Присъда по НОХД №1841/2020 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 2 |
| Дата: | 19 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.) |
| Съдия: | Даниел Йорданов |
| Дело: | 20204110201841 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 4 декември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
ОБВИНЕНИЕТО срещу подсъдимия П. Н. А. от гр. Пловдив е по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК,
затова, че в периода от 15.02.2018 г. до 31.08.2020 г. включително, в гр. Велико Търново,
след като бил осъден с влязло в законна сила на 29.12.2016 г. съдебно Решение №
828/14.12.2016 г. по гр. дело № 1361/2016 г. по описа на Районен съд град Велико Търново,
да издържа свой низходящ - дъщеря си В.П.А., като заплаща на П.С.Д., в качеството й на
майка и законен представител на малолетното им дете, месечна издръжка в размер на по
150,00 /сто и петдесет/ лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски - 44 /четиридесет и четири/ месечни вноски на обща стойност 6600.00
/шест хиляди и шестстотин/ лева.
Представителят на ВТРП подържа повдигнатото обвинение, като моли съда за
налагане на наказание "пробация" с двете задължителни пробационни мерки за срок от 6
месеца.
Подсъдимият се признава за виновна и прави пълни самопризнания по обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Защитникът му също не оспорва фактическата обстановка и пледира за налагане на
наказание при условията посочени от представителя на държавното обвинение.
Съдът, след като прецени направените самопризнания на подсъдимата и установи, че
същите кореспондират с останалия доказателствен материал, прие за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият П. Н. А. и П.С.Д. се запознали през 2009 г. Малко по-късно двамата
заживели на семейни начала в дома на Д. в гр. Велико Търново на ул. "Алеко Константинов"
№ 58, а през 2010 г. им се родила дъщеря - В.П.А.. А. не ходел на работа, като единствените
доходи на семейството били от преведеното обезщетение на Д. по повод отглеждане на
детето им. Започнали скандали в семейството, като през 2011 г. двамата взели решение да се
разделят. Д. останала да живее в жилището на родителите си в гр. Велико Търново заедно с
детето си от подсъдимия, а същият се прибрал в гр. Карлово. От тогава двамата не
поддържат отношения. През 2016 г. Д. подала жалба до Районен съд град Велико Търново за
изплащане на издръжка на дъщеря им. Подсъдимият не се явил на нито едно от заседанията,
като му е бил назначен повереник за гражданското дело. През месец декември на 2016 г.
Районен съд град Велико Търново постановил решение, с което осъдил А. да плаща
издръжка в размер на 150 лв. месечно на малолетното си дете. Подсъдимият така и не
започнал изплащане на издръжката.
1
През месец февруари на 2018 г. той се свързал с П. Д. и двамата се срещнали в гр.
Велико Търново, като тя го уведомила, че е осъден да плаща издръжка на детето им, след
което двамата отишли при ЧСИ, където същият лично се запознал с образуваното
изпълнително дело и попълнил молба, че се задължава да започне изплащане на паричните
суми по изпълнителното дело. Подсъдимият така и не започнал изплащането им, като на
13.11.2019 г. Д. подала жалба до ВТРП.
В снетите писмени обяснения от подсъдимия по предварителната проверка, същият е
заявил, че за дължимата издръжка е разбрал от Д.. Парични плащания така и не правел.
След справка в Търговския регистър е установено, че през 2016 г. подсъдимият е
основал ЕООД на 04.02.2016 г. с предмет на дейност - търговия. На 28.11.2016 г. същият
прехвърлил дружествените дялове на друго лице - правоприемник.
На 01.09.2020 г. А. е привлечен в качеството на обвиняем, за това, че в периода от
15.02.2018 г. до 31.08.2020 включително, в гр. Велико Търново, след като бил осъден с
влязло законна сила на 29.12.2016 г. съдебно Решение № 828/14.12.2016 г. по гр. дело №
1361/2016 г. по описа на Районен съд град Велико Търново да издържа свой низходящ -
дъщеря си, като заплаща на майката и законен представител на малолетното им дете,
месечна издръжка в размер на по 150,00 /сто и петдесет/ лева, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 44 /четиридесет и четири/
месечни вноски на обща стойност 6600.00 /шест хиляди и шестстотин/ лева.
В протокол за разпит в качеството на обвиняем, А. заявява, че е пращал суми на
майката по "Еконт".
Изискана и приложена е справка от спедиторската фирма, видно от която А. е превел
шест записа на Д. на обща стойност 500 лв.
В протокол за разпит на свидетел Д. пояснява, че това не са пари преведени й за
издръжка. Първата сума в размер на 50 лева била за закупуване на очила на дъщеря им, а
останалите превеждани суми били покриване на сметка към мобилен оператор, за карта,
която той ползвал на нейно име. В основанието за превода никъде не е отразено твърдението
на подсъдимия, че това са пари за издръжка.
Видно от приложените документи, А. не е изплащал издръжка докато е работел на
трудов договор. Същият заявява в обясненията си, че ще плати дължимата от него сума, но я
оспорва.
От събраните доказателства е видно, че подсъдимият А. е работил и е имал
възможност да внася дължимата издръжка на дъщеря си.
От справката за съдимост е видно, че същият не е осъждан.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна,
умишлено при форма на вината пряк умисъл, престъпния състав на чл. 183, ал. 1, пр. 3 от
НК.
От обективна страна престъплението е осъществено с бездействие, съответно в
неизпълнение на парично задължение /издръжка/, и то след като последното е установено с
2
влязло в сила съдебно решение.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл като
форма на вина, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
За извършеното престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация. В случая не са налице основания за приложението на чл.78а от НК,
т.к. причинените с деянието имуществени вреди не са възстановени /както изисква закона и
т. 5 от Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4 от 1985г., Пленум на ВС/.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, направените самопризнания, критичното му отношение към извършеното и
затрудненото му материално и финансово положение.
Като отегчаващи обстоятелства бяха отчетени периодът на неплащане на издръжката
и размерът на задължението.
Така отчетени тези обстоятелства, мотивираха съда да приеме, че не са налице
условията за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, а именно при
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Поради това съдът
му наложи алтернативно предвиденото за престъплението наказание "пробация" със
следните пробационни мерки: “Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
шест месеца с периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от шест месеца. Според съда, така определеното наказание,
ще е в състояние да изпълни както целите на специалната, така и на генералната превенция.
По отношение на наложеното наказание са неприложими разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 - 4
от НК, доколкото тяхното приложение е изключено с разпоредбата на ал. 5 на цитирания
член.
Разноски в хода на наказателното производство не са направени, поради което такива не се
присъждат.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
3