Мотиви
към присъда № 26 от
25.09.2014 год. по
НОХД № 42 по описа за 2014 г.
на Районен съд гр. Балчик
Балчишката районна прокуратура е внесла обвинителен акт
по досъдебно производство № 130/2013 год. по описа на РУП – гр.Балчик
срещу подсъдимия С.Г.С. с ЕГН ********** , за това, че на 16.06.2013 год. в гр.Балчик, в условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот
– взломяване на прозорец отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка Самсунг
Галакси Ла Фльор на стойност 308 лв., портмоне на стойност 8 лв. и находящите
се в него 5 евро, на стойност 9,78 лв., 10 американски долара на стойност 14,70
лв., десет лева, на обща стойност 350,48 лв. от владението на М.С. А от РБ без
нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196,ал.1,т.2,
във вр. с чл.195,ал.1,т.3 , във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК.
По реда на Глава
27 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът е взел решение за предварително
изслушване на страните, без призоваване на свидетелите и вещото лице.
В хода на
съдебното производство подсъдимия С.Г.С. редовно призован, явява се лично и с
адв. СК, ДАК, служебно назначен.
В съдебно
заседание защиникът на подсъдимия заявява, че подзащитния
му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените
факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласието си да
не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2
от НПК.
В съдебно
заседание , съдът е разяснил на подсъдимия С. възможността да се приложи
диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а
именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция,
предвидена в глава 27 от НПК. Подсъдимия С. изрично е заявил ,че е запознат с
разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2
от НПК. Заявил е, че се признава за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Предвид горното съдът е приложил диференцираната процедура, заложена в
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК и на основание чл.372, ал.4 от НПК е
констатирал, че самопризнанията направени от подсъдимия С. се подкрепят от
събраните доказателства в хода на досъдебното производство, приобщил ги е като
годен доказателствен материал и с протоколно определение е обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползва от направеното самопризнание и от
доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното производство и ги
подкрепят.
В съдебно
заседание представителят на Балчишка районна прокуратура поддържа обвинението,
като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196,ал.1,т.2,
във вр. с чл.195,ал.1,т.3 , във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК.
Представителят
на обвинението е поискал подсъдимия С. да бъде признат за виновен в извършване
на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията
на наказанието съдът му наложи наказание лишаване от свобода над минимума предвиден в текста на закона и под средния
размер, което наказание след прилагане
на чл.58а от НК да бъде изтърпяно ефективно при строг затворнически режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. Представителят на прокуратурата е
поискал да приложат и разпоредбите на чл.25, във вр. с чл.23 от НК по отношение
на влязла в сила присъда по нох дело № 736/2013 год. на РС Силистра .
Подсъдимият С.Г.С.
в хода на съдебното следствие е заявил,
че е запознат с повдигнатото му обвинение и се признава за виновен , че е
извършил престъплението по чл.196,ал.1,т.2, във
вр. с чл.195,ал.1,т.3 , във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК. В хода на съдебните прения той
е посочил отново, че се признава за виновен и поддържа казаното от
защитника си. В последната си дума подсъдимият е поискал от съда да му наложи
справедливо наказание в минимален размер.
Съдът, след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Според
обвинителния акт на 16.06.2013 год. подс.С. бил в гр.Балчик, когато решил да
извърши кражба, за да си набави пари.Отправил се към комплекс „ Виктория” в
гр.Балчик където в стая № 70 била настанена
*** М. С А., по повод участието и във фестивала „ Слънчева България”.
През светлата част от денонощието за времето от 16.30 часа до 20 часа подс.С.
минал край хотелския комплекс „Виктория”, при което видял леко отворен прозорец
на банята на хотелската стая, в която била настанена А..След оказан силен
натиск и взломяване на прозореца на банята подс.С. успял да го отвори и
проникнал в стая № 70. В хотелската стая
в която била настанена белоруската гражданка подс.С. намерил и взел мобилен
телефон марка „Самсунг Галакси Ла Фльор”, портмоне с намираще се в него пари –
5 евро, 10 американски долара, 10 лева.След като взел вещите С. напуснал
хотелската стая по същия начин, по който проникнал в нея. Още същия ден С. ***,
магазин „ Сара Джейм” , за сумата от 40 лв., която заедно с останалите пари
ползвал за лични нужди.
Видно от
заключението на СОЕ стойността на описаните вещи и пари е в размер на 350,48
лв.
В конкретния
случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната
процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие
подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да
не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на
чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия С.. Извършил е проверка дали събраните в хода
на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на
подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След
като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е
приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи
самопризнанията на подсъдимия, ги е
прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил
протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще
се ползва от самопризнанията на подсъдимия С., събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид горното
съдът приема, че по-горе описаната фактическа обстановка, отразена и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, е доказана с оглед изискването на
чл.373, ал.3 от НПК въз основа на самопризнанията на подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени по делото,
а именно : протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпит на
свидетели, постановления за привличане в качеството на обвиняем, протоколи за
разпит на обвиняем, протокол за разпит на свидетел по реда на чл.223 от НПК,
предварителен договор, справка за съдимост,справка с характеристични данни,
протоколи за очна ставка, СОЕ, справки от мобилни оператори,протоколи за
доброволно предаване, приемно-предавателен протокол.
Съдът кредитира
изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по назначената
експертиза, неоспорени от страните и приети от съда. Същите са събрани и
приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направеното
самопризнания от подсъдимите.
Предвид изложеното и от така изяснената
фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът
приема за установено от правна
страна :
С деянието си и
от обективна, и от субективна страна подсъдимия С.Г.С. е осъществил състава
на престъпление по чл.196,ал.1,т.2,
във вр. с чл.195,ал.1,т.3 , във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК, за това че
на 16.06.2013 год. в гр.Балчик, в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот – взломяване на прозорец отнел чужди движими вещи – мобилен телефон
марка Самсунг Галакси Ла Фльор на стойност 308 лв., портмоне на стойност 8 лв.
и находящите се в него 5 евро, на стойност 9,78 лв., 10 американски долара на
стойност 14,70 лв., десет лева, на обща стойност 350,48 лв. от владението на М.С.
А от Р Б без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
собствеността, а предмет на същото са движими вещи – вещи и пари на обща стойност 350.48 лв.
собственост на св. А от Р Б.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужда движима
вещ от владението на друго лице без негово съгласие, с намерение противозаконно
да я присвои.
Накърнени са
обществените отношения в областта на правото на собственост и неговата защита.
Налице
е квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1 т.3 от НК – разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, каквото се явява взломяването на
прозореца
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице - подсъдимият С.Г.С.
***, ЕГН **********.
От субективна
страна, деянието е осъществено от подсъдимия виновно, при вид и форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 НК. Подс.С. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Съзнавал е, че
отнема противозаконно чужди движими вещи, без съгласието на собственика им.
Налице е и специалният субективен признак – намерението на деецът
противозаконно да присвои отнетите вещи. Подсъдимия е съзнавал и противозаконността
на обстоятелството, предвидено в закона като квалифициращо.
Мотивите за
извършване на престъплението са користни, а причините са слаби морално-волеви
задръжки, незачитане на законите в страната и неприкосновеността на чуждата
собственост, нисък оценъчен критерий на поведение.
Деянието е
извършено в условията на опасен рецидив, в 5-годишния срок по чл.30, във вр. с
чл.29,ал.1,б.”б” от НК от осъждането му със следните присъди : 1.споразумение №
99/2010 год. по нох дело № 428/2010 год. по описа на РС Провадия, влязло в сила
на 16.12.2010 год., с което за престъпление по чл.198 от НК му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от четири години при строг затвор от
закрит тип.
2.Споразумение № 14/2012 год.
по нох дело № 276/2012 год. по описа на ОС Варна, влязло в сила на 28.03.2012
год. , съгласно което за извършено престъпление по чл.131а от НК му е било
наложено наказание „ лишаване от свобода” за срок от 6 години при строг режим в
затвор от закрит тип.
ПО
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Наказанието
предвидено в НК за престъпление по чл.196,ал.1,т.2, във вр. с чл.195,ал.1,т.3,вр.
чл.29,ал.1,б.”а от НК е лишаване от свобода за срок от три до петнадесет
години.
При
индивидуализацията съгласно изискванията на чл.54 от НК на наказанието съдът :
- по чл.54, ал.1 и ал.2 от НК - на първо място следва да се съобрази степента на обществена
опасност на деянието, която съдът преценява като висока, тъй като деянието е от най-често извършваните, което
предполага завишена степен на обществена опасност;
- степента на обществена опасност на
подсъдимия С.¸която съдът определя като висока, тъй като видно от
приложеното свидетелство за съдимост е осъждан с влезли в сила присъда 12 пъти,
като настоящото деяние е извършено в условията на опасен рецидив, в 5-годишния
срок по чл.30, във вр. с чл.29,ал.1,б.”б” от НК от осъждането му със следните
присъди : 1.споразумение № 99/2010 год. по нох дело № 428/2010 год. по описа на
РС Провадия, влязло в сила на 16.12.2010 год., с което за престъпление по
чл.198 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
години при строг затвор от закрит тип.
2.Споразумение № 14/2012 год.
по нох дело № 276/2012 год. по описа на ОС Варна, влязло в сила на 28.03.2012
год. , съгласно което за извършено престъпление по чл.131а от НК му е било
наложено наказание „ лишаване от свобода” за срок от 6 години при строг режим в
затвор от закрит тип.
Ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки чл.372,ал.2 от НПК, във вр. с
чл.58а от НК и предвиденото наказание в разпоредбата на чл.
195,ал.1,т.2, във вр. с чл.195,ал.1,т.3 , във вр. с чл.194,ал.1 , във вр. с
чл.29,ал.1,б”а” от НК, отчитайки
смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия и
отегчаващите вината факти – предхождащи осъждания , характеризиращи подсъдимия
като лице със завишена степен на обществена опасност , съдът счете за
справедливо и съответно на извършеното да определи на подс. С.Г.С. наказание “лишаване от свобода”
в размер на 60 месеца.Съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали
така определеното наказание с 1/3, което представлява 20/ двадесет/ месеца и
осъди подсъдимия да изтърпи наказание „ лишаване от свобода” в размер на 40 /
четиридесет месеца / .
На осн. чл.61,т2,
във вр. с чл.60,ал.1 от ЗИНЗС съдът му определи строг режим на изтърпяване на
наказанието в затвор от закрит тип.
По отношение на обв. С. според настоящия
състав на съда са неприложими разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като няма
установени изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Фактът, че подсъдимия признава вината си и изразява съжаление за стореното, сам
по себе си не може да се яви като такова обстоятелство.
По отношение на
обв. С. са неприложими и разпоредбите на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като същият е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на
деянието.
По отношение на
обв. С. са неприложими и разпоредбите на чл. 78а от НК, тъй като същият е
осъждан, а предвиденото в закона наказание е от три до петнадесет години
лишаване от свобода.
Съдът прие, че с
така наложеното на подсъдимия С.Г.С. наказание ще бъдат постигнати
най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
На осн. чл.25,във
вр. с чл.23 от НК съдът е групирал така наложеното наказание, с наказанието
наложено по нох дело № 736/2013 год. по описа на РС Силистра в размер на една година, като е определил
подс. С. да изтърпи най-тежкото измежду двете, а именно „ лишаване от свобода”
в размер на три години и четири месеца.
На осн. чл.23,
ал.3 от НК съдът е присъединил към така определеното най-тежко наказание и
наказанието глоба в размер на 100 лв., наложено по нох дело № 736/2013 год. по
описа на РС Силистра.
Общо определеното
наказание „ лишаване от свобода „ в размер на три години и четири месеца и
присъединеното към него на осн. чл.23,ал.3 от НК наказание „глоба” в размер на
100 лв. наложено по нох дело № 736/2013 год. на РС Силистра подс.С. следва да
изтърпи отделно и след изтърпяване на кумулираното наказание от четири години
лишаване от свобода по нох дело № 5764/2010 год. на РС Варна и нох дело №
428/2010 год. на РС Провадия, съгласно протоколно определение от 08.03.2011 год. по чн дело № 549/2011 год.
на РС Варна, към което на осн. чл.27,ал.2 от НК с протоколно определение №378/06.06.2012
год. по чн дело № 487/2012 год. на ВОС е
присъединено изцяло наказанието по нох дело № 276/2012 год. на ВОС „ лишаване от свобода” в размер на
шест години, или присъединено наказание от девет години, два месеца и десет
дни.
По разноските по делото
Предвид това, че
подсъдимия С.Г.С. е признат за виновен, и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
съдът го е осъдил да заплати направените
по делото разноски в размер на 244,50 лв. за експертизи и изготвени съдебни поръчки.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: