Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.03.2019 г.
гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Трети граждански състав
На 30 януари
2019 г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 575 по описа
за 2018 година
Предявен е иск
с правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК.
Ищецът „Хикови”
ООД гр. Ямбол твърди в исковата си молба,
че е страна по комбиниран договор за продажба и балансиране на ел.енергия на
краен клиент № 3051/8.06.2016 г. с търговско дружество с наименование
„Ритъм-4-ТБ“ ООД гр. Стара Загора с абонатен № 32Z410101802288D /към доставчика, а
към „Енерго про мрежи"
АД с клиентски №********** и абонатен № **********, с адрес на потребление
обект, находящ се в гр. Варна, ул. Опълченска № 23.
По силата на този договор, с продължен срок на действие до 31.12.2017г. с Анекс
1/22.06.2017г., съгл. чл. 3.1.4 клиентът заплаща на съответния оператор и/или
собственик на мрежа, към която са присъединени обектите му, цената за ползване
на мрежата и мрежовите услуги. Ищецът ползвал за посочения обект, мрежа и
мрежови услуги на „Енерго - про
мрежи"АД с клиентски №********** и абонатен № **********. Средството за
техническо измерване /СТИ/ измерващо в процесния обект
и към процесния период е биЛо
с № 40717815. Твърди също, че на 25.09.2017 г. „Ритъм-4-ТБ" ООД е издало
фактура с № **********, на осн. : „Мрежови такси и
услуги Енерго-про Мрежи - съгласно КП №
5100036/09.01.2017г. 32Z410101802288D", мярка
MWh, стойност 7483,56лв. и ДДС 1496,71 лв., или общо 8980,27лв. След осъществена кореспонденция между
страните, ответното дружество твърдяло, че претендираната
сума представлявала корекция на сметка/преизчисление/,
вследствие на извършена проверка от „Енерго - про мрежи" АД на средството за техническо измерване
/СТИ/, което измерва преминаваща енергия в процесния
обект. Корекцията била за периода от 01.07.2016г. до 09.01.2017г., а във връзка
с проверката бил съставен Констативен протокол /КП/ № 5100036/09.01.2017г.,
Констативен протокол издаден от БИМ, регионален отдел гр. Русе №
642/10.08.2017г. и Становище за начисление на електрическа енергия на осн. чл.50 от ПИКЕЕ, с което е одобрено да се начисли
допълнително общо количество ел.енергия в размер на 60400кВТч. На основание
същата „Енерго-про мрежи" АД издали фактура N? ********** от 17.08.2017г., чийто
материален интерес в размер на 8980,27лв. претендирали от „Ритъм-4-ТБ"
ООД, а последният платил в срок. Оспорва
дължимостта на претендираната
от ответника сума в размера обективиран в процесната
фактура, като счита, че не е налице законово или договорно основание, въз
основа на което да претендира вземане за нереално доставена стока и/или услуга,
вкл. и такова претендирано от трето лице, предвид
следните обстоятелства:
-
Ищецът не
дължал в полза на ответното дружество
претендираната с фактура № ********** от 25.09.2017г. сума в размер на
8980,27лв., още повече за „Мрежови такси
и услуги Енерго-про Мрежи - съгласно КП № 5100036/09.01.2017г. 32Z410101802288D", мярка MWh", без посочено количество и единична
цена.
-
По
силата на цитирания по-горе договор, ищецът
дължал съгл. чл. 3.1.4 да заплаща на
съответния оператор и/или собственик на мрежа, към която са присъединени
обектите му, цената за ползване на мрежата и мрежовите услуги, в случая
търговско дружество с фирмено наименование „Енерго - про мрежи"АД с ЕИК
*********. Т.е. размера на процесната фактура, в случай че изобщо се дължи, то
следва да се претендира и евентуално заплати в полза на съответния оператор
и/или собственик на мрежа, към която е присъединен процесния обект - „Енерго -
про мрежи" АД с ЕИК *********, а не в полза на ответното
дружество.Оспорва, че доставчика на електрическа енергия, ответник в настоящото
производство, е в правомощията си да „префактурира" всяка претендирана
сума от „Енерго-про мрежи" АД вкл. такива на основание извършена корекция
на сметка, каквито твърдения навежда същия. Ответникът не разполагал нито с договорни, нито със законови
права да извършва корекция на сметка и/или да събира суми, калкулирани на
базата на такава, още повече по силата на частен документ, каквито са
констативния протокол и становището, издадени от „Енерго-про мрежи" АД. По
отношение па извършената проверка и констатираното от нея, счита, че бил поставен в неравноправно положение,
тъй като нито е уведомен за същата, нито е присъствал, нито е информиран за
констатациите от нея, които да кореспондират с реалната фактология. Не са
установени също изправността на средството за търговско измерване, извършването
на задължителните последващи проверки за годността му, както и неотчитането на
ел.енергия да се дължи само на неправомерно вмешателство в СТИ. В случая се
касае за двустранен договор и за да възникнат по него твърдяни права или
задължения, е необходимо възникването им да е обективирано в надлежно подписан
от двете страни по договора документ, респективно от техни представители.
Каквато хипотеза не била налице.
Оспорва изцяло констативния протокол
5100036/09.01.2017г. и констатациите в него. Още повече, че описаните в същия
такива са в противоречие с тези установени и инкорпорирани в КП
642/10.08.2017г., съставен във връзка с извършена метрологична експертиза от
БИМ. От същия било видно, че
тарифният превключвател не е
точен, т.е. не показва реално време и респективно СТИ не отчита правилно дневна
и нощна тарифа. Освен това,
процесното СТИ не е годно техническо средство за измерване, тьй като последният метрологичен контрол на същото е
извършен през 2007г.
-
Твърди също, че начисленото
с описаната корекция количество ел. енергия не е доставено от ответната страна
и реално потребено от ищеца,
не е констатирано по категоричен начин, че процесното СТИ не е отчитало реално
потребеното количество ел. енергия и респективно последния би следвало да не
дължи нейното заплащане, както и каквито и да било мрежови такси и услуги бито
в полза на „Енерго-про мрежи" АД или на ответното дружество.
Електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока и/или
услуга, каквито са мрежовите /Решение №1081/07.02.2008г., по търг. ' дело №657/2007г.
на ВКС определение №717/18.11.2009г.,
постановено по търг. дело №658/2009г. /. Този
бил и
смисълът, вложен в чл.13 от Директива
№2006/32/ ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент, съгласно който,
държавите-членки гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че сметките се
изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната
мрежа и фирмите за тьрговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е
представена по ясен и разбираем начин.
Сочи също, че коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с
регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната
отговорност и по същество представлява санкция за потребителя, без да се
установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да
бъде въвеждана само от
законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. В Наредба
№ 6/9.06.2004
г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, която е приложима спрямо процесното
правоотношение, не е закрепена възможност при констатиране на неточно отчитане
или неотчитане на потребяваната енергия, да бъде извършвана корекция на
сметката от страна на преносното предприятие. Също така средството за
търговско измерване по силата на чл. 120 ЗЕ е собственост на
разпределителното предприятие и на основание чл. 89, т.4 от ЗЕ
поддържането в изправност и в съответствие с техническите изисквания на
електромера е в тежест на разпределителното дружество, не е задължение на
потребителя, за да бъде той в неизпълнение при неточно отчитане.
Счита също, че не може да се претендира заплащане на
процесната сума по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като корекцията е на основа на
данни, които не се визуализират при редовен отчет, изведени от ответника по
недостъпен за потребителя начин, без да е установено реалното преминало
количество ел. енергия за времето от .допускане на грешката до установяването
й. Не може да се установи и каква част от отчетеното в скрития регистър
количество ел. енергия е потребено при дневна и каква част - при нощна тарифа,
респ. за какъв период от време. Не
са констатирани механични повреди,
деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на
измерване на електромера – т.е.
не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е
констатиран и дефект в тарифния превключвател. Твърди се, че е налице намеса в
софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са отчитани освен
по дневна и нощна, и по тарифа 1.8.3 и 1.8.4. При тези фактически данни,
корекционните основания no чл.48 и чл.49
ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае механични дефекти
и неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и измерване, а
хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника
(тарифния превключвател) на СТИ.
Не
била налице и хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ,
предвиждаща възможност за корекция
при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
респективно мрежови услуги, т.е. при разлика в данните от паметта на
електромера и данните в отчетните регистри на собственика на мрежата или
съответния оператор. Процесният
електромер не е от типа „Смарт", при който данните от преноса да се
записват директно в информационните масиви на дружеството.
Твърди, че съгласно Закона за енергетиката, в сила от дата 17.07.2012г., се
предвижда възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (по аргумент
от чл. 98а, ат.2, т.6 вр. чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ) при спазване на приетите от
ДКЕВР на 14.10.2013г.
ПИКЕЕ (чл. 83, an.2 от ЗЕ). Тази
законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период,
обаче, не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена
ел.енергия, а само и единствено след надлежно доказване на всички
предпоставки за ангажиране отговорността на клиента-потребител, регламентирани
в чл. 48, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ, включително след установяване по несъмнен
начин, че грешката в отчитането на ел.енергията респективно потребени мрежови
услуги, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното
поведение на клиента/потребител съгласно чл. 82 Закона за задълженията и
договорите, уреждащ отговорност за вреди в следствие на неизпълнение на
договорни задължения. Ако ответника се позовава на обективната отговорност, по
принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се
държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в
правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза,
предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на
ел.енергия, не се съдьржа в ЗЕ, поради което остава приложима общата
разпоредба на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна
и е в границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, нито с
правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират
разпоредби на закон. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по
никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на
задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгласно чл. 83, т.6 от
ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че
именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от
ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на
преносното дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ), или
най-малкото, че тези действия са извършени с негово
знание и абонатът е недобросъвестен. Освен това, според действащото
законодателство (чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28, ал. 8 от
Наредба №6/ 09.06.2004г.) средствата за търговско измерване, както и
електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество,
което е длъжно
да ги поддържа в
изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и
да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях
е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в
способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия.
Счита, че в тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за
да се ангажира отговорността му, като при липса на данни в тази насока не
може да се презумира виновно поведение на потребителя. Още повече, нему не са
делегирани права да събира суми представляващи извършена корекция от
разпределително на ел.енергия дружество, чиято мрежа се ползва в случая.
Претендира, че е недопустимо, без да е доказана
вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата
отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото
правоотношението между доставчика на ел.енергия и потребителя е договорно и
единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява
основание по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили
за съконтрагента й вреди. Задължителната практика на ВКС се придържала и към разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия, респективно ползвана мрежа с
цел доставянето й, само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия, противоречи на регламентирания в чл. 82
от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането
й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане.
Счита, че за ответното дружество не съществува
потестативното право да внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното
правоотношение между страните без съгласието на потребителя, като при липса на
доказано виновно поведение на абоната и без да е доказано реално потребление, е
начислило и иска заплащане на процесната сума. Въз основа на това намира, че в
действащата законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на
сметките на потребителите, като всички действия извършени от ответното
дружество и на „Енерго-про мрежи" АД са в нарушение на нормативната
уредба, без законово основание и при произволно определяне размера на исковата
сума. Съгласно Закона, електрическата енергия е движима вещ,
поради което нейната продажба се подчинява на общите правила при договор за
продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги
за реално предоставена стока и/или услуга. Предвидените
в Общите условия методики, на които се базират „Енерго -про мрежи" АД
допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице
неотчитане на ел. енергия, като по този начин противоречат както на вътрешното
ни законодателство, така и на законодателството на ЕС, пряко приложимо чрез
посочената директива. Поддържането
на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на
електроразпределителното дружество, а корекцията е изчислена, без да е визирано
кога е извършена последната проверка па СТИ, което би рефлектирало върху
периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика
на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на
сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок.
Моли съда да постанови решение, с което да признае със сила
на присъдено нещо, че търговско дружество с фирмено наименование „Хикови"
ООД, с ЕИК *********, представлявано от Стефан Венциславов Хиков, не дължи в
полза на търговско дружество с фирмено наименование „Ритъм-4-ТБ" ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора,
ул."Свети Княз Борис"N № 93,
ет.9, представлявано от Руси Илчев Данев и
Таня Бонева Данева - действащи заедно и поотделно, сума в размер на 8980,27лв., начислена с фактура с № ********** от
дата 25.09.2017г. за гореописания имот
и абонатен номер, което представлявало „Мрежови такси и услуги Енерго-про Мрежи
- съгласно КП № 5100036/09.01.2017г. 32Z410101802288D", мярка MWh", без посочено количество и единична цена
или корекция на сметка/преизчисление/ за ел. енергия и/или мрежови такси и
услуги, в следствие на извършена проверка, за периода от 01.07.2016г. до
09.01.2017г., недоставена от ответното дружество, респективно неползвани
мрежови услуги и непотребени от ищеца в обект-недвижим имот находящ се в гр.
Варна, ул.Опълченска 23, с абонатен № 32Z410101802288D /към доставчика/, а към „Енерго про
мрежи" АД с клиентски №********** и абонатен № **********.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „РИТЪМ-4-ТБ”
ООД гр. Стара Загора, с който заявява, че оспорва иска изцяло, като моли съда
да отхвърли иска на ищеца като неоснователен и недоказан. Претендира за
направените по делото разноски. С отговора е направено искане за привличане
като трето лице – помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД със
седалище и адрес на управление: гр. Варна. Подробни съображения излага в
отговора си.
С определение от 02.02.2018 г. по
настоящото гр.д. № 575/2018 г. по описа на РС Стара Загора, съдът е
конституирал като трето лице помагач в процеса на страната на ответника „Електроразпределение
Север“ АД с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр.Варна. С депозирания
на 12.03.2018 г. отговор вземат становище, като считат предявеният иск за
неоснователен. Подробни съображения излагат в отговора си.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата
и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
По делото е представен рамков договор за заплащане на
мрежови услуги за клиенти от търговец на електрическа енергия № РД16-13 от
28.03.2016 г., сключен между „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД гр. Варна и „РИТЪМ-4-ТБ” ООД
гр. Стара Загора, с който се уреждат отношенията във връзка със заплащането от
страна на Търговеца на мрежови услуги на мрежовия оператор за клиенти, с които
търговецът е договорил предоставянето на комбинирани услуги за техните обекти.
По делото е представен и комбиниран договор за продажба и
балансиране на електрическа енергия на краен клиент № 3051/08.06.2016 г.
сключен между „РИТЪМ-4ТБ” ООД гр. Стара Загора и „ХИКОВИ” ООД гр. Ямбол с
предмет на договора – търговеца продава активна нетна електрическа енергия на
клиента, а клиентът купува и заплаща електрическата
енергия в сроковете, по реда и при условията, описани в договора и съгласно
приложенията към него.
От представената по делото фактура №
********** от 17.08.2017 г. е видно, че същата е издадена на „РИТЪМ4-ТБ” ООД
гр. Стара Загора за сумата 8980.27 лв. за периода 01.07.2016 г. до 09.01.2017
г. от „ЕНЕРГО – ПРО Мрежи” АД с наименование на услугата „технологичен
разход”. От представената по делото фактура № ********** от 25.09.2017 г. се установява, че на ищеца „ХИКОВИ” ООД е начислена ел.енергия за сумата в размер на
8980.27 лв. с ДДС от „РИТЪМ-4-ТБ” ООД
гр. Стара Загора.
Видно от представения констативен
протокол № 5100036 от 09.01.2017 г., издаден от „ЕНЕРГО – ПРО Мрежи” АД се
установява, че е демонтирано СТИ за проверка в БИМ.
От
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 642 от
10.08.2017 г. на БИМ гр. Русе, се установява, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Електромерът
съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства
на технически характеристики. Изтекъл срок на последваща
проверка.
Предявеният
иск има за предмет
установяване на недължимост на сумата, начислена от ответника за
електроенергия, след едностранно коригиране на сметката му, при което според общото правило
на чл.154, ал.1 ГПК в
тежест ответника е да докаже основанието, от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е
коригирал сумата, дължима от ищеца за доставената
за процесния период електроенергия.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По въпроса за правото на
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2,
т.6 и чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че
корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е налице задължителна
съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по
т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е
въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2,
т.6 и по чл. 83, ал.
1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание
за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят
е вменил изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде
посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както
съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция.
Параграф 199,
ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ предвижда до
приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни
актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с
нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното
дружество не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен
акт, поради което посоченият параграф 199,
ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение
по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието
на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия
на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето
защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна
практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел.
енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.
2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия, чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма,
доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното: ДКЕВР в изпълнение
на законовата делегация по смисъла на чл.83, ал.2, изр.2 ЗЕ, с решение по т.3
от протокол № 147 от 14.10.2013 г., на основание чл.21, ал.1, т.9 във връзка с
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г., в сила
от 16.11.2013г.
Проверката
следва да е извършена съобразно посочената в чл.47 и 48 от ПИКЕЕ процедура. В
случая проверката е извършена при отсъствие на клиента. В чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ
е предвидено, че когато при проверка се установи промяна на схемата за
свързване, констативният протокол следва да бъде съставен в присъствието на
органите на полицията и да е подписан от тях, което условие в случая не е било
спазено.
Съдът
намира, че констатираната намеса по отношение на електромера, не се установява
дали е такава, по чл.47 , ал.5 ПИКЕЕ, при което следва електромера да се
изпрати на метрологична експертиза или такава по чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, при
която корекцията се извършва само въз основа на констативния протокол.
В настоящия случай, ответникът е
краен снабдител по см. на §1, т.8а от ДР на Закона за енергетиката, а
"Краен снабдител" е енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа
енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната
лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, поради
което, съдът намира, че не е налице основание да извършва корекция на сметката
на крайния клиент за минал период по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ,
Доколкото, се касае за договорни
отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с лиценз да извършва
услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия, които се
регулират, освен от специалните нормативни актове в областта на енергетиката,
така и Закона за задълженията й договорите, абонатът не може да носи
отговорност за неправомерно въздействие, което не е осъществено от него, тъй
като това би противоречало на установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния
характер на договорната отговорност. Така, доколкото в специален закон не е
установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД е приложима, а подзаконови
нормативни актове, които й противоречат, не следва да се прилагат.
Дори и да се приеме, че с
измененията на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., се предвижда възможност да бъдат
извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия (по аргумент от чл. 98а ал.2,
т.6 вр. чл. 83, ал.1,
т.6 от ЗЕ), при спазване на приетите от
ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ (чл. 83, ал.2
от ЗЕ), тази законова възможност за
корекция на сметка за ел.енергия за изминал период обаче не означава автоматично начисляване на
суми за неточно измерена ел.енергия, а само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на
клиента-потребител, регламентирани в чл. 48, ал. 1, чл. 47 и
чл. 45 ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че грешката в
отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се
дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД, уреждащ
отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната
отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение,
доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за
субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е
правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща
обективна безвиновна отговорност на потребителя на
ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата
разпоредбата на чл. 82
от ЗЗД, регламентираща пределите на
имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която
винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма. Посочените
разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват
вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само
регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на
консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те
не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил
действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 ПИКЕЕ забрана за
потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното
дружество средства за търговско измерване (чл.121 от ЗЕ).
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че вземането на
ответника произтича от сключен между страните договор. Не се касае до деликтна
отговорност, за да се изследва дали е налице противоправно
поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма
или друго правило за поведение. А щом се касае до договорна отговорност,
приложими към нея са общите правила на ЗЗД, регламентиращи пределите на
имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която
винаги е виновна. Отговорността на ищеца е договорна, а не деликтна,
което обстоятелство се възприема и в Решение № 38 от 15.05.2014г на ВКС по т.д.
5/2013г., където изрично е прието, че корекция на сметката за потребена електрическа енергия би могла да се извърши само
при доказано виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие
върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения да не
въздейства върху средствата за търговско измерване.
Още повече, че според
действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 28
ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и
електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност
за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за
отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация
върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване
на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до
електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви
данни в тази насока не може да се презумира виновно
поведение на потребителя. По делото не се установиха неправомерни действия
на ищеца, който принципно не би следвало дори да разполага с ключ за отваряне
на средството, нито пък представляват аргументи за извършена точно от него
такава манипулация. В тази връзка, е недопустимо, без да е доказана вина
на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира
неговата отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период,
защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е
договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора
представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за
всички настъпили за съконтрагента й вреди. Затова,
след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, респ. на негов
представител, липсва законово основание за извършване на въпросната
едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е
осуетил правилното отчитане.
В настоящия случай, дори да
се приеме за категорично доказано, че електромерът е манипулиран, т.е. върху
него е въздействано неправомерно, в какъвто смисъл са
изводите в констативен протокол на БИМ, по делото не се твърди, а и не се
установява именно ищецът да е извършил манипулацията.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че не
е налице валидно правно основание за ответника да получи начислената в
резултат на корекцията сума, доколкото не се установява обективно
констатираната манипулация на измервателния уред да е резултат от виновно
неизпълнение на договорните задължения на ищеца.
С оглед на гореизложеното и доколкото
по делото не се установи, а в тежест на ответника
е било да го направи, че е доставил конкретно количество електроенергия на стойност 8980.27 лв. на ищеца
за процесния период от 01.07.2016
г. до 09.01.2017 г. по фактура № ********** от 25.09.2017 г., то съдът приема, че искът е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1
от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски в размер на 2308.12 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „РИТЪМ-4-ТБ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис” № 93,
ет.9, че „ХИКОВИ” ООД, ЕИК ********* /съдебен адрес:***/ не дължи сума в размер на 8980,27лв., начислена с фактура с № ********** от дата
25.09.2017г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Опълченска“ №
23, което представлявало
„Мрежови такси и услуги Енерго-про Мрежи - съгласно КП № 5100036/09.01.2017г. 32Z410101802288D", мярка MWh", без посочено количество и единична цена
или корекция на сметка/преизчисление/ за ел. енергия и/или мрежови такси и
услуги, в следствие на извършена проверка, за периода от 01.07.2016г. до
09.01.2017г., недоставена от ответното дружество, респективно неползвани
мрежови услуги и непотребени от ищеца в обект-недвижим имот находящ се в гр.
Варна, ул.“Опълченска“ 23, с абонатен № 32Z410101802288D /към доставчика/,
а към „Енерго про мрежи" АД с клиентски №********** и абонатен №
**********.
ОСЪЖДА „РИТЪМ-4-ТБ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Свети
Княз Борис” № 93, ет.9, да
заплати на „ХИКОВИ” ООД, ЕИК *********
/съдебен адрес:***/, сумата от 2308.12 лв., представляваща
направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач в процеса на
страната на ответника „Електроразпределение Север“ АД с предишно наименование „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ” АД гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“
№ 258, Варна Тауърс –Е.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: