№ 1439
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110210845 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. Т. И., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 22-4332-010990/01.06.2021 г., издадено от началник сектор
„Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което
на основание чл. 175А, ал. 1 пр.3 от Закона за движението по пътищата на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания – „глоба“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 /дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 104Б от ЗДвП.
В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че на процесната
дата жалбоподателят управлявал МПС, спазвайки всички правила на ЗДвП.
Счита, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като е санкциониран за нарушение, което не е
предвидено в закона – посочва, че ЗДвП не забранява извършването на „рязка
маневра, преднамерено извеждане на МПС извън контрол”. Счита, че
посочените в АУАН и НП действия, сочат начин на шофиране на автомобила,
но не и използването на пътя за цел, различна от предназначението му. Счита,
че така описаното нарушение би могло да се квалифицира като такова по чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е контролирал МПС непрекъснато и е допуснал
загуба на сцепление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
1
представлява се от адв. С., надлежно упълномощен, който пледира за отмяна
на НП. Счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение е останало
недоказано, тъй като полицейските служители нямали спомен за случая, а
разпитаният при режим на довеждане свидетел посочи, че такива маневри не
са извършвани. Посочва, че разпитаният актосъставител не е успял да опише
извършените от жалбоподателя маневри, които са квалифицирани като дрифт.
Адв. С. застъпва тезата, че за да е налице нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП
е необходимо да има повторяемост и системност, а не еднократна поднасяне
или превъртане на гуми. Акцентира върху обстоятелството, че понятието
„дрифт” не е легално дефинирано и всеки го тълкува различно.
Въззиваемата страна – началникът на сектор Административно
обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – редовно призован не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от
фактическа страна:
Около 03:00 часа на 06.05.2021 г. в гр. София жалбоподателят В. Т. И.
управлявал лек автомобил марка „БМВ”, модел „330” с рег. № ***********,
движейки се по бул. „Ломско шосе” с посока на движение от ул. „Христо
Силянов” към Надлез „Надежда”. Пред автомобила на жалбоподателя се
движил неговият приятел - свидетелят А.К.Р., управлявайки също лек
автомобил, като двамата се прибирали към домовете си в ж.к. „Люлин”.
Непосредствено пред ул. „Хан Кубрат” жалбоподателят извършил рязка
маневра, като преминал с автомобила от лявата пътна лента на платното за
движение в съседната дясна пътна лента, при което автомобилът леко
поднесъл. Жалбоподателят бил спрян за проверка от екип на ОПП- СДВР-
свидетелите С. Д. С. и Н. Д. С.. Свидетелят Л. възприел полицейските
служители и спирането на жалбоподателя, поради което на кръговото
кръстовище на Надлез „Надежда” направил обратен завой и се върнал при
жалбоподателя, като спрял автомобила си зад този на И.. Свидетелят С. счел,
че с извършената рязка маневра жалбоподателят е целял поднасяне на
автомобила и съставил срещу него акт за установяване на административно
нарушение на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал като посочил, че има възражения. Такива
не били подадени впоследствие.
Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното НП,
препис от което бил връчен на жалбоподателя на 11.08.2022 г., а на 15.08.2022
г. била подадена и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетелите А.К.Р., С. Д. С. и Н. Д. С., справка
„Картон на водача”, копие от заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на
министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи.
Показанията на свидетеля Л. са в достатъчна степен информативни и
подробни и от тях се установява, че не инкриминираната дата около 03:00
часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, движейки се
по бул. „Ломско шосе“ посока кръговото движение на кв. „Надежда“.
Свидетелят потвърди, че И. е бил спрян за проверка от полицейски
2
служители чрез светлинна сигнализация, а той самият обърнал автомобила,
върнал се на място, където узнал, че на жалбоподателя се съставя АУАН за
т.нар. „дрифт“. Свидетелят посочи, че тъй като управлявал автомобила си
пред този на жалбоподателя, а последният се забавил, гледал в огледалото за
обратно виждане и не е възприел жалбоподателят да извършва движения,
които да определи като „дрифт“. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
но все пак отчита, че последният не е наблюдавал непрекъснато автомобила
зад него, доколкото самият свидетел е шофирал и е възможно същият да не е
възприел в пълнота действията на жалбоподателя.
Свидетелят С. заяви, че бегло си спомня за случая, като по отношение
действията, които е извършил жалбоподателя при управлението на МПС
заявява, че същият е извършил рязка маневра, изразяваща се в преминаване
от лява в дясна пътна лента, при което автомобилът поднесъл. Съдът намира,
че заявеното от свидетеля, че при извършването на маневрата жалбоподателят
е целял „дрифт“ и поднасяне на автомобила представлява негова субективна
оценка, която обаче не е базирана на продължително наблюдение на
поведението на жалбоподателя като водач и на начина му на шофиране, а на
една единствена маневра, свързана с еднократно преминаване от една пътна
лента в друга по посоката на движение на автомобила. Показанията на
свидетеля С. не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по
делото, тъй като същият декларира пред съда пълна липса на спомен относно
процесния случай.
Наличните по делото заповеди установяват материалната компетентност
на актосъставителя и на АНО, първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият-
да издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 2.6 на издадената на основание чл. 189,
ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. министърът на вътрешните
работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и
на началник сектор „Административно обслужване” в ОПП – СДВР, каквато
длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т. 1.3 от
цитираната заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. актосъставителят в качеството
си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
3
С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят е въвел забрана
за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че
жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване не по предназначение, като е вменено
извършването на рязка маневра, като преднамерено извежда МПС извън
контрол чрез презавиване, довежда до загуба на сцепление на гумите като е
посочено, че извършва „дрифт“.
Законът не съдържа легална определение на това понятие, същото не е
дефинирано и в Речника на българските думи на БАН /онлайн достъпен на
адрес https://ibl.bas.bg/rbe/. Посоченото понятие е навлязло в разговорния език
като техника на шофиране, при която водачът на МПС преднамерено го
извежда извън контрол чрез рязко подаване на газ и завъртане на волана,
довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми, насочено към
отклоняване на МПС от траекторията му на движение чрез поднасяне и други
подобни ефекти, които не биха могли да настъпят при нормално управление
на автомобила.
Съществен елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП
се явява и субективната страна на деянието, която според конкретната
формулировка на забраната, предполага извършването му изключително и
само при пряк умисъл. Този извод се налага, доколкото законодателят е въвел
изискването за наличието на специална цел в поведението на водача - пътят
да бъде ползван не по предназначението му за превоз на хора и товари. Съдът
намира, че в хода на съдебното следствие това не беше доказано по несъмнен
начин. Установи се, че на инкриминираната дата жалбоподателят при
управление на МПС е преминал от една пътна лента в друга, която маневра е
била извършена по-рязко, поради което автомобилът е поднесъл. Волята на
законодателя в чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП обаче визира съзнателно използване на
пътищата, отворени за обществено ползване с цел, различна от тяхното
основно предназначение за превоз на хора и товари. Такива други цели са
нерегламентираните състезателни гонки, както и преднамереното извеждане
на автомобила извън контрол на сравнително дълъг участък от пътя. В
процесния случай е доказано еднократно действие на водача при извършване
на маневра преминаване в съседна пътна лента, довело до кратка загуба на
контрол върху автомобила, но не и до съзнателно използване на пътя за т.нар.
„дрифт“. Последното предполага по-продължителни и настойчиви действия в
тази насока, каквито не се установиха по делото. Съдебната практика е
константна, че субективната страна на деянието се извежда на база обективно
осъщественото от дееца. От наличните доказателства не се установи, че
загубата на сцепление е била съзнателно търсен ефект при извършване на
маневрата, още повече както беше посочено липсва повторяемост в
действията на водача, от което да се направи несъмнен извод относно
неговите цели. Ето защо съдът намира, че извършването на вмененото на
жалбоподателя нарушение остана недоказано и издаденото наказателно
постановление следва да се отмени.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателят, но доколкото такива не са претендирани, то не следва да се
присъждат.
Мотивиран от изложеното дотук и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал. 3
4
т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-010990/01.06.2021 г.,
издадено от началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 175А, ал. 1 пр.3 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя В. Т. И., ЕГН ********** са
наложени следните административни наказания – „глоба“ в размер на 3000
/три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
/дванадесет/ месеца за извършено нарушение на чл. 104Б от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5