Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Провадия, 08.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, трети състав, в
публично съдебно заседание на осми септември, две хиляди и петнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА
СЛАВОВА
при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 360 по описа на ПРС
за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Предявена
е молба от К.В.М., с ЕГН: ********** и Ж.М.М., с ЕГН: **********, за прекратяване на брака им, сключен
на 24.07.1983 г., на основание чл. 50 от СК. Молителите излагат, че
са съпрузи от 24.07.1983 г. и от
връзката си нямат ненавършили пълнолетие деца. Поради това, че са постигнали
сериозно и непоколебимо съгласие за раздяла и в писмена форма са уредили всички
лични и необходимите имуществени отношения помежду си за след развода, молят
съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, без да издирва
налагащите разтрогването му причини, като утвърди споразумение в следния
смисъл: след развода жената да продължи да носи брачното си фамилно име М.,
семейното жилище, находящо се в гр. ***************,
представляващо апартамент, придобито по време на брака в режим на съпружеска
имуществена общност страните, прехвърлено на децата им със запазено право на
ползвана след развода ще се ползва и от двамата съпрузи; след прекратяването на
брака съпрузите не си дължат издръжка.
В
съдебно заседание К.В.М. и Ж.М.М. поддържат молбата си за развод на
основанието, на което е подадена, и молят съда да утвърди постигнатото между
тях споразумение.
За
да се произнесе досежно основателността на молбата,
съдът съобрази следното:
Видно от
представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
община Варна въз основа на акт за сключен граждански брак № 1499/24.07.1983 г.,
молителите К.В.М. и Ж.М.М. са съпрузи от 24.07.1983 г.
Съдът,
като взе предвид, че К.В.М. и Ж.М.М. поддържат молбата си за развод, въз основа
на споделено сериозно и непоколебимо решение и не желаят съдът да издирва
причините за прекратяване на брака, и като прецени, че споразумението им
съответства на разпоредбата на чл. 51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на
закона или добрите нрави намира, че същото следва да бъде утвърдено, след
допускане на развод между двамата съпрузи на основание чл. 50 от СК.
Предвид
разпоредбата на чл. 7, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и с оглед сложността на делото съдът преценява, че не следва
да присъжда в тежест на молителите държавна такса свръх размера на вече
събраната (25 лв.).
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между К.В.М.,
с ЕГН: ********** и Ж.М.М., с ЕГН: **********,***, сключен на 24.07.1983
г., пред длъжностно лице по
гражданското състояние на община Варна, въз основа на акт за сключен граждански
брак № 1499/24.07.1983 г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите
споразумение, както следва:
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да продължи да
носи брачното си фамилно име М..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ***************, представляващо
апартамент, придобито по време на брака в режим на съпружеска имуществена
общност страните, прехвърлено на децата им със запазено право на ползвана, на
двамата съпрузи - К.В.М.,
с ЕГН: ********** и Ж.М.М., с ЕГН: **********.
К.В.М.
и Ж.М.М., не си дължат издръжка след
прекратяването на брака.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: