Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 31
гр. Ботевград, 05.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Ненова
гр. дело № 2119 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „* Б.“ ЕАД, срещу Т.Г.Т. са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във
вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1.) 91,05 лв. –
главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги № */*.*.20** г.; 2.) 584,08 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга; и 3.) 21,88 лв. – обезщетение за забава (мораторна
лихва) върху главницата, начислена във фактура № */*.*.20** г. за периода от
05.08.2015 г. до 18.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
08.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
По същество искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца горните суми,
предмет на Заповед № ****/28.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 336/2018 г. по описа на РС – Ботевград.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за
далекосъобщителни услуги № */*.*.20** г., по силата на който на ответника са
предоставяни услуги за посочен мобилен номер, срещу месечна такса 14,90 лв., за
срок от 24 месеца. При сключване на договора ответникът добавил още един
мобилен номер срещу месечна абонаментна такса в размер на 19,90 лв. за срок от
24 месеца. Длъжникът фигурирал в системата на мобилния оператор под
индивидуален № ******** и клиентски ********, по които му се издавали фактури.
В срока на действие на договора на ответника били издадени 6 бр. фактури,
подробно индивидуализирани в исковата молба, които същият не заплатил. Затова
му се начислили неустойка и мораторна лихва.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок е депозирал отговор чрез особения си представител.
Оспорва исковите претенции като неоснователни. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на задължението за главница в размер на 91,05 лв., тъй като
се касаело за периодични плащания. Неустойката била прекомерна, липсвали и
доказателства същата да е уговорена. Неизяснен оставал въпросът в какъв размер
и за какъв период се дължала неустойка. По същество се иска отхвърляне на
претенциите.
В откритото съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, взема становище по същество в предварително депозирана писмена
молба. Ответникът чрез особения си представител заявява, че оспорва предявените
искове като неоснователни на основанията, изложени в отговора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Ответникът е сключил с ищеца Договор ******** от 30.03.2015
г., неразделна част от който е Приложение № 1. Видно от Приложение № 1,
въпросният договор е сключен за предоставяне на мобилни услуги за SIM-карта ********, телефонен номер **********, за срок
от две години. В чл. 6.3.1. от Приложение 1 е уговорено, че в случай че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението, Договора или
Общите условия, в т. ч. ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде
спрян или договорът прекратен в рамките на определения срок на ползване,
операторът има право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими до изтичане на определения срок на ползване. Към
договора е подписано и Приложение № 3 – ценоразпис за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги.
Съгл. чл. 26.4 и чл. 26.5 от Общите условия,
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, в 15 –
дневен срок от издаване на фактурата, като неполучаването на фактура не
освобождава абоната от задължението за плащане.
От сметки с № **********/25.09.2015 г., № **********/25.09.2015
г. и № **********/25.09.2015 г. се
установява, че на ответника са начислени неустойки съответно в размер на 167,40
лв., 131,04 лв. и 285,64 лв.
От Фактура № **********/21.04.2015 г., ведно с
Приложение А към същата, за потребител № ********, с краен срок на плащане 06.05.2015
г. се установява, че е начислена сума от 39,79 лв. за период от 16.03.2015 г.
до 15.04.2015 г. От Приложение А се установява, че начислената сума е за
мобилен интернет, данни и факс.
Видно от Фактура № **********/20.05.2015
г., ведно с Приложение А към същата, за потребител № ********, с краен срок на
плащане 04.06.2015 г., е начислена сума от 51,20 лв. за период от 16.04.2015 г.
до 15.05.2015 г.
Съгласно Фактура № **********/20.07.2015
г., ведно с Приложение А към същата, за потребител № ********, с краен срок на
плащане 04.08.2015 г., е начислена сума от 0,06 лв. за период от 16.06.2015 г.
до 15.07.2015 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение с ответника; 2.)
изпълнение по договора от страна на ищцовото дружество; 3.) размер на претендираните
вземания; 4.) настъпила изискуемост на претендираните вземания.
Доколкото неплащането на претендираните задължения е
отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса се размества и не ищецът е
длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът следва да докаже,
реципрочния факт, че е извършил всички дължими плащания (ако направи такова
оспорване).
Между страните по делото е възникнало валидно облигационно
правоотношение, считано от 30.03.2015 г., по силата на сключения Договор № ******** (клиентски ********), касаещ предоставяне
на мобилни услуги.
По силата на индивидуалния Договор № ******** и Приложение
№ 1, неразделна част от същия, страните са уговорили задължение за неустойка. Това
задължение е разписано в чл. 6.3.1. от Приложение № 1 към договора, който
гласи, че при нарушение на договорни задължения от страна на абоната или по
негово искане, операторът има право да прекрати договора и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
По иска за
главница
Ищецът е доказал качеството си на изправна страна по
договора, доколкото съгласно отразеното в процесните три броя фактури, е
доставял мобилни услуги на абоната за процесния период от 16.03.2015 г. до
15.07.2015 г. Общият размер на дължимата сума по фактурите възлиза на 91,05
лв., колкото се претендира. Изискуемостта на месечните задължения по всяка от
фактурите е настъпила в 15- дневен срок от издаването й, т. е. преди подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК. Направеното възражение за погасяване по
давност на главницата е неоснователно. Касае се за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, бук. в ЗЗД и по смисъла на ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС,
които се погасяват с кратката тригодишна давност. В случая падежите на
задълженията по трите фактури са 06.05.2015г., 04.06.2015 г. и 04.08.2015 г.,
като заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение е
депозирано на 08.01.2018 г., с което тригодишната давност е своевременно
прекъсната. Ето защо искът за главница следва да се уважи.
По иска за
неустойка
Липсва нормативно ограничение
и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните
по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на
ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилния оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага
от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата и нарушава принципа за справедливост. Предвид
изложеното, уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.26,ал.1 пр.3 ЗЗД (в този смисъл константната практика на ВКС
- Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. ).
Поради изложеното искът
за неустойка следва да се отхвърли.
По иска за мораторна лихва
Предвид основателността
на иска за главница, основателен се явява и акцесорният такъв за мораторна
лихва. Същата, изчислена на основание чл. 162 от ГПК на база главницата от
91,05 лв. за периода от 05.08.2015 г. до 18.12.2017 г. възлиза в размер на
21,94 лв., но с оглед диспозитивното начало искът следва да се уважи до размера
от 21,88 лв.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 ГПК право на разноски имат и двете страни – ищецът съразмерно на
уважената част от исковете, а ответникът – съразмерно на отхвърлената.
Предвид диспозитивното начало, разноски за заповедното
и за исковото производство следва да се присъдят само на ищеца, тъй като същият
е поискал такива.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 33,21 лв. (тридесет и три лева и двадесет и една стотинки),
представляваща разноски в заповедното производство, съразмерно на уважената част
от исковете, от които 4,05 лв. – държавна такса и 29,16 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 65,61 лв. (шестдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки),
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част
от исковете, от които 4,05 лв. – държавна такса, 29,16 лв. – адвокатско
възнаграждение и 32,40 лв. – депозит за особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с
чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, че Т.Г.Т. с ЕГН: **********,***, дължи на „* Б.“ ЕАД (с предишно
наименование „М.“ ЕАД) с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „И.“, ул. „К.“ № *, следните суми: сумата от 91,05 лв. (деветдесет и един
лева и пет стотинки), представляваща главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги № */*.*.20** г.
за периода от 16.03.2015 г. до 15.07.2015 г.; както и сумата от 21,88 лв. (двадесет и един лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата, начислена във фактура
№ */*.*.20** г. за периода от 05.08.2015 г. до 18.12.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които сума е издадена на Заповед № ****/28.02.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 336/2018 г. по описа на РС –
Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 584,08 лв. (петстотин осемдесет и четири лева и осем стотинки),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
далекосъобщителни услуги № ********/30.03.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.Г.Т. с ЕГН: **********,***, да заплати на „* Б.“ ЕАД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ул. „К.“ № *, сумата от
33,21 лв. (тридесет и три лева и
двадесет и една стотинки), представляваща разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете, от които 4,05 лв. –
държавна такса и 29,16 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от 65,61 лв. (шестдесет и пет лева и шестдесет
и една стотинки), представляваща разноски в исковото производство, съразмерно
на уважената част от исковете, от които 4,05 лв. – държавна такса, 29,16 лв. –
адвокатско възнаграждение и 32,40 лв. – депозит за особен представител.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване
на преписи на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :