Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260035 / 23.12.2020г.
гр. Карнобат, 23.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карнобатският районен
съд, пети наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Пламен Дойков
при секретаря Дарина
Енева, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 160/2020г. по
описа на съда, въз
основа на данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59- 63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба,
подадена от Г.А.А., ЕГН **********,*** чрез адв. К.К.,*** срещу Наказателно
постановление № ***г., издадено от Е.У. на длъжност Началник РУ към ОД МВР
Бургас, РУ Сунгурларе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50.00лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100.00лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3месеца или общо „глоба“ в размер на
150.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6месеца. Наказанието
е наложено на А. за това, че на 31.05.2020г. , около 01.00часа, по третокласен
път *** , управлявайки собственият си лек автомобил „Опел“ модел „Корса“ с рег.
№ ***, допуска ПТП на прав пътен участък , при сухо пътно платно, губи контрол
над управлението и се блъска в крайпътно дърво вдясно по посока на движението
си. В наказателното постановление е отбелязано , че А. като участник в ПТП с
пострадали хора не уведомява компетентните органи на МВР и не остава на мястото
на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.
Наказващият орган е квалифицирал извършеното като деяния по чл. 123, ал. 1, б.
„а“ от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното
наказание, Г.А. депозира жалба срещу наказателното постановление в определения
от ЗАНН срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на процесуалните правила, неправилно и необосновано. Заявява, че
актосъставителят не е констатирал лично нарушението и АУАН нямал
доказателствена сила. Обвинението не било доказано по несъмнен начин. Правят се
доказателствени искания. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адв. К.. Жалбата се поддържа. Защитата развива виждането, че в действителност А.
е допуснал ПТП , но органите на МВР не са били уведомени, понеже жалбоподателят
и семейството му не са имали в себе си мобилни телефони. А. напуснал
местопроизшествието, за да помогне на пострадалите си деца и съпруга. Наред с
това малкото дете на А. било разстроено след станалото, което също мотивирало
жалбоподателя да напусне мястото на произшествието. Застъпва се виждането, че
липсва субективен момент у А. за извършване на деянието. Иска се отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган не
се явява в с.з. С изрична писмена защита се претендира за отхвърляне на жалбата
и за потвърждаване на наказателното постановление. Сочи се, че А. лично е
подписал съставения АУАН , не е направил възражения срещу него. Твърди се, че
наказанието е съобразено с чл. 27 от ЗАНН.
Районна прокуратура гр. Карнобат не
се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намира за установено
следното:
От фактическа страна:
По делото е установено, че на
30.05.2020г. жалбоподателят Г.А. и семейството му – свидетелката Г.Х.Р. и двете
им деца, момчета на две и осем години, се намирали в с. В.. Около полунощ на
30.05.2020г. четиримата потеглили за с. Садово, където живеели, като предприели
пътуване с л.а. „Опел Корса“ с рег. № ***. Автомобилът бил управляван от А.,
когато при км. 7+ 351 на път № 7006, водачът допуснал самостоятелно ПТП, като
напускайки пътното платно се блъснал в крайпътно дърво. Вследствие на
произшествието в различна степен са пострадали водачът, Г.Р. и двете им деца. В
същото време, с лек автомобил
към с. Садово пътували и свидетелите Г.К. и М.А.. Последните видели авариралия
автомобил и спрели, за да окажат помощ на пострадалите, които познавали. К. и А.
установили, че Р. и едното дете са с по – тежки травми и ги откарали във ФСМП
гр. Сунгурларе. С тях тръгнали и А. и второто дете на семейството, което нямало
травми от произшествието. Във ФСМП гр. Сунгурларе водачът А. и семейството му
били прегледани, като медицинските екипи взели решение да откарат Г.Р. и едно
от децата им – Г. А., за лечение в болница в гр. Сливен, където двамата били
отведени поотделно със специализиран транспорт. След прегледа им в болницата Г.А.
и второто дете, което останало с него, напуснали болницата и се прибрали в с.
Садово. За настъпилото ПТП ОДЧ при РУ МВР Карнобат били уведомени от ФСМП гр.
Сунгурларе. След получаване на сигнала за станалото свидетелят Д.Р. – мл.
автоконтрольор и колегата му полицай В.М. – двамата служители на РУ МВР
Карнобат, се насочили незабавно към болничното заведение. При пристигането си Р.
и М. видели напускащите линейки, които превозвали Р. и детето й за гр. Сливен.
На място служителите на МВР установили и свидетелката М.А., която им разказала,
че Г.А. и семейството му са пътували с конска каруца, като при движение конят
се бил подплашил и обърнал каруцата в канавката на пътя. В болничното заведение
св. Р. не установил други лица, вкл. и Г.А.. Двамата служители решили да
проверят достоверността на съобщеното и се насочили към мястото на
произшествието. При пристигане полицаите установили лекия автомобил, както и
състоянието му след произшествието. На място бил извършен оглед и образувано ДП
№ ***. на РУ МВР Сунгурларе. Още в сутрешните часове на 31.05.2020г. свидетелите
Р. и М. посетили дома на А. ***, но не установили водача. На 02.06.2020г. мл.
автоконтрольор Р. установил А. *** и съставил против водача АУАН № ***. А.
подписал съставения АУАН без да направи възражения. Отделно от Г.А. било взето
и сведение , в което жалбоподателят изложил обстоятелствата на настъпилото ПТП
и поведението му след него. В законоустановения срок срещу А. било съставено
оспореното Наказателно постановление № ***г.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № ***.,
Наказателно постановление № ***г., приложените в преписка изх. № УРИ ***. писмени
доказателства, свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното
следствие Д.Д.Р., В.С.М., Г.Х.Р., Г.Й.К. и М.М.А., справките от РУ МВР
Карнобат, ЦСМП Бургас, РУ МВР Сугурларе.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в
законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентните органи. При съставяне на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане
правото на защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на
процесното наказателно постановление.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установи, че на 31.05.2020г. жалбоподателят Г.А.А.,
ЕГН **********,***, е
управлявал собствения си лек автомобил „Опел“ с рег. № ***. С него са пътували
и семейството му – свидетелката Г.Р. и двете им деца. При км. 7+351 на път
трети клас № 7006, А. е допуснал пътнотранспортно произшествие, като
автомобилът излязъл извън пътното платно и се ударил в дърво. Пострадали при
произшествието са свидетелката Г.Р. и едно от децата им. Пострадалите са били
отведени с лек автомобил във ФСМП Сугурларе от свидетелите К. и А.. За
настъпилото произшествие МВР е било уведомено от спешния център.
Съгласно разпоредбата на чл. 123 , ал. 1 , т.
2, б. „а“ и б. „б“, водач на МПС има следните задължение при настъпване на
пътнотранспортно произшествие с негово участие: да
уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи.
Според настоящия състав правилно наказващият орган е наложил наказание на А. за
тези две извършени от него нарушения. От събраните по делото доказателства се
установи , че при управлението си А. е допуснал пътнотранспортно произшествие –
съгласно § 6, т. 30 от ДП на ЗДвП такова „е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“ На
следващо място се установи, че пострадали от това деяние са Г.Р., с която А.
съжителства съпружески и едно от децата им. Установено е, че Р. е получила
фрактура на подбедрица на ляв крак и луксация на коляно, а детето Г. А. –
охлузни рани. Самият А. е участник в ПТП , съгласно изискването на §6, т. 27 от
ДР на ЗДвП. А. е имал задължение да уведоми органите на МВР за настъпилото
произшествие и да остане на място, но не е сторил нито едно от двете. На първо
място не са уведомени органите на МВР. Защитната теза на жалбоподателя е , че
след ПТП мобилните телефони на водача и Р. били повредени и не могли да се
свържат с тел. 112. Сочи се, че и К. нямал мобилен телефон, който бил оставил в
дома си, за да се зарежда. Настоящия състав не приема тези твърдения. На първо
място А. е дал обяснения пред АНО , като е него не се споменават тези
обстоятелства. На следващо място при съставяне на АУАН е дадена възможност А.
да изложи обясненията и възраженията си – такива не са направени нито при
предявяване на акта, така и в определения тридневен срок, след връчване на
акта. Настоящият състав не приема показанията на св. Г. Р., която съжителства с
наказания и с показанията си явно се стреми да оневини наказания за станалото.
На следващо място, от показанията на свидетелите Д.Р. и Г. М. се установява, че
сигналът за ПТП е получен от ОДЧ МВР Карнобат от ФСМП Сунгурларе, т.е. и след
явяването си в болничното заведение не е направен опит от А. да уведоми
органите на МВР за станалото. Нещо повече. Направен е опит да бъде прикрито
настъпилото произшествие, като първоначално е изложено пред медицинския екип и
служителите на МВР, че произшествието е станало при движение с конска каруца, а
не с лек автомобил. Едва след активните действия на полицаите от МВР Карнобат,
е установен авариралия лек автомобил , собственост на А.. А. не е останал на място
в болницата , за да бъде установен от служителите на МВР, не се е върнал при
МПС, а след изпращане на Г.Р. и Г. А. в гр. Сливен е напуснал болницата и е
установен едва на 01.06.2020г., когато е дал обяснения за станалото. Според всичко
изложено, съдът намира, че А. правилно е наказан за вменените му
административни нарушения. Водачът не само не е уведомил органите на МВР за
настъпилото произшествие, но не е имал и подобно намерение. Водачът не е
останал на място до пристигане на органите на МВР , но от събраните
доказателства не е имал намерение да извърши и това. По отношение размера на
наложеното наказания, настоящият състав намира същото за правилно определено.
Видно от справката за нарушител/ водач , приложена в преписката на АНО, Г.А. е
правоспособен водач. Ясно се вижда, че наказания е системен нарушител на ЗДвП и
многократно е наказван на нарушения на закона. Срещу А. са съставени петнадесет
броя АУАН, същият брой наказателни постановления и фишове , за различни
нарушения по ЗДвП. Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. на водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Наложените наказания са съобразени с личността на
водача – наказанията лишаване от право да управлява МПС са към средния размер,
посочен в закона – по 3месеца за всяко нарушение, а глобите са наложени едната
към минималния размер – 50.00лева, а другата към средния- 100.00лева. Същите са
съобразени със закона и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и следва да бъдат
потвърдени. Деянието не може да се квалифицира като такова по чл. 28
от ЗАНН, с оглед обществената опасност на извършеното и личността на наказания.
По разноските.
Наказващият орган не е направил искане за присъждане
на разноски и такива не му се следват.
С оглед отхвърлянето на жалбата , следва искането за
разноски на жалбоподателя да се остави без уважение.
Водим
от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно
постановление № ***г., издадено от Е.У. на длъжност Началник РУ към ОД МВР
Бургас, РУ Сунгурларе, с което на Г.А.А., ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 50.00лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
му е наложено наказание „глоба“ в размер на 100.00лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3месеца или общо „глоба“ в размер на 150.00лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6месеца, като правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Г.А.А.,
ЕГН **********,***, за присъждане на разноски за воденото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
СЪДИЯ: