Р Е Ш Е Н
И Е
Г.Т., 08.08.2011г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - Г.Т. в публично заседание, проведено на осми юли
две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Д.И.
…………………………………………...
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00660 по описа за
2010г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от Р.С.М., ЕГН ********** ***,
срещу В.Г.В., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 000 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договореност
– подготовка и изготвяне на документи във връзка със смяна предназначение на
съществуваща стопанска сграда в краварник с млекопункт, находяща се в с.К.,
общ.Г.Т., УПИ ІІ-42, кв.36 по плана на селото, ведно с лихвата за забава,
начиная от подаване на исковата молба до окончателното плащане. При условията
на евентуалност се иска осъждането на ответника за сумата от 2 500 лева, с
която той неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, предвид заплащането
на архитект, ведно с лихвата за забава, начиная от подаване на настоящата
искова молба до окончателното плащане. Претендират се сторените разноски.
В своя писмен отговор ответникът счита, че исковата молба е
допустима, но неоснователна по основание и размер. Не се отрича провеждане на
разговори за изготвяне на документация за преустройство на съществуваща сграда,
но договарянето с архитект било извършено без представителна власт и без
писмено пълномощно, поради което бил унищожаем. Навеждат се твърдения за това,
че всъщност уговорките между страните са били за изготвяне на цялата
документация от ищеца, включително ел. - и ВиК – инсталации, снабдяване с
необходимите заверки от ищеца срещу сумата от 2 000 лева, т.е. договорки
по смисъла на договор за изработка, което се поддържа и в съдебно заседание. По
договора липсвало изпълнение, липсват и доказателства за извършени плащания на
архитект. Правят се възражения и за унищожаемост на сключения договор между
ищеца и арх.С. от 05.12.2007г. поради липса на съгласие и възражение за
нищожност на договора между страните поради невъзможен предмет, както и
възражение за неизпълнение на договора за поръчка, ако се приеме, че е налице
сключен такъв договор между страните.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Видно
от договор от 05.12.2007г., сключен между инж.Р.С.М. в качеството му на
Възложител и арх.В. Г. С. в качеството му на Изпълнител, страните по договора
са се споразумели Изпълнителят да извърши проектиране /изработка на технически
проект/ за обект „Смяна на предназначение на стопанска сграда в краварник с.К.,
собственост на В.Г.В.,***, УПИ ІІ 42, квартал 36.”. При подписване на договора
Възложителят предоставя на Изпълнителя изходни данни за проектирането, достъп в
стопанския двор, документи за собственост, виза за проектиране и друга
необходима за изпълнението информация, а Изпълнителят се задължава да изготви
работни проекти на сградата по част „Архитектурно строителна” срещу
възнаграждение в размер на 2 500 лева /490 кв.м х 5,10 лв. за кв.м = 2 500 лева/
в срок за един месец. С поправка на същия договор /без посочена дата/ е
уговорено Раздел ІІ, Права и задължения, ал.2 да се чете: „Изпълнителя се
задължава да изготви технически проект на упоменатата по-горе сграда по част
„Архитектурно строителна.”.
По
делото е представен инвестиционен проект /архитектурно заснемане/ на процесния
обект, като на челната страница е отбелязано, че възложител е В.Г.В. с проектант
арх.С. /удостоверено с подписите на двамата/, като е посочено, че това е част А
С, фаза Т П. Проектът е одобрен от главния архитект на община Г.Т., съдържа и Обяснителна
записка.
По
делото е приложена преписката по издаване на строително разрешение № 021 от
14.03.2008г. От нея е видно, че въз основа на одобрения проект същото е
издадено, като в него е посочено, че може да се извършат предвидените в
одобрените проекти строителни и монтажни работи.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, възложена на вещото лице арх.А.Е.,
която е приета от съда и ответника, но оспорена от ищеца, тъй като счита, че
вещото лице е излязло извън своите правомощия и навлязло в компетенциите на
други органи.
Според
заключението на арх.Е. строително разрешение № 021 от 14.03.2008г. е издадено
при наличие на инвестиционен проект, наречен „архитектурно заснемане”, а
всъщност е технически проект – архитектурна част /непълна/. Проектът не бил
комплектован в минималния обхват, с оглед спецификата на обекта – липсвали
конструктивна част, ел.- и ВиК – инсталации. В самото разрешение за строеж не
са посочени конкретните СМР, които трябва да се извършват. Поради липса на
достоверно архитектурно заснимане не можело да се направи сравнение между заварено проектно състояние. Към 2007г. изискване за
пожарна безопасност не се е изисквало. Същевременно се заключава, че за
издаване на разрешение за строеж за преустройство, какъвто е настоящият случай,
е необходим само технически проект и че процедурата по категоризацията на
обекта не влиза в задълженията на проектанта.
Във
връзка с направеното оспорване съдът е констатирал, че в заключението на вещото
лице се съдържат отговори на зададените от страните въпроси и е обосновано,
поради което го е приел като доказателство и ценено наред с другите
доказателства по делото, но с оглед извършеното оспорване от ищцовата страна и
наличие на съмнение за неговата правилност е назначил друго вещо лице - арх.Д.Б.,
за извършване на повторна СТЕ. Такава е представена по делото, същата не е
оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло като обективна и
безпристрастна.
Според
заключението на вещото лице строително разрешение № 021 от 14.03.2008г. е
издадено въз основа на приложената по делото документация: искане, нотариален
акт за собственост, платена такса и инвестиционен проект съдържащ челен лист с
подпис на възложителя, обяснителна записка, скица с виза за проектиране от
главния архитект на Г.Т., застроителен план /ситуационно решение/, разпределение,
покривни линии, напречен разрез и фасади. То е издадено на основание чл.147,
ал.1, т.2 и ал.2 ЗУТ, по който ред не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти и изключва необходимостта от одобряване на проекти по част ВиК и ел. – инсталации, а към 2007г. част пожарна
безопасност не се е изисквала. Архитектурният проект предвижда съгласно
изискванията на Наредба № 44/20.04.2006г. преустройствата, отразени в
разпределението и подробно описани в
обяснителната записка, като така описаните преустройства и строителни
дейности не са изпълнени на място. Пълнотата на обхвата и съдържанието на
инвестиционния проект се преценява от утвърждаващия орган във връзка и с
Наредба № 4/21.05.2001г., като при непълнота се прави мотивиран отказ. Според
вещото лице е напълно възможно да е налице одобрена проектна документация и
издадено строително разрешение и същевременно да е налице отказ за регистрация
по Наредба № 44/20.04.2006г., тъй като последното е в правомощията на
служителите от НВМЦ. В тази връзка по отношение на категоризацията на обекта по
смисъла на Наредба № 44/20.04.2006г. за ветеринарно-медицинските изисквания към
животновъдните ферми, проектантът няма задължения, тъй като то е задължение на
собственика.
В съдебно заседание на допълнително поставените
въпроси от страните вещото лице е отговорило, че представения по делото проект
е архитектурен, което също е строителна част. Техническият проект е първа част,
по-нисък етап, а работния проект съдържа детайлите /прим. в банята да има
фаянс, идейния - как да се изпълни/.
Архитектурно заснемане не е задължително, но внася допълнителна яснота.
Разликата от съществуващо и ново състояние може да се види от обяснителната
записка. Това, което е извършил архитектът, не е
само архитектурно заснемане, тъй като включва и новите части, като например оформяне на стая за млекопункт, те са
точно описани. Включването на ел – и ВиК – инсталациите като част не са
задължение на архитектурния проект, поради което е издадено и строително
разрешение. Въз основа на чертежа може да се разбере кои стени и кои части в обекта
трябва да се променят. Разликата между старото и новото е, че в старата част
допълнително се изграждат нови помещения, но това се разбира от специалист,
като разположение в архитектурния проект го има като краен вид.
По делото са допуснати гласни
доказателства. От разпита на св.К. И.
Г. съжителстваща с ищеца, се установява, че
винаги е присъствала на срещите между страните по делото, включително и на
тази, на която са се договорили. Срещите били повече от 10, като уговорките са
били да се направи проект и се вземе строително разрешение срещу възнаграждение
от 3 000 лева, които трябвало да се предадат след получаване на проекта, а
по-нататък преустройството трябвало да се
направи от други хора. След изготвянето му и неговото предаване били платени
1 000 лева в къщата на ответника от неговата съпруга. В. се обърнал към Р.,
защото се познавали и знаел, че може да му извърши услугата. При договарянето
не е ставало въпрос кой ще изготви проекта и как ще стане това. Р. ходил на място и след като извършил
измервания заявил, че услугата ще струва 3 000 лева. Свидетелката е
присъствала на срещата и между Р.М. и арх.С., на
която те са се споразумели, че изготвянето на проектите ще струва 2 000
лева, които били платени с лични пари от ищеца. Впоследствие ответникът платил
1 000 лева и все намирал поводи за да не плати уговореното докрай, но
никога не заявявал, че няма да плати разликата. В тази връзка по делото е
прието като доказателство обратна разписка на покана за плащане, доставена на В.Г.В.
на 15.03.2009г., което писмено доказателство не е оспорено. С оглед нормата на
чл.172 ГПК показанията
на св.Г. следва да се преценяват с оглед
на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна
заинтересованост. В случая съдът намира, че показанията на
свидетелката са логични, кореспондират с другите доказателства по делото,
поради което същите ще бъдат кредитирани изцяло.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
С постановяване на определението по чл.146, ал.4 ГПК съдът е открил процедура по оспорване истинността на представения в същото
съдебно заседание писмен документ договор за поправка на договор от
05.12.2007г. по отношение на неговата дата и съдържание.
Съгласно нормата на чл.181, ал.1 ГПК частният
документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от
деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на
лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи
друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа. В настоящия случай се оспорва, че действително уговореното между
страните е да се изготви технически проект на сградата. Видно от челната
страница на представения инвестиционен проект, същият е за фаза Т П /технически
проект/, което се потвърждава и от заключенията на вещите лица по допуснатата
СТЕ. Именно въз основа на този технически проект е издадено и строително
разрешение № 021 от 14.03.2008г. От приложената преписка, представена от Община
Г.Т., е видно, че искането за издаване на разрешение за строеж е постъпило на
10.03.2008г., на 11.03.2008г. проектът е
бил утвърден от главния архитект, а разрешението за строеж е издадено на
14.03.2008г. От това следва, че достоверната дата за оспорвания документ е
налице по отношение на третите лица от датата на постъпване на искането в общината,
респективно от датата на заверяване на проекта от главния архитект, въз основа
на който е издадено и строителното разрешение. Предвид изложеното, съдът
намира, че оспорването на документа не е проведено успешно, поради което
договор за поправка на договор от 05.12.2007г. не следва да се отстранява като
доказателство по делото.
От
доказателствата по делото и становищата на страните безспорно се установява, че
между тях е бил сключен договор за изработка във връзка с изготвяне на
документи за смяна предназначение на съществуваща стопанска сграда в „краварник
с млекопункт”, която сграда се намира в с.К., общ.Г.Т., УПИ ІІ-42, кв.36 по
плана на селото. Това е така, тъй като поради липса на уредба на договора за
услуга правилата на договора за изработка се прилагат и за различните видове
услуги. В строителството е създаден специален режим за работите по планиране,
проектиране, строителство и надзор /ЗУТ и подзаконовите актове/. От нормата на
чл.258 ЗЗД могат да се определят основните му характеристики, обуславящи
правната му същност: това е консенсуален – страните по него са обвързани с
постигане на съгласие, двустранен – създава задължения и права и за двете
страни, неформален – липсва изискуема от закона форма и възмезден договор –
срещу изработеното изпълнителят получава възнаграждение от възложителя. Прието
е в правната теория, че този договор е с оглед личността на изпълнителя, само
ако е уговорено, т.е. изпълнителят може да не изпълни лично, за разлика от
договора за поръчка. По правило се дължи крайния резултат, престацията е
заместима, което дава възможност за наемане на подизпълнители, за наследниците
да встъпят и т.н. Как ще бъде изработено нещо, решава изпълнителят, поради
което ако работата му не даде резултат, не му се дължи възнаграждение. В
настоящия случай ответникът в отговора на исковата молба заявява, че към датата
на договарянето ищецът не го е запознавал с обстоятелството разполага ли със
съответната правоспособност и възможност да извърши исканите от него действия
за сумата, договорена между тях. В тази насока са и показанията на св.Г., която
твърди, че уговорката между страните по делото е била за изготвяне на проект и
издаване на строително разрешение /л.72 от делото/. Това означава, че липсва
между страните по договора и настоящото производство изрична уговорка
действията по преустройство на селскостопанската сграда в с.К., собственост на
ответника, в „краварник с млекопункт” да се извършат от изпълнителя.
Във
връзка с казаното по-горе съдът намира, че оспорванията на ответника по
отношение договора от 05.12.2007г. между Р.М. и арх.В.Славов и неговата
поправка /без посочена дата/ са недоказани и неоснователни.
Съгласно
чл.3, ал.1 от Методика за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне
на проектантски услуги от инженерите в устройственото
планиране и в инвестиционното проектиране „Възнагражденията на инженерите в
устройственото планиране и инвестиционното проектиране се определят в писмен
договор с възложителя на проектантска услуга въз основа на свободно договаряне.”.
Както бе заявено по-горе, Р.М. е бил изпълнител по договор за изработка,
сключен с В.В.. От доказателствата по делото не се установи ищецът по делото да
се смята като определен за изпълнител с оглед личните му качества, поради което
за него не е съществувала пречка да сключи договор с подизпълнител за
архитектурната част на проекта за смяна предназначението на селскостопанската
сграда, собственост на ответника по делото. В случая договорът е сключен в писмена
форма от Р.М. в качеството на Възложител, като в чл.3 възнаграждението е
определено в размер на 2 500 лева. Съдът намира, че в случая разпоредбата на чл.37 ЗЗД не
намира приложение, тъй като тя се отнася до упълномощаването за сключване на договори
и формата на това упълномощаване. Законът не изисква при сключване на договор
за проектантска услуга да се изисква изрично писмено пълномощно, а както бе
установено по-горе, възложителят Р.М. е имал право да уговори подизпълнител. Освен
това, в отговора на исковата молба /абзац трети от ІІІ – обстоятелства……/ е
заявено следното: „Няколко седмици след първоначалните ни уговорки ищецът
поиска от мен сумата от 1 000 лева, като заяви, че следвало да с плаща на
архитект. Съгласих се и му заплатих сумата от 1 000 лева на ръка чрез
съпругата си Е. Н.. Излиза, че все пак ответникът е дал съгласието си за
изготвяне на архитектурен проект от трето лице. Като е приел извършеното
архитектурно проектиране /В.В. се е подписал на челната страница на
инвестиционния проект като възложител/, фактически ответникът по делото е приел
/одобрил/ извършеното от ищеца, който е възложил проектирането на арх.С. С
оглед на това съдът намира, че възражението за унищожаемост на договора от
05.12.2007г., сключен между Р.М. и арх.В.С., за неоснователно и като такова не
следва да се уважи.
С
писмения отговор ответникът е направил възражение за нищожност на договора
между страните по делото, като е посочено, че договорът се схваща като такъв за
поръчка и се сочи като основание за неговата нищожност невъзможен предмет. На
първо място, както бе посочено по-горе, налице е сключен договор за изработка
без оглед на личността на изпълнителя. Прието е в доктрината и съдебната
практика, че за да е налице нищожност на
договора поради невъзможен предмет, тази невъзможност трябва да е изначална,
т.е. предметът на уговорената престация не е възможен въобще. Става въпрос за
вещ, действие или бездействие, чието предаване, респективно извършване, е
изключено априори. След като няма законова забрана в настоящия случай
изпълнителят да наеме подизпълнител, който да е правоспособен и да изготви
необходимата документация за издаване на разрешение за строителство, при това в
случая със званието и съгласието на ответника, то направеното възражение за
недействителност на договора между страните по делото се явява неоснователно и
като такова не следва да се уважи.
Спорно между страните е дали изпълнителят в
крайна сметка е изработил нещо, което е съгласно поръчката на другата страна,
която твърди, че точно поради тези причини не е заплатила дължимото докрай,
както и размерът на уговореното възнаграждение.
Съгласно
заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ, за издаване на разрешение за
строеж за преустройство, какъвто е настоящият случай, е необходим само
технически проект и че процедурата по категоризацията на обекта не влиза в
задълженията на проектанта, а към 2007г. изискване за пожарна безопасност не се
е изисквало.
Според заключението на вещото лице по повторната
СТЕ строително разрешение № 021 от 14.03.2008г. е издадено въз основа на
приложената по делото документация: искане, НА за собственост, платена такса и
инвестиционен проект съдържащ челен лист с подпис на възложителя, обяснителна
записка, скица с виза за проектиране от главния архитект на Г.Т., застроителен
план /ситуационно решение/, разпределение, покривни линии, напречен разрез и
фасади. То е издадено на основание чл.147, ал.1, т.2 и ал.2 ЗУТ, по който ред
не се изисква одобряване на инвестиционни проекти и изключва необходимостта от
одобряване на проекти по част ВиК и ел.
– инсталации, а към 2007г. част пожарна безопасност не се е изисквала.
Настоящият
съдебен състав приема за вярно заключението по повторната СТЕ. От една страна
заключението му не е оспорено от страните. От друга, както бе посочено и
по-горе, в съдебно заседание на допълнително поставените въпроси от страните
вещото лице е отговорило, че представеният по делото проект е архитектурен,
което също е строителна част. Техническият проект е първа част, по-нисък етап,
а работният проект съдържа детайлите /прим. в банята да има фаянс, идейния - как да се изпълни/. Архитектурно заснемане
не е задължително, но внася допълнителна яснота. Разликата от съществуващо и
ново състояние може да се види от обяснителната записка. Това, което е извършил
архитектът, не е само архитектурно заснемане, тъй като включва и новите части
като например оформяне на стая за млекопункт, те са точно описани. Включването
на ел – и ВиК – инсталациите като част не са задължение на архитектурния
проект, поради което е издадено и строително разрешение. Въз основа на чертежа
може да се разбере кои стени и кои части в обекта трябва да се променят.
Разликата между старото и новото е, че в старата част допълнително се изграждат
нови помещения, но това се разбира от специалист, като разположение в
архитектурния проект го има като краен вид.
Към
изложеното следва да се добавят и показанията на св.Генова, според която
уговорките между страните по делото са били именно и само за изготвяне от
страна на ищеца на документация, на
базата на която да се издаде разрешение за строеж /л.72 от делото/. В подкрепа
на този извод е и поведението на самия ответник, който, след като е получил
издаденото разрешение за строеж, е представил документите пред РВМС с оглед
откриване на процедура по категоризиране на фермата. Задава се реторичния
въпрос: ако е имало уговорка с ищеца същият да изработи частта и за ел. – и ВиК
– инсталациите, защо не е претендирал това пред ищеца, а е кандидатствал за
откриване на процедурата пред РВМС?
С оглед изложеното настоящият състав приема,
че уговорката между страните е била изпълнителят по договора да представи
документацията, въз основа на която е издадено строително разрешение № 021 от
14.03.2008г., а поръчващият е приел съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД извършеното.
Предвид
нормата на чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят дължи възнаграждението за приетата
работа. Според ищеца уговорката е била за заплащане на сумата от 3 000
лева, а според ответника – 2 000 лева. Твърди, че не му било известно
какъв е размера на заплащането на проектанта, което изглежда нелогично с оглед
признанието в отговора на исковата молба, че е знаел за възлагане на работата
на арх.С., дори заплаща по този повод сумата от 1 000 лева. Самият
ответник в отговора на исковата молба /ІІІ, абзац четвърти/ заявява: „Заявих
претенциите си за неизпълнение пред ответника. Същият изрази принципно
несъгласие с наведените от мен обстоятелства досежно неизпълнение на уговорките
ни и поиска не остатъка от сумата, за която се бяхме уговорили, а сумата от още
2 000 лева, която считам, че с оглед стеклите се обстоятелства, не му
дължа.”. Това е след отказа от РВМС за откриване на процедура по
категоризация, поради което в тази връзка следва да се тълкува отказът – тези
2 000 лева не ти ги дължа, защото документите, които ми представи, не са
достатъчни пред РВМС. От показанията на св.Генова се установява, че
договорената сума от 3 000 лева е трябвало да се плати след получаване на
проекта, но след като ответникът платил 1 000 лева, намирал причина да не
плати остатъка: „Всеки път имаше някаква причина – събираше пари за фураж,
майка му се разболя, след това за погребение, пари за мери и пасища, които
събирали, всякакви причини. Аз лично не съм чула, че няма да плати. Аз чувах,
че ще плати, но след като събере сумата или еди какво си.”. Съдебната практика приема,
че може да се установява и със
свидетелски показания изпълнението на парични задължения независимо от размера им
дори договорът или задълженията да не са оформени в писмен документ /Решение №
2279 от 30.09.1964г. по гр.дело № 1286 от 1964г., І г.о. и др./. При положение,
че ищецът е извършвал предварителни измервания в процесния обект и след това е
съгласувал с арх.Славов размера на възнаграждението, което в договора е
посочено на 2 500 лева, логично е да се разсъди, че е помислил и за
възнаграждение за себе си. В случая съдът намира с оглед доказателствата по
делото и във връзка с нормата на чл.162 ГПК, че размерът на договореното между
страните възнаграждение е 3 000 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че главния искъ по чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД е
доказан по основание. С оглед плащането на сумата от 1 000 лева от
ответника на ищеца, което не се оспорва от същия, следва да бъде уважен до размера
от 2 000 лева, като за горницата от 1 000 лева до претендираните
3 000 лева да се отхвърли като неоснователен.
С оглед
уважаване на главния иск подлежи на
уважаване и акцесорния за лихвата за забава върху главницата, начиная от
подаване на исковата молба /10.12.2010г./ до окончателното плащане.
С оглед
уважаването на главния иск по чл.266, ал.1 вр. чл.258 ЗЗД съдът намира, че не
следва да се произнася по евентуално предявения иск по чл.59 ЗЗД.
Съобразно изхода на спора на основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се присъдят извършените разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 420 лева, а на ответника да се присъдят разноските
съобразно отхвърлената част на иска в размер на 133,33 лева.
Водим
от горното ГТРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.В.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Р.С.М., ЕГН ********** ***, сумата от 2 000
лева, представляваща незаплатено възнаграждение по договор за изработка –
подготовка и изготвяне на документи във връзка със смяна предназначение на
съществуваща стопанска сграда в краварник с млекопункт, находяща се в с.К.,
общ.Г.Т., УПИ ІІ-42, кв.36 по плана на селото, ведно с лихвата за забава,
начиная от подаване на исковата молба /10.12.2010г./ до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1 000 лева до претендираните 3 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Г.В.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Р.С.М., ЕГН ********** ***, сумата от 420
лева /четиристотин и двадесет/, представляваща направените разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р.С.М.,
ЕГН ********** ***, да заплати на В.Г.В., ЕГН ********** ***, сумата от 133,33
лева /сто тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
направените разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: