Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 993 30.03.2017
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7656 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Й.Г.Т., ЕГН
********** против Н.Н.Т., ЕГН ********** /м/,
представлявана от законния представител и нейна м. П.А.М., с която е предявен
иск с правна квалификация по чл.87, ал. 3 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 09.05.2007 г.
между ищцата и с й Г.К.Т. /починал на …. г./ - в качеството им на продавачи и
Н. Р. Т – купувач, бил сключен договор, обективиран в
нотариален акт № ,том , рег. №, нот. дело № / на………. рег. № .. на НК, р-н на действие –
ПРС, за покупко – продажба срещу задължение за
гледане и издръжка на недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно: дворно
място, цялото застроено и незастроено с площ от 1480 кв.м., съставляващо УПИ …,
от кв. по плана на с. Я. обл.П., находящ
се в с. Я., ул.”Р.” № .., ведно с построените в него: жилищна сграда с площ от
91,30 кв.м., стопанска постройка с площ от 25 кв.м. и други подобрения, при
граници: улица, Т. Д, Д. Г. и Г. Л. и граници
/съгласно скица/: улица, УПИ ..; УПИ ..; УПИ … от кв...
Почти месец след сключване на договора, съпругът
на ищцата починал, а тя останала сама. Те нямали деца. Твърди да са поддържани
добри отношения с приобретателя Т. който посещавал
ищцата, носил й лекарства, храна, т.е. осигурявал помощ и подкрепа. Въпреки
това задълженията по договора не следвало да се считат за изпълнени, още
по-малко в необходимия обем – постоянно, ритмично, пълно и с предоставяне на съответна
издръжка, тъй като престирането било епизодично.
Спрямо прехвърлителя Т. – изпълнение липсвало като
цяло, доколкото същият починал почти месец след сключването на договора.
В края на …. г. Н. Т. загинал внезапно при пътна
катастрофа. Ищцата останала сама, а била възрастен и болен човек, с много нисък
доход, който се нуждаел от грижи, чужда помощ, материална и физическа подкрепа
за подсигуряване на ежедневни нужди. Разчитала на помощ от съседи. Твърди, че
единствен наследник по закон на Т. е ответницата – негова малолетна д., която
съвсем естествено не можела да изпълнява задълженията си по договора. Ищцата
била виждала майката на детето веднъж. Заявява, че след смъртта на приобретателя, договорът не се изпълнявал въобще, като
практически нямало и от кого. Иска се имотът да бъде върнат в патримониума й, за да разполага с него с цел обезпечаване
на необходимите грижи.
Допълва, че поради неделимостта на поетото
задължения от приобретателя, неизпълнението му дори
спрямо единия кредитор, пораждало право за другия да иска разваляне на договора
изцяло. Поради изложеното се твърди да е налице интерес и право да иска
разваляне на целия договор. Моли се за уважаване на иска, като сключеният
договор за покупко-продажба на имота, срещу поето задължение за гледане и
издръжка, бъде развален. Не се претендират разноски. Релевира
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез законния
й представител, е депозирала писмен отговор, с който оспорва претенцията.
Твърди, че ищцата не може да иска разваляне на договора досежно
частта на починалия прехвърлител. Възразява се за
изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на наследствените права на
ищцата – считано от смъртта на наследодателя на ….. г., който ден бил последен
на евентуално неизпълнение, до предявяване на исковата молба, били изтекли
повече от 5 години, поради което правото да се иска разваляне на договора в
тази му част, било погасено. По отношение на твърденията, че съпругът на ищцата
бил починал скоро след сключване на сделката, следвало да се има предвид, че
договорът е алеаторен – не можело да бъде предвидено
колко време ще живее едно лице, нито колко време приобретателят
ще трябва да престира – и за двете страни имало
неизвестен, случаен елемент.
Възразява се против твърдението, че грижите на приобретателя Т. били спорадични, което да предполагало
пълно неизпълнение на поетите договорни задължения. От сключването на договора
до кончината си, Т. ежемесечно давал лично или чрез свои близки по 500 лева на
месец на ищцата. Имало месеци, в които били предоставяни средства и в по-висок
размер, за да бъдат удовлетворени допълнителни нужди. Т. никога не отказвал
помощ – физическа или материална на ищцата, която била негов роднина - л.
Отделно – купувал дърва, правил ремонти /лично и чрез ангажиран майстор
направил баня и тоалетна в къщата – до тогава имало външна тоалетна и нямало
баня/, за да осигури по-добри условия за живот. Следвало да се има предвид, че прехвърлителите имали запазено безвъзмездно право на
ползване, което означавало, че Т. направил всички подобрения, за да осигури
по-добър и приятен живот в битов план. Освен, че изпълнявал договорното си
задължение да дава издръжка, Т. имал много добри лични отношения с ищцата –
посещавал я редовно и бил винаги на разположение, за да й помогне с каквото е
необходимо.
Възразява се и против твърдението, че след смъртта
на Н. Т., било налице пълно неизпълнение на задълженията по договора и, че
ищцата дори не познавала м.на ответницата - П.М.. Твърди се, че няколко дни
след смъртта на Т., М. започнала да дава по 150 лева на месец на ищцата, като
първите два месеца й предавала средствата лично, придружавана от своя близка.
Споделила с ищцата, че в момента й е много трудно, но, ако има нужда, ще й дава
още пари, на което ищцата отвърнала, че в момента тези пари са й достатъчни и
при необходимост ще сподели. До м. юли 2016 г. М. осигурявала издръжка от името
на малолетната си д. От м. януари 2016 г., парите били предавани на ищцата от
близка на М., която тя лично изпращала. Последният м. юли, ищцата отказала да
вземе парите, без да дава каквито и да е обяснения. Не след дълго била получена
исковата молба, по която е образувано делото. С оглед всичко изложено се моли
за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правна квалификация по чл. 87, ал.3 ЗЗД.
За
основателността му, в тежест на ищцата е да установи сключването на договора за
покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка; че същата е единствен наследник по закон на починалия прехвърлител и нейн с.; че имотът
е придобит в режим на СИО; че ответницата е единствен наследник по закон на
купувача, който е починал преди предявяване на иска; както и твърдените
предпоставки за разваляне на договора - наличието на вземане и твърдените
обстоятелства за неизпълнение на договора. Предвид въведеното възражение за
изтекла погасителна давност, в тежест на ищцата е да докаже обстоятелства,
които са довели до спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
В тежест на
ответницата е да докаже фактите, от
които извлича изгодни за себе си правни последици, в т.ч. – пълно и точно
изпълнение на договорните задължения за полагане на грижи и даване на издръжка
от наследодателя й и от нейно име по отношение на двамата прехвърлители
/по отношение на прехвърлителя Т. - за времето от
сключване на алеаторния договор до смъртта му/, което
изпълнение покрива задълженията по договора за издръжка и гледане, както и да
установи твърденията и възраженията си в отговора.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът счита,
че предявеният иск е частично основателен по следните съображения:
Предвид становищата на страните, на основание чл.
153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: на
09.05.2007 г. между ищцата и са й Г.К.Т. - в качеството им на продавачи и Н. Р.
Т. – купувач, бил сключен договор, обективиран в
нотариален акт № ..,том , рег. №, нот. дело № /
на………., рег. № .. на НК, р-н на действие – ПРС, за покупко
– продажба срещу задължение за гледане и издръжка на недвижим имот, придобит в
режим на СИО, описан в исковата молба; че прехвърлителят
Г.К.Т. е починал на …. г. и негов единствен наследник по закон е ищцата –
негова с.; че приобретателят Н. Т. е починал на …. г.
и негов единствен наследник по закон е ответницата – негова малолетна д. /вж.
Определение № 8525/07.10.2016 г. – л.44-45/.
Ето защо съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави със
събраните по делото писмени доказателства.
С исковата молба ищцата е поискала договорът да бъде развален в цялост,
поради допуснато неизпълнение спрямо двамата прехвърлители,
както от страна ответницата като наследник по закон на приобретателя,
така и от негова страна. Наследствените приемства не
са спорни.
Ответницата своевременно е въвела възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на субективните права, които ищцата упражнява като единствен
наследник по закон на починалия си с.
Със смъртта на единия от прехвърлителите,
договорът по отношение на него е прекратен, при което задължението за гледане и
издръжка също е прекратено. Тъй като е засегната неделимостта на задълженията
/по аргумент на чл. 128, ал.
2 ЗЗД/, за ищцата като преживял кредитор – единствен
наследник по закон на починалия, е възникнало правото освен да получи част от
наследственото имущество, още и да поиска разваляне на договора поради
неизпълнение, което е било допуснато, докато прехвърлителят
е бил жив, в рамките на обема на притежаваните от нея наследствени права /в т.вр. - Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК,
ВКС/. Следователно искът е допустим, но в частта относно тези права –
неоснователен. Това е така, защото - със смъртта на прехвърлителя
правото му по договора да иска издръжка и гледане се е прекратило. Правото за
разваляне на договора, може да бъде наследявано и е придобито от ищцата, но
това придобиване е станало още към 22.06.2007 г., когато е било открито
наследството. Качеството на кредитор за наследника на прехвърлителя
възниква от момента на смъртта на последния, т.е. от този момент за наследника
възниква правото на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
При това положение следва извод, че правото е могло да бъде валидно
упражнено по съдебен ред от ищцата до 2012 г. Настоящата искова претенция е
предявена на 07.06.2016 г.,
Тъй като направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна
давност за упражняване на правото да се иска разваляне на договора с оглед
наследствените права е основателно, искът следва да бъде отхвърлен по отношение
на ½ идеална част.
В останалата част, искът е основателен и следва да бъде уважен, по следните
съображения:
Задължението на приобретателя
да престира грижи и издръжка следва да се изпълнява
от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя,
т.е. касае се до задължение с продължително изпълнение /Решение №
633/01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001 г. на II г.о. ВКС; Решение №
293/24.06.2009 г. по гр.д. № 491/2008 г. на I г.о. ВКС; Решение №
165/01.03.2010 г. по гр.д. № 71/2009 г. на III г.о. ВКС, постановени по реда на
чл. 290 ГПК/.
Задължението за издръжка и гледане, породено от сключения
между страните алеаторен договор, изисква постоянно и
непрекъснато изпълнение от страна на длъжника. Ако това изпълнение е
непостоянно и непълно, което води до невъзможност прехвърлителят
да живее спокойно, несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт, това
неизпълнение обосновава развалянето на договора. Длъжникът по алеаторния договор следва да осигури на прехвърлителя
такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне нуждите си, което в
конкретния случай не е доказано изцяло от ответницата.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства, чрез разпита на ангажираните свидетели, се установява, че преди
смъртта си, приобретателят Т. е полагал грижи за
ищцата, с която са били в близки отношения. Помагал е на битово ниво,
осигурявал й е парични средства за издръжка и лекарства, носел е храна,
извършвал е ремонти и се е стремял да й осигури нормално съществуване.
Анализирани поотделно и в съвкупност, установените факти чрез свидетелските
показания водят до извод, че наследодателят на ответницата е полагал
необходимите грижи и е давал издръжка на ищцата, като по този начин е
изпълнявал поетите по договора задължения спрямо нея. Не могат да бъдат
споделени възраженията в обратна насока, доколкото от доказателствата се
установява, че приобретателят е полагал достатъчно
често и непрекъснато грижи спрямо ищцата. Отзовавал се е винаги на исканията й
за съдействие от всякакво естество, предоставял й е пари, поддържал е контакт,
посещавал я е и е проявявал необходимото внимание. Установява се, че същият се
е стремял и към обезпечаване на социално – битовите условия /направил е ремонт
на санитарно помещение, осигурил е телевизор, правил е поправки на уреди,
ограда и т.н./. Същевременно ищцата не претендира получаваните финансови
средства до кончината му да са били недостатъчни или в нисък размер, при което
животът й да е бил затруднен. Няма данни и нуждите от грижи и внимание да са
били неудовлетворени. При преценката относно изпълнението, поставените критерии
към полаганите грижи и давана издръжка трябва да съответстват на закона и целта
на договора, без да се формализират до степен, водеща до пренебрегване
принципите на добросъвестността и морала /чл.
63, ал. 1 ЗЗД/. В случая, не може да се приеме, че е било налице
такова неточно изпълнение от страна на приобретателя,
вкл. от нравствено – етична гледна точка, което да се приравни на частично или
пълно неизпълнение на поетите спрямо ищцата задължения - дори напротив, между
страните е била създадена и емоционална привързаност /в т.см., но не само –
показателни са думите на св. Т., която сочи, че след смъртта на Т.,
здравословното състояние на ищцата се е влошило и не искала пари от друг, тъй
като „момчето й си отишло”/. Дори обаче да се приеме, че на моменти е било
допускано частично неизпълнение от страна на Т., то същото не се установява да
е било значително с оглед действителния интерес на кредитора /по арг. от чл. 87, ал. 4 ЗЗД/, при което само по себе си да е
достатъчно основание за разваляне на договора до размер на ½ ид.ч. Ето защо и съдът приема, че праводателят
на ответницата не е бил неизправна страна в правоотношението, както се твърди
от ищцата.
След смъртта му, тъй като договорът не е прекратен по
право /в т.см. и посоченото ТР на ВКС/, изпълнението е следвало да продължи от
страна на ответницата /фактически чрез неин представител, предвид малолетието
й/. Такова изпълнение, достатъчно да обуслови извод за пълна и цялостна престация по договора, не се установи в процеса. От
показанията на разпитаните свидетели не може да се заключи, че за ищцата са
били полагани чести и постоянни грижи, нито, че са осигурявани необходимите
средства за издръжка. Ищцата е възрастен човек, при което за нормалното й
съществуване и бит следва да бъдат полагани системни усилия, чрез оказване на съответната
подкрепа, внимание и съдействие, вкл. като се осигуряват регулярно и
съответните финансови средства за покриване на ежедневни нужди и лекарства. От
показанията на св. Т. и Г. /без родство/, които следва да бъдат кредитирани,
като непосредствени и последователни, се установява, че ищцата е с влошено
здравословно състояние, а те като нейни съседи й помагат, като й купуват
лекарства и храна, тъй като същата се придвижва трудно. По делото не е доказано
ответницата /чрез свой представител/ да е полагала необходимите грижи с оглед
задоволяване на тези битови и личностни потребности на ищцата. Спорадични
посещения или осигуряване на пари, не могат да се приемат за изпълнение, годно
да предпостави точна и пълна престация,
вкл. и от морална гледна точка.
Поддържането на бита, предаването на необходимите
материални средства за издръжка, осъществяването на контакт, обезпечаването на
храната и нуждата от грижи, са все действия, които е следвало пълноценно да се
изпълняват, което обаче не се доказва.
Изпълнението по договора трябва да бъде съответно на
нуждите на прехвърлителя, като основно задължение на приобретателя по договора е да следи във всеки момент
конкретните нужди и да престира такава издръжка и
гледане, които да са съответни на тези нужди.
Установява се, че страните не са живели в общо
домакинство и доколкото евентуално е имало някакво изпълнение след смъртта на приобретателя /посещения или предоставяне на финанси/, то е
било епизодично, а не непосредствено и
съответно на характера на поетите с алеаторния
договор задължения. Не е предложена и трансформация на натуралното задължение в
парично, като в разрез с посоченото от ответницата в писмената защита, не се
доказва да е била предлагана грижа, която да е отказана.
Предвид изложеното, съдът приема, че е налице такова
неизпълнение на договора за издръжка и гледане, което обуславя развалянето му
до претендираната от ищцата ½ ид.ч. Причините, довели до това неизпълнение, предвид
внезапната кончина на Т. и затруднената житейска ситуация, в която е било
поставено семейството на ответницата, не могат да обосноват различно становище.
Следва да се има предвид, че нуждата на ищцата от гледане и издръжка не е
отпаднала след настъпването на този факт. Правото е изкуството за
справедливостта и доброто, но при прилагане на Закона се държи сметка за разума
и целта му, съобразно установените факти, а в конкретния правен спор са налице
интересите на две страни, една от които доказа частичната правота на
претенцията си.
С оглед горното, искът следва да
бъде уважен и договорът развален до размер на
½ ид.ч., а за разликата
– отхвърлен.
По
аргумент от чл. 115, ал.2 ЗС, предвид частичното уважаване на иска, на ищцата
следва да се предостави шестмесечен срок да извърши отбелязване на настоящото
решение в СВ – Пловдив.
По
отговорността за разноски:
С
оглед изхода от спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на двете страни на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищцата не е претендирала такива, не е представила списък по чл. 80 ГПК и съответни доказателства, поради което и разноски няма да бъдат присъдени.
Тъй като същата е освободена от заплащане на ДТ по делото /определение от
23.06.2016 г./, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата, по сметка
на ПРС, дължимата държавна такса върху уважения иск в размер на 55,50 лева
/1/2 от 111 лв. – 1 % от дан. оценка –
чл. 71, ал.2, вр. с чл.69, ал.1, т.4, вр. с т.2 ГПК/. Ответницата претендира разноски в размер на
платеното адв. възнаграждение от 830 лева, съобразно
ДПЗС. Своевременно релевираното възражение за
прекомерността му е неоснователно, тъй като хонорарът е с размер под минимално
предвидения, съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /след изм.,
предвид момента на сключване на ДПЗС и изплащане на възнаграждението/. По
съразмерност, на ответницата се дължат разноски за производството от 415 лева,
които ще се поставят в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ сключения на 09.05.2007 г. договор, обективиран в нотариален акт № … ,том .., рег. № …, нот. дело № … г. на ……., рег. № … на НК, р-н на действие –
ПРС, с който Й.Г.Т., ЕГН ********** и с. й Г.К.Т., ЕГН ********** /починал
преди процеса - на ….. г., с единствен наследник по закон Й.Г.Т./, са прехвърлили
на Н. Р. Т., ЕГН ********** /починал преди процеса – на …..г./, срещу задължение за гледане и издръжка, собствеността върху следния недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно:
дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1480 кв.м., съставляващо
УПИ …, от кв. по плана на с. Я, общ. Р, обл.П, находящ се в с. Я, ул.”Р” №.., ведно с построените в него:
жилищна сграда с площ от 91,30 кв.м., стопанска постройка с площ от 25 кв.м.,
ведно с всички подобрения и приращения, при граници:
улица, Т. Д., Д. Г. и Г.Л., и граници /съгласно
скица/: улица, УПИ ……; УПИ ..; УПИ … от кв.25, до размера на ½ идеална част, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по иска на Й.Г.Т., ЕГН ********** против Н.Н.Т., ЕГН ********** /малолетна/ - единствен наследник по
закон на Н. Р. Т., представлявана от законния представител и нейна м. П.А.М.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разваляне на договора за останалата ½ ид.ч. от предмета му.
ДАВА
6-месечен срок на Й.Г.Т., ЕГН **********
да извърши отбелязване на настоящото решение в Службата по вписвания -
Пловдив, съгласно чл. 115, ал.
2 ЗС.
ОСЪЖДА
Й.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.Н.Т.,
ЕГН ********** /м./, представлявана от законния представител и нейна м. П.А.М.,
с адрес: ***, сумата от 415 лева
/четиристотин и петнадесет лева/ - разноски по съразмерност за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА Н.Н.Т.,
ЕГН ********** /м./, представлявана от законния представител и нейна м. П.А.М.,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Пловдив, сумата от 55,50
лева /петдесет и пет лева и петдесет стотинки/ – дължима държавна такса
върху уважение иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП