Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 33
гр. Сливен, 18. 02. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на шести февруари, две хиляди
и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 391 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от ЕТ „М. М. **“ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. „П. Е.“ № **, подадена срещу
Уведомително писмо за отказ с Изх. № 02-200-6500/1514 от 11.07.2019 г.,
издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, с
което оспорващият е уведомен, че заявление за подпомагане с Вх. № 02-200-6500/1514
от 13.05.2019 г. получава пълен отказ от финансиране.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, като издаден при неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
относимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага
съображения, че: интерпретацията на административния орган на т. 4 от
Указанията е погрешна – погрешно органът е приел, че земеделският стопанин
следва да се е занимавал с растениевъдство през целия тригодишен период назад, считано
от датата на кандидатстване по Схемата; разпоредбата въвежда изискване
земеделският стопанин да се е занимавал с растениевъдство в определен момент
през тригодишния период преди кандидатстването, а не да е регистрирал
растениевъдна продукция; оспореният акт е издаден в нарушение на
регламентираната в т. 13 от Указанията процедура за разглеждане на заявленията:
жалбоподателят не е присъствал на извършена от органа проверка; не е извършвана
проверка на място – не е съставян констативен протокол и липсват данни по
преписката да е било подготвено становище от ОД на ДФЗ. Моли оспореният акт да
бъде отменен и преписката да бъде изпратена на административния орган със
задължителни указания. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2019
г., оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощени процесуални
представители – адвокати Т. и В., които поддържат жалбата и молят да бъде
уважена. В представена писмена защита оспорващият чрез адвокати Т. и В. излага
съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения
акт.
Административният орган, редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание. В писмена молба чрез упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт П., оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение като
неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на поисканото за присъждане адвокатско
възнаграждение. В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност на оспорения акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
От оспорващия ЕТ „М. М. **“ е подадено Заявление за
кандидатстване по Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални
активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на
растениевъдна земеделска продукция“ с Вх. № 02-200-6500/1514 от 13.05.2019 г.
по описа на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/– ОД Сливен.
От ДФЗ е извършена проверка за допустимост на
кандидата. Извършени са административни проверки на 14.05.2019 г. в регистри
Лоши вземания, Инвестиционни и краткосрочни схеми за подпомагане – държавни
помощи, както и проверка на място в присъствието на упълномощено лице на кандидата,
за която е съставен Констативен протокол от проверка на място от 14.05.2019 г.
от служители на ОД на ДФЗ – Сливен. По заявлението е изготвено становище от
17.05.2019 г. по описа на ОД на ДФЗ – Сливен, със заключение, че след
направените справки и от представените документи не е ясно дали кандидатът за
период от най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, се е
занимавал с растениевъдство. Приложена е справка от регистър „Земеделски
производители“, воден от Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/,
видно от която, на 10.01.2018 г. земеделският производител ЕТ „М. М. **“ е
посочил дейност растениевъдство с култура: д. – о. и к.– о.. В
административната преписка се съдържат и справки за наличие или липса на просрочени
задължения към бюджета, както и за предоставяне на информация за подадени от
кандидата или одобрени проекти по други схеми и мерки за подпомагане, включващи
инвестиции по заявлението за кандидатстване или сходни инвестиции.
По подаденото заявление за кандидатстване и след
извършените проверки, на 11.07.2019 г. от Изпълнителния директор на ДФЗ е
издаден оспореният в настоящото производство акт – Уведомително писмо за отказ
с Изх. № 02-200-6500/1514 от 11.07.2019 г., с който оспорващият ЕТ „М. М. **“ е
уведомен, че заявление за подпомагане с Вх. № 02-200-6500/1514 от 13.05.2019 г.
получава пълен отказ от финансиране. В мотивите на акта е посочено, че: при
извършване на проверки по отношение на представените към формуляра за кандидатстване
документи, заявени данни и посочени факти е установено, че не е изпълнено едно
от условията за допустимост на кандидатите от Указанията за прилагане на
Схемата за държавна помощ– изискването на т. 4 от Указанията; след направена
административна проверка в регистъра на земеделските производители,
администриран от МЗХГ, за периода 2016 г. – 2019 г. е било установено, че ЕТ
„М. М. **“ се занимава с растениевъдство в периода 2018 г. – 2019 г., като
първата регистрация на растениевъдна продукция е направена на 10.01.2018 г.;
поради изложеното заявлението за подпомагане не отговаря на критериите за
допустимост, съгласно изискването на т. 4 от Указанията за прилагане на Схемата
за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства,
свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2019
г. Извършено е позоваване на чл. 20, т. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ и т. 13.15 във връзка с т. 4 от Указания за
прилагане на Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в
земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна
земеделска продукция“ за 2019 г.
С административната преписка са представени Указания
за прилагане на Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални
активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на
растениевъдна земеделска продукция“ за 2019 г., издадени от ДФЗ, на основание:
чл. 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно
деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското
стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на
членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за
отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията; ЗПЗП и Решение на
Управителния съвет на ДФЗ по Протокол № 140 от 04.04.2019 г., и утвърдени от
Министъра на земеделието, храните и горите на 22.04.2019 г.
В хода на съдебното дирене е прието като доказателство
Писмо Изх. № 11-602 от 20.12.2019 г. по описа на МЗХГ, видно от което, ЕТ „М.
М. **“ е регистриран земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3 от 1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, като за първи път
през стопанската 2017 / 2018 г. е посочил в таблица 2 на анкетния формуляр, че
извършва дейност в сектор растениевъдство. Към писмото е приложена справка за
дейността на ЕТ „М. М. **“ към 10.01.2018 г., в която е отразено: дата на
регистрация/заверка: 10.01.2018 г.; култури: д. – о. и к.– о..
Във връзка с указанията, дадени на оспорващия с
Разпореждане на съда от 25.10.2019 г., за необходимостта от представяне на
доказателства, чрез които да установи за какъв период от време преди датата на
кандидатстване се е занимавал с растениевъдство, по делото са представени: 1.
Писмо Изх. № КОС-01-1026 от 18.03.2015 г. по описа на РИОСВ – Стара Загора,
адресирано до ЕТ „М. М. **“, относно уведомление за инвестиционно предложение:
Изграждане на оранжериен комплекс – ниско застрояване за производство на
зеленчуци в УПИ III, кв. 15, с. Б. – Вилна зона, община Н. З.; 2.
Предварителен договор за присъединяване обект на клиент към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД от 21.08.2015
г. с предмет: необходимите условия за присъединяване на обект: Оранжериен
комплекс с местонахождение с. Б., УПИ III, кв. 15, към електроразпределителната
мрежа, и със срок за изграждане на съоръженията за присъединяване и изграждане
на обекта: сроковете за присъединяване се определят в окончателния договор за присъединяване,
а срокът за въвеждане на обекта в експлоатация, съгласно искането за проучване,
заявен от клиента, е 31.12.2017 г.; 3. Квитанция за прием на заявление за
подпомагане по Мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ДФЗ – РА с
дата на издаване: 03.06.2015 г. от РА; и 4. Договор от 20.04.2016 г. за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,
сключен между ДФЗ и ЕТ „М. М. **“, с предмет: Фондът предоставя на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за изпълнението на
одобрен проект „Оранжерия – село Б., община Н. З.“ в размера и при условията,
съгласно този договор.
В административната преписка се съдържа Удостоверение
№ АГ-14-34 от 18.12.2017 г., издадено от Главния архитект на Община Н. З., за
въвеждане в експлоатация на строеж „Оранжериен комплекс“, находящ се в УПИ III,
кв. 15 по ПУП на с. Б. – Вилна зона, община Н. З., с възложител ЕТ „М. М. **“.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на
оспорващия на 16.07.2019 г. Жалбата срещу акта е входирана в деловодството на
административния орган на 29.07.2019 г. Следователно е подадена в предвидения в
чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт
е издаден от Изпълнителния директор на ДФЗ при наличие на компетентност.
Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/, организира
и ръководи дейността на фонда и на РА, и представлява фонда и РА, като едни от
правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, са: да организира
и ръководи дейността на фонда при осъществяване на всички негови функции
съгласно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, включително и
прилагането на държавните помощи в областта на земеделието; да взема решения за
одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция. Следователно
административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Твърденията на оспорващия за неспазване на
установената форма са неоснователни. Оспореното уведомително писмо е обосновано.
Посочени са фактическите обстоятелства, мотивирали административния орган да
постанови отказ от финансиране на заявлението на кандидата. Извършено е
позоваване на правните основания, въз основа на които при наличие на описаните
факти е счетено, че са налице условия за отказ от финансиране.
Неоснователно е и твърдението за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 13 от
Указанията за прилагане на Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в
материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на
растениевъдна земеделска продукция“ за 2019 г. Видно от документите, които се
съдържат в административната преписка, процесното заявление за кандидатстване е
входирано в ОД на ДФЗ – Сливен, след което са извършени административни
проверки в регистри Лоши вземания, Инвестиционни и краткосрочни схеми за
подпомагане – държавни помощи, както и проверка на място в присъствието на
упълномощено лице на кандидата, за което е съставен констативен протокол от
служители на ОД на ДФЗ – Сливен. Изготвено е и становище от ОД на ДФЗ – Сливен, относно заявлението за
предоставяне на помощта. В процеса на оценка на проектното предложение са извършени
и проверки за регистрацията и дейността на земеделския стопанин, за наличие или
липса на негови просрочени задължения към бюджета, както и за подадени от
кандидата или одобрени проекти по други схеми и мерки за подпомагане, включващи
инвестиции по заявлението за кандидатстване или сходни инвестиции.
Административният акт е издаден и в съответствие с
материалния закон. Административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт.
С процесното заявление земеделският стопанин е
кандидатствал по Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални
активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на
растениевъдна земеделска продукция“ за 2019 г. Редът и начинът на прилагане на
Схемата за държавна помощ през 2019 г. са уредени в Указания за прилагане на
Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски
стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска
продукция“ за 2019 г., приети от ДФЗ и утвърдени от МЗХГ /Указанията/. В т. 4
от Указанията, озаглавена „Изисквания към кандидатите“, са регламентирани
условията, на които следва да отговарят кандидатите за подпомагане. Едно от
предвидените условия е кандидатите – земеделски стопани, да са регистрирани по
реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на
земеделските стопани за период от най-малко три години назад, считано от датата
на кандидатстване, като в този период да са се занимавали с растениевъдство. В
Указанията се съдържа и процедура за разглеждане на заявленията за помощ, като
съгласно т. 13.15 от Указанията, ДФЗ отказва изцяло или частично държавната
помощ спрямо искания размер при неизпълнение на условията по настоящата схема.
По делото не е спорно, че кандидатът е регистриран
земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани за период от най-малко три години назад,
считано от датата на кандидатстване. Но липсват доказателства кандидатът да се
е занимавал с растениевъдство в период от най-малко три години назад, считано
от датата на кандидатстване. В тази връзка съдът не споделя защитната теза на
оспорващия, че разпоредбата на т. 4 от Указанията въвеждала изискване земеделският стопанин да
се е занимавал с растениевъдство в определен момент през тригодишния период
преди кандидатстването, а не през целия тригодишен период назад. Не следва такъв
извод от прочита на цитираната разпоредба, която е ясно формулирана и не се
нуждае от тълкуване. Напротив, разпоредбата категорично поставя изискване
кандидатът да се е занимавал с растениевъдство в период от най-малко три години
назад, считано от датата на кандидатстване. Въпреки указанията на съда, дадени
с разпореждането за насрочване на производството по делото, за необходимостта
от събиране на такива доказателства, от оспорващия не са представени документи,
удостоверяващи, че се е занимавал с растениевъдство през горепосочения
тригодишен период. Представените от оспорващия: Уведомление за инвестиционно предложение, Предварителен
договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, Квитанция за
прием на заявление за подпомагане и Договор за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ за изпълнение на одобрен проект, не могат да бъдат определени като
документи, удостоверяващи занимание с растениевъдство. Още повече, че в
административната преписка се съдържат данни за датата, на която е разрешено
ползването на строежа по одобрения проект – Удостоверение № АГ-14-34 от
18.12.2017 г., издадено от Главния архитект на Община Н. З., за въвеждане в
експлоатация на строеж „Оранжериен комплекс“, находящ се в УПИ III, кв. 15 по
ПУП на с. Б. – Вилна зона, община Н. З.. Не се установява дейност по занимание с
растениевъдство за изискуемия период и от справката в регистъра на земеделските
стопани, поддържан от МЗХГ, видно от която, за земеделския стопанин ЕТ „М. М.
**“ е регистрирана дейност по отглеждане на култури: д. – о. и к.– о., на
10.01.2018 г.
Следователно, налице са материалноправните предпоставки
за осъществяване правомощието на административния орган да откаже поисканата
държавна помощ – установено е неизпълнение на едно от изискванията към
кандидатите, което изискване е условие за допустимост, съобразно Указанията за
прилагане на Схемата за държавна помощ.
По изложените съображения, в хода на валидно проведено
административно производство компетентният административен орган правилно е
приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.
Постановеният акт е в съответствие със закона и неговата цел, а подадената
срещу акта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, оспорващият следва
да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от
юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „М. М. **“ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. „П. Е.“ № **, подадена срещу
Уведомително писмо за отказ с Изх. № 02-200-6500/1514 от 11.07.2019 г.,
издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София.
ОСЪЖДА Е. т. М. М. М. с фирма “М. М. **“, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Н. З., ул. „П. Е.“ № **, да заплати на
Държавен фонд “Земеделие” – София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: