№ 219
гр. Пловдив, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20235300900012 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Н. Д. С., ЕГН ********** и М. Р. С., ЕГН ********** с постоянен адрес
в ******, двамата чрез адвокат С. Г. Я., АК-Пловдив, кантора в ******,
твърдят, че на 14.04.2019г. на пътя София-Карлово, край ханче „Певците”
станало ПТП между лек автомобил Рено Сценик с рег. № ********,
управлявано от А.З.Б., ЕГН **********, застраховано при ответника със
застрахователна полица серия СА, № 68962732, валидна към момента на ПТП
и мотоциклет Хонда СЦ 50 с рег. № *****, управляван от Г.М.С., който
загинал на място. Твърдят, че катастрофата станала по вина на водача на
лекия автомобил, който починал на 11.09.2020 г. Твърдят също, че с влязло в
сила съдебно решение по гр.дело №1224/2021г. на РС Карлово, II гр.с.,
ответното дружество било осъдено да им заплати, в качеството им на
родители на починалия Г.М.С., общо сумата 25 000 лева, предявена частично
от 400 000 лева за всеки от тях. Заявяват, че сумата от 25 000 лева им е
изплатена от ответното дружество. Претендират да бъде осъдено ответното
дружество да им заплати сумата по 250 000лв. за всеки един от тях, отново
предявена частично, от пълен размер от по 400 000 лв. за всеки от тях, ведно
със законната лихва от датата на уведомяване на ответното дружество за
катастрофата 26.04.2019г. до окончателното изплащане на цялото
обезщетение. Излагат подробни твърдения за изключително близки
отношения с починалия им син, както за настъпилите неимуществени вреди
болки и страдания от загубата му. Твърдят, че внезапно е променен начина
им на живот, изпаднали в шок и ступор, а мъката им била непреодолима.
Ответното ЗД БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, булевард Джеймс Баучер № 87, ет.5, признава
механизма на настъпване на произшествието, наличието на твърдяната
1
родствена връзка между ищците и загиналия Г. С., както и наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорват размера на
предявените искове, като твърдят, че с посоченото влязло в сила съдебно
решение частичните искове са били приети за основателни от пълен размер
по 150 000 лева за всеки от тях. Дружеството признава исковете до пълен
размер от по 120 000 лева за всеки от ищците като след приспадане на
заплатени по 25 000 лв. на всеки от тях, изразява готовност за съдебна
спогодба за изплащане на остатъка от 95 000 лв. за всеки от ищците. Оспорва
исковете над сумата 95 000 лв. до предявения размер от 250 000 лева за всеки
от ищците, като частичен от 400 000 лв. като счита, че е прекомерен и не
съответства на принципа на справедливост. Ангажира гласни доказателства.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, че на 14.04.2019г. на пътя София-Карлово,
край ханче „Певците” станало ПТП между лек автомобил Рено Сценик с рег.
№ ********, управлявано от А.З.Б., ЕГН **********, застраховано при
ответника със застрахователна полица серия СА, № 68962732, валидна към
момента на ПТП и мотоциклет Хонда СЦ 50 с рег. № *****, управляван от
Г.М.С., който загинал на място.
Обявена е за безспорна между страните описаната в исковата молба
фактическа обстановка по настъпване на процесното ПТП и неговия
механизъм; вината на водача А.З.Б.; наличието на застрахователно
правоотношение с ответното дружество; уведомяването на ответното
застрахователно дружество за настъпилото застрахователно събитие в
законоустановения срок.
Установява се също, че с влязло в сила съдебно решение по гр.дело
№1224/2021г. на РС Карлово, II гр.с., ЗД БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, булевард Джеймс Баучер № 87,
ет.5, е било осъдено да заплати на ищците, в качеството им на родители на
починалия Г.М.С., общо сумата 25 000 лева, „представляваща част от сумата
от 300 000 лв. /по 150 000 лв за всеки/ като парично обезщетение за
понесените от ищците неимуществени вреди“...
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че от една страна,
между страните е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е установен както
механизма на настъпване на произшествието, така и вината на посочения
водач, причинно-следствената връзка между неговото поведение и
настъпилите неблагоприятни последици. От друга страна, всяко едно от
посочените обстоятелства се признава и от ответното дружество, поради
което и за всички те настоящия съд и състав не дължи ново произнасяне.
Спорът е относно продължителността и интензитета на претърпените от
ищците неимуществени вреди, респ. за размера на дължимото обезщетение.
Относно тях по делото са изслушани гласни доказателства –
свидетелски показания.
2
Свидетелката Д.З. е първа братовчедка на починалия Г.М.С. като
заявява, че познава и родителите му.
Според нея, те били много задружно семейство, много привързани един
към друг и връзката им била много силна. Г. имал още две сестри. Описва, че
той живеел в Пловдив, но си идвал понякога няколко пъти в седмицата, и
помагал на родителите си както финансово, така и с каквото друго можел, тъй
като имали голям двор. Г. имал многогодишна приятелка, с която живеел на
семейни начала и имали планове да имат деца, които родителите му са
споделяли, че чакат с нетърпение.
Според свидетелката, майката и бащата на Г. приели неговата смърт
много тежко, тъй като тя била неочаквана и едва на 30 години. Станали много
затворени и до ден днешен. Майка му всяка седмица по няколко пъти ходела
на гробищата и там палила свещи за него. Описва, че до неговата стая е
екипът, с който бил облечен, когато станала катастрофата. Всяка сутрин
майка му там си пиела кафето и пушила цигара с него. Баща му станал
затворен, не контактувал с хората около него. Майката на Г. сега ходела
цялата облечена в черно, и не е спирала да бъде така от фаталния инцидент.
Не можела да го преживее, както и баща му.
Свидетелката М.Х.З. заявява, че познавала починалия Г.М.С., както и
родителите му, които били в много добри взаимоотношения с него, взаимно
много държали един на друг. Свидетелката потвърждава, че Г. се прибирал
редовно при родителите си. Тя не присъствала на спорове между тях, а самият
Г. не бил конфликтен човек. Заявява, че в семейството много се обичали и не
можели едни без други. Постоянно и по телефона се чували, правили
събирания за празници. Родителите много държали на Г.. Свидетелката
заявява още, че преди да стане трагедията, майка му й споделила, че се надява
/Г./ да направи сватба, „да има деца, за да продължи рода“.
Родителите на Г. преживели смъртта му много тежко. Майка му, когато
разбрала за смъртта му, припаднала в ръцете на свидетелката. Баща му
„просто заби главата, с него нито можеше да се говори, нито той искаше да
вижда хора, не искаше да вижда никой. Това продължава и до днес, просто
той се затвори в себе си“. Майка му изживяла станалото много тежко, от
смъртта му до ден днешен тя ходела облечена в черно със забрадка на
главата; сутрин и вечер ходела на гробищния парк. Свидетелката описва, че
майката закачила мотористкия костюм „за да си го гледа като влиза и всяка
сутрин тя се качва там, пали свещичка и пие кафе там с него. Прави кафе - на
него, той го няма, но по принцип оставя една чашка там, и на нея си прави“.
И сега родителите ходели на работа, прибирали се и не искали да се
срещат с никой. Заявява, че те имат още две дъщери, имат и внуци.
Контактуват и се виждат с тях, а едните внуци са при тях и живеят там в
момента.
Съдът намира, че така изслушаните и изложени показания на свидетели,
следва да се кредитират изцяло. Същите не си противоречат и съдържат макар
и не много детайлна фактическа информация за семейството на ищците и за
3
личните им отношения с техния син. Свидетелите са непосредствени
очевидци на ежедневни, трайни и изключително близки отношения между
родители и син, които са били внезапно прекъснати със смъртта на сина им,
която се отразила изключително тежко върху тях. Установява се без
противоречия, че животът и на двамата родители - ищци е претърпял
внезапна и изключително негативна промяна със смъртта на единствения им
син. Отношенията им били изключително близки до този момент, като той им
помагал и бил до тях всяка седмица, а те виждали и намирали в него подкрепа
и надежда за внуци и негово семейство. След внезапната и неочаквана смърт,
едва на 30 години, баща му се затворил, ограничил контактите с други хора и
се променил. Същата реакция е описана и за неговата майка, като независимо
от изминалото време, според свидетелите, това им състояние се запазва и до
днес.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и
непосредствено вследствие от настъпилото ПТП. При това положение е
налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на причинителя им. Не се спори по делото, че гражданската
отговорност на водача на автомобила, е била застрахована при ответното
застрахователно дружество. Предвид изложеното, следва да се приеме, че
същото е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове
с правно основание чл. 432 от КЗ.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е
свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищците психически травми, както и интензитета на
причинените им болки и страдания и тяхната продължителност.
При така установените психически травми, промяна в начина на живот
и страдания на ищците, съдът следва да определи „справедливо
обезщетение“. Нищо не би могло да замести загубата на починалия,
необратимата загуба на дете, независимо от неговата възраст. Няма парична
сума, която да може да се определи като справедлив финансов или друг
еквивалент на тази загуба. Като взе предвид всички подробно изложени
мотиви относно личните отношения на ищците с починалия, степента на
преживените психически травми и стрес, както и задължението на съда да се
съобрази с икономическата конюнктура, както и с установената към момента
съдебна практика по сходни случаи, намира, че справедливо обезщетение за
4
така претърпените неимуществени вреди за всеки един от ищците, е сумата
170 000 лв.
От цитираното влязло в сила съдебно решение /макар и непрецизно
юридически/ се установява, че на двамата ищци са присъдени общо 25 000
лв., или по 12 500 лв., предявени частично от общо дължима сума в размер на
150 000 лв. за всеки от тях.
По делото са приети като писмени доказателства покани за доброволно
изпълнение, изпратени от ЧСИ Р. Раев до ответното дружество по
изпълнително дело № 20229100400914, образувано на основание
изпълнителен лист № 110/07.09.2022 г., издаден на основание цитираното
влязло в сила съдебно решение, както и два броя платежни нареждания от
ответника, в качеството му на длъжник, за заплащане по същото
изпълнително дело на сумите 17829.99 лв. и 27 771.92 лв. или общо 45601.91
лв. за заплащане на задълженията на дружеството, както следва: 25 000 лв. –
главница; 9 173.61 лв. – лихви; 6670 – неолихвяема сума; 1 200 лв. –
адвокатско възнаграждение и 157.20 лв. – разноски по н.д., както и такса по
чл. 26 от Тарифа за такси и разноски по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на
3291.13 лв., дължими до 24.11.2022 г.
От така събраните доказателства, се установява безспорно, че на
ищците е заплатено от ответното дружество доброволно сумата 25 000 лв.
общо или по 12 500 лв. за всеки от тях, а не както твърди ответното
дружество в отговора на исковата молба – по 25 000 лв. за всеки от ищците,
което твърдение съдът намира за недоказано.
Ответното дружество, както се посочи по-горе, признава исковете до
сумата 120 000 лева за всеки от ищците. Посоченото обаче е направено едва с
отговора на исковата молба, без да е извършено плащане към ищците в
посочения размер. Ето защо, съдът намира, че не може да се приеме, че
ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящите искове.
Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за основателни
и доказани за сумата от по 170 000 лв. за всеки от ищците, от която ответното
дружество вече е изплатило на всеки от тях по 12 500 лв., поради което следва
да бъде осъдено да заплати разликата или по 157 500 лв. на всеки от тях, като
в останалата част до претендирания от ищците размер от 250 000 лв. за всеки
от тях, предявен като частичен от пълен размер от 400 000 лв., исковете се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
На ищците следва да се присъди и дължимата законна лихва върху
всяка от двете главници от по 157 500 лв. за всеки от тях, на основание чл.
494, т. 10 КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 вр. с чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съдът намира направеното възражение от ответното дружество за
изтекла погасителна давност на исковете за присъждане на законна лихва за
основателно за период от 3 години преди завеждане на исковата молба, т.е.
същата следва да се присъди от 09.01.2020 г. до окончателното плащане на
сумите, като исковете следва да се отхвърлят в останалата им част като
5
погасени по давност за периода от уведомяване на дружеството за настъпване
на процесното ПТП до 08.01.2020 г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищците имат право на направените от
тях разноски, съобразно уважената част от исковете. Всеки от ищците е
внесъл държавна такса от по 10 000 лв. като с оглед уважената част от
исковете ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки
ищец 6280 лв. разноски за държавна такса.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА е основателно за сумата 10 950 лв. за всеки от ищците.
На основание чл. 78, ал.2 от ГПК, на ответното дружество следва да се
присъдят разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Видно от
представения списък по чл. 80 от ГПК дружеството е извършило разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер общо на 49 680 лв. с ДДС,
против която не е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от
ГПК. Ето защо, съобразно отхвърлената част от исковете, ищците следва да
заплатят на ответното дружество сумата 18 381.60 лв. с ДДС.
Предвид изложеното, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, булевард Джеймс Баучер № 87, ет.5, да заплати на Н.
Д. С., ЕГН ********** и М. Р. С., ЕГН ********** с постоянен адрес в
******, съдебен адрес: ****** - адвокат С. Г. Я., АК-Пловдив, обезщетение за
неимуществени вреди – преживени болки и страдания от смъртта на сина им
Г.М.С., настъпила в резултат на пътно транспортно произшествие на
14.04.2019г. на пътя София-Карлово, край ханче „Певците” между лек
автомобил марка Рено, модел Сценик, с рег. № ********, управлявано от
А.З.Б., ЕГН **********, застраховано със застрахователна полица серия СА,
№ 68962732, и мотоциклет Хонда СЦ 50 с рег. № *****, управляван от
Г.М.С., в размер на 157 500 /сто петдесет и седем хиляди и петстотин/ лева за
всеки от тях, допълнително, освен присъденото и изплатено им обезщетение
на основание влязло в сила съдебно решение № 269/04.08.2022 г.,
постановено по гр.д. № 20215320101224 на РС – Карлово, ведно със законната
лихва върху всяка от двете главници, считано от 09.01.2020 г. до
окончателното плащане на сумите, както и по 6280 лв. разноски за всеки от
двамата ищци,
като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата им част до
претендирания от ищците размер от 250 000 лв. за всеки от тях, предявен като
частичен от пълен размер от 400 000 лв. за всеки ищец, както и исковете за
заплащане на законна лихва върху главниците, считано от датата на
уведомяване на застрахователното дружество за настъпване на
6
произшествието на 26.04.2019 г. до 08.01.2020 г., поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, булевард Джеймс Баучер № 87, ет.5, да заплати на
адвокат С. Г. Я., АК-Пловдив, съдебен адрес: ******, на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по т.д. № 12/2023 г. на ПОС, XII-ти състав, на Н. Д. С., ЕГН ********** и М.
Р. С., ЕГН ********** с постоянен адрес в ********, в размер на 10 950 лв. за
всеки от ищците или общо 21 900 лева.
ОСЪЖДА Н. Д. С., ЕГН ********** и М. Р. С., ЕГН ********** с
постоянен адрес в ******, съдебен адрес: ****** - адвокат С. Г. Я., АК-
Пловдив, да заплатят на ЗД БУЛ ИНС”АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, булевард Джеймс Баучер № 87, ет.5,
деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 18
381.60 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7