Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Мария Шейтанова
мл. съдия Рафаела Матева
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело №
3059 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 30.03.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 19208/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 77 състав,
по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато
за установено, че А.С.Г. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*********/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата 1 436.61
лв.- главница,
представляваща стойност на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2011 г. до м.04.2013 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк „*********, ведно със законната лихва от 7.02.2014 г. до
погасяването; и на основание чл.86 ЗЗД сумата 158.54 лв., представляваща лихва за забава при
плащането, считано от 30.06.2011 г. до 14.01.2014 г., като искът по чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 458.10 лв. На основание
чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК ответникът А.Г. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 709.59 лв.-
разноски за исковото производство, и сумата 130.57 лв.-
разноски за заповедното производство, съразмерно с уважената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- *** /ищец
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част /за сумата 21.49 лв./ и
в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за признаване дължимостта на цялото главнично вземане, с
присъждане на разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба срещу постановеното от
СРС решение и от ответника А.С.Г. /починал в хода на въззивното производство, с
конституирани при условията на чл.227 ГПК законни наследници Д.И.Г., Ш.М.М.А. и
Р.М. А.-К./, който моли да бъде постановена отмяна на същото като неправилно в
частта му, в която е призната дължимостта на горните суми- главница и лихви за забава, и в частта за
разноските, като бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Третото лице- помагач „Т.С.“
ЕООД- *** не изразява становище по жалбите.
Предявени са установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите
на насрещните страни са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
частично уважаване, респ. отхвърляне- до посочените по- горе размери /за
главница и лихви за забава/ на предявените от „Т.С.” ЕАД установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД- чл.272 ГПК.
По жалбата на ответника А.Г.,
поддържана от законните му
наследници Д.Г., Ш.М.М. А.-К. и Р.М. А.-К.- чрез особен представител адв. Т. Р.:
Според наведените във
въззивната жалба на ответника доводи по делото не е безспорно установено, че
през посочения в исковата молба период той и ищцовото дружество са били
обвързани от валидно договорно правоотношение, основано на валидно сключен
помежду им договор за доставяне на топлинна енергия, като не са безспорно
установени и количеството и стойността на доставената в имота топлинна енергия.
Съгласно
действалата през процесния период разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното
право на ползване на топлоснабдения имот. Цитираната норма императивно
установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- право на
собственост или вещно право на ползване.
В
случая писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК от страна на
ответника Г. по делото не е подаден. Независимо, че е получил указания за
съдържанието на писмения отговор и за последиците от неподаването му- чл.133 ГПК, ответникът не се е възползвал от предоставената от ГПК процесуална
възможност при реализиране на защитата си по същество да изложи конкретни
възражения срещу основателността на иска и да заяви конкретно становище по
твърдените от ищеца факти и обстоятелства /чл.131, ал.2, т.4 ГПК/. В подаденото
в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК оспорване на
обстоятелството, че същият е бил собственик на процесното жилище през исковия
период също не е заявено. Ненаведени в срока за отговор по чл.131 ГПК
възражения се считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК, поради което и
релевираните едва с въззивната жалба възражения, включая възражението за липса
на облигационно правоотношение между страните, не подлежат на разглеждане по
същество, в какъвто смисъл е и даденото в Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/ 2012 г. на ВКС- ОСГТК- т.4, тълкувателно
разрешение. Според цитираното ТР по силата на концентрационното начало в
процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които
поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното
производство, поради което и в случая релевираните във въззивната жалба на
ответника Г. доводи, които не са своевременно въведени в първоинстанционното
производство, не подлежат на разглеждане по същество от въззивния съд. Да
се
допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в
процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство
чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на
исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора
факти. При тези съображения не може да бъде прието в случая, че при
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила или сочените във въззивната жалба
нарушения на материалния закон, налагащи отмяна на обжалвания съдебен акт.
Независимо
от горното, следва да се отбележи, че с исковата молба ищецът е представил като
доказателство по делото Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 147/
1995 г. на софийски нотариус, легитимиращ ответника А.Г. като собственик /купувач/
на процесния апартамент, като няма твърдения, нито данни същият да го е
отчуждил преди или през процесния период. Представена е, освен това, от страна
на ищеца и изходяща от ответника Г. молба- декларация с дата 26.06.1997 г.- за
откриването на клиентска партида в топлопреносното предприятие, приета от
последното /л.35 от делото на СРС/. При това положение безспорно се явява по
делото, че в качеството на притежател на вещно право върху имота /право на
собственост/ през процесния период и подател на посочената молба- декларация А.Г.
е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, респ. чл.149,
ал.1, т.6 ЗЕ.
Установено
е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и
ответника А.Г. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Обстоятелството колко
точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в
жилището на ответника, е от значение единствено за доказване размера на иска,
като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето
му- съгласно чл.162 ГПК.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, е представено по делото извлечение за начислените
на ответника суми и е прието в първо-инстанционното производство експертно
заключение на комплексна съдебна експертиза, извършена от вещи лица-
топлотехник и счетоводител. Няма основание посоченото експертно заключение да
не бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй
като няма данни експертите да са дали неверни заключения /съзнателно или по непредпазливост/.
Според даденото от вещото лице- топлотехник заключение- в конкретния случай
дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени
в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид
от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че в процесния
апартамент има един работещ радиатор /в кухнята/ и един демонтиран радиатор /в
стаята/, щранг- лира в банята- без уред, и един узаконен водомер за топла вода;
че сумите за топлинна енергия са определени по показанията на един ежегодно
отчитан топлоразпределител, монтиран на радиатора в кухнята, плюс изчислена по
емпиричен път топлинна енергия за щранг- лира в банята /работеща непрекъснато/;
че сумите за топла вода са начислени на база отчетени показания на един
узаконен водомер за топла вода; а също и че сумите за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, са начислени от ФДР съобразно методиката за дялово разпределение
към Наредба № 16- 334 за топлоснабдяването /2007 г./ и възлизат на 37.01 % за
първия отчетен период- 2011- 2012 г., и на 34.03 %- за периода 2012- 2013 г. Поради
това и ответникът- като потребител на доставената му топлинна енергия- за
отопление на имота, сградна инсталация и БГВ, дължи на ищцовото дружество
плащане на нейната цена, която е отразена в приложените по делото документи,
като в стойността й правилно е включена тази, отдадена от щранг- лира в банята,
начислена по емпиричен път, тъй като според нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ
потребителите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура,
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, а щранг- лирите са
отоплителни тела /§ 1, т.37 от ДР на ЗЕ/ и в случите, когато за тях няма
техническа възможност за монтаж на уреди за дялово разпределение и регулиране,
отдадената от тях топлинна енергия се определя по изчислителен път, както е в
настоящия случай- според заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
техническа експертиза.
Според
заключението на счетоводния експерт не е установено от страна на ответника да е
било извършено плащане цената на топлинната енергия за процесния период.
Съгласно даденото от вещото лице З. И. заключение, прието като неоспорено от
страните, размерът на главницата за периода м.05.2011 г.- м.04.2013 г. възлиза
на 1 436.61 лева, без да са посочени данни за формиран за имота
изравнителен резултат, а размерът на мораторната лихва върху тази главница е 209.27
лева.
Конкретни доводи за пороци на обжалваното решение в частта по иска
по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД във въззивната жалба на ответника не се
съдържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни
мотиви в тази насока.
Така,
при съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства се налага приемането
на извод за основателност и доказаност на предявените от „Т.С.“ ЕАД
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД- за
горепосочените суми, и съответно- за неоснователност на подадената от ответника
Г., поддържана от законните му наследници- чрез назначения от съда особен
представител, въззивна жалба, съдържаща преклудирани доводи и възражения, която
следва да бъде отхвърлена. Предвид горното, тъй като с подадената от ответника Г.
въззивна жалба не може да се постигне като резултат както пълна, така и
частична отмяна на обжалваното решение на посочените по- горе основания,
същото- като валидно и допустимо, а по същество- правилно, следва да бъде
потвърдено в обжалваната от същия част.
Неоснователна е и жалбата на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Доводите
на ищеца се основават на твърдения за непризнаване от първоинстанционния съд на
дължимостта на възникнало в негова полза изравнително вземане /сума за
доплащане от абоната/, за наличието на каквото по делото не са събрани никакви
доказателства. Липсват както съставени от фирмата за топлинно счетоводство
изравнителни сметки, така и констатация в приетото по делото експертно
заключение за формирани за процесния имот изравнителни вземания.
При
това положение само на това основание жалбата на ищеца следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, респ. решението на СРС следва да бъде потвърдено
и в тази обжалвана част.
При горните
съображения обжалваното първоинстанционно решение следва изцяло да бъде
потвърдено.
Предвид
отхвърлянето и на двете подадени от страните жалби, разноски за въззивното
производство с настоящото съдебно решение не следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение от 30.03.2015 г., постановено по гр. дело №
19208/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 77 състав, с което по предявени
от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено,
че А.С.Г. /ЕГН **********/, починал на 26.07.2017 г., с конституирани във
въззивното производство при условията на чл.227 ГПК законни наследници: Д.И.Г.
/р. 16.08.1937 г./, Ш.М.М. А.-К. /р. 17.01.1987 г./ и Р.М. А.-К. /ЕГН **********/,
дължи /дължат/ на „Т.С.” ЕАД- ***
/ЕИК *********/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 1 436.61 лева- главница, представляваща стойност на
потребена в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „*********, с аб.№
93742, през периода от м.05.2011 г. до м.04.2013 г. топлинна енергия, ведно със
законната
лихва от 7.02.2014 г. до окончателното й изплащане; и на
основание чл.86 ЗЗД сумата 158.54
лева, представляваща
лихва за забава при плащане на посочената главница, дължима за периода
30.06.2011 г.- 14.01.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д.№ 6888/ 2014 г. на СРС, ГО, 77 състав, като искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер от 1 458.10 лв.,
и на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК А.С.Г. е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 709.59 лв.- разноски за исковото
производство, и сумата 130.57
лв.- разноски за заповедното производство /гр.д.№ 6888/ 2014
г. на СРС, ГО, 77 състав/, съразмерно с уважената част от иска.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С."
ЕАД- *** в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.