№ 179
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Производството пред РС-Пирдоп е било образувано въз основа на молба от Н. КР.
ОБР. и М. КР. ОБР. чрез тяхната майка и законен представител П. М. ИВ. против КР. СЛ.
ОБР. от с. Ч., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.
В молбата са изложени твърдения, че молителите са деца на ответника, който е във
фактическа раздяла с тяхната майка, а децата от години живеят при баба си по майчина
линия М. К. и почти не познават баща си. На 29.08.2021 год. ответникът взел децата при
себе си за 13 дни в с. Ч.. На 02.09.2021 год. вечерта около 21 ч. ответникът се прибрал в
апартамента си в нетрезво състояние, двете деца се изплашили и поискали да се приберат
при баба си. Ядосан от детските викове, ответникът взел метална маша и започнал да удря
детето Н., като му нанесъл силен удар по челото, от което то и понастоящем има белег;
ударил също така левия му глезен и дясното бедро. Ответникът заплашил също така другото
дете – М., че ако не спре да плаче, ще набие и него. След това хванал двете деца и ги вързал
за колоната в банята, където ги държал вързани няколко часа. На 10.09.2021 год. ответникът
върнал децата на баба им, като те били видимо уплашени и не спирали да повтарят, че баща
им постоянно ги бие и не искат да го посещават повече. Молят съда за задължи ответника да
се въздържа от извършване на психическо и емоционално насилие и да постанови
подходящи мерки за защита.
Ответникът оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че изложените в нея
1
твърдения не отговарят на действителното фактическо положение.
С решение № 6/18.01.2022 год. по гр.д. № 533/2021 г. по описа на РС-Пирдоп съдът е
отхвърлил молбата, като е отказал да издаде заповед за защита.
Решението е обжалвано от молителите като неправилно, с искане за отмяната му и за
уважаване на молбата за съдебна защита. Считат, че по делото са ангажирани достатъчно
доказателства, които подкрепят изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Въззиваемият оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
В представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителите чрез
тяхната майка и законен представител П.И. възпроизвежда фактическата обстановка,
описана в молбата за защита и конкретните обстоятелства във връзка с актовете на насилие
на посочената по-горе дата.
Със заповед № 4/13.09.2021 год. за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН по гр.д.
№ 533/2021 год. ПРС е задължил К.О. да се въздържа от извършване на домашно насилие
срещу молителите, като му е наложил и забрана да приближава пострадалите, жилището и
местата за социални контакти и отдих на по-малко от 100 метра, до издаване на заповед за
защита или отказ от съда.
Видно от социален доклад вх. № 2175/11.10.2021 год. на ДСП-Пирдоп, двамата
родители са сключили граждански брак на 16.05.2015 год., като до 2017 год. грижите за
двете деца – молителите Н. и М. полагали двамата съвместно. След това грижите за тях
поели бабата и дядото по майчина линия, които ги отглеждали в дома си в с. М.. През 2018
год. майката напуснала семейното жилище и се преместила да живее с друга своя дъщеря в
гр. Д., област В.. С решение № 27/12.04.2021 год. на ПРС бракът между родителите бил
прекратен чрез развод, като родителските права по отношение на молителките са
предоставени на бащата. От м. май 2018 год. последният съжителства на съпружески начала
с трето лице – И. Н.ова и съвместно отглеждат дъщеря си П.. През периода 29.08.2021 год. –
10.09.2021 год. децата пребивавали при баща си. Ответникът и съжителстващите с него лица
отричат на посочената дата върху децата да е упражнявано каквото и да било насилие.
Понастоящем децата продължават да живеят при баба си и дядо си по майчина линия в с.
М.. До момента няма издадени актове от директора на ДСП – Пирдоп по отношение на
децата.
Според социален доклад от 06.10.2021 год. на ДСП –Е.П., изготвен след посещение в
жилището в с. М. и контакт с децата, както и след разговори с педагози от училището и
детската градина, малолетните молители са в обкръжението изцяло на роднините си по
майчина линия – баба им К., вуйчото Д. И. и съжителката му С. М.. Децата са емоционално
спокойни и видимо обгрижени. Малолетните гостуват често на семейството на бащата в с.
Ч.. През процесния период децата пребивавали при баща си, но поискали да се видят с баба
си и дядо си, поради което им били предадени чрез техния вуйчо с уговорката след това
2
отново да се върнат при баща си, но била издадена заповедта за незабавна защита по
настоящото дело. При предаването детето Н. се разплакало и разказало на близките си, че в
Ч. ги бият и наказват. Детето Н. е с дефицити в развитието си, трудно се концентрира. М. е
дете във видимо добро психо-емоционално развитие за възрастта си.
Според показанията на св. К. – баба на децата, в края на август 2021 год. бащата взел
децата при себе си за 14 дни, като през това време свидетелката не ги е виждала, нито ги е
чувала по телефона. Когато ги взели след престоя им при бащата, децата много плачели и
били стресирани, като споделили, че били наказвани от втората жена на баща им. Оплаквали
се също така, че им било отказано да си купуват, каквото поискат. Свидетелката не е
сигурна, но има спомен, че Н. се оплакала да е удряна по челото и показала също така
охлузвания на дясната ръка и глезена. Детето Н. по принцип било винаги разстроено и
стресирано. Децата плачели след престоя при бащата и заради това, че дълго време не са
виждали баба си и дядо си, с които са свикнали.
Според показанията на св. Ц. – съсед на децата в дома на бабата и дядото в с. М.,
майката не полага грижи за тях и почти не ги посещава. Когато децата били при баща си
през процесния период, М. споделила, че ще ходи да ги вземе за един уикенд. На 13.09.2021
год. вечерта бабата на децата се обадила на свидетелката и я извикала, за да види в какво
състояние са децата след престоя им при ответника. Когато свидетелката отишла, децата
плачели и бабата обяснила, че били притеснени и уплашени. Детето Н. имало синина на
челото, на ръката и на единия крак. Детето споделило, че било удряно по ръката, защото не
пишело красиво.
Свидетелят З. твърди, че бабата на децата му се обадила след престоя им при
ответника през м. август 2021 год. и споделила, че децата имат синини. Две седмици по-
късно свидетелят видял децата, като изглеждали видимо притеснени, но не ги разпитал за
случилото се, за да не се травмират допълнително. Н. било свито и депресирано дете и се
стряскала, дори само ако я пипне някой.
Съгласно показанията на св. Д. – съсед на ответника, същият често виждал децата в с.
Ч. при ответника. Никога не е виждал децата да плачат, като бащата полагал много добри
грижи за тях и не се държал агресивно.
Свидетелката Д. твърди, че познава ответника от 16 години като съсед. Виждала е
децата по време на престоя им при бащата през м. август 2021 год., когато за тях се грижели
ответникът и жената, с която съжителства. Не е виждала децата да плачат, били чисти и
добре облечени. Не е чувала скандали и разправии.
Свидетелката Н.ова, която живее на съпружески начала с ответника твърди, че по
време на престоя на двете деца в дома им през лятото на 2021 год. баща им ходел на работа,
като основно за тях се грижела свидетелката. През това време децата не били тормозени по
никакъв начин. Били много добри деца и двамата с К. искали да ги гледат. Децата не са
плакали по време на престоя им при тях.
Според приетата във въззивното производство експертна справка по писмени данни
3
на д-р Г. – специалист по съдебна медицина, изготвена въз основа на документ – протокол
№ 11/13.09.2021 год. след съобщен инцидент на 02.09.2021 год. при преглед на 13.09.2021
год. на Н. КР. ОБР., са установени следните травматични увреждания: контузия с хематом с
давност в челната област на главата; стара рана с характеристики на порезна на задната част
на дясното бедро и данни за контузия с палпаторна болка в дясната китка и десен глезен,
които са резултат от действие на твърд тъп предмет.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Молбата по чл. 4 ЗЗДН по отношение на твърдяните актове на домашно насилие на
02.09.2021 год. е допустима - подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и
срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.
Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна, по следните съображения:
За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или
които обитават едно жилище.
От събраните по делото доказателства не се установи на посочената в декларацията
дата – 02.09.2021 год. да е извършен акт на насилие от страна на ответника спрямо
молителите. Действително, след пребиваването на децата в дома на баща им в края на м.
август 2021 год. били установени охлузвания на дясната ръка и глезена на детето Н., но по
никакъв начин не беше доказан твърдяния от молителите механизъм на тяхното
причиняване, както и причинната им връзка с противоправно поведение от страна на
ответника.
В случая твърдяният акт на домашно насилие не може да се установи единствено и
само от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно чл. 13, ал. 3 от закона,
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3, а според последната разпоредба такава декларация
се прилага само в случаите на подадена молба по чл. 8, т. 1, т.е. от пострадало лице,
навършило 14-годишна възраст. В случая молбата изхожда от малолетни деца и е подадена
чрез тяхната майка и законен представител, която не е страна по делото и не е очевидец на
случилото се. От друга страна, отразеното в декларацията се опровергава от останалите
събрани по делото доказателства, а именно – показанията на свидетелите св. Д., Н.ова и Д.,
според които бащата се грижи много добре за децата по време на пребиваването им в дома
му, като никога не е проявявал агресия към тях, а те са спокойни, чисти и добре облечени,
като не е имало скандали и разправии. Бащата през деня е на работа и тогава децата остават
със свидетелката Н.ова, която се грижи и за общото им с ответника по-малко дете.
Декларацията е подадена въз основа на твърдения на бабата на децата /също лице, което не
е очевидец на извършено насилие/, че при предаването на детето Н. на роднините след
престоя му при бащата същото се разплакало и разказало на близките си, че в Ч. „ги бият и
4
наказват“. Установи се по делото от показанията на св. К. и З., както и от приетите социални
доклади и предоставената информация от ЦОП-Пирдоп /л. 100 по делото/, че детето Н. е с
дефицити в развитието си, трудно се концентрира и има изоставане, като календарната
възраст не отговаря на възрастта; не може да чете и пише и се нуждае от специализирано
психологическо обследване и диагностициране. Според показанията на св. К. – баба на
децата, когато ги взели след престоя им при бащата, същите много плачели и били
стресирани, като споделили, че били наказвани от втората жена на баща им, което
противоречи с изнесеното в декларацията за упражнено насилие от ответника. Освен това,
самите деца обяснили, че са разстроени, защото им било отказано да си купуват нещата,
които поискат, както и поради това, че дълго време не са виждали баба си и дядо си. Самата
св. К. заявява, че не е много сигурна как детето Н. обяснило охлузванията на дясната ръка и
глезена – „Като се прибра Н. каза, че е ударена по челото и показа охлузвания на дясната
ръка на лакътя и по глезена на левия крак, тъй като не могла да пише, но не съм много
сигурна. Баща й я удрял и обиждал… Н. е вечно разстроена и стресирана“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подадената
декларация не е подкрепена от събраните по делото доказателства, като не е доказан
твърдяния от молителите акт на домашно насилие. С оглед това и молбата с правно
основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие е неоснователна.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
постановеното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/18.01.2022 год. по гр.д. № 533/2021 г. по описа на
РС-Пирдоп.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5