№ 13107
гр. София, 06.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110130270 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Д. М. М. срещу „***“ АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба са представили
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да бъдат приети.
По искането на ищеца за назначаване на ССчЕ съдът ще се произнесе в първото
съдебно заседание след изслушване становището на страните.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2023г. от
10.15 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА за първото о.с.з. произнасянето по искането на ищеца за назначаване на
ССчЕ.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. М. М. срещу
„***“ АД с искане за прогласяване нищожността на чл. 6.1, 6.2, 6.2.1., 6.2.2, 6.3, 6.4, 6.5 и 6.6
от сключения между страните Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № *** г. и Анекс
към него, евентуално за прогласяване нищожността на посочения договор и анекс към него в
цялост спрямо ищеца, поради допуснато противоречие на клаузите със закона, с добрите
1
нрави или заобикалящи закона неравноправни клаузи, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в общ размер от 2822,53 лв., ведно със законната лихва от
07.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, подлежаща на връщане от
ответника като получена без основание /съгласно уточнителна молба с вх. № от 26.10.2022
г./.
В исковата молба се твърди, че на 21.10.2020 г. между страните бил сключен по реда
на ЗПФУР Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № *** г. и Анекс към него, по
силата на които ответното дружество в качеството си на кредитодател предоставило на
ищеца като кредитополучател сумата от 5000 лв., която последният се задължил да върне в
срок от 18 седмици на погасителни вноски в размер на 323,40 лв. всяка при размер на ГЛП
от 41 % и ГПР от 49 %. Посочва, че крайната сума за връщане по договора била в размер от
9189,54 лв., които включвали освен предоставената в заем сума и лихва в размер от 821,20
лв., както и оскъпяване поради липса на предоставено обезпечение в посочения в договора
срок в размер от 3368,34 лв. Сочи, че е усвоил сумата по кредита с Анекс към процесния
договор от същата дата – 21.10.2020 г. Твърди, че в чл. 6 от договора за кредит било
предвидено задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в полза на
кредитора в срок до края на деня, следващ датата на предоставяне на сумата по кредита,
като възможните обезпечения се изразявали в поръчителство на две физически лица или
предоставяне на банкова гаранция, отговаряща на изискванията, посочени в т. 6.2.2 и т. 6.5
от договора, като в разпоредбата на чл. 6 са посочени изискванията, на които следва да
отговарят и двамата поръчители. Поддържа, че съгласно т. 6.6 от договора, в случай, че
кредитополучателят не изпълни надлежно и в срок задължението си за предоставяне на
обезпечение на кредитора, се начислява неустойка в размер на 12,48 лв. средно на ден или
сума в общ размер от 3368,30 лв. за целия срок на договора. Счита, че клаузата за неустойка
в действителност представлява добавка към договорната лихва или т. нар. „скрита лихва“.
Сочи, че предвидената неустойка излиза извън присъщите и функции, като предвидените
условия за предоставяне на обезпечение по кредита са определени от кредитора по начин,
който значително да намалява възможността на потребителя за изпълнението им в срок.
Посочва, че според договора неустойка се дължи не при неизпълнение на основаното
задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума с уговорената надбавка, а при
неизпълнение на задължението за обезпечаване на изпълнението, от което за кредитора не
произтичали вреди. Излага твърдения, че е заплатил на ответника сума в общ размер от
7822,53 лв. чрез 15 на брой плащания, което надвишавало получената по кредита сума с
2822,53 лв. Платеното в повече било получено от ответника без правно основание и като
такова подлежало на връщане. Задължението над чистия размер на получената по кредита
сума се основавало на изначално недействителния договор, който бил сключен при общи
условия, като не била осигурена възможност на потребителя да влияе върху съдържанието
на отделните клаузи. Счита, че процесният договор е нищожен, доколкото била нищожна
съдържащата се в него клауза за начисляване на договорна лихва, част от същественото
съдържание на съглашението, която се намирала в противоречие с добрите нрави.
Посочената клауза била и неравноправна, като имала за свой резултат установяване на
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора и злепоставяне на
интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода за кредитора, както и с
нейното уговаряне се целяло заобикаляне изискванията на ЗПК. Допълва, че ответникът не
бил изпълнил и законовото си задължение за посочване на условията за прилагане на
възнаградителната лихва. Последната надвишавала допустимия максимален размер, а
посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговарял на действително прилагания
в отношенията на страните по делото във връзка с процесния договор за кредит, доколкото
към него следвало да се добави и предвидената неустойка, дължима при липса на
предоставяне на обезпечение. Твърди, че договорът е нищожен и поради неспазване на
изискванията на ЗПК и по-конкретно на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК – в съдържанието на
2
договора не е включен размерът на лихвения процент на ден, посоченият в договора размер
на ГПР не бил този, който се прилагал в действителност, тъй като не съдържал всички
данни, формиращи размера му, което от своя страна било нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
вярна и пълна информация за условията на договора преди подписването му, не била
посочена и общата дължима сума по кредита от потребителя. Посочва, че липсвало изрично
посочване на правата на потребителя, както и че не е спазена изискуемата от закона писмена
форма за действителност. Излага твърдения за нищожност на разпоредбите на чл. 11 и чл.
12 от Анекса към процесния договор, доколкото от потребителя била събрана сума в размер
на 30 лв., представляваща такса за събиране на просрочен кредит по чл. 11 и 300 лв. по чл.
12, което действие било в противоречие с чл. 10, ал. 2 ЗПК. Счита, че поради изложеното
дължи връщане единствено на чистата получена сума по кредита, което вече бил сторил.
Предвид, че е платил по-голяма сума от получената поддържа, че горницата подлежи на
връщане, а ищецът не дължи заплащане на възнаградителна лихва, неустойка и такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва сключеният с ищеца договор за
кредит да е нищожен. Сочи, че ГЛП по договора е фиксиран, като приложимият лихвен
процент на ден е установим. Посочва, че не е налице законова норма, която да определя, че
възнаградителната лихва не трябва да надхвърля трикратния размер на законната лихва.
Счита, че приложимият към процесния договор ГПР отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Поддържа, че не се установява наличие на скрито оскъпяване на кредита чрез
включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки или с подобен
характер. Посочва, че в отношенията между страните единственият разход, който формира
ГПР, е договорната лихва, доколкото не са били предвидени други разходи. Счита, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Твърди, че за
потребителя съществува яснота относно точния размер на задължението му и общата
стойност на кредита. Посочва, че задължението за неустойка не представлява разход по
кредита, който подлежи на включване в ГПР, а по естеството си е обезщетение за
неизпълнение. Сочи, че същата представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора за кредит, не е
прекомерна и не влиза в противоречие с добрите нрави. Допълва, че ако длъжникът
предостави обезпечение по кредита, макар и след изтичане на предвидения за това срок,
начисляването на неустойката се преустановява. Поддържа, че неустойката не излизала
извън присъщите и функции. На следващо място твърди, че клаузата за неустойка е
индивидуално уговорена между страните. Оспорва да е налице заобикаляне на закона или да
е прилагана заблуждаваща търговска практика, както и твърдението на ищеца, че не му е
била предоставена надлежна преддоговорна информация. Признава, че ищецът е платил на
ответника по договора за кредит сума в общ размер от 7822,53 лв., но посочва, че с нея са
погасени суми, както следва: главница в размер на 500 лв., възнградителна лихва в размер
на 821,20 лв., неустойка в размер на 1551,33 лв. и такса за извънсъдебно събиране на
просрочен кредит в размер на 450 лв. моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от Договор
за потребителски кредит „Гет Кеш“ № *** г. и Анекс към него с императивни законови
разпоредби и/или с добрите нрави, респективно че е налице заобикаляне на закона. В тежест
на ищеца е при доказване нищожност на отделни клаузи да установи и че тази нищожност
влече нищожност на целия договор.
В тежест на ответника е да докаже, че договорът за кредит, вкл. оспорените клаузи
3
са действителни, включително са договорени индивидуално, както и че договорът съдържа
всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговаря на императивните
правни норми.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил на ответника посочените в исковата молба суми като част
от месечни вноски по Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № *** г. и Анекс към
него за погасяване именно на договорна възнаградителна лихва и неустойка, с които суми
ответникът неоснователно се е обогатил.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за получаване на
сочените парични суми.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е сключил
с ответника Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № *** г. и Анекс към него,
съгласно които му е била предоставена сума в размер на 5000 лв., както и че ищецът е
платил на ответника сума в общ размер от 7822,53 лв. за погасяване на кредита.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер .
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4