Решение по дело №8644/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 05.12.2019 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

при участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8644 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д.П.П. с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Е.П.“ АД, ЕИК: *********, адрес ***, представлявано от  Боряна Димитрова Пенева, Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия, с която е предявен  иск с правно основание чл. 124 от ГПК съдът да приеме за установено между страните, че ищцата  не дължи на ответника сумата от 939,36 лв. начислена като корекция от ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД за обект, находящ се в гр. В. за периода от 25. 01. 2019 - 24. 04. 2019 г. по фактура № **********/ 02. 05. 2019 г. за кл. № ********** и аб. № **********. Претендира и заплащане и съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

На 24. 04. 2019 г. по информация от ,.Енерго- Про Продажби“ АД, „Енерго -Про Мфжи'„ АД са извършили проверка на СТИ, на адреса на потребление на ищеца, за което бил съставен констативен протокол. Оспорва размера на

Ищецът сочи, че средството за търговско измерване (електромер), респ. неговата схема на свързване не е манипулирана от ищеца, нито е потребена ел. енергията, начислена за периода 25.01.2019 г. – 24.04.2019 г. на обща стойност 939,36  лева. Потребителят не е уведомяван, че ще бъде извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел. енергия. Не е присъствал представител на ищеца на проверката, нито се е запознал със съдържанието на изготвения констативен протокол. Не е присъствал и представител на полицията.

Оспорва, че по процесния клиентски и абонатен с титуляр ищеца, е изразходвано твърдяното количество ел. енергия. Твърди, че никога на процесния обект не е имало потребление за такива големи суми в такъв кратък период.

Оспорва, че е осъществена каквато и да е нерегламентирана намеса в схемата на свързване на СТИ на обекта на потребление.

Оспорва начина, методиката и основанието на процесната фактура като неправилни и незаконни. Оспорва констативния протокол на „Енерго Про Мрежи“АД, въз основа на който е начислена процесната сума. Твърди липса на компетентност на лицата извършили проверката. Оспорва правното основание, на което електроснабдителното дружество „Е.П.“ АД се позовава, че може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена електрическа енергия, а именно чрез констативен протокол, съдържащ изрично изброени реквизити при различните хипотези на корекция определени в ПИКЕЕ – отменени към датата на проверката.

Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ответното дружество, в качеството си на страна по облигационното правоотношение и в рамките на предоставената му лицензия, добросъвестно осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обекта на ищеца. Че в изпълнение на чл.83 от ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ На 24.04.2019г. била извършена техническа проверка на средството за търговско измерване, което обслужва обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север” АД. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №1202808/24.04.2019г. При извършване на проверката е установено наличието на извършено неправомерно присъединение -прикачен проводник /мост/ между вход и изход на токовите клеми на СТИ, осъществено чрез меден проводник със сечение 10мм2. Измерено е и отклонение от класа на точност /-69.16%/. По този начин консумираната ел. енергия през този проводник не се измерва и не се отчита от СТИ и съответно не се заплаща от абоната. „Електроразпределение Север“ АД съставило Справка за корекция номер 52537_А337 от 25.04.2019г. за периода от 25.01.2019г. до 24.04.2019г. и конкретизирарло размера на оспореното вземане. Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана е правилната, одобрена от ДКЕВР методика при извършените математически изчисления по чл. 38, действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД. На 02.05.2019г. „Е.П.“ АД издало фактура №**********, с което е определена цената на електрическата енергия, потребена от 25.01.2019г. до 24.04.2019г., а именно 939.36лв. С писма от „Електроразпределение Север“ АД (с изх. №52537_КП1202808_1/25.04.2019г.) и от „Енерго - Продажби“ АД (с изх. №52537_КП1202808_2/02.05.2019г.) са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата. Твърди се, че са спазени законовите изисквания за провеждане на корекционна процедура. Моли за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Моли за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

            От съдържанието на Констативен протокол №1202808/24.04.2019г. (л.22) се установява, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на потребление на ищеца с клиентски № № ********** и аб. № ********** в присъствието на двама свидетели – В. В. В. и В. К. С. и представител на полицията В. В. от І РУ на МВР е констатирано наличието на извършено неправомерно присъединение -прикачен проводник /мост/ между вход и изход на токовите клеми на СТИ, осъществено чрез меден проводник със сечение 10мм2. Измерено е и отклонение от класа на точност /-69.16%/. По този начин консумираната ел. енергия през този проводник не се измерва и не се отчита от СТИ и съответно не се заплаща от абоната.

            От Справка №52537_А337 от 25.04.2019 г. за начисление на електрическа енергия, към Констативен протокол №1202808/24.04.2019г.  с клиентски № ********** и абонатен № ********** е видно, че за периода: от 25.01.2019г. до 24.04.2019г.  е начислена електрическа енергия в размер на 4752 кВТч. (л.24).

            От находящата се на л. 34 от делото фактура №**********/02.05.2019 г. се установява, че същата е на стойност 939,36 лв., представляваща левовата равностойност на начислена за електромер фабричен номер № 1115031700818607 електрическа енергия за периода от 25.01.2019г. до 24.04.2019г.

По делото са представени и две обратни разписки, с които са връчени на абоната и ищец Д.П. Писма с изх. №52537_КП1202808_1/25.04.2019г. и  изх. №52537_КП1202808_2/02.05.2019г., с които са му връчени

            От заключението на СТЕ на в.л. Л.С.Б. се установява следното: В периода от 25.01.2019 до 24.04.2019 г., доставената ел.енергия в обект с абонатен № ********** се измерва и отчита с грешка по-голяма от допустимата ±2%, измерена грешка с калибриран еталонен уред - минус 69,46%.  Към настоящия момент, няма техническа възможност да се установи, какво е точното количество неотчетена електроенергия за минал период. Във формулата, чрез която се изчислява коригиращата сметка, параметъра „време“ е неизвестен, определен е служебно, ето защо изчисленото количество електроенергия за доплащане е предполагаемо. Няма технически уред, с който към днешна дата да се установи точното, неотчетено количество електроенергия за минал период, освен по изчислителен метод. Има неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Не са налице данни за техническа неизправност в процесния електромер, в следствие на продължителна употреба. Схемата на свързване на СТИ с електроразпределителната мрежа не е променена. В периода от 25.01.2019 до 24.04.2019 г, в обект с абонатен № **********, измервателната схема на електромер, тип Carat digitron М02 с фабричен № 1115031700818607 не е измерила и отчела цялото доставеното и потребено в обекта количество електроенергия. Налице е неотчитане на част, от преминалата, от захранващия кабел към обект с абонатен № ********** електроенергия, от измервателната схема на СТИ, променени са параметрите на основния измервателен компонент. Изчисленията в корекционната сметка са направени съгласно методиката, посочена в ОУ на ДПЕЕЕМ, на основание КП №1202808/24.04.2019 г. Количеството ел.енергия за доплащане от 4752 kWh, в справката за корекция на сметки 52537/25.04.2019 г е изчислено математически точно, с използваните параметри, съгласно методиката посочена в ОУ на ДПЕЕЕМ. При допустима мощност от 10 kW, потреблението в обект с абонатен № **********, може да достигне до 15120 квтч за 90 дни. Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че изчислената електроенергия за доплащане от 4752 kWh, плюс отчетената 4752 kWh, общо 6660 kWh може да бъде доставена и потребена в обекта на потребление за период от 90 дни.

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

По предявен отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си по основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия, правомерното начисляване на процесната сума.

Ищецът от своя страна е длъжен да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищцовото дружество се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му е начислена процесната сума на основание съставен от служители на „Енергоразпределение Север“ АД констативен протокол по повод на извършена техническа проверка на процесния електромер. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за начисляване на процесното количество електрическа енергия, респ. процесната сума, дали същата е действително потребена от абоната и съответно дали се дължи нейната парична равностойност.

В случая ответникът обосновава извършената корекция с разпоредбите в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009 г.

Именно същите са приложими в случая доколкото е ноторно известно, че с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385 от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017 г.  е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, - към момента на проверката също отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г., постановено по адм.д. №4785/2018 г. на ВАдС, петчленен състав, І-ва колегия.

Също така е известно, че с  Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния административен съд (ВАС) окончателно бе отменено Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), с което са одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО Мрежи АД (настоящо фирмено наименование Електроразпределение Север АД), влезли в сила на 07.09.2014 г.

С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно бе отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, влезли в сила на 07.09.2014 г.

След отмяната на Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. и Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизането в сила на нови Общи условия, дружествата ще прилагат в отношенията с клиентите си действалите преди 07.09.2014 г., а това са именно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009 г. понастоящем „Енерго-Про Продажби“ и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, Изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.

Съобразно предвиденото в чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електроразпределение Север ” АД, ответникът по делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Тези действия на ответника се извършват въз основа на представени от „Електроразпределение Север ” АД констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно единственото основание за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява цитираният протокол от проведената проверка.

С решение №165/19.11.2009г., постановено по т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №104/5.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №26/04.04.2011г., постановено по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №189/11.04.2011г., постановено по т.д.№39/2010г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при сега действащата нормативно уредба на тези отношения. С решение № 189/11.04.2011г. по т. д. №39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва разбирането, че е недопустимо ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на доставката на електрическа енергия, да се коригират сметките за вече доставена такава само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставката.

Правото си да претендира процесната сума, ответникът обосновава с извършената проверка, при която е установено неточно измерване на консумираната ел. енергия в имота на ищеца. Сам по себе си протоколът от извършената проверка не е в състояние да обоснове правото на ответника да получи сумата, тъй като в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия. Правомерността на корекцията не произтича и от клаузата на чл. 38 от Общи условия на договорите за пренос, с която ответното дружество е обосновало правото да извърши корекцията и да начисли и претендира за плащане сумата от 950.85 лв.Поради неравноправния й характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобна клауза е нищожна по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД и не поражда правни последици. Последния извод, съдът основава на предвидената в чл. 38 от ОУ за пренос на ел. енергия възможност за санкциониране на потребителя, без да се изисква виновно поведение от негова страна. Възможността за приложение на подобна обективна отговорност следва да е изрично предвидена законодателно, което в конкретния случай не е налице и е недопустимо да се въвежда с общи условия, задължителни за потребителя.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията сума в размер на 939,36 лв. му се следва,поради което ищецът не дължи нейното заплащане, поради което предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК се явява основателен и като такъв  следва да бъде уважен.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения от него иск в размер на 50,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лв. Така в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 350,00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство, въпреки че  в списъка по чл. 80 от ГПК ищецът е посочил, че иска сумата от 350,00 лв. за адвокатски хонорар и сумата от 85,51 лв. за държавна такса, доколкото както беше посочено по-горе доказателства за извършени разходи в такъв размер не са представени от ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.П.П. с ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет – Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, и Георги Коршия сумата от 939,36 лв. ( деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки), начислена като корекция от ответното дружество „Енерго - Про Продажби“ АД за обект, находящ се в гр. В. за периода от 25.01.2019 - 24.04.2019 г. по фактура № **********/02.05.2019 г. за кл. № ********** и аб. № **********, на осн. чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.П. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 350,00 (триста петдесет) лева, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: