Р Е Ш Е Н И Е
№ 620, 24.06.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
в публично заседание на 16.06.2020
г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря ДИАНА ПЛАЧКОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1457 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата М.С.Г. с ЕГН **********,***,
представлявана от пълномощника й ** Д.Б., твърди, че на 21.03.2018 г. сключила
с третото лице М.Г. договор за покупко-продажба на недвижим имот във формата на
Нотариален акт № 111, дело № 110/2018 г. на ** С.Х., с район на действие – **, в
който е постигнато съгласие Г., в качеството
й на продавач, да запази пожизнено правото си на ползване върху следния
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.665.1.2,
адрес - ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № **, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.511.665; предназначение на самостоятелния
обект : жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ
81.00 кв. м.; прилежащи части: 28.95 % ид. ч. от общите части на сградата; ниво
1; съседни самостоятелни обекти в
сградата : на същия етаж – 56784.511.665.1.1, под обекта – няма, над обекта –
56784.511.665.1.3, ведно с 28,95% ид. ч. от общите части на сградата, както и
½ ид. ч. от поземления имот, като въпреки тази договореност към датата
на завеждане на исковата молба в съда – 01.07.2019 г., фактическата власт върху
имота се упражнява без правно основание от сина й П.М.Г., снаха й Г.К.Г. и тяхната
дъщеря М.П.Г., които я принудили да живее в тясно помещение, представляващо
коридор с площ не повече от 5 кв. м. Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че тя притежава ограничено вещно право
на ползване върху гореописания недвижим имот, както и да ги осъди да й отстъпят
правото на ползване и да й предадат владението върху имота. Претендира присъждане
на разноски.
Субективно пасивно съединени искове
с правно основание чл. 108 във връзка чл. 111 и чл. 56, ал. 1 Закон за
собствеността.
Ответниците П.М.Г. с ЕГН **********,
Г.К.Г. с ЕГН **********, и М.П.Г. с ЕГН **********,***, представлявани от пълномощника
им ** Т.П. оспорват предявените искове, като твърдят, че : откакто ответникът Г.
се е родил, живее на адрес ***,
Продължение на решение по гр. д. № 1457/19 г. на ОСПд
– стр. 2/7
където са обособени две жилища с два самостоятелни
входа, първото от които, представляващо СОС с идентификатор 56784.611.665.1.2 с
югоизточно изложение, а второто – СОС с идентификатор 56784.511.665.1.1 със
западно изложение, обща собственост на ищцата и на Г.; преди повече от 20
години бащата на последния - М.Г., и ищцата закупили двор в *** и построили
малка къща, като след смъртта на баща му през 2010 г. майка му останала да
живее сама в това жилище; през 2012 г. ищцата претърпяла инсулт, след което
физическото и психическото й състояние се влошили, поради което Г. и съпругата
му я поканили да живее при тях в **, където да имат възможност да се грижат за
нея и да й помагат; през 2014 г. Г. извършил ремонт на двете жилища в
поземления имот на *** със свои лични средства и предоставил възможност на майка
си да избере в кое от тях да живее; предвид съсобствеността им върху СОС с
идентификатор 56784.511.665.1.1 се разбрали ищцата да ползва само малката стая
с банята-тоалетна и кухнята, а ответниците – по-голямата стая, като между двете
жилища съществува топла връзка; след известно време състоянието на ищцата се
влошило дотолкова, че тя започнала да отправя жалби до полиция и прокуратура с
твърдения, че е жертва на престъпления и за застрашени животът и имуществото й,
да създава проблеми на семейството им, да води съдебни производства; през 2018
г. ищцата самоволно сменила патрона на входната врата за СОС с идентификатор
56784.511.665.1.1 и по този начин ограничила достъпа до него на ответниците,
които били принудени да ползват входа от предверието за югоизточното жилище,
като това положение съществува и към датата на подаване на отговора на исковата
молба в съда, въпреки че за случая е сезирана Районна прокуратура – ** и е
образувана преписка № 8529/2018 г., но никой от тях не препятства ищцата да
ползва процесния имот, с оглед на което молят съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове. Претендират присъждане на разноски.
Съдът като
обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Съгласно чл.
56, ал. 1 Закон за собствеността /ЗС/ правото на ползване е ограничено вещно
право върху чужда вещ, което включва две правомощия – да се владее и ползва
чуждата вещ, включително да се получават добивите от нея, като то е
противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта и при
нарушаването му съобразно чл. 111 ЗС ползвателят може да се защити по съдебен
ред чрез исковете за защита на правото на собственост, уредени в част ІХ на ЗС.
За да се уважи искът по чл. 108, ал. 1 във връзка с
чл. 56, ал. 1 ЗС трябва да се установи наличието на следните предпоставки : че
ищецът е носител на вещното право на ползване върху чужда вещ; че вещта
съществува; че ответниците осъществяват фактическа власт върху вещта без правно
основание.
В съответствие с твърденията на ищцата от приетия като
доказателство заверен препис на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 111, том 1, рег. № /не се чете/,
дело № 110/18 г. на ** вписан в под № **
Продължение на решение по гр. д. № 1457/19 г. на ОСПд
– стр. 3/7
в регистъра
на Нотариалната камара – С.Х., с район на действие – Районен съд – **, се
установява, че на 21.03.2018 г. тя е продала на свидетеля М.П.Г. – неин внук и
съответно син на първите двама ответници и брат на ответницата М.Г., следния
свой собствен недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.511.665.1.2, находящ се в *** по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на СГКК – **, с адрес на имота : ***,
който самостоятелен обект се намира в сграда № **, разположена в поземлен имот
с идентификатор 56784.511.665; с предназначение на обекта : жилище, апартамент
на едно ниво с площ от 81 кв. м. ведно с 28.95 % ид. ч. от общите части на
сградата, при съседи на самостоятелния обект : на същия етаж – 56784.511.665.1.1,
под обекта – няма, над обекта – 56784.511.665.1.3, ведно с ½ ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор 56784.511.665, находящ се в ** по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение със
Заповед КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на СГКК – **, с адрес на имота :
***, с площ от 404 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана;
начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10м/; стар идентификатор :
няма; номер по предходен план : 507.665; кв. **, парцел **, при съседи :
56784.511.664; 56784.511.670; 56784.511.666; 56784.511.9540, за сумата от 9900
лева, като е запазила правото си го ползва пожизнено и безвъзмездно.
Или по силата на договора за покупко-продажба ищцата
се легитимира като носител на вещното право на ползване върху процесния имот,
който съобразно заключенията на вещото лице по допуснатите по делото основна и
допълнителна съдебни технически експертизи - инж. Л.Л.-Е., към датата на приключване
на съдебното дирене по делото съществува.
Ето защо следва да се пристъпи към изясняване на
основния спорен въпрос по делото - кой упражнява фактическата власт върху
вещта.
За установяване твърденията на ищцата наведени в
исковата молба, съответно за оборването им в първото по делото открито съдебно
заседание пълномощникът й е представил заверен препис на протокол от проведено
на 23.04.2019 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 7294 по описа на Районен
съд – **, ХVІІ гр. с. за 2019 г., а от страна на ответниците е ангажиран като
свидетел собственикът на процесния недвижим имот М.П.Г..
В протокола са възпроизведени изявления на ответника П.Г.,
направени в качеството му на свидетел по гр. д. № 7294 по описа на Районен съд
– **, ХVІІ гр. с. за 2019 г., съобразно които : „…В апартамента на *** аз живея
с моята съпруга. … Направих много големи ремонти на двете жилища. …Миналата
година прехвърлихме жилището на малкия, …и тя тогава казваше, че това жилище ще
остане за него. Тя така е решила да го прехвърли. … Не е имало уговорка аз да
освободя жилището, след
Продължение на решение по гр. д. № 1457/19 г. на ОСПд
– стр. 4/7
като
прехвърли жилището на сина ми. Бяхме се разбрали, когато дойде малкият от **,
че тя ще му прехвърли жилището на него. Тя ми остави апартамента докато реша аз
да живея там. Имаме уговорка с майка ми аз да живея в това жилище, а тя отиде в
западното жилище. С М.също така се разбрахме. Преди и след сделката пак така
решихме аз да остана с моето семейство да живея там.“
Според показанията на свидетеля на ответниците : „Баба
ми винаги е притежавала достъп до имота, който тя ми прехвърли, и върху който
си запази правото на ползване. Тя ползва този имот след като ми прехвърли
собствеността. Сама ползва имота. Лично аз съм дал на баба ми ключ за имота,
въпреки че тя си имаше собствен ключ от преди това. В момента баба ми живее в
този имот. Мисля, че тя живее там
постоянно. Ходя в събота и неделя, за да видя майка и татко, които ползват
западното жилище. Тогава виждам баба, ако е там. Целият апартамент тя го
ползва. Майка ми, баща ми и сестра ми не ползват това, което ми е прехвърлено
на мен. Ползват си на баща ми жилището. Не съм виждал да има техен багаж в това
жилище. Те нямат ключ за това жилище, което ми е прехвърлено, където живее баба
ми. След като аз й съм дал ключ, никой не я е ограничавал да си го ползва.
Майка ми, баща ми или сестра ми, никой не й пречи да ползва имота. …. Абсолютно
съм сигурен, че баба ми живее там. Аз съм й дал лично ключ.“
Съобразно ал. 1 и ал. 2 на чл. 150 ГПК за
разглеждането на делото се съставя протокол от съдебния секретар под диктовката
на председателя на съдебния състав, в който се вписват мястото и времето на
заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните
представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните,
представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите
лица по делото и констатациите и определенията на съда, като според 152, изр. 1
ГПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното
заседание съдопроизводствени действия. Следователно, тъй като протоколът от
съдебно заседание се съставя от длъжностни лица в кръга на функциите им и по
определени в закона – чл. 150 ГПК, форма и ред, то същият съставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което приетият
като доказателство по настоящото дело заверен препис на протокол от проведено
на 23.04.2019 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 7294 по описа на Районен
съд – **, ХVІІ гр. с. за 2019 г. според чл. 179, ал. 2 ГПК съставлява
доказателство, че ответникът, в качеството му на свидетел е дал вписаните в
протокола показания, които за настоящото дело имат характер на извънсъдебно
признание на факта, че той и семейството му както преди, така и след датата на
сключване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот между
ищцата и св. М.Г., включително и към датата на провеждането на откритото
съдебно заседание по гр. д. № 7294 по описа на Районен съд – **, ХVІІ гр. с. за
2019 г. – 23.04.2019 г., ползват този недвижим имот.
Продължение на решение по гр. д. № 1457/19 г. на ОСПд
– стр. 5/7
В противоречие с това признание на ответника са
показанията на св. М.Г. в частта им, в която той заявява, че ищцата ползва
имота след като му прехвърлила собствеността върху същия. Но освен, че те не съвпадат
с горното признание на ответника, в показанията на свидетеля има и колебливост,
когато несигурно споделя : „Мисля, че тя живее там постоянно.“ Същевременно сам
свидетелят признава, че тези свои впечатления е изградил при спорадичните
посещения на родителите му в събота и неделя. Ето защо и като се вземе предвид
обстоятелството, че между ищцата и свидетеля към месец април 2019 г. е имало
висящ съдебен спор предмет на гр. д. № 7294 по описа на Районен съд – **, ХVІІ
гр. с. за 2019 г., съдът намира показанията на този свидетел за заинтересовани,
поради което като такива не ги кредитира.
Предвид гореизложеното и признанието на ответника, че
към 23.04.2019 г. той и останалите ответници са живеели в имота и липсата на
данни до датата на приключване на съдебното дирене по делото това фактическо
положение да е променено, съдът намира за доказана и последната от трите
предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата
ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ** Д.Б. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ и съдействие на ищцата по делото в
размер на 2082.35 лв., определен на база цена на иска от 51745.10 лв. в
съответствие с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /830 лв. + 3 % за горницата над 10000 лв./, върху
което съгласно § 2а от Допълнителни разпоредби на Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, тъй като видно от представения в последното
проведено по делото открито съдебно заседание заверен препис на Акт за
регистрация по ЗДДС № ** г. ** Б. е регистриран по ЗДДС, следва да се начисли
данък върху добавената стойност в размер на 20 %, при което положение
възнаграждението възлиза на 2498.82 лв.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.М.Г. с ЕГН **********, Г.К.Г. с ЕГН
**********, и М.П.Г. с ЕГН **********,***, че М.С.Г. с ЕГН **********,***, по
силата на договор сключен с третото лице М.П.Г. с ЕГН **********, във формата
на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, том, рег. № /не
се чете/, дело № 11/2018 г. на С.Х. – ** с район на действие Районен съд – **,
вписан под № ** в регистъра на Нотариалната камара, има запазено право да
ползва пожизнено и безвъзмездно следния недвижим имот : самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.511.665.1.2, находящ се в
Продължение на решение по гр. д. № 1457/19 г. на ОСПд
– стр. 6/7
*** по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на СГКК – **, с адрес на имота : ***,
който самостоятелен обект се намира в сграда № **, разположена в поземлен имот
с идентификатор 56784.511.665; с предназначение на обекта : жилище, апартамент
на едно ниво с площ от 81 кв. м., ведно с 28.95 % идеални части от общите части
на сградата, при съседи на самостоятелния обект : на същия етаж – 56784.511.665.1.1,
под обекта – няма, над обекта – 56784.511.665.1.3, ведно с ½ идеална част
от поземлен имот с идентификатор 56784.511.665, находящ се в *** по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на СГКК – **, с адрес на имота ***, с
площ от 404 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин
на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м/; стар идентификатор : няма; номер
по предходен план : 507.665, кв. **, парцел **; при съседи : 56784.511.664; 56784.511.670;
56784.511.666; 56784.511.9540.
ОСЪЖДА П.М.Г. с ЕГН **********, Г.К.Г.
с ЕГН **********, и М.П.Г. с ЕГН **********,***, да предадат на М.С.Г. с ЕГН **********,
владението върху следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.511.665.1.2, находящ се в *** по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника
на СГКК – **, с адрес на имота : ***, който самостоятелен обект се намира в
сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.511.665; с
предназначение на обекта : жилище, апартамент на едно ниво с площ от 81 кв. м.,
ведно с 28.95 % идеални части от общите части на сградата, при съседи на
самостоятелния обект : на същия етаж – 56784.511.665.1.1, под обекта – няма,
над обекта – 56784.511.665.1.3, ведно с ½ идеална част от поземлен имот с
идентификатор 56784.511.665, находящ се в *** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед
КД-14-16-85/18.01.2010 г. на Началника на СГКК – **, с адрес на имота : ***, с
площ от 404 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин
на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м/; стар идентификатор : няма;
номер по предходен
Продължение на решение по гр. д. № 1457/19 г. на ОСПд
– стр. 7/7
план :
507.665, кв. **, парцел **; при съседи : 56784.511.664; 56784.511.670;
56784.511.666; 56784.511.9540.
ОСЪЖДА П.М.Г. с ЕГН **********, Г.К.Г. с ЕГН **********, и М.П.Г.
с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на ** Д.Г.Б.,***, с адрес – ***, сумата
от 2498.82 лева адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената
стойност за оказана безплатна правна помощ и съдействие на М.С.Г. с ЕГН **********,
ищец по гр. д. № 1457 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2019 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :