РЕШЕНИЕ
№ 1388
гр. Пловдив , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330100796 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 258 от ЗЗД.
Ищецът И.. П. Т., ЕГН: **********, от гр. П. ***, чрез пълномощник адв. Г.К., е предявил
против Я.. Г. Я.., ЕГН: **********, от град П. ****, иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 2 500 лева- частично от 11 771, 40 лева, представляваща част от общо
възнаграждение за извършени за периода м. май 2020 г.- м. август 2020 г. СМР в недвижим
имот, находящ се в село П., област П., ул. ***, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.01.2021 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът през 2019 г. извършил СМР в къщата на
ответницата, находящ се в село П., област П., ул. ***, като жената останала доволна и в
началото на м. май 2020 г. отново потърсила ищеца за извършване на други ремонтни
дейности- този път в двора на имота й. Възнаграждението се разбрали да е по среднопазарни
цени, с включени разходи за път и материали, като при предаването на работата то щяло да
се определи окончателно. Трябвало да се изградят нови външни пътеки в двора на мястото
на старите, да се направи кофраж и излее бетон, а на по- късен етап да се положи и
гранитогрес. Изградена на друго място в двора била и нова мивка, като това наложило и
допълнителни дейности- увеличила се ширината на пътеките, повдигнало се нивото им,
изградили се и нови стъпала. Последвала облицовка и с гранитогрес, както и подмяна на
старата външна желязна врата с нова. В средата на м. август 2020 г. ищецът приключил
1
работата, която била без забележки, като в исковата молба в табличен вид са посочени
конкретните видове СМР по количество и стойност. Общо за труд и материали сумата
възлизала на 14 721, 40 лева. Ответницата била купила някои материали, чиято цена не била
включена в горната сума. На няколко пъти тя извършила частични плащания, общо в размер
на 2 950 лева, като останали дължими 11 771, 40 лева, които тя обаче отказала да заплати,
твърдейки, че цената била завишена. Тази връзка се моли за осъждането й, като искът е
предявен частично. Претендират се и разноски. С допълнителна молба посочва, че между
страните нямало писмен договор, а само устна договорка, като нямало срок за плащане или
за изпълнение. Някои от материалите били закупени от фирмата на ответницата, с цел
данъчен кредит и фактурите били издадени на дружеството й. Работата не била приета с
протокол, а поетапно чрез възлагане на последващи СМР. До момента нямало направени
възражения относно качеството. Извършените плащания погасявали общо задължението. В
съдебно заседание страната лично и с упълномощения си представител поддържа иска.
Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор,
с който оспорва иска по основание и размер. Посочва се, че договорката за цената на
услугата била в размер на 7 400 лева- труд и материали, която сума била платена преди
приключване на работата. Работата не била възлагана поетапно, а определена изначално,
дори гранитогресът бил закупен по- рано. Ответницата си платила материалите, а цените и
количествата били завишени от ищеца. Оспорват се вида и количеството на СМР, разходите
за материали, стойността на възнаграждението по калкулацията на ищеца. Не били
изграждани нови стъпала към мазето и към външната врата, те си съществували от по- рано,
просто сега били облицовани. Пред свидетели ищецът получил още през м. май за
материали сумата от 3 760 лева. Не били представени никакви документи за калкулация на
работата, нито пък тя била приета, защото ответницата имала много възражения относно
качеството. Плочките били отлепени и се клатели, били зацапани с фугин, фугинирането
било некачествено, лайсните били отлепени, липсвала изолация, имало много недовършени
неща, нямало и боядисване на мястото на старата мивка. Новата врата била некачестно
монтирана, скърцала и била провиснала. За всички недостатъци ищецът бил лично
уведомен, ответницата поискала те да бъдат отстранени, но той отказал, стигнало се до дори
скандал пред свидетели. Ответницата нямала познания в областта на строителството и
затова ангажирала професионалната компетентност на ищеца, който обаче не извършил
изработката с грижа на добър търговец. Работата му не била годна по предназначение,
въпреки че той си бил получил авансово договорената сума. Моли за отхвърляне на иска.
Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез
пълномощника си оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Също представя писмена
защита.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Като писмени доказателства са представени копия от фактури за закупени строителни
материали, както и експедиционна бележка за доставен бетон.
2
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел на ищеца и трима,
ангажирани от ответника (протокол от с.з. от 25.05.2021 г.). Св. Л.Б.Л- познат на ищеца,
посочва, че той правел ремонт в къщата на ответницата в село П., като понякога до там го
возел свидетелят с личния си автомобил. Направил бетонни плочи, мивка, ВиК в двора и
стълби към мазето. М. на ответницата била там по време на ремонта, нямала възражения по
изработеното, даже го харесала и казала, че е хубаво. Св. Г.А.Ф.- племенница на
ответницата, заявява, че живеела в същата къща, в която се правел ремонта. Договорката
била общо за сумата от 7 000 лева, която след измервания и пресмятания определил ищеца.
От тази цена 3 800 лева били предадени на двора пред свидетелката, като после бабата му
дала още 1 000 лева, оставени от ответницата. Нови пътеки в двора не били правени, а
просто старите били изравнени и върху тях се поставили плочки. Подновили се стълбите
към мазето и входната врата. Св. Р.К.Д.а- позната на ответницата, посочва, че в началото на
м. юни 2020 г. ищецът дошъл в офиса да търси ответницата във връзка с ремонта, като
свидетелката му предала оставени от колежката й 1 900 лева, за окончателно уреждане на
сметките им по ремонта. Била посетила къщата в село, като там имало некачествено
извършена работа- върху плочките се изтичала вода от тръбата, не било фугирано, не била
довършена вратата към стълбите. Св. С. М.К.- съседка на имота с ремонта, завява, че тя
препоръчала ищеца като майстор. Редовно посещавала обекта и виждала какво се прави.
Плочките не били добре поставени, имало големи фуги, лайсните играели, външната врата
сменил с ръждясала, която не се затваряла и се наложило з.т да я оправя в последствие.
Ищецът направил външна мивка и поставил едно шкафче, но оставил небоядисана част. Не
поставил плочки към стълбите на мазето, оставил ги мръсни, трудно се изчистили. Работел
сам, без помощници, но не по цял ден. Знаела, че той бил определил цена на ремонта от
около 7 000 лева, но бабата имала забележки и му ги казвала. Върху старите пътеки се излял
бетон за изравняване, преместили се ВиК тръби за външната мивка.
По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице
след извършен оглед и замервания на място, е констатирал конкретно извършените в обекта
СМР, които е остойностил общо на сумата от 11 014 лева, като е установил и някои
незначителни недостатъци на изработеното, определил ги на обща стойност от 70 лева.
Посочил е, че изработеното функционира и се ползва по предназначение, като подробно е
отговорил на въпросите на страните за вида и качеството на извършеното. В устния си
доклад доразвива заключението.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По делото е предявен иск за заплащане на цена на извършени СМР по възлагане, като по
смисъла на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск
да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, срещу съответно възнаграждение.
За да е доказана претенцията, следва да се установи наличието на договорно
правоотношение между страните, със съответните елементи от фактическия състав- вид,
количество и цена на възложени и изпълнени, а в последствие и приети СМР.
В случая липсва писмен договор между лицата, но писмената форма не е такава за
3
действителност, като независимо от възраженията на ответника за липса на постигнато
съгласие на страните относно елементите на договора за изработка, в отговора се признава,
че по устна уговорка между тях ответницата ангажирала ищеца да изгради нови външни
пътеки в имота й на село, които да покрие с гранитогрес, да премахне старата и да изгради
нова мивка в двора, както и да смени входната врата към двора. При това положение, макар
и да няма съставен писмен договор, е налице възлагане на работа и доколкото същата е
извършена, видно от заключението на вещото лице по СТЕ, за това се дължи
възнаграждение. В отговора се посочва, че уговорката за цената на услугата, включваща
труд и материали, била 7 400 лева, свидетелските Ф. и К. пък заявяват, че цената била 7 000
лева, а в исковата молба се твърди, че възнаграждението било определено по средно пазарни
цени. Независимо от възраженията на ответника, че в случая не можело да се прилагат тези
пазарни цени, предвид свободата на уговаряне, за остойностяване на размера на
възнаграждението съдът следва да ползва заключението на вещото лице, доколкото според
нормата на чл. 162 от ГПК размерът на иска се доказва именно с експертиза. При наличие на
противоречиви данни от страните за размера на цената на услугата, точно независим експерт
следва да определи това възнаграждение, което е и сторено със СТЕ. Няма основание да не
се кредитира заключението, изготвено след оглед на място от специалист в областта на
строителството, който лично е констатирал какво е извършено в обекта, как е изпълнено и
на каква стойност възлиза. В този смисъл, доколкото не се доказва точен размер на
договорено общо възнаграждение, предвид противоречивите твърдения на страните, следва
да се приеме, че на заплащане подлежат реално извършените в имота СМР, които се
остойностяват на база заключението на вещото лице. Противното- да се приеме, че има
извършена конкретна работа, за която принципно пазарната й цена е значително по- висока
от уговореното (както е в случая- изпълнена е работа за около 11 000 лева, а страните се
били разбрали според ответника за цена на изработката около 7 000 лева), означава, че
едната страна ще се облагодетелства неправомерно за сметка на другата, доколкото няма да
има еквивалентност на насрещните престации, а същевременно неоснователното
обогатяване не е законово допустимо.
По отношение на възложеното и извършеното, съдът отново предвид противоречивите
твърдения на страните, базира изводите си на база заключението на вещото лице. Експертът
на място е установил фактическата обстановка, като е констатирал какво и как е направено,
а доколкото не се твърди от ответника, че е имало ангажиран и друг изпълнител на обекта,
който да довършва или допълва възложеното, следва да се приеме, че всичко, което е
описано в заключението, е извършено от ищеца. Дори и определени дейности да не са му
били възложени в началото при уговорката между страните (стъпала към мазето и към
външната врата), а те да са били изпълнени в последствие, с оглед желанието на
възложителя или за по- добра завършеност и външен вид на обекта, или пък по някакви
технологични причини (като например- възложено е да се изгради нова мивка, но това е
свързано с прокарване на нова ВиК инсталация, което са допълнителни разходи), всичко,
което е изпълнено и с което реално се увеличава стойността на обекта на ответницата,
следва да бъде платено от нея. Това е така, защото тя се възползва от тези подобрения и те
4
остават трайно прикрепени към имота й, като изрично експертът е посочил, че изработените
СМР реално функционират и се ползват по предназначение. Отново по вече изложените
съображения за недопускане на неоснователно обогатяване, всичко изпълнено следва да
подлежи на плащане. Доколкото няма спор по делото, че в обекта са изпълнени СМР- та,
подробно описани от вещото лице в отговора на първия въпрос от констативната част на
заключението и тези видове работи са остойностени в количествено- стойностна сметка като
приложение към заключението, тези разходи подлежат на възстановяване от ответницата.
По отношение на въпроса за приемане на работата, с оглед липсата на писмен договор,
който да урежда този момент, следва се има предвид, че за да е налице приемане,
изработеното трябва да е във фактическа власт на възложителя и работата да е годна да
функционира по предназначение. И двете предпоставки тук са налице- подобренията са в
имота на ответницата, ползват се от нея и са годни за експлоатация по предназначение. Така
изработеното се явява прието чрез конклудентни действия, а предвид факта, че има
извършени плащания, макар и частични, е също още една индиция за приемане на работата.
Действително в отговора е направено възражение за некачествено изпълнение на част от
изработеното, който въпрос също е изследван в СТЕ и съдът дължи произнасяне по него. В.
л. при огледа си на място обаче не установява, че всички оплаквания на ответницата са
основателни, защото част от твърдените от нея „недостатъци“ (отлепени и клатещи се
плочки, дупки в колоните и т.н.) въобще не се констатира да съществуват. В СТЕ е описано
какви са недостатъците, които били видими, като те са свързани основно с напукани фуги и
отлепени лайсни, като експертът ги е остойностил в табличен вид и е определил, че цената
им е около 70 лева. Тази сума, отнесена към стойността на всички СМР- около 11 000 лева, е
съвсем незначителна и въпросните недостатъци по никакъв начин не могат да обосноват
отказ от плащане на останалото. Не се установи от разпита на свидетелите на ищеца да е
бил даден срок да ги отстрани, като условие за получаване на възнаграждението си, поради
което следва да се приеме, че общата стойност на дължимото трябва просто да се намали със
сумата за недостатъците, които обаче по никакъв начин не препятстват ползване на
извършеното по неговото предназначение.
Друг спорен въпрос по делото е този за платените от ищцата към ответника суми във
връзка с изработката. В исковата молба ищецът признава, че са му били платени общо около
3 000 лева (част от тях авансово, други- в офиса на ответницата, трети на място чрез бабата).
Ответницата в отговора пък оспорва това обстоятелство, като посочва, че била платила
повече с около 2 600 лева над посочената сума, защото първоначалният аванс бил не 1 200
лева, а 3 760 лева (за които ангажира и показанията на св. Ф., която пък посочва, че пред нея
били броени в банкноти 3 800 лева). Не се представят разписки за предадени или получени
суми, които не е имало пречка да бъдат изготвени, независимо от липсата на писмен
договор, в който случай нямаше да има съмнение за точния размер на платеното. Вместо
това обаче са налице противоречия, които не могат да бъдат преодолени, защото от една
страна са налице признания на ищеца относно неизгодни за него факти (платени му от
ответницата суми, които при всички положения следва да се отчетат), а от друга-
твърденията на ответницата, чрез показанията на племенницата й, която обаче е
5
заинтересовано лице, живеещо в имота и ползващо също тези подобрения след
изпълнението на възложеното, поради което показанията й не могат да бъдат кредитирани
безусловно. Отделно от това, житейски нелогично изглежда толкова голяма сума от 3 800
лева да се брои отвън на двор, да се даде на доверие, без да се състави документ за това, да
се плаща пред свидетел, който не помни кога е станало това и в какви банкноти е платено.
Още повече, че свидетелката посочва, че въпросното плащане било непосредствено след
като страните се разбрали какво ще се прави и на място ищецът измерил квадратурите,
пресметнал стойността на общо дължимото и поискал аванс, който му бил платен веднага от
портмонето на ответницата, без да е имало предварителни уговорки по- рано, което също
поражда съмнения относно действителния начин, по който са се случили събитията. От
разпита на другите две свидетелки не се установяват обстоятелства относно платения аванс,
поради което в тази им част показанията не са относими към спорния въпрос, обсъждан тук.
По горните съображения, съдът не кредитира като достоверни показанията на св. Ф., но
независимо от това, дори и да се приеме, че на ищеца е било платено с около 2 500- 2 600
лева повече, отколкото той посочва с исковата молба, т.е., макар и да не е доказано по
делото, но да се приеме условно, че платената му сума е около 5 600 лева, до общата цена на
изработеното от около 11 000 лева, според СТЕ остава за плащане още почти толкова, а
искът е предявен само за 2 500 лева. Именно, защото настоящият иск е предявен като
частичен- за част от общо претендирана стойност на ремонта, в случая не е от значение за
уважаването му той да бъде доказан в пълния си размер, а е достатъчно това да стане само
досежно предявената част, за която ще се формира сила на пресъдено нещо. Доколкото се
установи, че стойността на извършеното е над претендираната сума от 2 500 лева, която не е
заплатена и това е безспорно, то искът се доказва освен по основание и по размер, поради
което той следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен
списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- държавна
такса в размер на 100 лева (лист 9 от делото) и депозит за вещо лице по ССчЕ в размер на
150 лева (л. 48), които суми следва да му се възстановят от ответника, като законна
последица от решението. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в
процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на
неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 60) е посочено, че той се
представлява безплатно от адв. Г.К., поради затрудненото си материално положение, което
по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна
адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността
съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук
следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 405 лева. Направените
пък от ответника разноски за депозит за вещо лице и за адвокатско възнаграждение на
пълномощника му си остават за сметка на страната.
6
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я.. Г. Я.., ЕГН: **********, от град П. ****, да заплати на И.. П. Т., ЕГН:
**********, от гр. П. ***, сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева- частично от 11
771, 40 лева, представляваща част от общо възнаграждение за извършени за периода м. май
2020 г.- м. август 2020 г. СМР в недвижим имот, находящ се в село П., област П., ул. ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба-
18.01.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Я.. Г. Я.., ЕГН: **********, от град П. ****, да заплати на И.. П. Т., ЕГН:
**********, от гр. П. ***, разноските по настоящото дело: сумата в размер на 100 (сто)
лева- държавна такса и сумата от 150 (сто и петдесет) лева- депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Я.. Г. Я.., ЕГН: **********, от град П. ****, да заплати на адв. Г.Р. К., личен №
в АК- Пловдив ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. ***, адвокатско възнаграждение за
осъществено на ищеца И.. П. Т., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство
по делото, в размер на 405 (четиристотин и пет) лева, определено от съда по реда на чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
7