№ 132
гр. Чирпан, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивайло М. Енчев
при участието на секретаря Ивона В. Д.а
като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №
20235540100741 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша",
ул. „Околовръстен път" № 260, представлявало от Д-- - Изпълнителен директор на „Юробанк
България" АД и ** Д. - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД, чрез адв. Д. Х. Е.,
САК, от Адвокатско съдружие „Д. и съдружници", БУЛСТАТ *********, съдебен адрес: гр.София,
ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 84, ет. 4. От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено вземането в полза на „Юробанк България" АД по отношение на Б. Д. Д. и Д.
Д. Б., в размер на 25 705.22 лв. /двадесет и пет хиляди седемстотин и пет лв. и 22 ст./, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 195/26.05.23 г. по чл. 410 от ГПК по
ч.г.дело № 325/23 г. по описа на РС - Чирпан, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 23.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението.
Претендира за направените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
В ИМ се твърди, че Б. Д. Д. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк
България" АД Договор за кредит с № FL1227298. По договора за кредит като солидарен длъжник
се е задължил и Д. Д. Б.. На дата 05.08.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на
дължимите вноски за главница, а на 05.09.2022 г. по отношение на вноските за лихва, като по този
начин е изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от
дата на изпадане в забава 05.08.2022 г. за главница и 05.09.2022 г.- за лихва. С оглед на формираното
просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем считано от 17.О2.2023 г.,
като за същото е информирала длъжниците с връчена им покана чрез ЧСИ Иван Стръмски на
основание .чл. 18, ал.;5 ЗЧСИ. С поканата е даден срок и възможност на длъжниците за доброволно
изпълнение на задължението по кредита. Към настоящия момент длъжниците не са изплатили
дължимите суми за лихви и главница по сключения договор с „Юробанк България" АД.
Твърди се, че към датата на депозирането на процесното заявление пред съда размерът на
задължението по Договора е:
а) предсрочно изискуема главница в размер на 25 022.26 лева, дължима за периода от
05.08.2022 г до 05.03.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до,окончателно
1
плащане на сумата.
б) възнаградителна лихва в размер на 397.44 лева , дължима за периода от 05.09.2022 до
17.02.2023 г.
в) мораторна лихва в размер на 285.52 лева, дължима за периода от 05.09.2022 г. до
05.03.2023 г.
Посочените сумите се претендират от „Юробанк България“ АД като изцяло и предсрочно
изискуеми, като считат вземането за предсрочно и изискуемо, считано от дата 17.02.2023 г. С
настоящата искова молба се позовават на предсрочната изискуемост на кредита, като от името на
„Юробанк България" АД изрично изразяват такава воля, за обявяване на вземанията по Договор за
кредит № FL1227298 за изцяло и предсрочно изискуеми.
Към настоящия момент посоченото задължение не е изпълнено доброволно от длъжниците,
което от своя страна, обуславя интереса на „Юробанк България" АД да предяви настоящия иск за
сумите описани по-горе.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Д. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес ** чрез:
адв. С. Ж. П. от АК Пловдив със съдебен адрес: ** с адрес и адресат за призоваване и съобщения:
гр. Пловдив, пл. „Съединение" №3, ет. 4, офис 411, с който оспорва предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
В отговора се твърди, че от заявените фактически твърдения в исковата молба, признават
само, че Д. Д. Б. е поръчител на Б. Д. Д. по договор за кредит № FL1227298, сключен с дружеството
„Юробанк България" АД.
Сочи се, че длъжникът е изпаднал в забава от 05.08.2022 г., като считано от 17.02.2023 г.
кредит е бил обявен изцяло за предсрочно изискуем.
В тази връзка константна била съдебната практика, че отговорността на поръчителя отпада ако
кредиторът в шестмесечен срок от падежа на главното вземане не предяви иск срещу главния
длъжник, като срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен и с изтичането му се прекратява
поръчителството по право. Така Решение № 77 от 07.07.2022г. постановено по т.д. № 1973/2020г. на
ВКС, 1-во т.о. В случая искът е предявен извън този срок срещу длъжника по главното вземане.
ОСПОРВА предявената от дружеството искова претенция като неоснователна. Договорът за
потребителски кредит е недействителен, а по недействителен договор потребителят връща само
чистата сума.
Прави и възражения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради
противоречие със закона — ЗПК. По отношение действителността на договора за потребителски
кредит като цяло и на отделните негови клаузи, в съдебната практика последователно се приема, че
съдът следи служебно и без изричен довод за нищожността на клаузите на договора, (т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че договора
за потребителски кредит е недействителен, като съображенията им са следните: Сключеният
Договор за потребителски паричен кредит бил недействителен, тъй като е нарушена императивната
разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като е написан на шрифт по-малък от 12 рt, а именно извършена
била частна експертиза от експерт, която показва, че договора и компонентите към договора -
погасителен план и сертификат за застраховка е на 11,5 рt. В Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити урежда, че
елементите на договора за кредит — неговите условия, идентификационните данни на
кредитополучателя /чл.10, пар. 2, б."б" от директивата/ и условията на застраховката/ чл. 10, пар. 2,
б."о" от директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-
малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за посочването им по
ясен начин. Всички елементи на договора за потребителски кредит трябва да бъдат представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12. В този смисъл било Решение №
50162 от 10.01.2023 г., постановено по т.д. № 550/2022 г. на ВКС, 2-ро търг. отделение.
Считат, че договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за
2
прилагане на договорения лихвен процент /чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК/. В договора се сочело неясен
размер на възнаградителната лихва. Посочено било също, че се прилага променлив лихвен
процент, който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 9.646 %. Посочено било, че за референтен лихвен процент се ползвал
референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България" АД за необезпечени кредити в
съответната валута лева или евро. В чл. 3, ал. 6 от Договора за кредит пък била предвидена
хипотеза на едностранно увеличение от страна на Банката на годишната лихва по кредита. Така
потребителя бил поставен в неяснота още при сключване на договора за действителния лихвен
процент на кредита. В договора бил посочен ГПР 8,37%, но без да е ясно по какъв начин е
формиран ГПР. В този ГПР не била включена такса за оценка на кредитоспособността в чл. 5, т. 1 от
договора, така и таксата за обслужване на разплащателната сметка от 3,50 лева месечно. Не било
ясно и какво представлява индекс ПРАЙМ, как се изчислява, което води до нищожност на клаузите
на чл. 3 от договора. Не е ясно по какъв начин бил определен размерът на общата дължима сума от
39 020.62 лева и какви вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си водели до
недействителност на договора за потребителски кредит.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит
следвало да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая договорът за потребителски
кредит бил недействителен тъй като липсвал погасителен план. Макар да бил налице погасителен
план към договора с шрифт под 12 пункта, посочените дати на погасителните вноски, нямат
разбивка на сумите, които се погасяват с изплащане на всяка погасителна вноска. В договорът за
потребителски кредит не била посочена последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Също така не била посочена и годишната база за изчисление на
възнаградителната лихва /без уточнен размер/, от която би зависел нейният размер и частта на
главницата от всяка вноска.
Съгласно сключеният договор, за кредитополучателя възниквало задължението да плати
предоставената главница и лихва, а при определени условия - неустойка за непредоставяне на
обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това положение, за да е изпълнено
изискването на закона, трябвало да бъде посочено по ясен и разбираем начин разпределението
погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която
същите ще се погасяват, което в случая не е сторено. Също така - самата информация била най-
обща, не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало
какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.
Според чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 и
чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй
като същите са изискуеми при самото сключване.
Горните съображения водели до нищожността на договора за потребителски кредит, като,
както съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи.
Моли да му бъдат присъдени сторените в производството разноски и адвокатско възнаграждение
на адв. П. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска
помощ на близък.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от Б. Д. Д., адрес: **,ЕГН: **********
ЧРЕЗ: адв. С. Ж. П. от АК Пловдив със съдебен адрес: ** с адрес и адресат за призоваване и
съобщения: **
С отговора намира, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с
чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са НЕОСНОВАТЕЛНИ И
3
НЕДОКАЗАНИ, като моли съда да ги отхвърлите по следните съображения:
1. От заявените фактически твърдения в исковата молба, признава само, че Б. Д. Д. е сключила
договор за кредит № FL1227298 с дружеството „Юробанк България" АД.
ОСПОРВА предявената от дружеството искова претенция като неоснователна. Договорът
за потребителски кредит Е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, а по недействителен договор потребителят връща
САМО чистата сума.
Прави и възражения за недействителност на договора за потребителски кредит, поради
противоречие със закона — ЗПК. По отношение действителността на договора за потребителски
кредит като цяло и на отделните негови клаузи, в съдебната практика последователно се приема, че
съдът следи служебно и без изричен довод за нищожността на клаузите на договора, (т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита договора за
потребителски кредит за недействителен, като съображенията й са следните:
Счита, че сключеният Договор за потребителски паричен кредит е недействителен, тъй като
е нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като е написан на шрифт по-малък от
12 рt, а именно извършена е частна експертиза от експерт, която показва, че договора и
компонентите към договора - погасителен план и сертификат за застраховка е на 11,5 рt В
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити урежда, че елементите на договора за кредит - неговите условия,
идентификационните данни на кредитополучателя /чл. 10, пар.2, б."б" от директивата/ и условията
на застраховката/ чл. 10, пар. 2,б."о" от директивата/, трябва да са представени в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези
разпоредби, за посочването им по ясен начин. Всички елементи на договора за потребителски
кредит трябва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от
12. В този смисъл е Решение № 50162 от 10.01.2023 г. постановено по т.д. № 550/2022 г. на ВКС, 2-
ро търг. отделение.
Счита, че договорът е недействителен и поради липса на посочване на условията за
прилагане на договорения лихвен процент /чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК/. В договора се сочи неясен
размер на възнаградителната лихва. Посочено било, че се прилага променлив лихвен процент,
който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 9.646 %. Посочено е, че за референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен
процент ПРАЙМ на „Юробанк България" АД за необезпечени кредити в съответната валута лева
или евро. В чл. 3, ал. 6 от Договора за кредит пък е предвидена хипотеза на едностранно
увеличение от страна на Банката на годишната лихва по кредита. Така потребителя бил поставен в
неяснота още при сключване на договора за действителния лихвен процент на кредита.
В договора бил посочен ГПР 8,37 %, но без да е ясно по какъв начин е формиран ГПР. В този
ГПР не била включена такса за оценка на кредитоспособността в чл. 5, т. 1 от договора, така и
таксата за обслужване на разплащателната сметка от 3,50 лева месечно. Не било ясно и какво
представлява индекс ПРАИМ, как се изчислява, което води до нищожност на клаузите на чл. 3 от
договора. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 39 020,62
лева и какви вземания се включват в нея. Тези пропуски сами по себе си водели до
недействителност на договора за потребителски кредит.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит
следвало да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В случая договорът за потребителски кредит бил недействителен тъй като липсвал
погасителен план. Макар да е налице погасителен план към договора с шрифт под 12 пункта,
посочените дати на погасителните вноски, няма разбивка на сумите, които се погасяват с
изплащане на всяка погасителна вноска. В договорът за потребителски кредит не било посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Също така
не е посочена и годишната база за изчисление на възнаградителната лихва /без уточнен размер/, от
4
която би зависел нейният размер и частта на главницата от всяка вноска.
Съгласно сключеният договор, за кредитополучателя възниква задължението да плати
предоставената главница и лихва, а при определени условия - неустойка за непредоставяне на
обезпечение, както и различни други лихви и такси. При това положение, за да е изпълнено
изискването на закона, трябвало да бъде посочено по ясен и разбираем начин разпределението
погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която
същите ще се погасяват, което в случая не е сторено. Също така - самата информация е най-обща,
не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на месечната вноска като части от отделни вземания.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 -12 и 20 и ал.2 и чл.
12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй
като същите са изискуеми при самото сключване.
Горните съображения водели до нищожността на договора за потребителски кредит, като,
както съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи.
Предвид горното счита предявените искови претенции за неоснователни и моли съда да ги
отхвърли.
Моли, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. П. на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска помощ на близък.
Ответниците, чрез адв. П. в предоставения за писмени бележки срок, представят писмена
защита в която оспорват предявените искове, като излага следното:
Считат, че договорът за потребителски паричен кредит № FL1227298 е недействителен, тъй
като е нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като е написан на шрифт по-
малък от 12 pt, което ставало ясно от изготвената по делото Съдебно-техническа експертиза. Във
формат и с шрифт по-малък от 12 пункта е договора за застраховка, Общите условия към договора
за кредит, като са изписани с шрифт и размер, който не е еднакъв с първата страница от договора и
е с шрифт под 12 пункта. Това е абсолютна предпоставка за недействителност на договора за
потребителски кредит. Така Решение Ля 705 от 13.12.2021г. постановено по в.гр.д. Xs 2533/2021г.
на Окръжен съд - Пловдив, V състав; Решение № 260239 от 13.10.2020г. постановено по в.гр.д. №
646/2020г. на Окръжен съд - Пловдив, VIII състав; Решение М 756 от 12.06.2019г. постановено по
в.гр.д. J\2 948/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, IX състав.
От заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза се доказа, че размерът на
шрифта, с който е написан договора е по-малък от 12 пиксела, което води до недействителност на
договора за кредит.
Освен това от съдържанието на договора ставало ясно, че потребителския кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвало обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 8,37% /. В случая не ставало ясно
по какъв начин е формиран годишния процент на разходите, като не се сочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите. Нито в договора
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да се направи
преценка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Тази неяснота ограничавала правата на потребителя и е основание за недействителност на договора
за кредит. Така Решение № 260239 от 13.10.2020г. постановено по гр.д. № 646/202Ог. на Окръжен
съд - Пловдив, VIII състав; Решение № 756 от 12.06.2019г. постановено по в.гр.д. № 948/2019г. на
Окръжен съд - Пловдив, IX състав.
На следващо място не ставало ясно и какъв е процентът на оскъпяване на кредита. От
5
тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следвало, че простото посочване с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да считат за спазени законовите изисквания. В
договора трябва да бъдат посочени изчерпателно всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. В случая не ставало ясно такса ангажимент дали е
включена в ГПР и какво е нейното предназначение. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за
яснота по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е трайната съдебна практика на
Окръжен съд - Пловдив - Решение № 242/18.02.2016г. по в.гр.д. № 45/2016г.; Решение №
1561/30.11.2016г. по в.гр.д. № 2355/2016г.; Решение № 656/26.05.2017г. по в.гр.д. № 499/2017г.;
Решение М 336/13.03.2018г. по в.гр.д. № 3025/2017г. и др.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, счита, че е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите
последици от сключването му, поради което договорът се явявал недействителен.
Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване.
Твърдят, че поради недействителността на Договор за потребителски кредит не дължат
лихви и/или други разходи по кредита. Така претенцията за заплащане на възнаградителна лихва от
397,44 лв., и мораторна лихва от 285,52 лв., се явявали неоснователни.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на
съществуването на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК.
Видно от приобщеното по делото ч. гр. д. № 325/2023 г. на Районен съд – Чирпан, 2 с-в
срещу ответниците е издадена Заповед № 195/26.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК, по силата на която е разпоредено ответниците да заплатят на ищеца сумите, както
следва: Главница – 25 022.26 лв.; 397.44 лв.- възнаградителна лихва, 285.52 лв. – мораторна лихва,
както и ДТ, вразмер на 514.10 лв. и адв. възнаграждение в размер на 1 868.08 лв.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от адв. С. П., поради което са
дадени указания за предявяване на иска на заявителя. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим.
По делото не е спорно, че на 05.11.21 г., между кредитора " ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД“,
ЕИК ********* и кредитополучателя Б. Д. Д. и Д. Д. Б. е сключен Договор за кредит №
FL1227298/05.11.21 за сумата от 26 724 лева (двадесет и шест хиляди седемстоин двадесет и
четири).
Б. Д. Д. е ползвала банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД Договор за
кредит с № FL1227298. По договора за кредит като солидарен длъжник се е задължил и Д. Д. Б.. На
дата 05.08.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а
на 05.09.2022 г. по отношение на вноските за лихва, като по този начин е изпаднал в забава.
Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от дата на изпадане в забава
05.08.2022 г. за главница и 05.09.2022 г.- за лихва. С оглед на формираното просрочие Банката е
направила кредита изцяло и предсрочно изискуем считано от 17.О2.2023 г., като за същото е
информирала длъжниците с връчена им покана чрез ЧСИ Иван Стръмски на основание .чл. 18,
ал.;5 ЗЧСИ.
С поканата е даден срок и възможност на длъжниците за доброволно изпълнение на
6
задължението по кредита. Към настоящия момент длъжниците не са изплатили дължимите суми за
лихви и главница по сключения договор с „Юробанк България" АД.
По делото е назначена СИЕ, от която се установи, че общия дълг на Б. Д. и Д. Б., към 05.03.23
г., вкл. След обявявабето на предстрочната изискуемост/17.02.23г./ е в размер на 25 705.22 лв.,
усвоеният кредитен лимит е в размер на 26 724 лв., погасената част от кредута е в размер на
1710.88 лв.
По делтот е назначена и СТЕ, от която се установи, че шрифтът използван при изготвянето
на текстовата част на процесния догоевор по вид е „Times New Roman” с размер 11 пункта по пайк.
Буквите са напълно четими, като големината на шрифтовете се различава със стойности по-малки
от милиметър. Разликата от шрифт с 11 пункта и шрифт с размер на 12 пункта е около 0.35 мм.
Договорните отношения не са извършени спрямо нормативната уредба, заложена в ЗПК, като не са
спазени условията, всички елементи на договора следва да бъдат с еднакъв по вид шрифт и формат
не по-малък от 12 пункта.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица в цялост, тъй като същите са обективни,
обосновано и съответстват на останалия, приобщен по делото доказателствен материал и са
изготвени от лица, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
От анализа на представените по делото писмени доказателства, се установява, че
претендираното от ищеца вземане, произтича от сключен между " ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД“,
ЕИК ********* и Б. Д. Д. и Д. Д. Б. договор за потребителски кредит, по силата на който за
кредитора е възникнало задължението да предостави на кредитополучателя, кредит в размер на 26
724 лв.. Относно изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на сумата от ответника не
са оспорени от последния. Погасената сума по кредита е в размер на 1710. 74 лв., този факт също
не се оспорва. С изпадането в забава на 05.08.22г. банката е направила кредита изцяло и
предсрочно изискием, считано от 17.02.23 г.
Съобразно постигнатите с договора за потребителски кредит уговорки между страните,
ответникът е поел задължение да заплати лихва за ползване на предоставените парични суми,
съставляваща възнаграждението на кредитора, както и неустойка за забавено плащане.
От адв. П. са наведени възражения за нищожност на сключения между доверителите му и
ищеца Договор за потребителски кредит от 05.11.21 г., поради противоречие със закона.
На първо място счита, че договорът за потребителски паричен кредит № FL1227298 е
недействителен, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като е
написан на шрифт по-малък от 12 pt. Във формат и с шрифт по-малък от 12 пункта бил договора за
застраховка, Общите условия към договора за кредит, като са изписани с шрифт и размер, който не
е еднакъв с първата страница от договора и е с шрифт под 12 пункта. Това била абсолютна
предпоставка за недействителност на договора за потребителски кредит. Така Решение Ля 705 от
13.12.2021г. постановено по в.гр.д. Xs 2533/2021г. на Окръжен съд - Пловдив, V състав; Решение №
260239 от 13.10.2020г. постановено по в.гр.д. № 646/2020г. на Окръжен съд - Пловдив, VIII състав;
Решение М 756 от 12.06.2019г. постановено по в.гр.д. J\2 948/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, IX
състав.
На второ място от съдържанието на договора ставало ясно, че потребителския кредит е
недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвало обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 8,37% /. В случая не ставало ясно
по какъв начин е формиран годишния процент на разходите, като не се сочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите. Нито в договора
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да се направи
преценка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Тази неяснота ограничавала правата на потребителя и е основание за недействителност на договора
7
за кредит. Така Решение № 260239 от 13.10.2020г. постановено по гр.д. № 646/202Ог. на Окръжен
съд - Пловдив, VIII състав; Решение № 756 от 12.06.2019г. постановено по в.гр.д. № 948/2019г. на
Окръжен съд - Пловдив, IX състав.
На следващо място не ставало ясно и какъв е процентът на оскъпяване на кредита. От
тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следвало, че простото посочване с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да считат за спазени законовите изисквания. В
договора трябва да бъдат посочени изчерпателно всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. В случая не ставало ясно такса ангажимент дали е
включена в ГПР и какво е нейното предназначение. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за
яснота по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е трайната съдебна практика на
Окръжен съд - Пловдив - Решение № 242/18.02.2016г. по в.гр.д. № 45/2016г.; Решение №
1561/30.11.2016г. по в.гр.д. № 2355/2016г.; Решение № 656/26.05.2017г. по в.гр.д. № 499/2017г.;
Решение М 336/13.03.2018г. по в.гр.д. № 3025/2017г. и др. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, счита, че е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което
договорът се явявал недействителен.
Съдът намира направените възражения от адв. П. за релевантни поради следното:
Настоящата инстанция счита, че следва да поясни, че при извършване на преценка
действителността на договорите за кредит и предоставяне на поръчителство, съдът не е обвързан
само от посочените от ответника възражения, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от
императивен характер и за тях съдът следи служебно, както в първоинстанционното, така и във
въззивното производство. Предвид на това съдът счита, че следва да се извърши цялостна проверка
за наличие на основания за недействителност на договора за кредит, която проверка се обхваща от
пределите на чл. 22 от ЗПК.
С оглед на гореизложеното, както и съобразно изричната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. От приетото заключение на вещото лице по изготвената СТЕ се установява, че размерът
на шрифта на текста на Договора е изготвен с размер 11pt.
Предвид изложеното, то явно е, че договора не съответства на нормата на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК и не отговаря на изискването за размер на шрифта. На основание чл. 22 ЗПК, това
обстоятелство само по себе си води до заключение за недействителност на процесния договор за
заем.
Следва да се посочи, че нормата на чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК е императивна и след като
договорът за кредит - негови елементи и неразделна част, не отговарят на формалното изискване да
са съставени в шрифт не по- малък от "12", то това винаги ще води до извод за неговата
недействителност. В тази връзка, без значение е обстоятелството дали на ответниците е
предоставена преддоговорна информация и дали тя се е запознала със съдържанието на договора и
приложенията към него. Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установена изцяло в интерес на потребителя
и законодателят е преценил, че неспазването й всякога ще води до недействителност на сключения
договор.
На следващо място съдът констатира, че не са спазени императивните изисквания, залегнали
в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 8,37% /. В случая не става
ясно по какъв начин е формиран годишния процент на разходите, като не се сочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите. Нито в договора
8
нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да се направи
преценка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Тази неяснота ограничава правата на потребителя и е основание за недействителност на договора
за кредит. Така Решение № 260239 от 13.10.2020г. постановено по гр.д. № 646/202Ог. на Окръжен
съд - Пловдив, VIII състав; Решение № 756 от 12.06.2019г. постановено по в.гр.д. № 948/2019г. на
Окръжен съд - Пловдив, IX състав.
На последно място съдът установи, че не става ясно и какъв е процентът на оскъпяване на
кредита. От тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва, че простото посочване с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат за спазени законовите
изисквания. В договора трябва да бъдат посочени изчерпателно всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В случая не става ясно такса ангажимент
дали е включена в ГПР и какво е нейното предназначение. Поставянето на кредитополучателя в
положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава
задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за
яснота по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е трайната съдебна практика на
Окръжен съд - Пловдив - Решение № 242/18.02.2016г. по в.гр.д. № 45/2016г.; Решение №
1561/30.11.2016г. по в.гр.д. № 2355/2016г.; Решение № 656/26.05.2017г. по в.гр.д. № 499/2017г.;
Решение М 336/13.03.2018г. по в.гр.д. № 3025/2017г. и др. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което
договорът се явява също недействителен.
Ето защо по изложените съображения съдът приема, че договорът за потребителски кредит
№ FL1227298/05.11.21 г., сключен между „Юробанк България" АД и ответниците е недействителен
на осн чл. 22 ЗПК, която правна норма предвижда, че когато не са спазени изискванията начл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по него.
От материалите по делото, както и от назначената и приета от съда СИЕ, безспорно се
установява, че чистата стойност на усвоения от длъжника финансов ресурс възлиза на 26 724 лв.
От заключението по назначената съдебно- икономическа експертиза се изяснява, че длъжникът е
извършил плащания по недействителния договор за кредит, които са в общ размер на 1701.74 лв и
100 лв. преведени от ЧСИ. Следователно дължимата непогасена сума от кредита е в размер на
24922.26 лв.
Ето защо, предвид гореизложеното, съдът следва да присъди на ищеца само чистата
непогасена сума по кредита, която е в размер на 24922.26 лв./двадест и четири хиляди деветстотин
двадесет и два лв. и 26 ст./.
С оглед изхода на делото разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената и
отхвърлената част от иска. Претендираните разноски от ищеца са в размер на 2382.18 лв./1868.08-
адв. хонорар и 514.10- ДТ/ по заповедното производство и 4234.49 лв./3247.70- адв. хонорар, 586.79
лв.- ДТ и 400 лв.- СИЕ/ в настоящото производство.
Съдът, като взе предвид правна и фактическа сложност на заповедното производство,
изразяваща се само и единствено в подаването на едно заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и във. вр. с решение на СЕС/25.01.24г. по дело С-438/22 г.,
счита, че разумното адв. възнаграждение за заповедното производство, следва да бъде присъдено в
размер на 500 лв. Съответно на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер 1014.10
лв./500 лв.- адв. възнаграждение и 514.10 лв.- ДТ/, по заповедното производство и 4107.46 лв. по
настоящото, съобразно уважената част от иска.
Представен е договор за безплатна правна защита и съдействие на ответниците от адв. П. на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Претендират се разноски в размер на 400 лв. за адв. възнаграждение по
9
заповедното производство и 400 лв. за адв. възнаграждение по настоящото производство.
Ето защо на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК за адв. възнаграждение на
адв. П., следва да се присъди сума в размер на 24 лв./12 лв.- заповедно производство и 12 лв.-
настоящо производсвто/, съобразно отхвърлената част от иска. Но с оглед характера на
производството, многоброините съдебни заседания, многброините писмени защити,
многоброините искания от адв. П., както и на правната и фактическа сложност на производството
и активното процесуално поведение на адв. П.. Настоящият съсътав счита, че разумното адв.
възнаграждение следва да бъде в размер на 400 лв., поради което за адв. възнаграждение следва да
се присъди сумата в размер на 400 лв./200 лв., по заповедното производство и 200 лв. по
настоящото производство/.
Съдът на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК е освободил отвениците от внасяне на депозит за СТЕ в
размер на 425 лв., поради което в тежест на ищцовата страна следва да бъдат възложени разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска, а именно сумата в размер на 12.75 лв., за изготвената СТЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на съществуването на вземане, за което е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, че Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: **
и Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ** дължат на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път"
№ 260, представлявано от Д-- - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и ** Д. -
Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД, сумата в размер на 24922.26 лв./двадест и
четири хиляди деветстотин двадесет и два лв. и 26 ст./, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № FL1227298/05.11.21 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК №195/26.05.23 г. по частно гражданско дело № 325/23 г. по
описа на РС – Чирпан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260,
представлявало от Д-- - Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и ** Д. -
Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД иск за признаване за установено, че Б. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ** и Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ** дължат на ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД“, ЕИК ********* сумите в размер на 397.44 лв.- възнаградителна лихва и 285.52 –
мораторна лихва по договор за потребителски кредит № FL1227298/05.11.21 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №195/26.05.23 г. по
частно гражданско дело № 325/23 г. по описа на РС – Чирпан.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ** и Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: ** ДА
ЗАПЛАТЯТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД“, ЕИК ********* сумата, в размер на 1014.10 лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
325/23 г. по описа на ЧРС, както и съдебно-деловодни разноски по настоящото производство, в
размер на 4107.46 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявало от Д-- -
Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и ** Д. - Изпълнителен директор на „Юробанк
10
България" АД ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Ж. П. от АК- Пловдив, сумата в размер на 400 лева
(четиристотин лв.), на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 3 представляваща предоставена
безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, представлявало от Д-- -
Изпълнителен директор на „Юробанк България" АД и ** Д. - Изпълнителен директор на „Юробанк
България" АД ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Чирпан,
сумата в размер на 12.75 лв., за изготвянето на СТЕ на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно
отхвърлената част от иска.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
11