№ 698
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000503045 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от А. А. М.,
с която обжалва решение № 5 062 от 03.09.24 г., постановено по гр. д. № 8 969/23 г. по описа
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав в частта, в която съдът е
отхвърли предявеният иск за неимуществени вреди за сумата над 7 000 лв. до пълня
претендиран размер от 60 000 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът коректно,
последователно и пълно е разгледано развитието и последователността от действия, който са
извършени от страна на ответната страна в досъдебното производство, което се е водило
срещу ищеца, от което се установява, че цялостното поведение на представителите на
ответника е било последователно и целящо единствено да навреди на ищеца. Твърди, че
това поведение от страна на ответника говори за едно изключително последователно и
упорито отношение от негова страна, чиято е увреждане. Твърди, че съдът приема за
доказани неимуществените вреди, но не дава нужната парична оценка като репарация. В
тази връзка твърди, че наказателно производство е продължило повече от три години, две
години от които в съдебна фаза, през което време Прокуратурата поддържаше ожесточено
обвиненията, което е предизвиквало страх, ужас, че ще бъде допусната една съдебна грешка
и ще бъде несправедливо осъден за престъпление, което не е извършил. Твърди, че
1
поведението на представителите на ответника и в досъдебното, и в съдебното производство
е било изключително нападателно, което действително му се отрази по много негативен и
неприятен начин предвид възрастта му и влошеното му здравословно състояние. Твърди, че
в резултат на действията на ответника са му причинени огромни и неимоверни
неимуществени вреди, като същите са в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с образуваното наказателно дело и незаконно повдигнатото ми обвинение.
Твърди, че решението е необосновано, тъй като от събраните свидетелски
показания се установи, че по време на дългия и продължителен наказателния процес е
увредена нервната система, до ден днешен изпитва чувство на уплаха, безпокойство,
страхово тревожни изживявания, проблеми със съня. От спокоен, социален и общителен
човек, се е превърнал в несигурен, съмняващ се, дистанциран и силно затворен в себе си
човек. Голяма част от неговите близки, познати и приятели отказват да общуват с него по
време на процеса, а и към настоящия момент, тъй като го мислят заради незаконните
обвинения за лош човек, трафикант на тютюн и какво ли още не. Твърди, че
необосноваността се подкрепя и от недооценения от съда факт, че прокуратурата прояви
една неоправдана упоритост на всяка цена да бъде осъден човек, за който доказателствата
сочеха еднозначно, че е невинен.
Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй
като всички претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
уронване на честта, достойнството и доброто му име, негативно отражение върху психо-
емоционалното ми състояние, страхът, огромния стрес и напрежение в резултат на
незаконно повдигнатото му обвинение съдът неправилно не е оценил в общ размер от 60 000
лв. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в
частта, в която е отхвърлен предявения иск за разликата над 7 000 лв. до 60 000 лв. и вместо
него постанови ново, с което да се уважи предявеният иск в пълен размер, като претендира и
заплащане и на направените разноски.
Ответникът по тази жалба Прокуратура на Р България оспорва същата.
Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди.
С въззивна жалба Прокуратура на Р България обжалва решение № 5 062 от
03.09.24 г., постановено по гр. д. № 8 969/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 20 състав в частта, в която съдът е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на А. А. М. сумата от 7 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че е постановено в нарушение на материалния
закон, което е довело до необосновано висок размер на присъденото обезщетение. В тази
връзка твърди, че определеният от съда размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди не кореспондира със събраните доказателства по
2
делото. Твърди, че съобразно разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК изцяло в
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване в настоящото
производство да установи, че е претърпял като пряка и непосредствена последица само и
единствено от процесното обвинение описаните в исковата молба неимуществени вреди,
изразяващи се в страх от осъждане, страхово- тревожни изживявания, нарушения на съня,
увредено психо-емоционално състояние, постоянен стрес и напрежение, затваряне в себе си,
уронване на честа, достойнството и доброто му име, негативно отражение върху
отношенията му с голяма част от близки, приятели и познати, които отказвали да общуват с
него. Твърди, че изводът на съда се основава на показанията на разпитания по делото
свидетел. От ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства може да се приеме за
установено, че той действително е имал негативни преживявания (притеснения, неудобства
и несигурност), които са нормално изводими от ситуацията, в която се е намирал и не
надхвърлят житейски обичайните в подобни ситуации. При определяне размера на
обезщетението съдът не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че не са налице
твърдения и ангажирани относими доказателства и доказателствени средства за увреждания,
имащи трайни негативни последици за психичното състояние на ищеца, както и върху
професионалната му реализация. Твърди, че изцяло недоказани останаха твърденията на
ищеца за злепоставянето му в обществото и уронване на доброто му по причина единствено
и само на процесното обвинение, тъй като преди предявяване на процесното обвинение,
срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, също за престъпление по чл. 234,
ал. 1, пр. 1 от НК, поради което житейски логично е това обстоятелство вече да е променило
в негативен аспект отношението на околните към ищеца и да е накърнило доброто му име в
обществото, ако се е ползвал с такова.
Твърди, че съдът е не е преценил в достатъчна степен значението и връзката
им с увреждането на ищеца в конкретния случай, като не е взел предвид продължителността
на обвинението, респ. на периода на търпене на вредите (3 години), особено като се има
предвид обстоятелството, че наказателното производство се е развило и в двете му фази -
досъдебна и съдебна, а в съдебната му фаза делото е гледано пред две съдебни инстанции.
Твърди, че не е отчетено обстоятелството, че продължителността на наказателното
производство в досъдебната му фаза е значително по-кратка от съдебната, в която обаче
органите на Прокуратурата на РБ нямат ръководни функции, взимането на най-леката мярка
за неотклонение „Подписка“.
С оглед на изложеното моли съда да отмени атакуваното решение и вместо
него постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан.
Ответникът по тази жалба А. А. М. оспорва същата. Твърди, че в тази част
атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли съда да остави жалбата без
уважение. Твърди, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като през цялото време
Прокуратурата поддържаше ожесточено обвиненията, което е предизвиквало страх, ужас, че
ще бъде допусната една съдебна грешка и ще бъде несправедливо осъден за престъпление,
което не е извършил. Твърди, че неоснователността се подкрепя и от събраните свидетелски
3
показания, че по време на дългия и продължителен наказателния процес е увредена нервната
система, до ден днешен изпитва чувство на уплаха, безпокойство, страхово - тревожни
изживявания, проблеми със съня. От спокоен, социален и общителен човек, се превърна в
несигурен, съмняващ се, дистанциран и силно затворен в себе си човек. Голяма част от
неговите близки, познати и приятели отказват да общуват с него по време на процеса, а и
към настоящия момент, тъй като го мислят заради незаконните обвинения за лош човек,
трафикант на тютюн и какво ли още не. Следва да се подчертае и силното унижение,
потъпкването на личното му достойнство и чест и продължителното насаждане на
негативния образ на лице, което се занимава с акцизни стоки без бандерол. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да остави в сила атакуваното като правилно и
законосъобразно. Претендира и разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 5
062 от 03.09.24 г., постановено по гр. д. № 8 969/23 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 20 състав, че съдът е осъдил Прокуратура на Република България да
заплати на А. А. М., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, сумата от 7 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнато
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, за което е оправдан
с влязла в сила присъда по НОХД № 785/21 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 106 състав, потвърдена с окончателно решение № 410/02.06.2023 г.,
постановено по ВНОХД № 1 438/23 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно
отделение, XII въззивен състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.06.2023 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил и иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част над 7 000 лв. до пълния предявен
размер от 60 000 лв., като неоснователен и е осъдил Прокуратура на Република България да
заплати на А. А. М. сумата от 10 лв., разноски за внесена държавна такса.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
срещу ищеца е водено досъдебно производство № 15 023/20 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.
пр. № 6 647/20 г. по описа на Софийска районна прокуратура, образувано за престъпление
по чл. 234, ал. 1 НК, по което е привлечен като обвиняем с постановление на прокуратурата
от 29.06.2020 г., като му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че с обвинителен акт от 15.01.2021 г. Софийска
районна прокуратура е повдигнала обвинение на А. А. М. за това, че на 31.03.2020 г. около
17:30 часа в товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“, per. № ********, паркиран на
автомагистрала „Тракия“, на разклонението за с. Равно поле в посока към гр. София, държал
акцизни стоки без бандерол - тютюневи изделия - общо 39.5 кг, нарязан тютюн, който може
да се пуши без допълнителна индустриална обработка по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от
4
Закона за акцизите и данъчните складове, когато такъв бандерол се изисква по закон
съгласно Закона за акцизите и данъчните складове: чл. 2, т. 2, ал. 12, ал. 1, чл. 64, ал. 4 и чл.
28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като тютюнът бил
опакован по следния начин: 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 9.7 кг, 1 брой чувал,
съдържащ тютюн с тегло 9.8 кг, 1 брой чувал, съдържащ тютюн с тегло 10 кг, 1 брой чувал,
съдържащ тютюн с тегло 10 кг, като стойността на 1 кг тютюн без бандерол е 280 лева, със
стойност на дължимия акциз за килограм от 152 лева, а общата стойност на горепосочения
тютюн без бандерол е в размер на 11 060 лева, общата стойност на дължимия акциз е 6 004
лева и случаят е немаловажен - престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като делото е внесено в
Софийски районен съд за разглеждане.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в Софийски
районен съд е образувано съдебно производство по НОХД № 785/21 г. по описа на
Наказателно отделение, 106 състав, като с присъда от 22.11.2022 г., постановено по делото,
ищецът е признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение. Не се спори, а се
установява и от доказателствата по делото, че Прокуратурата на Р България е протестирала
постановената присъда, като е образувано наказателно производство по ВНОХД № 1 438/23
г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XII въззивен състав. Не се
спори, че по така образуваното производство с окончателно решение № 410/02.06.2023 г.
оправдателната присъда на Софийски районен съд е потвърдена.
От представената справка за съдимост се установява, че преди предявяване на
процесното обвинение срещу ищеца А. А. М. е водено и друго досъдебно производство -
също за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 1 от НК - ДП № 235/19 г. по описа на РУ -
Пазарджик, пр. пр. № 601/19 г. по описа на РП - Пазарджик, като същото е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на престъпление. От същата справка се
установява, че в периода на провеждане на наказателно производство по процесното
обвинение не са били регистрирани други престъпления извършени от ищеца, нито е имало
висящи наказателни производства срещу него.
В показанията си свидетелката С. К. Д., живееща на семейни начала с ищеца от
16 години твърди, че А. М. бил спрян от полицията на 31.03.2020 г. за превозване на чували
с тютюн, за което бил оправдан в съда. Сочи, че преди това е нямал никакви проблеми, но
след като го спрели изпаднал в депресия, която се задълбочила в последствие. Свидетелката
твърди, че ищеца не работил три години, защото му взели автомобила, с който си изкарвал
хляба и го върнали след като се решило делото. Твърди да има заключение от психиатър за
тежката му депресия (каквото няма представено по делото). Твърди, че ищецът решил да
започне работа след третата година и на втория ден направил катастрофа, понеже според
свидетелката явно не се бил излекувал от депресията. Преди този случай не била забелязала
такива проблеми при него. В показанията си твърди, че ищеца се променил, гледал с по-
тъмни мисли на нещата, сменял работата си няколко пъти, по собствено желание, като над 6-
7 фирми сменил за две години. Твърди, че не знае поради каква причина ги сменя, но си
мислела, че е от депресията. Твърди, че преди това е работил като шофьор на автобус, а след
5
делото вече не е работил въобще. Станал по-затворен, не общувал много. Дава показания, че
към момента не се е възстановил, продължава да пие антидепресанти и продължава да си
ходи на психиатър. Твърди, че е забравила името на лекаря, който го лекувал и че пиел
антидепресанти Дулсевиа, 60 милиграма. Свидетелката не знаела да е имало други водени
дела срещу ищеца, знаела само за процесното.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
предявил иск с правно основание правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД № 785/21 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
106 състав, потвърдена с окончателно решение № 410/02.06.2023 г., постановено по ВНОХД
№ 1 438/23 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XII въззивен
състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.06.2023 г. до окончателното
й изплащане.
С атакуваното решение № 5 062 от 03.09.24 г., постановено по гр. д. № 8
969/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, че съдът е
осъдил Прокуратура на Република България да заплати на А. А. М., на основание чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от повдигнато незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
785/21 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106 състав, потвърдена
с окончателно решение № 410/02.06.2023 г., постановено по ВНОХД № 1 438/23 г. по описа
на Софийски градски съд, Наказателно отделение, XII въззивен състав, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 02.06.2023 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил и
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата част над 7 000 лв.
до пълния предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен и е осъдил Прокуратура на
Република България да заплати на А. А. М. сумата от 10 лв., разноски за внесена държавна
такса.
По допустимостта и основателността на подадените въззивни жалби:
По отношение на така подадените жалби съдът намира, че същите са подадени
в установения от закона срок и от лица, които са легитимирани да обжалват поради което са
процесуално допустими. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните от страните доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение са свързани с твърдението, че съдът не е спазил принципа на чл. 52 от ЗЗД, при
определяне на размера на вредите, както и че не е посочил и отчел всички обстоятелства при
определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Наведени са твърдения за
необоснованост на изводите на съда при определяне на размера на присъденото
обезщетение, както и за необоснованост при кредитирането на показанията на разпитания
по делото свидетел. Така наведените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
6
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба в редакцията й
след изм. с ДВ бр. 98 от 11.12.2012 г. (т. 2 преди изменението) е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, какъвто е и
конкретният случай. Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания. Предпоставка за ангажиране на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е уличено в
извършване на престъпление по НК, повдигнато му е обвинение, а впоследствие е оправдано
с влязла в сила присъда и/или наказателното производство е прекратено.
По отношение на въведените пред настоящата инстанция възражения,
свързани с размера на присъденото обезщетение съдът намира следното:
Държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на
причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените
вреди, обезщетението се определя глобално по справедливост (чл. 52 ЗЗД), като се вземат
предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда, или
производството е прекратено и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези,
за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, а в т. 11 на Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и прието, че размера на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като
обуславят вредите. При определянето на размера на обезщетението съдът се ръководи от
принципа на справедливост. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и
характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на
колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не на последно
място следва да се отбележи, че при определяне на размера на обезщетението, съдът следва
да се съобрази дали в посоченият период спрямо лицето са извършвани други процесуални
действия, вкл. и вземане на мярка за неотклонение по други дела. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 от ГПК (чл. 130 ГПК отм.). На следващо място размерът на обезщетението се определя
според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. От друга страна,
фактори за определяне на обезщетението са продължителността на наказателното
производство; тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли разгласяване чрез медиите,
има или влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и др.
Тежестта на доказване на тези психически или физически травми е на ищеца. В оспорваното
решение първоинстанционния съд, е отчел всички тези предпоставки за определяне размера
на претендираното обезщетение.
По отношение на въведените от страна на ответника твърдения за бланкетност
на изводите на съда при определяне на размера на обезщетението и от страна на ищеца за
несъобразяване на всички данни по делото съдът в настоящия си състав намира, че същите
са неоснователни. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземат предвид
възрастта на ищеца към момента на задържането (същият е бил в трудоспособна възраст),
7
тежестта на повдигнатото обвинение (в конкретния случай на същият е било повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда наказание от една
до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на разпространяваните
стоки, както и лишаване от права по чл. 37 от НК), както и времевия период, в които ищецът
е търпял негативните последици от незаконосъобразно повдигнатото обвинение. В
конкретния случай това са около 3 години. Този период, както и продължаващите негативни
отношения към него от страна на представители на обществото, представлява част от
съзнателния живот на човека, през който същия живее в отчуждение от страна на приятели
и познати. Следва да се съобрази, че по делото е установено разстройство на здравето, вкл.
физически и душевни болки, неудобства, които ищецът е изпитвал в този период. Не са
ангажирани доказателства за търпени вреди над обичайните, както и за влошаване на
здравословното състояние на ищеца. При определянето на размера следва да се вземат
предвид и публичността на воденото производство, за което са налице безспорни
доказателства.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеното твърдение, че
продължителността на наказателното производство в съдебната фаза, където ПРБ няма
ръководни функции, отговорността свързана с продължителността на производството не
следва да се свързва с дейността на ПРБ. Продължителността на съдебната фаза се
предпоставя от действията на ответника в настоящето производство, тъй като в рамките на
неговата компетентност същият е повдигал обвинения и внесъл обвинителен акт срещу
ищеца, в резултат на което е образувано наказателното производство, чието продължение е
съдебна фаза.
Неоснователно е и наведеното от ищеца твърдение, че размерът на
присъденото обезщетение не е съобразен с цялостното поведение на представителите на
ответника е било последователно и целящо единствено да навреди на ищеца. Доказателства
в тази насока не са ангажирани от ищеца, а от друга страна вредите са причинени при
изпълнение на конституционно закрепените правомощия на прокуратурата. Да се твърди, че
същата не следва да упражнява правомощията си е по същество твърдение, че дейността на
прокуратурата не необходима на обществото, поради което не следва да се изпълнява, което
противоречи на разбирането за правова държава. В тази връзка следва да се отбележи, че са
неоснователни и твърденията за „дългия и продължителен наказателния процес“. С оглед
данните по делото настоящият състав намира, че производството е проведено в разумни
срокове.
Не на последно място следва да се отчете и установеното по делото, че на
ищеца са повдигани и други обвинения за същото престъпление, по които е бил образувано
досъдебно производство. Липсват и ангажирани доказателства за трайното разстройство на
здравето, което обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне на размера на
обезщетението.
Неоснователно е и посоченото в хода по същество твърдение от ответника, че
ищецът има съществен принос за развитието на наказателното производство и в този смисъл
твърди съпричиняване. Такова възражение е преклудирано, но и да се разгледа по същество
същото е неоснователно. Ответникът не е посочил конкретни факти и не е ангажирал
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че с действията си ищецът е
допринесъл за продължителността на воденото наказателно производство.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че съдът правилно е
определил размера на обезщетението, което ще репарира установените по делото вреди.
По изложените съображения настоящия състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направеното изявление за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция съдът намира, че същото е основателно, с оглед изхода на спора.
Трайната съдебна практика приема, че в хипотезата на първоинстанционното решение, с
което предявените искове са частично уважени, всяка от страните по спора има правен
интерес да обжалва същото в частта, която е неблагоприятна за нея. Когато и двете страни са
8
обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната
инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат на
насрещната страна, а остават за собствена сметка, като всяка от страните има право на
разноски, които е направила във връзка със защитата срещу въззивната жалба на насрещната
страна. В тази хипотеза разноските се присъждат с оглед обжалваемия интерес на
неуважената жалба на другата страна, съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК. С
оглед на така цитираната трайна практика, която се споделя и от настоящия състав съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца сумата
от 600 лв., представляваща разноски за настоящето производство по чл. 38 от ЗАдв.
Размерът на адвокатското възнаграждение е определен след отчитане на фактическата и
правната сложност на настоящето производство, както и на извършените процесуални
действия.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 062 от 03.09.24 г., постановено по гр. д. № 8 969/23 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 20 състав, 9 състав, като
законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.
София, бул. “Витоша“ № 2 да заплати на АДВОКАТ Д. М., гр. София, ул. „Цар А.“ № 1, ет.
2 сумата 600 (шестстотин) лв., представляваща разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9