Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 21.09.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на двадесет и четвърти
август две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 1379 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, предявен от Б.В.Н., ЕГН **********,
адрес: *** чрез адв. Т.С. против А.Л.Л., ЕГН: **********,***.
Ищецът
твърди, че работи като младши автоконтрольор в ОДМВР П., РУ К.. На 01.02.2019
година осъществявал служебните си задължения в наряд АП „ПК“ по маршрут в гр. К..
Около 00.30 часа бил повикан от колегите Г.Г.и С.Т.за осъществяване на проверка
на лице, управляващо МПС след употреба на алкохол в гр. К., ул. „Г.К.“. След
пристигането му на посоченото място установил, че на лицето А.Л.Л. е била
извършена проверка по документи и колегите на ищеца възприели, че същата е
употребила алкохол. Представил се на същата и я поканил да бъде изпробвана с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с номер ARBA-0091, определящ
концентрацията на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания въздух,
като същевременно ѝ разяснил начина, по който следва да бъде извършена
пробата. Л. направила няколко неуспешни опита да бъде изпробвана, тъй като не
издишала продължително въздух през апарата. След тези опити запитала какъв ще е
резултата от проверката, ако откаже да бъде изпробвана с техническо средство,
на което ищецът ѝ разяснил, че съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП щяло да
ѝ бъде наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и да бъде лишена от
право да управлява МПС за срок от 2 години. След това Л. започнала да се смее и
поискала отново да бъде изпробвана с техническото средство, което отчело
резултат 0.94 промила в издишания въздух. Изпробваната приела този резултат и
не пожелала кръвна проба. Л. била поканена в сградата на РУ К., за да ѝ
бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В сградата на РУ К. ищецът разяснил на Л. начина за
извършване на проба с Дрегер „Drug Test 5000“ но тя категорично отказала. Били
ѝ съставени два АУАН – за управление на МПС след употреба на алкохол и за
отказ да и бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Актовете ѝ били
надлежно връчени, с което за ищеца случаят приключил.
По-късно
през деня обаче той узнал от Началника на РУ К., че от А.Л. е постъпил сигнал,
за това, че при извършване на проверката и съставяне на АУАН от негова страна
било проявено „грубо отношение“, направил „искане за подкуп (2000 лева),
проявил „неграмотност и непрофесионализъм“ и „нарушаване на човешките ѝ
права и личното ѝ пространство“, бил се държал „грубо и непрофесионално ,
неадекватно, отправяйки и сексуални намеци“. Тъй като със сигнала се искало
разследване, той бил изпратен по компетентност на ОДМВР П.. От направената
проверка не била установена верността на твърденията на А.Л. за грубо отношение
от страна на ищеца и нарушаване на човешките ѝ права и личното ѝ
пространство, искане на подкуп и всички останали нейни твърдения.
Независимо,
че ищецът от самото начало бил абсолютно наясно с неистинността на твърденията
на ответницата, начинът по който те били направени, както и това, че
преследвали ясна цел – да бъде злепоставен и да бъде накърнено доброто му име,
оказали съществено негативно въздействие върху цялостното му психологично и
емоционално състояние. От друга страна Л. въвеждала тези неверни твърдения във
формата на възражение срещу съставен административен акт, т. е. под формата на
упражняване на едно законно предвидено нейно право – да възрази срещу съставен
АУАН. Същевременно обаче, с него не се правели възражения по същество на
актовете, а се твърдяли злепоставящи и уронващи престижа на ищеца неверни
факти. Искало се разследване, което да доведе до неблагоприятни за него
последици. И това се правело съзнателно и целенасочено от ответницата, знаейки,
че твърденията ѝ са неверни, но целейки да постигне един неблагоприятен
за ищеца резултат.
Частично
целта била постигната – ищецът изпитал силно неблагоприятните последици на
несправедливо обвинен полицейски служител. При положение, че при извършване на
всички действия, свързани с проверката – и за употреба на алкохол, и на
наркотични вещества или техни аналози, действал изключително според
изискванията, в това число и запазвайки достойнството и доброто име на
нарушителя, последвалите от нея обвинения породили у ищеца чувство на обида и
разочарование. Бил унизен и злепоставен пред колегите и ръководството на
службата, в която работел. Бил разстроен и потиснат. При изпълнение на
служебните си задължения се чувствал несигурен и уязвим. Разследването по
сигнала продължило около две седмици и очаквано, докладът по него потвърдил
изцяло несъстоятелността на изложените от Л. твърдения.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да му заплати сумата от сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста
лева), представляваща част от общия размер на причинените му от ответницата
неимуществени вреди в размер на 3000 лева – душевни страдания за продължително
време, вследствие на сигнал до директора
на ОДМВР П., в който се съдържат неверни твърдения, с цел причиняването на
вреда на ищеца – уронване на доброто име и злепоставяне, ведно със законната
лихва върху сумата от 1200 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.09.2019 г., до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В
предвидения от закона едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника
съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК. В проведеното на 24.08.2020 г. съдебно
заседание, е приета писмена молба с вх. №8052/19.08.2020 г., с която
ответницата А.Л. признава иска и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. По искане
на ищеца, съдебното дирене е прекратено и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение,
съобразно признанието.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно чл. 237, ал. 2
от ГПК приема следното:
Предвид направеното от ответницата признание на иска,
съдът намира, че не следва да обсъжда изложените от страните доводи и приетите
доказателства, а на основание чл. 237, ал.2 ГПК следва да постанови съдебно
решение, като го основе на признанието. Предявеният иск е допустим, доколкото е
предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска
защита.
Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответницата, с което същият
се отказва от защита срещу исковата претенция, тъй като я счита за основателна.
Заявява, че правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба,
отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска не попада в
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, то съдът следва да го зачете, уважавайки на
това основание предявената искова претенция.
При този изход на спора
основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноските по делото –
50 лева за платена държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Съдът не споделя възраженията на ответницата за прекомерност на адвокатския
хонорар. Минималният такъв съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 314
лева. Действително, съдебното решение ще бъде постановено при условията на
чл.237 ГПК, но съдът отчита, че адв. Т.С. се е явил на три съдебни заседания,
които поради невъзможността да бъде намерена ответницата на известните по
делото адреси, се е налагало да бъдат отлагани. Едва на четвъртото с. з., в
което ищецът отново е представляван от адв. С., делото е обявено за решаване,
поради което адвокатският хонорар от 500 лева съдът намира за справедлив.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Л.Л., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на Б.В.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от
1200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща част от общия размер на
причинените му от ответницата неимуществени вреди в размер на 3000 лева –
душевни страдания за продължително време, вследствие на сигнал до директора на ОДМВР П., в който се
съдържат неверни твърдения, с цел причиняването на вреда на ищеца – уронване на
доброто име и злепоставяне, ведно със законната лихва върху сумата от 1200
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА А.Л.Л., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от общо 550.00 лв. (петстотин и петдесет
лева), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.