Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 84

 

гр. София, 07.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, І^-ви състав, в открито съдебно заседание на 16.септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т. д. №8 по описа за 2016г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковете по чл.124 ал.1, вр. чл.422 ал.1 ГПК и чл.86 ал.1 ЗЗД.

„О.Б.Б.” АД *** с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника си юрк. Г. Ц. Г., е предявил иск за признаване за установено по отношение на ответниците, в качеството им на солидарни длъжници - „Б.” ЕООД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.Г.В., „Б.” ЕООД, с ЕИК ., седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя М.Г.В. и П.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, че последните му дължат солидарно сумата в размер на 100 581,95 евро, с левова равностойност 196 721,20 лева, от които сумата 80 343,58 евро, представлява просрочена главница, законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2015г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – Ихтиман; сумата от 3 895,58 евро, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 30.09.2013г. – датата на първото просрочие на вноска по кредита до 04.04.2014г. вкл. – датата, на която банката е упражнила субективното си право да обяви кредита предсрочно изискуем; сумата от 15 940,82 евро – съставляваща наказателни лихви/неустойки, начислени върху просрочената главница, за периода от 30.09.2013г.- датата на първото просрочие на вноска по кредита до 09.09.2015г. вкл., сумата от 200,86 евро  - неплатена такса управление за 2012/2013г., дължима на 29.11.2013г. и сумата от 200,86 евро – неплатена такса управление за 2014/2015г. – дължима на 28.02.2014г., всички дължими по Договор за банков кредит от 29.03.2005г. и Анекс №1 от 24.03.2008г., Анекс №2 от 12.01.2009г., Анекс №3 от 25.03.2009г., Анекс №4 от 31.08.2009г., Допълнително споразумение №5 от 15.11.2012г., Допълнително споразумение №6 от 15.12.2012г. и Договор за поръчителство от 31.08.2009г., и Договор за поръчителство от 15.11.2012г.

В исковата си молба ищецът „О.Б.Б.” АД поддържа, че поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането му по Договор за банков кредит от 29.03.2005г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 24.03.2008г., Анекс №2 от 12.01.2009г., Анекс №3 от 25.03.2009г., Анекс №4 от 31.08.2009г., Допълнително споразумение №5 от 15.11.2012г. и Допълнително споразумение №6 от 15.12.2012г., сключен между Банката като кредитодател и „Б.”ЕООД – като кредитополучател, „Б.” ЕООД – като съдлъжник и П.Д.Д. – като поръчител, подал пред РС – Ихтиман заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу посочените длъжници, при условията на солидарност. Въз основа на подаденото заявление и извлечение от счетоводните книги на Банката за задълженията на ответниците към 09.09.2015г., заповедният съд разпоредил издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите по заявлението, установяване съществуването на които се иска и с настоящата искова молба и посочени по-горе в определението, както и за сумата в размер на 3 934,42 лева – платена държавна такса в заповедното производство и сумата от 3 480,82 лева – сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Със съобщение по ч.гр.д №653/2015г. по описа на РС – Ихтиман, връчено му на 12.12.2015г. ищецът „О.Б.Б.” АД бил уведомен, че срещу издадените заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 11.09.2015г. длъжниците са подали възражения, както и за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415 от ГПК.

Ищецът „О.Б.Б.” АД твърди още, че по депозирана от ответника „Б.” ЕООД молба за отпускане на банков кредит и след разглеждането й и представянето на необходимите за отпускането на кредита документи, включително и Протокол от 09.03.2005г. и Протокол от 11.03.2005г., в който били отразени взетите от едноличния собственик на капитала на дружеството решения относно процесния кредит, на 29.03.2005г. между „О.Б.Б.” АД *** и „Б.” ЕООД бил сключен Договор за банков кредит, по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя ползването на инвестиционен кредит по САПАРД, за изграждане на предприятие за производство на месни полуфабрикати в с.В., община И. в размер на 1 400 000 евро (чл.1, ал.1 и чл.2 от Договора). Между страните било договорено, дългът по кредита да се олихвява с тримесечен EURIBOR плюс надбавка от 6.5% пункта (чл.5, ал.1 от Договора), а дължимите лихви, включително лихвите за просрочие да се начисляват на база 360/360 дни ежемесечно на последния календарен ден от съответния месец. Договорено било усвояването на суми от кредита да се извършва до 29.09.2005г. включително на траншове (чл.3, ал.4 от Договора). Договорът бил със срок на действие до 29.03.2009г., съгласно уговорен погасителен  план. Кредитът се усвоявал, чрез посочена в исковата молба разплащателна сметка, водена на името на кредитополучателя при „О.Б.Б.” АД. При забава в плащането на главницата и/или лихвите, Банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва (неустойка), включваща договорения лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5(пет) пункта годишно до окончателното изплащане на просрочената сума. С Анекс №1 от 24.03.2008г. е намалена лихвената надбавка по кредита, като дългът по кредита е започнал да се олихвява с тримесечен EURIBOR плюс надбавка от 5% пункта, страните запазили крайния срок на договора до 29.03.2009г., съгласно уговорен нов погасителен план. Сочи се още в исковата молба, че с Анекс №2 от 12.01.2009г., страните продължили крайния срок за издължаване на кредита до 29.03.2010г., съгласно нов погасителен план и уговорили промяна в лихвените условия по кредита, а именно: дълга да се олихвява с Базисен лихвен процент за евро на „О.Б.Б.” АД плюс надбавка от 3,45 % пункта годишно. С Анекс №3 от 25.03.2009г. е уговорен нов погасителен план за издължаване на кредита, като е запазен крайния срок за издължаване на кредита – 29.03.2010г. С Анекс №4 от 31.08.2009г. страните уговорили промяна на крайния срок за издължаване на кредита по договора на 29.01.2012г. С допълнително споразумение №5 от 15.11.2012г. „Б.” ЕООД встъпило в дълга на кредитополучателя „Б.” ЕООД и се задължило заедно с кредитополучателя да погасява вземанията на Банката за главница, дължимите лихви, неустойки, разноски и други вземания по процесния кредит, съгласно §6 и §7 от споразумението. Със същото страните констатирали, че към датата на сключване на споразумението текущият непогасен дълг по процесния кредит възлиза на 162 013,03 евро, като крайният срок на погасяване на задълженията по Договора бил удължен до 29.11.2015г. С Допълнително споразумение №6 от 15.12.2012г. страните направили допълнение на §15 от допълнително споразумение №5 от 15.11.2012г. касаещо начина на погасяване на задълженията по кредита, след заплащане на сума от 350 000 евро.

Ищецът твърди, че солидарната отговорност на физическото лице П.Д.Д. е ангажирана с Договор за поръчителство от 31.08.2009г. и Договор за поръчителство от 15.11.2012г. към Договора за банков кредит от 29.03.2005г. По силата на посочените договори за поръчителство, ответникът – физическо лице се задължило да отговарят пред Банката солидарно с главния длъжник „Б.” ЕООД, за всички задължения на дружеството кредитополучател, при условията, при които се е задължил и главният длъжник.

Съгласно чл.3, ал.1, Раздел ІІ „Права и задължения на поръчителя” от Договора за поръчителство с дата 15.11.2012г., задължението на поръчителите ставало автоматично незабавно изискуемо при неизпълнение на една или няколко погасителни вноски по главница и/или лихва, както и при предсрочна изискуемост на дълга по кредита на посочените в договора за кредит основания, без да било необходимо да бъдат уведомявани за това.

Ищецът сочи още, че за обезпечаване на вземанията на „О.Б.Б.” АД по договора за кредит, в полза на Банката били учредени следните обезпечения:

1. Особен залог на цялото търговско предприятие на „Б.” ЕООД, учреден с Договор за особен залог от 29.03.2005 г., с нотариална заверка на подписите peг. № 1346/29.03.2005 г. по описа на нотариус Веселина Кацарова с р-н на действие PC - София. Първоначално вписан: в търговския регистър на Софийски окръжен съд с решение № 3/04.04.2005 г.; в ЦРОЗ с рег.№ 2005040500802; в Служба по вписванията -Ихтиман под акт № 3, том I, дв.вх.рег.№ 2752/19.10.2006 г. При пререгистрацията на дружеството в Търговския регистър, воден при Агенцията по вписванията, залогът е прехвърлен с peг. № 20081211101514. Впоследствие действието на вписването е подновено на 18.03.2010 г., което обстоятелство е отразено в TP с рег. № 20100322102702, като е отразен в останалите регистри, както следва: в ЦРОЗ с рег.№ 2010032301324; в Сл.Вп. под акт № 2, том I, дв.вх.рег.№ 587/25.03.2010 г.;

2. Особен залог на съвкупност от вземания по сметка на „Б.” ЕООД открита в Банката, учреден с договор за особен залог от 29.03.2005 г., вписан в ЦРОЗ № 2005040500952, подновяване на вписването № 2010032201378;

3. Особен залог на вземания по разплащателните сметки на „Б.” ЕООД, открити в Банката, учреден с договор за залог от 31.08.2009 г., който залог е вписан в ЦРОЗ с рег.№ 2009102101255, подновяване на вписването № 2014091700055.

Ищецът уточнява, че обезпеченията по процесния кредит се сочат в исковата молба единствено с информационна цел.

Ищецът „О.Б.Б.” АД излага още, че кредитът бил усвоен изцяло от кредитополучателя „Б.” ЕООД, че последният, съдлъжникът – ответник в настоящото производство „Б.” ЕООД и поръчителят – ответник - П.Д.Д. не изпълнили задълженията си за погасяване на дълга по процесния кредит съгласно договорения погасителен план. Просрочието по процесния договор за кредит било от 30.09.2013г., с общо 10 броя неплатени вноски по главница и договорна лихва  към 04.04.2014г. включително.

На 04.04.2014г. „ОББ” АД упражнило субективното си право да обяви дължимите суми по Договора за банков кредит от 29.03.2005 г. за изцяло предсрочно изискуеми на основание § 13 от Допълнително споразумение № 5/15.11.2012 г. във вр. с чл. 11, aл, 1, т. 7 към Договора, поради това, че „Б.” ЕООД не било изпълнило други свои изискуеми задължения, по следните договори за кредит, както следва:

1. Задълженията си като съдлъжник по Договор за инвестиционен кредит от 24.03.2005 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 24.03.2008 г., Анекс № 2 от 12.01.2009 г., Анекс № 3 от 25.03.2009 г., Анекс № 4 от 31.08.2009 г., Допълнително споразумение № 5 от 15.11.2012 г. и Допълнително споразумение № 6 от 15.12.2012 г. към него, сключен между „О.Б.Б.” АД („ОББ” АД) и кредитополучателя „Б.” ЕООД, за които на 14.04.2014 г.  Банката се снабдила със заповед  за незабавно изпълнение и изпълнителен лист  издадени от РС-Ихтиман по ч. гр. д. № 296/2014 г.

2. Задълженията си като съдлъжник по Договор за кредитна линии от 14.12.2006 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 23.01.2007 г., Анекс №2 от 20.09.2007 г., Анекс № 3 от 19.08.2008г., Анекс №4 от 25.03.2009г., Анекс №5 от 31.08.2009г., Допълнително споразумение № 6 от 15.11.2012г. и Допълнително споразумение № 7 от 15.12.2012г. към него, сключен между „О.Б.Б.” АД („ОББ” АД) и кредитополучателя „Б.” ЕООД, за които на 14.04.2014 г. Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист  издадени от РС- Ихтиман по ч. гр. д. № 298/2014 г.;

3. Задълженията си като кредитополучател по Договор за кредитна линии от 13.03.2006 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 26.01.2007г., Анекс № 2 от 09.01.2008г., Анекс № 3 от 12.01.2009г., Анекс № 4 от 25.03.2009г., Анекс № 5 от 31.08.2009г., Допълнително споразумение № 6 от 15.11.2012г. и Допълнително споразумение №7 от 15.12.2012 г. към него, сключен между „О.Б.Б.” АД („ОББ” АД) и кредитополучателя „Б.” ЕООД, за които на 14.04.2014 г. Банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени от РС- Ихтиман по ч. гр. д. № 297/2014 г.

Считано от 04.04.2014г., Банката обявила дължимите суми по договора за банков кредит от 24.03.2005г. за изцяло предсрочно изискуеми, за което уведомила длъжниците, както следва:

- „Б.” ЕООД с Уведомление изх, № 201-976/22,07.2015г., връчено чрез нотариус Десислава Караджова, рег. №456 на НК, лично на управителя М. Г. В. на 17.08.2015 г. и с Уведомление изх. №2 201-977/22.07.2015г., връчено лично на управителя по ЗОЗ – В.Л.Б. на 31.07.2015 г.;

- „Б.” ЕООД с Уведомление изх. № 201-980/22.07.2015 г., връчено чрез нотариус Десислава Караджова, рег. № 456 на НК, лично на управителя М.. Г.В. на 17.08.2015 г.;

- П.Д.Д. с Уведомление изх. № 201-979/22.07.2015г., връчено чрез нотариус Веселина Кацарова, рег. № 269 на НК, лично на П.Д.Д. на 29.07.2015г.

Ищецът уточнява, че датата 04.04.2014 г. е датата, на която банката е упражнила своето субективно право да обяви кредита предсрочно изискуем и че на посочената дата е направена и съответната счетоводна операция в счетоводната система на Банката. Твърди, че към този момент са били налице обективните факти за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем (на основание § 13 от Допълнително споразумение № 5/15.11.2012 г. към Договора за кредит от 29.03.2005 г. във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 от същото), поради това, че кредитополучателят „Б.” ЕООД не е изпълнило свои изискуеми задължения по три други договора за кредит.

Сочи, че съгласно т. 18 от TP 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора”, а според задължителната практика на ВКС - Решение № 23 от 24.03.2015 г. по търг. дело № 1717/2013 г. на ВКС „моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуемо, е достигнало до длъжника – кредитополучател”.

С оглед на така изложеното, поддържа, че датата на предсрочната изискуемост, е датата, на която кредитополучателят „Б.” ЕООД е получило уведомлението за предсрочна изискуемост - 31.07.2015 г.

Прави се следното уточнение на размера на иска за договорните лихви:

Ищецът твърди, че на основание чл.5, ал.1 от процесния договор за кредит, договорните лихви се начисляват ежемесечно върху остатъчната главница по кредита.

Уточнява, че претендираните с исковата молба договорни лихви в размер на 3 895,83 евро са за периода от 30.09.2013г. - дата на първо просрочие на вноска по договорна лихва до 04.04.2014 г. вкл. - датата, на която банката е упражнила субективното си право да обяви кредита предсрочно изискуем и че на същата дата е направена и съответната счетоводна операция. Периодът на забава по процесния договор е от 30.09.2013г. и към датата 04.04.2014г. – датата на осчетоводяване на кредита от Банката за предсрочно изискуем, са били просрочени 10 вноски по главницата, договорната лихва и такса управление. Ищецът твърди, че от 04.04.2014г. – датата на осчетоводяване на кредита за предсрочно изискуем, дългът по кредита се е олихвявал само с наказателна лихва/неустойка.

 Ето защо ищецът, „О.Б.Б.” АД, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците „Б.” ЕООД, „Б.” ЕООД и П.Д.Д., че последните му дължат солидарно, сумата в размер на 100 581,95 евро, с левова равностойност 196 721,20 лева, от които: сумата 80 343,58 евро, просрочена главница, законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2015г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – Ихтиман; сумата от 3 895,58 евро, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 30.09.2013г. – датата на първото просрочие на вноска по договорна лихва по кредита до 04.04.2014г. вкл. – датата, на която банката е упражнила субективното си право да обяви кредита предсрочно изискуем; сумата от 15 940,82 евро – съставляваща наказателни лихви/неустойки, начислени върху просрочената главница, за периода от 30.09.2013г.- датата на първото просрочие на вноска по кредита до 09.09.2015г. вкл., сумата от 200,86 евро  - неплатена такса управление за 2012/2013г., дължима на 29.11.2013г. и сумата от 200,86 евро – неплатена такса управление за 2014/2015г. – дължима на 28.02.2014г., всички дължими по Договор за банков кредит от 29.03.2005г. и Анекс №1 от 24.03.2008г., Анекс №2 от 12.01.2009г., Анекс №3 от 25.03.2009г., Анекс №4 от 31.08.2009г., Допълнително споразумение №5 от 15.11.2012г., Допълнително споразумение №6 от 15.12.2012г. и Договор за поръчителство от 31.08.2009г., и Договор за поръчителство от 15.11.2012г.

Направено е още искане съда да се произнесе по дължимите разноски, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. №653/2015г. на РС – Ихтиман, присъдени с изпълнителен лист от 11.09.2015г., а именно: 3 934,42 лева, представляващи платена държавна такса в заповедното производство и 3 480,82 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Претендират се и направените в настоящото производство съдебни разноски и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

            Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците „Б.” ЕООД и „Б.” ЕООД с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответниците търговски дружества не е постъпил писмен отговор.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени и на ответника П.Д.Д. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК от същия е постъпил писмен отговор, с който последният оспорва изцяло предявените искове. В отговора се прави правоизключващо възражение за отпадането на отговорността му като поръчител, поради наличието на хипотезата на чл.147, ал.1 от ЗЗД – поради бездействието на кредитора да предяви против длъжника - кредитополучател иск в шестмесечния срок от падежа на вземането си.

В подкрепа на така наведеното възражение, ответникът П.Д.Д. излага следните аргументи:

Твърди, че датата, на която ищецът твърди в исковата си молба, че банката е упражнила своето субективно право да обяви процесния кредит предсрочно изискуем 04.04.2014г. е и датата на настъпване на предсрочната изискуемост на цялото вземане по процесния кредит. В подкрепа на твърдението си, ответникът сочи, че и ищецът е изложил в исковата си молба, че първото по ред волеизявление на Банката отправено до длъжниците, съдържащо намерението й да обяви процесния кредит изцяло предсрочно изискуем е направено на 04.04.2014г. Същото било видно от представените в производството по т.д. №175/2014г. на СОС писма и уведомления до главния длъжник „Б.” ЕООД и поръчителите по процесния кредит П.Д. и Д.Д., съдържащи това волеизявление. Поддържа, че по този начин ищецът е направил признание, че датата на настъпилата предсрочна изискуемост е 04.04.2014г. Сочи още и че на тази дата Банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем.

На следващо място ответникът П.Д., сочи, че второто уведомление, обективирано в нотариална покана от 22.07.2015г. е направено шестнадесет месеца след първото от 04.04.2014г., датата, която била посочена в  заповед за изпълнение №334 от 11.09.2015г. на РС – Ихтиман и посочена в същото като дата на която процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем, с оглед на което поддържа, че ищецът и сам признава, че това е дата, на която кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.

Ответникът П.Д.Д. сочи още, че с определение от 17.11.2015г. РС – Ихтиман установява за начален момент на шестмесечния преклузивен срок по чл.147, ал., ГПК  дата – 04.04.2014г. Твърди, че тази дата е била изрично заявена от ищеца в производството по т.д. №175/2014г. на СОС, по което постановеното решение е влязло в сила. Сочи, че от влизането в сила на решение №91/07.07.2015г. по т.д. №175/2014г. на СОС са изтекли осемнадесет месеца от упражненото от ищеца право за обявяване на процесния кредит за изцяло предсрочно изискуем, след който срок било образувано и настоящото производство и заповедното такова инициирано по заявление на Банката, въз основа на което са били издадени в полза на ищеца процесната заповед за изпълнение №334/11.09.2015г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №653/2015г. на РС – Ихтиман.

На следващо място ответникът П.Д. поддържа, че са налице основанията на чл.126 ГПК за прекратяване на настоящото производство със следните аргументи:

Твърди, че пред СОС е образувано т.д. №175/2014г. въз основа на предявен от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване на вземане на Банката, за което в производството по ч.гр.д. №295/2014г. в нейна полза е била издадена заповед за изпълнение №141/14.04.2014г. и изпълнителен лист, решението, по което е влязло в законна сила. Твърди, че вземането, чието установяване се иска с настоящата искова молба и това, чието установяване е искано в производството по т.д. №175/2014г. на СОС, приключило с влязло в сила решение са идентични, на едно и също основание - по Договор за банков кредит от 29.03.2005г. и Анекс №1 от 24.03.2008г., Анекс №2 от 12.01.2009г., Анекс №3 от 25.03.2009г., Анекс №4 от 31.08.2009г., Допълнително споразумение №5 от 15.11.2012г., Допълнително споразумение №6 от 15.12.2012г. и Договор за поръчителство от 31.08.2009г. и Договор за поръчителство от 15.11.2012г., между същите страни, като разликата е само в размера на претендираната сума.

Ответникът П.Д.Д. твърди, че ищецът „О.Б.Б.” АД цели, чрез повторно заведеното производство да продаде или придобие, имотите на главния длъжник обезпечаващи процесния  кредит. Сочи, че по образуваното пред ЧСИ изпълнително дело е насрочена и се извършва втора по ред публична продан на ипотекираните имоти на ответниците търговски дружества, служещи за обезпечение на договора за банков кредит от 29.03.2005г.

Ето защо ответникът П.Д.Д., моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Препис от отговора на исковата молба на ответника П.Д. е връчен на ищеца „О.Б.Б.” АД с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал. 1 от ГПК същият е подал допълнителна искова молба, с която поддържа, уточнява и допълва първоначалната и излага становището си по наведените с отговора на ответника П.Д. твърдения и възражения.

По възражението на ответника П.Д.Д. по чл.147 ЗЗД и настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за кредит ищецът „О.Б.Б.” АД излага следното:

Поддържа, че тъй като с влязлото в сила на 11.08.2015г. решение №91 от 07.07.2015г., постановено по т.д. №175/2014г. на СОС, е прието за установено, че с предходните уведомителни писма от 04.04.2014г., цитирани и приложени от ответника с отговора на исковата молба, Банката не е уведомила надлежно длъжниците за това, че упражнява правото си да направи процесния кредит изцяло предсрочно изискуем, поради което и със същото е отхвърлена исковата претенция на ищеца, то и въпросът относно това дали с посочените уведомителни писма от 04.04.2014г. са били надлежно или ненадлежно уведомени длъжниците по договора за банков кредит от 23.03.2005г. не може да бъде пререшаван от настоящия съдебен състав.

Ищецът „О.Б.Б.” АД твърди, че с оглед на така посоченото, преди да подаде новото заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на което е образувано производството по ч.гр.д. №653/2015г. на РС – Ихтиман, уведомил длъжниците за предсрочната изискуемост на процесния банков кредит с нарочни нотариални покани.

Поддържа, че преклузивният срок по чл.147, ал.1 ГПК е започнал да тече от уведомяването на кредитополучателя „Б.” ЕООД или от 31.07.2015г., датата, на която уведомление изх. №201-977/22.07.2015г. е връчено на лично на назначения по реда на ЗОЗ управител В.Б.. Ищецът излага още, че на 17.08.2015г.  „Б.” ЕООД е било уведомено с уведомление изх. №201-976/22.07.2015г. и чрез управителя М.Г.В.

Ищецът „О.Б.Б.” АД сочи, че въпреки че не е било необходимо за предсрочната изискуемост на кредита били уведомени и съдлъжникът и поръчителят по процесния кредит.

На следващо място в допълнителната искова молба, ищецът „О.Б.Б.” АД сочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано ч.гр.д. №653/2015г. на РС – Ихтиман е подадено на 10.09.2015г., поради което поддържа, че е спазен преклузивния срок, визиран в разпоредбата на чл.147, ал.1 ГПК за ангажиране отговорността на поръчителя.

Ищецът „О.Б.Б.” АД твърди, че посоченото в отговора на ответника определение от 17.11.2015г. постановено по ч.гр.д. №653/2015г. на РС- Ихтиман не е влязло в законна сила.

Оспорва твърденията на ищеца, че са налице две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото вземане. Поддържа, че не са налице основанията на чл.126 ГПК и същият е неприложим в настоящото производство поради това, че решение №91 от 07.07.2015г., постановено по т.д. №175/2014г. на СОС, е влязло в законна сила на 11.08.2015г. и съответно производството по същото не е било висящо към 10.09.2015г. – датата, на която Банката е депозира заявлението си по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение.

Преписи от допълнителната искова молба са връчени на ответниците с указанията по чл. 373 от ГПК, като в срока по чл. 373, ал.1 от ГПК е подаден допълнителен отговор само от ответника П.Д.Д., с който е изложил становището си по наведените в допълнителната искова молба  твърдения на ищеца.

На първо място в отговора ответникът П.Д.Д. отново поддържа, направеното и с първоначалния отговор, правоизключващо възражение за отпадането на отговорността му като поръчител, поради наличието на хипотезата на чл.147 ал.1 от ЗЗД – поради бездействието на кредитора да предяви против длъжника - кредитополучател иск в шестмесечния срок от падежа на вземането си и наведените в подкрепа на него твърдения, че:

Ищецът е упражнил правото си да направи целия кредит изцяло предсрочно изискуем на 04.04.2014г., от когато и твърди, че е започнал да тече визирания в разпоредбата на чл.147 ал.1 ГПК преклузивен срок за търсена на отговорността му като поръчител по процесния кредит.

Поддържа твърдението си, че ищецът сам е направил признание в исковата си молба за това, че датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на всички суми по кредита е сочената и от ответника – 04.04.2014г. Сочи в подкрепа на така изложеното твърдение, че в искова молба, ищецът сам твърди, че с изпратените на 04.04.2014г. уведомления до длъжниците по процесния кредит, изпратени с писма с обратни разписки, Банката е отправила първо по ред волеизявление за това, че упражнява правото си да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Ответникът твърди, че волеизявлението на Банката е достигнало до длъжниците с приложените като доказателства към исковата молба подадена на 26.11.2014г. въз основа на която е образувано т.д. №175/2014г. писма или девет месеца преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено пред заповедния съд на 11.09.2015г.

Отделно от това ответникът П.Д.Д. твърди още, че волеизявлението на банката – кредитор е достигнало до длъжниците и с покана за доброволно изпълнение №03594/27.06.2014г. на ЧСИ Недялков, връчил заповед за изпълнение №141/14.04.2014г., изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. №295/2014г. на РС – Ихтиман, заявление и уведомление за образувано изп.д. №20148640400116/2014г., или 14 месеца преди подаденото от ищеца на 11.09.2014г. заявление за издаване на заповед за изпълнение.

В подкрепа на твърдението си сочи още, че банката-кредитор е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем на 04.04.2014г.

В отговора ответникът П.Д. излага още, че с уведомление №4021/01.06.2015г. на ЧСИ Недялков е уведомил длъжниците за насрочен опис на имотите на главния длъжник по образуваните пред него изп. дела от 2014г.

Ответникът П.Д.Д. твърди, че с второто уведомление, обективирано в нотариална покана от 22.07.2015г., отправено шестнадесет месеца след първото от 04.04.2014г., ищецът, отново е направил признание за това, че датата, на която кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем, е твърдяната от ответника за такава – 04.04.2015г., тъй като в същото, както и в заповед за изпълнение №334/11.09.2015г. на РС – Ихтиман, изрично било посочено, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 04.04.2014г. Твърди още, че както с определение от 17.11.2015г. на РС – Ихтиман, така и с влязлото в сила решението по т.д. №175/2014г. на СОС и изготвената по последното съдебно - счетоводна експертиза е установено, че началният момент от който започва да тече шестмесечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 ГПК е 04.04.2014г.

Отново поддържа твърдението си, че осемнадесет месеца след като ищцовата банка е упражнила правото си да обяви процесния кредит за изцяло предсрочно изискуем е образувано и настоящото производство.

Ответникът твърди, с чл.11, т.7, ал.2 от Договора за кредит от 29.03.2005г. и Двата договора за поръчителство от 31.08.2009г. и от 15.11.2012г., страните уговорили трансформиране на кредита в автоматично предсрочно изискуем, считано от 90^-тия ден поради неплащане на една или няколко погасителни вноски, без да бъдат уведомявани длъжниците за това.  Твърди, че последното плащане по кредита е било на 30.09.2013г. и към 04.04.2014г. - датата на осчетоводяване на кредита за предсрочно изискуем, са били непогасени 10 вноски, поради което поддържа, че от този момент е започнал да тече срока по чл.147, ал.1 ГПК. С оглед на така изложеното, прави извод, че извършеното от Банката писмено уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост има значение за поставянето на страните по него в забава, но същото не отлага настъпването на предсрочната изискуемост на кредита за по-късен момент.

Ответникът поддържа още, че с т.18 на тълк. решение №4/2013г. е дадено разрешение само за случаите,  при които е налице втората хипотеза на чл.60, ал.2 от ЗКИ, в които банката има задължение да уведоми длъжника за това преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. А в случаите, в които е налице хипотезата, при която страните са уговорили с договора за кредит, че при определено неизпълнение от страна на кредитополучателя предсрочната изискуемост настъпва автоматично, разрешението дадено с т.18 на тълк. решение №4/2013г. не намира приложение, тъй като по волята на страните, с факта на визираното в договора неизпълнение настъпва автоматична предсрочна изискуемост на вземането за цялата оставаща част от кредита. Поддържа, че в посочената хипотеза, предсрочната изискуемост на цялото вземане по кредита е предварително уговорена от страните, поради което и че не е налице основание същата да бъде предварително обявявана. В подкрепа излага следните аргументи:

Поддържа, че съгласно постановената от ВКС практика до момента е прието, че уговорки за автоматична предсрочна изискуемост в договорите за банков кредит са действителни и че тези уговорки са различни от клаузи за предсрочна изискуемост, която следва да бъде обявена от банката – кредитор. Както и че при наличието на уговорки за автоматична предсрочна изискуемост, последната настъпва автоматично, а не възниква с изрично волеизявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Сочи се решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012 на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което при приложението на т.18 от ТР №4/2013г. изрично  била направена разлика между клаузата в Общите условия на договора за кредит, съгласно която при допусната забава в плащанията на главница и /или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие и на уговорка за т.нар. автоматична предсрочна изискуемост, каквато уговорка има в процесния договор за кредит.

На следващо място в отговора се поддържа от ответника, че предсрочна изискуемост на кредита с изразено волеизявление на кредитора е налице, съгласно чл.60 от ЗКИ при наличието на две кумулативно дадени предпоставки – неплащане на една или няколко вноски по кредита и упражнено право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Относно възражението за изтекъл срок по чл.147 ЗЗД, излага наведените правни и фактически твърдения в първоначалния отговор.

Относно възражението за наличието на основанията на чл.126 ГПК, излага наведените правни и фактически твърдения в първоначалния отговор.

Ответните юридически лица не са изразили становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети по делото доказателства се установява, че на 29.03.2005 г. ищецът „ОББ” АД – гр. С.и ответника „Б.” ЕООД са сключили Договор за банков кредит, по силата на който Банката предоставила на кредитополучателя ползването на инвестиционен кредит по САПАРД, за изграждане на предприятие за производство на месни полуфабрикати в с.В., община И. в размер на 1 400 000 евро (чл.1, ал.1 и чл.2 от Договора). Между страните било договорено, дългът по кредита да се олихвява с тримесечен EURIBOR плюс надбавка от 6.5% пункта (чл.5, ал.1 от Договора), а дължимите лихви, включително лихвите за просрочие да се начисляват на база 360/360 дни ежемесечно на последния календарен ден от съответния месец. Договорено било усвояването на суми от кредита да се извършва до 29.09.2005г. включително на траншове (чл.3, ал.4 от Договора). Договорът бил със срок на действие до 29.03.2009г., съгласно уговорен погасителен  план. Кредитът се усвоявал, чрез разплащателна сметка, водена на името на кредитополучателя при „О.Б.Б.” АД. При забава в плащането на главницата и/или лихвите, Банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва (неустойка), включваща договорения лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5(пет) пункта годишно до окончателното изплащане на просрочената сума. С Анекс №1 от 24.03.2008г. е намалена лихвената надбавка по кредита, като дългът по кредита е започнал да се олихвява с тримесечен EURIBOR плюс надбавка от 5% пункта, страните запазили крайния срок на договора до 29.03.2009г., съгласно уговорен нов погасителен план. Сочи се още в исковата молба, че с Анекс №2 от 12.01.2009г., страните продължили крайния срок за издължаване на кредита до 29.03.2010г., съгласно нов погасителен план и уговорили промяна в лихвените условия по кредита, а именно: дълга да се олихвява с Базисен лихвен процент за евро на „О.Б.Б.” АД плюс надбавка от 3,45 % пункта годишно. С Анекс №3 от 25.03.2009г. е уговорен нов погасителен план за издължаване на кредита, като е запазен крайния срок за издължаване на кредита – 29.03.2010г. С Анекс №4 от 31.08.2009г. страните уговорили промяна на крайния срок за издължаване на кредита по договора на 29.01.2012г. С допълнително споразумение №5 от 15.11.2012г. „Б.” ЕООД встъпило в дълга на кредитополучателя „Б.” ЕООД и се задължило заедно с кредитополучателя да погасява вземанията на Банката за главница, дължимите лихви, неустойки, разноски и други вземания по процесния кредит, съгласно §6 и §7 от споразумението. Със същото страните констатирали, че към датата на сключване на споразумението текущият непогасен дълг по процесния кредит възлиза на 162 013,03 евро, като крайният срок на погасяване на задълженията по Договора бил удължен до 29.11.2015г. С Допълнително споразумение №6 от 15.12.2012г. страните направили допълнение на §15 от допълнително споразумение №5 от 15.11.2012г. касаещо начина на погасяване на задълженията по кредита, след заплащане на сума от 350 000 евро.

Солидарната отговорност на физическото лице П.Д.Д. е ангажирана с Договор за поръчителство от 31.08.2009г. и Договор за поръчителство от 15.11.2012г. към Договора за банков кредит от 29.03.2005г. По силата на посочените договори за поръчителство, ответникът П.Д.Д. е се задължил да отговаря пред Банката солидарно с главния длъжник „Б.” ЕООД, за всички задължения на кредитополучателя, при условията, при които се е задължил и главният длъжник. Съгласно чл.3, ал.1, Раздел ІІ „Права и задължения на поръчителя” от Договора за поръчителство с дата 15.11.2012г., задължението на поръчителите ставало автоматично незабавно изискуемо при неизпълнение на една или няколко погасителни вноски по главница и/или лихва, както и при предсрочна изискуемост на дълга по кредита на посочените в договора за кредит основания, без да било необходимо да бъдат уведомявани за това.

По делото не е спорно, че установяване съществуването на вземане в полза на банката – ищец против настоящите ответници (търговки дружества и физически лица - поръчители), произтичащо от същия юридически факт – неизпълнение на договор за кредит от 29.03.2005 г., сключен между  „ОББ“ АД и „Б.” ЕООД - като кредитополучател, е било предмет на т. д. № 175/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд и е отречено от съдилищата.

Съгласно приложеното извлечение от счетоводните книги на „ОББ“ АД (изх. № 201-1211) към 09.09.2015 г. вкл. за задълженията по процесния договор за кредит, те са, както следва:

Общ размер на дълга -  100 581,95 евро, от които: сумата 80 343,58 евро, просрочена главница; сумата от 3 895,58 евро, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 30.09.2013г. – датата на първото просрочие на вноска по договорна лихва по кредита до 04.04.2014г.; сумата от 15 940,82 евро – съставляваща наказателни лихви/неустойки, начислени върху просрочената главница, за периода от 30.09.2013г.- датата на първото просрочие на вноска по кредита до 09.09.2015г. вкл., сумата от 200,86 евро  - неплатена такса управление за 2012/2013г., дължима на 29.11.2013г. и сумата от 200,86 евро – неплатена такса управление за 2014/2015г. – дължима на 28.02.2014г.– претендирани чрез заявление, по което е образувано ч.гр.д №653/2015г. по описа на РС – Ихтиман.

Уведомленията за обявяване на предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредита от 29.03.2005 г., от страна на банката, са връчени надлежно на длъжниците, както следва:

- На длъжника „Б.“ ЕООД – с уведомление, изх. 201-980 от 22.07.2015 г. на „ОББ“ АД, достигнало до адресата чрез законния му представител (управителя) на 17.08.2015г. и удостоверено от нотариус Десислава Караджова – рег. №  456 на НК, на 18.08.2015 г. Видно и от приложената разписка № 29.

- На длъжника „Б.“ ЕООД – и с уведомление, изх. 201-977 от 22.07.2015 г. на „ОББ“ АД, достигнало до адресата чрез назначения за управител на заложеното по реда на ЗОЗ търговско предприятие на дружеството – В. Б., получено на 31.07.2015г. и удостоверено с пописа на последния.

- На длъжника П.Д.Д. - с уведомление, изх. 201-979 от 22.07.2015 г. на „ОББ“ АД, достигнало до адресата на 29.07.2015г. и удостоверено от нотариус Десислава Караджова – рег. №456 на НК, на 29.07.2015 г.

Въз основа на посоченото по-горе извлечение от счетоводни книги (документ по чл.417, т.2 ГПК), ищецът е подал заявление вх. №3337/10.09.2015г. по описа на РС – гр. Ихтиман за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници - „Б.”, „Б.” ЕООД  ЕООД и  П.Д.Д., за заплащане на сумата от 100 581,95 евро, от които: сумата 80 343,58 евро, просрочена главница; сумата от 3 895,58 евро, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 30.09.2013г. – датата на първото просрочие на вноска по договорна лихва по кредита до 04.04.2014г.; сумата от 15 940,82 евро – съставляваща наказателни лихви/неустойки, начислени върху просрочената главница, за периода от 30.09.2013г.- датата на първото просрочие на вноска по кредита до 09.09.2015г. вкл., сумата от 200,86 евро  - неплатена такса управление за 2012/2013г., дължима на 29.11.2013г. и сумата от 200,86 евро – неплатена такса управление. По него е образувано ч. гр. д. №653/2015 г. по описа на РС – гр. Ихтиман, като съдът е уважил заявлението и е издал на заявителя заповед за изпълнение на парично задължение (№ 334/11.09.2015 г.) и изпълнителен лист от същата дата.

Не е спорно между страните по делото, че в срока по чл.414, ал.2 ГПК са постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение от всички ответници (вх. №№ 3985 – от длъжника „Б.“ ЕООД, 3982 – от „Б.“ ЕООД и 3978 – от П.Д., всички от 06.11.2015г.)

С определение от 17.11.2015г. по ч.гр.д.№653/2015г. по описа на РС – гр.Ихтиман е указано на заявителя – „ОББ“ АД горното обстоятелство и че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си по договора за кредит. Съобщението ищецът е получил на 12.12.2015г. (чрез юрк. П.).

Искът, предмет на настоящото дело, е предявен на 11.01.2016г.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно, обосновано и пълно, се установява, че кредитът по договора от 29.03.2005г. е бил усвоен в периода 06.04.2005г.- 20.07.2005г., от кредитополучателя, в размер на 1 400 000 евро (т. е. изцяло). На 28.12.2005е извършено погасяване на част от кредита в размер на 1 000 000евро, като дължимият остатък е в размер на 400000евро. Към 09.09.2015г. общият размер на задължението е 100581,95евро, от които: сумата 80 343,58 евро, просрочена главница; сумата от 3 895,58 евро, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 30.09.2013г. – датата на първото просрочие на вноска по договорна лихва по кредита до 04.04.2014г.; сумата от 15 940,82 евро – съставляваща наказателни лихви/неустойки, начислени върху просрочената главница, за периода от 30.09.2013г.- датата на първото просрочие на вноска по кредита до 09.09.2015г. вкл., сумата от 200,86 евро  - неплатена такса управление за 2012/2013г., дължима на 29.11.2013г. и сумата от 200,86 евро – неплатена такса управление

 Според вещото лице към 04.04.2014г., когато банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем не са платени общо 10 броя погасителни вноски,  като просрочието за плащане на погасителната вноска с падеж 30.09.2013г. е 192 дни.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Искът по чл.422 ГПК е допустим - предявен е в срока по чл.415 ал.1 ГПК, от заявителя в производството по чл.417 ГПК пред районния съд срещу кредитополучателя по договора за банков кредит, неговият съдлъжник и поръчителя  - възразили срещу заповедта за изпълнение.

По спорът не е формирана сила на пресъдено нещо, нито пък има основание за прекратяване на настоящото дело, при условията на чл.126 ал.1 ГПК.

Действително, фактическите твърдения по настоящото дело се покриват с тези, изложени в исковата молба, по която е образувано т.д.№175/2014г. по описа Софийски окръжен съд, но не се изчерпват с тях.

С исковата молба се твърди, а в хода на производството и доказа наличието на  нов факт, а именно упражняване на правото на ищцовата банка да обяви целия кредит за предсрочно изискуем и изричното уведомяване на длъжниците за това, което се поддържа да е сторено с уведомления, всички с дата 22.07.2015г. на „ОББ“ АД, връчени на ответниците на 29.07.2015г., 31.07.2015г и 17.08.2015г.

Изводът е, че липсва пълна идентичност на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, предмет на настоящия спор и тази, предмет на т. д. №175/2014г. на СОС, т. е. че се касае за един и същ правен спор, противно на поддържаното от защитата на ответника П.Д..

Разгледан по същество искът е основателен.

Предмет на делото е установителен иск за съществуване на вземането по оспорената заповед за изпълнение. Същото произтича от договор за банков кредит, анекси, допълнителни споразумения към него и договор за поръчителство. Така солидарно отговорни за дълга пред банката са кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда.

В хода на съдебното дирене се установява наличието на правоотношение между банката и длъжниците, основано на договора за кредит, анексите, допълнителните споразумения и договора за поръчителство, сключен с ответника П.Д.. Кредитът е усвоен изцяло. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да извършва погасителни вноски и наличието на забава за това, надхвърляща 90 дни (видно от заключението на ССЕ просрочието за плащане на погасителната вноска с падеж 30.09.2013г. е 192 дни), са налице основанията за упражняване правото на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. В договора за кредит – чл.11, ал. 2 е уговорено при просрочие на погасителна вноска (главница и/или лихви) по кредита с повече от 90 дни кредитът да става предсрочно изискуем. Данните по делото сочат, че тази хипотеза на предсрочната изискуемост е настъпила на 17.08.2015г., когато банката е упражнила своето право по чл.11, ал.2 от договора, поради неизпълнение на задълженията от страна на длъжниците. В съответствие с т. 18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, банката доказва надлежно уведомяване на длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Редовно са уведомени както главния длъжник, така и съдлъжника, а също и поръчителя П.Д.. Нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните по договор за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия кредит при определените в договора условия, следва да е достигнало до знанието на длъжниците, за да бъде уважен иск по чл.422 ГПК при заявена предсрочна изискуемост на кредита, като основание за предявяване на иска.   

Относно размерът на дълга.

Установява се, че към 10.09.2015 г. – датата на новото заявление по чл. 417 ГПК пред Ихтимански РС - задълженията на кредитополучателя възлизат на 100 581,95 евро, от които: сумата 80 343,58 евро, просрочена главница; сумата от 3 895,58 евро, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 30.09.2013г. – датата на първото просрочие на вноска по договорна лихва по кредита до 04.04.2014г.; сумата от 15 940,82 евро – съставляваща наказателни лихви/неустойки, начислени върху просрочената главница, за периода от 30.09.2013г.- датата на първото просрочие на вноска по кредита до 09.09.2015г. вкл., сумата от 200,86 евро  - неплатена такса управление за 2012/2013г., дължима на 29.11.2013г. и сумата от 200,86 евро – неплатена такса управление

Относно предпоставките за реализиране отговорността на поръчителя.

Отговорността на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по  чл.147, ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока (Решение №40 от 17.06.2015г. на ВКС по т.д.№601/2014г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, което съставлява актуалната задължителна за съдилищата практика по този правен въпрос).

Установените по делото факти сочат, че в случая волеизявлението на банката, което е релевантно, с оглед т.18 от цитирания тълкувателен акт, а не твърдението на ищеца за датата на упражненото от него потестативно право да обяви изцяло кредита за предсрочно изискуем) до длъжника – поръчител, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до него съответно 29.07.2015г. и 17.08.2015г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено пред РС- гр.Ихтиман на 10.09.2015г. (по което е образувано ч. гр. д. №653/2015 г. по описа на този съд). Следователно, към датата 10.09.2015г. не е изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал. 1 ГПК, изчислен по посочения по – горе начин, поради което отговорността на поръчителя по процесния договор за кредит, обезпечен с поръчителство, не се е погасила. В този смисъл, възражениято на ответника П.Д. за освобождаването му от отговорност по кредита, в хипотезата на чл.147, ал. 1 ЗЗД, е неоснователно. Отговорността на поръчителя следва да бъде ангажирана, при условията на солидарност, наред с тази на главния длъжник „Б.“ ЕООД и солидарния длъжник „Б.“ ЕООД за исковата сума, включваща главницата и наказателна лихва за периода от 04.04.2014 г. до 10.09.2015 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, от 11.09.2015 г. до изплащането й.

По отговорността за разноските.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски.

Съгласно разясненията по т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда установителния иск по чл.422, ал. 1 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели отговорността за разноските както за исковото, така и за заповедното производство.

Видно от приложения списък на разноски, ищецът е направил следните разноски: д. такса в заповедното производство от 3934,42лв. и 3934,42лв. д. такса за настоящото исково производство, както и 200 лв. – възнаграждение на вещо лице. Претендира се също сумата от 3480,82лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 6431,64лв. -  юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (определени съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Така общата сума на разноските възлиза на 17981,30лв. Тя следва да се възложи в тежест на ответниците, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК.

Воден от горното, окръжният съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от „О.Б.Б.” АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, против „Б.” ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, „Б.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, П.Д.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, съществуването, СОЛИДАРНО, на вземане в полза на „О.Б.Б.” АД с ЕИК ., в размер от 100 581,95 евро, с левова равностойност 196 721,20 лева, от които: сумата 80 343,58 евро, просрочена главница, законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2015г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред РС – Ихтиман; сумата от 3 895,58 евро, представляваща договорна лихва, дължими за периода от 30.09.2013г. – датата на първото просрочие на вноска по договорна лихва по кредита до 04.04.2014г. вкл.; сумата от 15 940,82 евро – съставляваща наказателни лихви, начислени върху просрочената главница, за периода от 30.09.2013г.- датата на първото просрочие на вноска по кредита до 09.09.2015г. вкл., сумата от 200,86 евро  - неплатена такса управление за 2012/2013г., дължима на 29.11.2013г. и сумата от 200,86 евро – неплатена такса управление за 2014/2015г., всички дължими по Договор за банков кредит от 29.03.2005г. и Анекс №1 от 24.03.2008г., Анекс №2 от 12.01.2009г., Анекс №3 от 25.03.2009г., Анекс №4 от 31.08.2009г., Допълнително споразумение №5 от 15.11.2012г., Допълнително споразумение №6 от 15.12.2012г. и Договор за поръчителство от 31.08.2009г., и Договор за поръчителство от 15.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 80 343,58 евро, считано от 10.09.2015г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №334/11.09.2015 г. по ч.гр.д №653/2015г. по описа на РС – Ихтиман.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „Б.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, „Б.” ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, П.Д.Д. с ЕГН**********, с адрес ***, да заплатят на „О.Б.Б.” АД с ЕИК. направените в производството (заповедно и първоинстанционно исково) разноски в общ размер на  17981,30лв. (седемнадесет хиляди деветстотин осемдесет и един лева и тридесет стотинки) лева – за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: