.2023 г. Заповедта е мотивирана с
констатациите в социалния доклад. Наличието на мотиви, извън проверявания акт е
изцяло допустимо, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на
Върховния съд. Изложеното в социалния доклад представлява юридическия факт
(респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него
субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на
които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на
базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност
на акта. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към
административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя
на акта органи. Изложеното в социалния доклад представлява фактическото
основание, съответстващо на посоченото в заповедта правно основание, което е
мотивирало административният орган да вземе решението си.
В случая спрямо
детето Ж. е взета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт, а именно предоставяне на социални и интегрирани
здравно-социални услуги за резидентна грижа. Основанието за настаняване извън
семейството е по чл. 25, ал. 1, т. 1 и т.4 от ЗЗдт, а именно чиито родители са
починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени; което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално
и социално развитие.
Оспорената заповед
обективира едно временно разрешение на казуса, с действие до произнасянето на
съда на основание чл. 28 от Закона за закрила на детето. Дали да се предприеме или не тази временна мярка е
въпрос на целесъобразност. Административният орган е извършил приоритетна
преценка по целесъобразност на интереса на детето по см. на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. въз основа на изложените в социалния доклад, сигнала
и придружаващите го документи фактически основания. Безспорно по арг. от чл. 179 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК
социалният доклад е официален документ, доказателство до доказване на
противното за изявленията и действията извършени пред и от социалния работник.
От ангажирания по делото доказателствен материал /гласни доказателства/ обаче,
се опровергаха констатациите в социалния доклад, мотивирали административния
орган да издаде оспорения акт, а именно чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, както и,
че детето да е жертва на насилие в семейството и да съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие /кумулативно/.
Директорът на ДСП Нови
пазар е действал при условията на оперативна самостоятелност когато е взел
решението да приложи процесната мярка за закрила по см. на чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт. Това обаче, не означава че може да се отклони (да не
спази) законоустановените условия за това. Когато органът действа при
оперативна самостоятелност, предвидените нормативни условия също са
задължителни. ( В този смисъл и ТР № 4 ОТ 22.04.2004 Г. ПО АДМ. Д. № ТР-4/2002
Г., ОСС НА ВАС). Актът се проверява по съдебен ред за неговата
законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните
законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил
превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и
съответства ли взетото решение на целта на закона. (арг. от чл. 169 АПК).
По същество оперативната самостоятелност представлява предоставена от закона
възможност административният орган да избере един от няколко законосъобразни
начина на решаване на въпроса.
В конкретната
хипотеза мотивите за издаване на акта най -общо се свеждат до наличие на
опасност от увреждане на физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие на детето, като поведението на бащата сочело на невъзможност
да го отглежда и представлява риск от увреждане физическото и психическо му
здраве. Посоченото кореспондира с едно от кумулативно изискуемите условия на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДт. По преписката няма данни за наличие на първата
кумулативно изискуема предпоставка по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДт, а именно" че детето Ж. е жертва на насилие в
семейството". За да бъде приложено посоченото основание по т. 4 на чл. 25,
ал. 1 ЗЗдт следва да са налице кумулативно и двете визирани предпоставки, като
липсата на която и да било от тях не дава основание за настаняване по
посочената хипотеза. Определението за "насилие" е дадено в § 1, т. 1 от от ДР на ППЗЗДт, а именно "Насилие" над дете е всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга
експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота,
развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна,
училищна и социална среда. Употребата на алкохол от оспорващия, за което се
твърди, че е системно обаче, според съда не означава "изоставяне, липса на
грижи и неизпълнение на родителския си дълг, тоест пренебрегване по см. на
посочената разпоредба. Установи се /от ангажираните гласни доказателства/, че Д.
работи по трудов договор и от работодателя не се сочи, че употребата на алкохол
препятства възможността му да полага ефективно труд. Също така, от показанията
на св. Ж. К. се установява, че Д. употребявал алкохол, но след това „ отивал и
си лягал“, както и, че никога не е имал прояви на насилие спрямо малолетния Ж..
Нещо повече, според същия свидетел, оспорващият осигурявал средства за доброто
отглеждане на детето, като му купувал нови дрехи и обувки, купувал храна за
дома.
Св. К., като дядо
на Ж. по майчина линия заяви в съдебно заседание, че няма здравословни проблеми
към момента и не работи, така, че може да подкрепя и подпомага оспорващият при
отглеждане на детето.
Видно от
констатациите в социалният доклад, детето е затворено и затруднено в общуването
на чужди хора, като това преодолявало единствено в присъствието на по-големите
от него брат и сестра.
Липсват каквито и
да е мотиви в насока, че е " жертва на насилие в семейството", така
както поставя като изискване /кумулативно/ чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДт.
Не се установява,
една от кумулативно изискуемите предпоставка на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДт., като липсата й обуславя невъзможност за прилагане
посоченото основание за настаняване извън семейството. С оглед липсата на
установяване на изискуемия се от приложимата правна норма юридически факт -
упражнено спрямо детето насилие, на което то е жертва в семейството, съдът
счита, че не са доказани материалните предпоставки за прилагане на мярката
спрямо детето в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет.
Дори и да е налице
известен дефицит в родителските грижи на бащата, то са налице други възможности
регламентирани в чл. 23 от ЗЗДт
"Мерки за закрила в семейна среда". Социалните работници единствено
са консултирали бащата, като е изготвена оценка за родителския капацитет, което
не изчерпва останалите възможности както за родителя, така и за детето и да приложат някоя от мерките по чл. 23 от ЗЗД,
респ. пристъпили са към мярка
"временно настаняване в ЦНСТДБУ", която мярка се прилага само като
крайна такава след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството /
по арг. от чл. 35 от ЗЗДт
според който предоставянето на резидентна грижа на децата се извършва само в
случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в домашна и
семейна среда и възможностите за прилагане на мерки за закрила на детето в
семейна среда/. От материалите в административната преписка няма данни
социалните работници да са приложили някоя от мерките по чл. 23 ЗЗД
за закрила в семейна среда, единствено е извършена оценка на родителския
капацитет на оспорващия. Съдът намира още, че с процесната заповед, с която
детето Ж. /понастоящем на около шест години/ се отделя от бащата и дядото по
майчина линия, който основно го е отглеждал и подпомагал както покойната майка,
така и бащата, с когото живеят в един дом, по никакъв начин не се осигурява
неговият интерес, а напротив - това по-скоро би оказало отрицателно влияние
върху него и би го поставило в риск, тъй като въздейства върху емоционалното му
и личностно развитие. Временното настаняване на дете в център от семеен тип е
крайна мярка и следва да бъде прилагана при изключителни обстоятелства, каквито
по делото не се установиха. С отделяне на детето от рождения му родител и
семейната среда в която живее се допуска външно и нежелано административно
вмешателство, което е в нарушаване на основните принципи на ЗЗДет.
Както се посочи,
по арг. от чл. 35, от ЗЗДт
настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в
случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна
среда. В настоящият случай процесната заповед е постановена в нарушение на това
изискване на закона, тъй като няма доказателства да са изчерпани възможностите
за оставане на детето в семейна среда. /чл. 23 от ЗЗДт/.
Настаняването на
детето ЦНСТДБУ не би се отразило благоприятно върху развитието му. Целта на
мерките за закрила на детето е като краен резултат да се осигурят условия за
нормално развитие на детето в подходяща среда. Напротив, оставането му в
Центъра би се отразило изключително неблагоприятно върху физическото и
психическото му здраве. В интерес на детето е да бъде отглеждано в семейна
среда и при наличие на необходимост да се предприемат мерки за закрила в
семейна среда /чл. 23 от ЗЗДт/.
Следвало е, при все че са налице индикации за известен родителски дефицит на бащата,
/в т. ч. не общува с детето / спрямо детето да се предприемат съответните
адекватни мерки за закрила в семейна среда по чл. 23, т. 1
- т. 7 от ЗЗДт,
които биха могли да доведат до реални резултати и помощ, и едва след което би
било допустимо да бъде предприета процесната крайна мярка. Последиците, които
ще настъпят за Ж. при откъсването му от семейната среда и принудителното му
настаняване в ЦНСТДБУ са много по-драстични и крайни отколкото оставането му в
семейството, с евентуално предприети мерки за закрила в семейна среда. Ако бащата
не осъзнава и не изпълнява изцяло родителските си задължения безспорно се
нуждае от подкрепа и съдействие чрез предприемане мерки за закрила в семейна
среда по см на чл. 23 от ЗЗДТ, а не директно чрез прилагане драстична и крайна
мярка /чл. 35 от ЗЗДт/.
При предприемане на мярка за закрила, целта / не е прекъсването на връзката
между детето и родителите му, както е в случая, а постигането на максимална
защита на интересите на детето, които са поставени и от националното и
международното законодателство над тези на родителите му.
Както се посочи,
адм. орган не е положил усилия чрез предвидените в закона средства и способи за
прилагане мерки в семейна среда, да подпомогне бащата при упражняването на
родителските му функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и
обучението на детето, при все че приема дефицит в родителския му капацитет.
Вместо това и в противоречие с чл. 35 от ЗЗДт
е предприел крайна мярка, която в никакъв случай не е в интерес на Ж.. Идеята
на законодателя, изложена в чл. 35 от ЗЗДт,
е настаняването в специализирани институции да е в крайни случаи, какъвто не е
настоящият.
Следва да се има
предвид, че съгласно практиката на Съда по правата на човека и основните
свободи, (решението C. v. R., № 13589/07, § 69), държавата има задължение да
предприеме мерки както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така
и да защити неговите най-висши интереси. Съобразно практиката на Съда по
правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) националният съд дължи да осигури
справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като се
подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по
делото S. v. G., № 30943/96, § 64). В този смисъл е и решението на Съда по
правата на човека по делото R. v. C., (№ 27148/12, § 92.). Според указанията,
установени в § 1, т. 5 ДР на ЗЗДт, за да се определи кое решение ще е от "най-добър интерес на
детето", трябва да се съобразят неговите физически, психически и
емоционални потребности; възрастта, миналото и други характеристики; опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна обстоятелствата; други обстоятелства, имащи
отношение към детето. В случая, в хода на административната процедура и при
издаване на оспорената заповед не са съобразени възрастта и потребностите, нито
пък последиците, които ще настъпят за Ж. при откъсването му от семейната среда
и принудителното му настаняване в ЦНСТДБУ.
С оглед изложеното,
съдът приема, че настаняването на дете извън семейството е крайна мярка за
закрила, която следва да се прилага при наличие на една или повече от
предвидените в закона предпоставки и във всеки случай при съблюдаване на
най-добрия интерес на детето, то в случая не се доказа шест годишния Ж. да е
бил жертва на насилие в семейството и да е съществувала реална опасност от
увреждане на неговото физическо или психическо здраве по см. на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДт. Не се доказват и визираните предпоставки по т.1 от
цитираната разпоредба, а именно - родителите са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени. Необоснован със
събраните доказателства е и извода на административния орган, че отделянето на
едно шестгодишно дете от семейството и настаняването му в център, е в негов
най-добър интерес, без да са изчерпани всички останали възможности за закрила в
семейната среда. Детето е отделено напълно от бащата и от домашната среда,
включително на неговият дядо, към които органът безспорно е установил, че то е
привързано. Настаняването в ЦНСТДБУ с оглед малката възраст на Ж. – понастоящем
на шест години, ще способства за разрушаване на изначалната връзката между бащата
и детето, както и дядото, който основно се е грижил и отглеждал Ж. до
настаняването му, като последният изрази готовност да подпомага оспорващия в
отглеждането на детето. По този начин ще бъдат нарушени и едни от основните
принципи в чл. 3 от Закона за закрила на детето, а именно: зачитане и уважение на личността на
детето, отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване най-добрия интерес
на детето.
Правото на детето
да запази личните отношения с родителя си е защитено и от международното право
в чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето и осигурява детето да не бъде разделяно от родителите
си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие
с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова
разделяне е необходимо за висшите интереси на детето, което в случая не се
доказва за Ж..
И
не на последно място, при произнасянето на ШОС с Решение № 241 от 20.10.2023 г.
по гр.д. № 401/2023 г. е отменено Решение № 161/28.06.2023 г. на РС-Нови пазар
за настаняване на Ж.А.Д. с ЕГН **********
в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания „Слънце“ гр.
Каспичан. В решението съдът подробно и изчерпателно е изложил мотиви в подкрепа
на отглеждане на детето в семейна среда. Съдебното решение е влязло в законна
сила на 20.10.2023 г., като само десет дни след това, при липса на нови факти и
обстоятелства, административният орган е предприел дублираща мярка за
настаняване на детето в специализирано заведение с предходна такава – Заповед №
ЗД/Д-Н-НП-016/26.04.2023 г. Несъобразяването с влязъл в законна сила съдебен
акт от административния орган е в грубо нарушение на закона, с оглед незачитане
правата на детето Ж. за отглеждане в семейна среда, независимо, че
компетентният съд е приел, че не съществува риск за живота и здравето на
детето, а напротив, откъсването от семейната му среда на тази възраст би имало
сериозни психически и емоционални последици, свързани с отчуждаване и
невъзможност за изграждане на нормална емоционална връзка с бащата.
При всички тези
данни съдът счита, че спрямо детето Ж. необосновано е била предприета мярка за
закрила "временно настаняване извън семейството", като в случая не се
е налагало извеждането от семейна среда, не е доказано и че са били изчерпани
всички възможности за закрила в семейството.
По горните
съображения, процесната заповед следва да се отмени.
Водим от горното,
съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗД/Д-Н-НП-050/31.10.2023г., издадена от
Директор на Дирекция «Социално подпомагане» – гр. Нови пазар, с която на
основание чл.27, ал.1, във вр.с чл.25, ал.1, т.1 и т.4 от ЗЗДет. е наредено
временно настаняване на малолетното дете Ж.А.Д. с ЕГН ********** в ЦНСТДБУ «Слънце», гр. Каспичан, ул.
„Д.Благоев“ № 51 до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: