№ 617
гр. Варна, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500699 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. "Витоша" №
89Б, срещу решение №110/09.01.25г., постановено по гр.д.№697/24г. на ВРС, с
което е осъдено ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на МИ-12 ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна,р-н Младост, ул.Топола №12, сумата от 13195,39лв, частично от
общо 30 000лв, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
повод настъпило застрахователно събитие на 26.11.2023 г., довело до
увреждането на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 300 АМГ“, с peг.
№******, застрахован по договор - застраховка/комбинирана застрахователна
полица „КАСКО+“ №440123031038196, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
19.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в
размер на 153.50лв, представляваща мораторна лихва върху сумата за
главница от 13 195.39лв, за периода от 20.12.2023г. до 18.01.2024г.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението и постановяването му в несъответствие
със събрания доказ.материал. Излага, че макар и съдът да е приел ОУ към
застр.полица за обвързващи страните, то липсвало произнасяне по
направеното възражение, че вредите представляват изключен риск. Сочи, че
съгласно т.9.1.17 от ОУ застрахователят не покрива повреди по двигателя от
навлизане на вода, кал и др. в цилиндрите на двигателя, а в хода на
производството се доказал механизма на настъпване на непокрити вреди,
както и че е налице навлизане на вода в цилиндрите на двигателя. Излага, че
1
застрахователят не е приел да репарира вреди от навлизане на вода в
двигателя, като с подписването на договора застрахованият е приел
изключенията по него. Моли да бъде отменено решението, като бъде
отхвърлен иска.
Въззиваемата страна МИ-12 ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Топола №12, е депозирала
отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от МИ-12
ООД, ЕИК *********, срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да заплати на МИ-12 ООД сумата от
13195,39лв / с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/,
предявен като частичен иск от вземане в размер на 30000лв, представляваща
дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.Мерцедес Е-
300 АМГ с рег.№******, в резултат на настъпило на 26.11.2023г. застр.събитие
по застраховка КАСКО+, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба– 19.01.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 153,50лв,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2023г. до
18.01.2024г.
В исковата молба твърди, че между страните е сключен договор за
застраховка КАСКО+ с №440123031038196, при клауза Пълно Каско, за
л.а.Мерцедес Е-300 АМГ с рег.№******, със срок на валидност от 11.08.23г.
до 10.08.24г. Твърди, че на 26.11.23г., движейки се по бул.Приморски, при
проливен дъжд, преди ляв завой на Летен театър, автомобилът навлязъл в
участък със закъсали автомобили поради неочаквано покачено ниво на водата
и при опит да направи маневра за отдалечаване автомобилът изгаснал поради
наводняване, като с помощта на Пътна помощ бил транспортиран до
автосервиз Май Сървис ЕООД. Твърди, че уведомил застрахователя като
същият извършил оглед и съставил опис-заключение по щета
№44012512308454/28.11.23г. Сочи, че ответникът отказал изплащане на
застр.обезщетение въпреки представените документи.
В отговор на исковата молба ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД
оспорва иска по допустимост, основание и размер. Не оспорва наличието на
валидно застр.правоотношение по застраховка „Каско+“, както и че е
уведомен за настъпилото застр.събитие на 28.11.23г. Оспорва механизма на
настъпване на вредите, както и причинната връзка между събитието и
вредите. Оспорва щетите да са настъпили в резултат на покрит риск, като се
позовава на предвидени в ОУ изключения, а именно т.9.1.8 от т.9 на раздел I,
предвиждаща, че застрахователят не предоставя застр.покритие за щети,
настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на
застрахования или на упълномощено от него лице, както и т.9.1.17,
предвиждаща, че застрахователят не покрива повреди по двигателя от
навлизане на вода, кал и др. в цилиндрите на двигателя. Счита, че щетите по
автомобила са вследствие на груба небрежност, при несъобразяване от страна
на водача с правилата за техн.експлоатация на МПС, поради което е налице
изключен риск. Оспорва и иска за лихва за забава.
2
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че решението на ВРС е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност, съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК, както и
допустимо.
По делото между страните не е налице спор относно наличието на
договорно правоотношение помежду им за застраховка „Каско+“ по
застр.полица №440123031038196, както и относно факта на завеждането на
процесната щета при застрахователя, по която е постановен отказ за
заплащане на застр.обезщетение. Няма спор и относно естеството, вида и
обема на причинените вреди.
Спорният по делото въпрос, въведен с въззивната жалба, е налице
ли е хипотезата на изключен от застрахователя риск, позовавайки се на т.9.1.17
от ОУ.
Както пред първоинстанционния съд, така и с отговора на
въззивната жалба, ищецът поддържа възражението си, че приложените по
делото ОУ не са му връчени и същият не се е запознал с тях. В представената
с исковата молба комбинирана застрахователна полица №440123031038196
изрично е посочено, че застрахованият е получил, запознал се е и е приел
Общите условия на автомобилна застраховка Каско+ и застраховка Помощ на
пътя, както и че тези общи условия са неразделна част от договора. След като
ищецът не оспорва сключването на застр.договор с процесната застр.полица, а
напротив основава исковата си претенция на него, то настоящият състав
приема, че са спазени императивните изисквания на чл.348, ал.1 КЗ, общите
условия съставляват неразделна част от договора и обвързват страните по
силата на чл.20а от ЗЗД.
От представените по делото Общи условия, е видно, че в раздел I
Общи изключения, детайлно са описани конкретните хипотези, които не
съставляват покрит застр.риск, като в т.9.1.17 е посочено, че застраховката не
покрива щети, настъпили в резултат на повреда на двигателя от навлизане на
вода, кал и други в цилиндрите на двигателя. По делото няма спор, а и
съгласно застр.полица по застраховка Каско+, страните са договорили
застрахователят да покрие рисковете, включени в клаузата „Пълно каско“, а
съгласно т.2.3 от раздел II на ОУ по тази клауза застрахователят покрива
всички рискове, причинени от застр.събития, покрити по клаузи „Супер“ и
„Кражба и грабеж на цяло МПС“, които могат да доведат до пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС. От своя страна според т.2.1 Клауза
„Супер“ застрахователят покрива щети от природни бедствия, сред които и
3
наводнение / т.2.1.1.1. от ОУ/. С оглед на така предвидените разпоредби
настоящият състав намира, че за да е налице основание застрахователят да
откаже заплащане на застрахователно обезщетение за настъпили щети по
двигателя, причинени от навлизане на вода и др. в цилиндрите на двигателя,
то следва да бъде установено, че причината за настъпилите щети е различна от
природно бедствие – наводнение, доколкото последното съставлява покрит
застрахователен риск.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Д. и М. се установява, че инцидентът е настъпил на завоя на
Летния театър, като при движение на автомобила същият навлязъл в голяма
локва, при което вода навлязла в купето и колата угаснала. Свидетелите сочат
още, че звънели на 112, тъй като след тях закъсали още 2-3 автомобила /за
което свидетелства и представената от Дирекция Национална система112-
МВР справка/.
От заключението на допуснатите пред ВРС съдебно-
автотехническа оценителна експертиза и комплексна съдебно-техническа и
автотехническа експертиза, не оспорени от страните и кредитирани от съда
като обективни и компетентно изготвени, се установява, че щетите са
следствие на навлизане на вода в купето и двигателя на автомобила, при което
се получава воден удар. Вещите лица сочат още, че на процесната дата е
паднал валеж с интензивност 14мм за 3 часа, което е довело до образуване на
локва в процесния участък с дълбочина около 0,47м, като дъждоприемните
шахти не можели да поемат максималните повърхностни есенни води.
Разясняват още, че с оглед конкретната марка и модел на автомобила
технически при дълбочина на локвата над 0,42м същият може да засмуче вода
през смукателния колектор на въздуш.филтър, което води до „воден удар“, без
значение дали има или не вълна, тъй като водещо е нивото на водата.
При така събраните доказателства категорично се извежда извода,
че щетите са резултат от настъпило наводнение, в което е попаднал
автомобила, причинено от обилния дъжд и недобрата отводнителна
канализация на шахтите на пътя. Доказателства, които да установяват друга
причина за настъпването на щетите по застрахования автомобил, различна от
горепосоченото наводнение, не са ангажирани. С оглед на изложеното съдът
намира, че застрахователят не е успял да докаже в хода на процеса наличието
на изключен риск по т.9.1.17 от ОУ. С оглед на безспорно установеното
настъпване на покритото от договора застр.събитие за застрахователя е
възникнало задължението да заплати уговореното застр.обезщетение.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен
и като такъв следва да бъде уважен. Като е достигнал до същия краен извод
районният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход на спора в тежест на въззивника следва да бъдат
възложени сторените от въззиваемата страна разноски за въззивното
производство в размер на 2540лв–адв.възнаграждение и депозит за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №110/09.01.25г., постановено по гр.д.
4
№697/24г. на ВРС.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на МИ-12 ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ул.Топола №12, сумата от 2540лв, представляваща сторените за въззивното
производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл.
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5