Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

27.07.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			II–ри наказателен	състав
На	двадесет и пети юни				Година	2020

В открито заседание в следния състав:

Председател:							ВЯРА АТАНАСОВА
Секретар:	Елена Г.
като разгледа докладваното от				съдия АТАНАСОВА
НАХ		дело номер	9		по описа за			2020	година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Б.Г.П. *** чрез пълномощник адв. С.Г. от ВрАК е обжалвал Наказателно постановление № 789/16.12.2019 година на Директора на РДГ гр. Берковица, с което за нарушение на чл.108 ал.3 вр. чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите /ЗГ/, му е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.1 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева. Възраженията са в смисъл, че описаните в актовете събития не кореспондират с действително настъпилите събития. В тази връзка се посочва, че в РП гр.Мездра е била образувана преписка относно процесните отсечени дървесни видове и на база събраните доказателства държавното обвинение е отказало да образува досъдебно производство. Тъй като в прокурорския акт са били обсъдени и възраженията на жалбоподателя, се прави извода, че същият не е допуснал да бъдат отсечени описаните дървесни видове, немаркирани с КГМ. Наред с това се претендира, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения. На тези основания се иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа искането за отмяна на административния акт.

Процесуалният му представител адв. С.Г. от ВрАК е изразила становище, че обжалваното постановление следва да бъде отменено поради неправилна правна квалификация на деянието. Освен това, събраните доказателства не сочат с необходимата категоричност за наличие на виновно поведение у жалбоподателя.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт Ива Миланова в качеството й на процесуален представител на РДГ Берковица, съдържащо доводи в смисъл, че административните актове са издадени в съответствие с процедурните изисквания на ЗАНН и изложеното в тях напълно отговаря на изискванията за тяхното съдържание. По отношение на спора по същество, се посочва, че описаното нарушение се подкрепя по категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Павлинка Йорданова Ташева от гр. Враца притежавала земеделски земи – гори, находящи се в землището на с. Руска Бела, общ. Мездра, отдел 400, подотдел „с-3“, имот № 63450.107.4. На 06.07.2019 година бил сключен договор за управление на горски територии чрез личен труд между Петър Пламенов Петков от с. Дърманци – пълномощник на Ташева като възложител и жалбоподателя Б.П. като изпълнител, който последният се задължавал извърши дейности, свързани с управлението на посочения по-горе имот в горска територия, изразяващи се в консултиране и подпомагане на възложителя при снабдяване и оформяне на необходимите документи, изготвяне на необходимите документи, които съпровождат издаването на позволително за сеч, маркиране на насажденията, издаване на позволително за сеч и освидетелстване на сечището. Въз основа на договора и предприетите действия за неговото изпълнение, на 19.08.2019 г. на жалбоподателя, като представител на Павлинка Ташева, било издадено позволително за сеч № 0516100, с което се разрешавало да се извърши постепенно котловинна сеч в имота на Ташева в землището на с. Руска Бела. Дърветата били маркирани от П. с КГМ № Б3032 с оранжева боя и дата на карнетен опис 19.08.2019 година. Очакваният добив бил 127 плътни куб. метра лежаща маса от дърва, както следва: благун – 6 куб.м., келяв габър – 1 куб.м., мъждрян – 2 куб.м. и цер - 118 куб.м. Срокът за провеждане на сечта бил от 22.08.2019 година до 10.12.2019 година, а периодът за извозване на материалите от сечището – 22.08.2019 г. – 20.12.2019 г. На 02.09.2019 година свидетелите С.С. и И.Н. *** пристигнали за проверка в сечището, намиращо се в землището на с. Руска Бела. Там бил свидетелят Тодор Тодоров, който работел като резач на дърва. При обхода на имота контролните органи установили, че е извършена сеч на 12 бр. дървета с кубатура 2 пл.куб.м. дърва от дървесен вид цер и дъб без да са маркирани с КГМ в основата на пъна. Свидетелят Тодоров възразил с мотива, че дърветата са били маркирани, но на част от тях боята в основата на пъна е била заличена в резултат на работа с механична лебедка. Освен това, 5-6 бр. маркирани дървета, намиращи се в просеката, били отсечени, за да се образува извозен път. Контролните органи не възприели тези доводи и съставили АУАН на жалбоподателя П., за това, че като лицензиран лесовъд на частна практика е допуснал да се извърши сеч на дървета, немаркирани с КГМ в основата на пъна. Материалите били изпратени в РП гр. Мездра, където била образувана преписка № 1904/2019 година по описа на прокуратурата. След преценка на събраните доказателства, държавното обвинение отказало да образува ДП и прекратило преписката поради липса на престъпление. Материалите били изпратени на РДГ Берковица за произнасяне по компетентност относно това дали е налице административно нарушение. С обжалваното НП, издадено на 16.12.2019 година, на жалбоподателя П. било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.108 ал.3 вр. чл. 104 ал.1 т.5 ЗГ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Тодор Борисов Тодоров, С.И.С. и И.Н.Н..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид доказателствата по делото, както и изложеното в НП и в жалбата на Б.П., счита, че същата е основателна.

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че като лицензиран лесовъд на частна практика е допуснал да се извърши сеч на дървета, немаркирани с КГМ в основата на пъна, с което е извършил нарушение по смисъла на чл.108 ал.3 вр. чл.104 ал.1 т.5 от Закон за горите. Съгласно чл.108 ал.3 ЗГ, лицата по алинея 2 на чл.108 ЗГ /това са лицата, вписани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при условия и по ред, определени в наредбата по чл.101 ал.3 – Наредба №8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, на които се издава позволително за сеч/, на които е издадено позволителното за сеч, упражняват контрол и вземат мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта по ред, определен с наредбата по чл.148 ал.11 от същия закон /а именно Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии/ до освидетелстване на сечището. С текста на чл.104 ал.1 т.5 ЗГ, законодателят е въвел забрана за сеч на немаркирани дървета. Изхождайки от съдържанието на обстоятелствената част на АУАН и НП, и имайки предвид очертаната по-горе правна рамка, настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя деяние не е описано в пълнота, като не са изложени и конкретните обстоятелства, при които е извършено, не става ясно също по силата на коя правна норма за лицето е възникнало задължението да осъществява контрол при провеждане на сечта в процесния имот. В тази връзка е следвало да се отбележи, че задължението за упражняване на контрол е възникнало вследствие на факта, че позволителното за сеч е издадено именно на името на жалбоподателя /чл.108 ал.3 ЗГ/. Това обаче не е сторено от актосъставителя и АНО. На следващо място, не е посочено и конкретното изпълнително деяние, извършено от жалбоподателя, предвид възраженията му, дадени в сведението за нуждите на прокурорската проверка по случая, че е изпълнил задълженията си по контрол на извършваната сеч, маркирайки всички подлежащи на сеч дървета, които в последствие са били отрязани, но при изтеглянето им с механична лебедка от сечището горските марки са били изтрити. В подкрепа на тези твърдения същият е приложил и снимков материал на изтрити напълно или частично марки върху дърветата, както и протоколи за проверка на сечището, подписани от жалбоподателя, дървосекача и представител на собственика на имота с дати, предхождащи датата на извършената проверка от служителите на ИАГ. Според тези документи няма констатирани нарушения. Разпоредбата на чл.257 ал.1 т.1 ЗГ предвижда налагане на наказание глоба в размер от 300 до 5 000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното в актовете нарушение е необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. Тези задължения са регламентирани в разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите /наричана по-нататък Наредбата/. Съгласно тази разпоредба, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48 от същата наредба, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. Разпоредба на чл.47 ал.1 т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите предвижда, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в издаденото позволително за сеч. Предвид на горното се налага извода, че описанието на деянието в НП не е пълно и точно, тъй като не е ясно в какво конкретно се е изразявало противоправното поведение /конкретни действия и/или бездействия/ на наказаното лице, довело до ангажиране на административно-наказателната му отговорност, която не е принципна и почиваща на предположения. От показанията на свидетелят Тодоров става ясно, че в момента на проверката в горския участък не се е извършвала сеч и от изложеното в НП не става ясно кога е извършена сечта на процесните дървета и могъл ли е жалбоподателят, а така също и имал ли е задължението да осъществява контрол върху сечта, съответно в какво се изразява неупражненият от негова страна контрол, за да може да бъде ангажирана административно - наказателната му отговорност. В тежест на административно-наказващия орган е било доказването на всеки един от елементите от състава на нарушението от обективна и субективна страна, вменено на наказаното лице. Разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН изискват АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, а разпоредбите на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от с. з. предвиждат задължение за вписване на нормите, които са нарушени. Описанието на нарушението, което следва да бъде направено в АУАН и в издаваното въз основа на него НП, не се изчерпва с изписване на вида и количеството отсечени дървета и на текста на нарушените законови разпоредби. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, от които е видно, че при проверките, извършени от свидетелите Н. и С. на 02.09.2019 година в имот – горска територия, находящи се в землището на с. Руска Бела, са съставени АУАН на жалбоподателя, като събраните материали са били изпратени на РП Мездра. По тях държавното обвинение е образувало преписка № 1904/1019 година по описа на прокуратурата. След анализ на документите, събрани в хода на проверката, решаващата прокуратура е отказала да образува ДП и е прекратила преписката поради липса на престъпление. В прекратителното постановление е посочено, че според събраните доказателства лицето, извършило сечта на дърветата в имота в землището на с. Руска Бела е Тодор Борисов Тодоров от с. Косталево, разпитан като свидетел в рамките на настоящото производство. В прокурорския акт обаче не са посочени данни, базирани на събраните в хода на проверката доказателства, които да сочат по категоричен начин, че срещу Тодоров е образувано ДП за сеч на дървета без поставена КГМ, идентични с описаните в съставения на жалбоподателя АУАН. В тази връзка се сочат приложени в преписката снимки, на които ясно личат КГМ в основата на пъна. Подобни снимки с идентична информация са представени и по настоящото делото от страна на процесуалния представител на жалбоподателя. Материалите от прокурорската преписка, ведно с прекратителното постановление са били изпратени на АНО за произнасяне по компетентност относно наличие, респ. липса на административно нарушение. Въз основа на тях е издадено обжалваното в настоящото производство НП, с което обаче отговорността на П. е била ангажирана при липса на категорично изяснени факти относно незаконно отсечените дървета. На тази база съдът счита, че административния акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен.

Според чл.63 ал.3 ЗАНН /нова - ДВ бр.94/2019 година/, страните в съдебното производство пред въззивния съд, какъвто е настоящия, имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от протоколите от съдебните заседания, жалбоподателят П. се е явявал лично и със защитника си адв. Св.Г. от ВрАК, като последната е направила искане за присъждане на разноски. Според представените доказателства – пълномощно с договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК, направените в хода на производството разноски са в размер на 300 лева, които представляват минималното възнаграждение за адвокат в производство по ЗАНН, определено съгласно наредбата по чл.36 ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, РДГ Берковица следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя пълния размер на направените разноски.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 789/16.12.2019 година на Директора на РДГ Берковица, с което за нарушение на чл.108 ал.3 вр. чл.104 ал.1 т.5 от Закона за горите /ЗГ/, на Б.Г.П. *** е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.1 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА РДГ Берковица да заплати на Б.Г.П. сумата от 300 лева, представляващи разноски, направени в хода на настоящото съдебно производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                                                                Районен съдия: