МОТИВИ
по НОХД № 5146/2015г. по описа на СГС, НО,
27 с-в
С обвинителен акт, внесен за
разглеждане в СГС, Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу Ц.В.Ц.
за това, че : На 09.04.2015 г. около
22:00 часа в гр. *******”, зад блок *** е отнел чужди движими вещи - дамска
чанта от естествена кожа на стойност 7,00 лева (седем лева), съдържаща един
брой мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „С 140” на стойност 9,90 лева
(девет лева и деветдесет стотинки), един портфейл от изкуствена кожа на
стойност 3.00 лева (три лева), един брой найлонов дамски несесер на стойност
1,50 лева (един лев и петдесет стотинки), един брой спирала за мигли марка
„Avon Big & Daring” на стойност 4,50 лева (четири лева и петдесет
стотинки), един брой огледало на стойност 1,50 лева (един лев и петдесет
стотинки), един брой крем за ръце марка „Agiva” на стойност 1,00 лева (един
лев), един брой сенки за очи с огледало на стойност 2,50 лева (два лева и
петдесет стотинки), един брой спирала за мигли марка „Flormar” на стойност 4,50
лева (четири лева и петдесет стотинки), един брой червило марка „Avon” на
стойност 9,00 лева (девет лева), един брой нокторезачка на стойност 1,00 лева
(един лев), един брой пила за нокти на стойност 0,50 лева (петдесет стотинки),
един брой тефтер на стойност 3,00 лева (три лева), един брой електрошоково устройство
с надпис „China Climb” ведно с черен калъф на стойност 21,00 лева (двадесет и
един лева) и парична сума в размер на 45,00 лева (четиридесет и пет лева) -
всички вещи на обща стойност 114,90 лева (сто и четиринадесет лева и деветдесет
стотинки) от владението на Е.Т.Ж. с намерение противозаконно да ги присвои,
като е употребил за това сила (започнал да дърпа дамската чанта, която била на
рамото на Ж., при което съборил Ж. на земята, започнал да я рита с крак в
областта на лицето и успял да издърпа чантата от ръцете й) и деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, след като Ц.В.Ц. е бил осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, както
следва:
-с
присъда № 137/16.12.2010 г. на Районен съд - Оряхово по НОХД № 379/2010 г.,
влязла в законна сила на 04.01.2*** г. на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1
от НК на Ц. му е определено едно общо наказание по посочената присъда и по
присъди по НОХД 377/2010 г. по описа на PC - Козлодуй, влязла в законна сила на
03.11.2010г., и по НОХД № 380/2010 г. на PC - Козлодуй, влязла в законна сила
на 19.11.2010 г., в размер на най-тежкото от тях, а именно: осем месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване;
-с
протоколно определение по НОХД № 1229/2*** г. по описа на СРС, влязло в законна
сила на 23.01.2*** г., с което е одобрено споразумение за престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, 6 „Б”
вр. чл.18, ал.1 от НК, по което на Ц. му е наложено наказание лишаване oт
свобода за срок от пет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване – пр. чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.29, ал.1, б. „Б” от НК.
По делото като частен обвинител /ЧО/ е конституирана пострадалата Е.Т.Ж..
В същото съдебно заседание от 15.02.2016г.
съдът разясни на подсъдимия възможността да се приложи диференцираната
процедура, а именно - съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция,
предвидена в Глава 27 от НПК.
Подсъдимият изрично заяви, че е запознат с
разяснените му възможности и желае да бъде проведено съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2
от НПК, като признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Това искане се подкрепи от служебния защитник – адв. К.С..
Предвид горното, съдът приложи диференцираната
процедура, заложена в разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, като на основание
чл.372, ал.4 от НПК констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните
доказателства в хода на досъдебното производство, приобщи ги като годен
доказателствен материал по реда на чл.283 от НПК и с протоколно определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното
самопризнание и от доказателствата, които са събрани в хода на досъдебното
производство и го подкрепят.
В съдебното заседание представителят на СГП
прокурор А.А. поддържа обвинението срещу подсъдимия Ц.В.Ц. с фактическото и
правно съдържание, изложено в обвинителния акт и пледира за постановяване на
осъдителна присъда. При индивидуализиране на наказателната му отговорност моли
да бъде определено наказание над установения в закона минимум, а именно 6
години лишаване от свобода.
Становището на прокурор А. се поддържа и от
частния обвинител Е.Т.Ж..
Защитата не оспорва доказателствата, относно
връзката на авторството на инкриминираното деяние с нейния подзащитен, както не
оспорва и квалифицирането на деянието като опасен рецидив. Изразява становище,
че начинът на извършване на деянието не обуславя по-висока степен на обществена
опасност. Адвокат С. акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият е върнал
отнетите вещи, както и върху ниския размер на нанесените с престъплението
имуществени вреди. Моли да бъде наложено наказание под минималния размер,
предвиден в закона за съответния вид престъпление.
Подсъдимият Ц.В.Ц. се признава за виновен по
повдигнатото обвинение. Изразява съжаление за извършеното. В последната си дума
моли за „по-малка присъда“.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства и при условията на
чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:
От фактичека страна:
Подсъдимият Ц.В.Ц. е роден на ***г. в гр. В., българин,
български гражданин, основно образование, неженен, с постоянен адрес:***, с
ЕГН:**********,
осъждан:
-с присъда № 137/16.12.2010 г. на Районен съд - Оряхово
по НОХД № 379/2010 г., влязла в законна сила на 04.01.2*** г. на основание
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на Ц. му е определено едно общо наказание по
посочената присъда и по присъди по НОХД 377/2010 г. по описа на PC - Козлодуй,
влязла в законна сила на 03.11.2010г., и по НОХД № 380/2010 г. на PC -
Козлодуй, влязла в законна сила на 19.11.2010 г., в размер на най-тежкото от
тях, а именно: осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване.
- с протоколно
определение по НОХД № 1229/2*** г. по описа на СРС, влязло в законна сила на
23.01.2*** г., с което е одобрено споразумение за престъпление по чл.196, ал.1,
т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, 6 „Б” вр. чл.18,
ал.1 от НК, по което на Ц. му е наложено наказание лишаване oт свобода за срок
от пет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.
На 09.04.2015г.
свидетелката Е.Ж. се прибирала към дома си от работа, като вървяла пеша от бл.***
в ж.к. Л. към бл.*** в квартала. Около 22:00ч., преминавайки зад бл.***, чула
зад себе си стъпки, обърнала се и видяла, че на около 3-4 метра зад нея върви подсъдимият
Ц.. Свидетелката продължила пътя си, но след като направила няколко крачки, подсъдимият
я настигнал и хващайки отзад кожената чанта, която Ж. носела на дясното си
рамо, започнал да я дърпа. Свидетелката хванала здраво чантата си, в която
носела лични вещи, а именно: дамска чанта от естествена кожа на стойност 7,00
лева (седем лева), съдържаща един брой мобилен телефон марка „Самсунг”, модел
„С 140” на стойност 9,90 лева (девет лева и деветдесет стотинки), един портфейл
от изкуствена кожа на стойност 3.00 лева (три лева), един брой найлонов дамски
несесер на стойност 1,50 лева (един лев и петдесет стотинки), един брой спирала
за мигли марка „Avon Big & Daring” на стойност 4,50 лева (четири лева и
петдесет стотинки), един брой огледало на стойност 1,50 лева (един лев и
петдесет стотинки), един брой крем за ръце марка „Agiva” на стойност 1,00 лева
(един лев), един брой сенки за очи с огледало на стойност 2,50 лева (два лева и
петдесет стотинки), един брой спирала за мигли марка „Flormar” на стойност 4,50
лева (четири лева и петдесет стотинки), един брой червило марка „Avon” на
стойност 9,00 лева (девет лева), един брой нокторезачка на стойност 1,00 лева
(един лев), един брой пила за нокти на стойност 0,50 лева (петдесет стотинки),
един брой тефтер на стойност 3,00 лева (три лева), един брой електрошоково
устройство с надпис „China Climb” в едно с черен калъф на стойност 21,00 лева
(двадесет и един лева) и парична сума в размер на 45,00 лева (четиридесет и пет
лева), и започнала да я дърпа към себе си, като се опитвала да я запази. Подс. Ц. успял да събори свидетелката на
земята и започнал да я рита в областта на лицето. В момента, в който паднала на
земята, Ж. видяла, че мъжът, който я поваля и дърпа чантата й е именно подсъдимият,
когото забелязала преди това да я следва по пътя. В следствие на ритниците, свидетелката
пуснала чантата и подс.Ц. успял да я издърпа, след което побягнал с отнетите
вещи в посока бл.*** в ж.к. Л.. Докато подс.Ц. дърпал чантата, свидетелката
викала за помощ. Тези викове чул свидетелят Б., който се намирал пред вход А на
бл.***. Той се отправил с автомобила си към мястото, откъдето идвали виковете.
В момента, в който потеглил, видял в осветената от фаровете част на улицата подсъдимия,
който бягал. Б. потеглил след него, като забелязал, че подс.Ц. се опитва да се
скрие в неосветената част на намиращата се в близост детска градина. Свидетелят
успял да настигне подс.Ц. и му викнал от прозореца на автомобила да спре. Подсъдимият
продължил да тича още около 20 метра, но видял, че свидетелят Б. продължава да
го следва и че не може да избяга. Това го накарало да спре, след което се
обърнал към Б. и му подал черната кожена чанта, отнета преди минути от
свидетелката Ж.. Б. се отправил обратно към мястото, откъдето бил чул виковете,
за да потърси жената, но не я намерил. Междувременно Ж. се прибрала вкъщи и
няколко минути по-късно у тях дошъл свидетелят Е. К. - съсед на Ж.. Казал й, че
на мобилния му телефон позвънил непознат мъж, който му е съобщил, че е успял да
вземе от лице, отнело чанта на непозната жена откраднатите вещи. Съпругът на Ж.
се свързал по телефона с непознатия, който се представил като Т.Б.. Последният
се срещнал със съпруга на пострадалата – К.Ж. и предал чантата, която по-рано подсъдимият
му дал. На мястото на престъплението, свидетелят Б. забелязал и телефон LG, но Ж. му казал, че този телефон не е на съпругата му.
По-късно този телефон бил предаден от Ж. на органите на полицията и за него се
установило, че е с IMEI 357245-03-895492-1
и съдържа 1 бр. сим карта с №89359050100506531996. За тази карта се установява,
че е на подсъдимия Ц.. Впоследствие последният бил задържан и в хода на
разследването бил категорично разпознат от свидетеля Б. като лицето, което
гонил в близост до мястото на престъплението и което му предало инкриминираната
чанта.
Съдебно оценителна експертиза, сочи, че
пазарната стойност на инкриминираните вещи са на обща стойност 114,90 лева.
По
доказателствата:
Изложените
фактически положения съдът прие за несъмнено доказани на базата на направеното
от подсъдимия признание на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт, свидетелски показания Е.Ж. (л. 3, л.24 от ДП), Т.Б. (л. 8 от
ДП и л. 26-27 от ДП ), на съдебномедицинското удостоверение (л.7 от
ДП), на протокола за разпознаване (л. 28 от ДП ), на съдебно-оценителната
експертиза (л.30-33 от ДП), протокол за оглед на ВД,ведно с фотоалбум (л.10-15),
справките за съдимост (л.48-56 от ДП и л.
14-17 от нохд), справки от ГДИН-л.44 от ДП и НСлС л.60 от нохд, справки от мобилните оператори и от останалия писмен
доказателствен материал, съдържащ се в делото.
Съдът намира, че горепосочените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност са категорични, непротиворечиви и
взаимно кореспондиращи се, поради което изцяло обосновава на тях правните си
изводи.
Основните си фактически изводи за
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него съдът гради върху
показанията на свидетелите Т.Б. и Е.Ж.. Съдът счита, че същите притежават
всички качествени характеристики на годни доказателствени източници, за да
дадат нужното за наказателния процес достоверно, обективно и точно знание за
събитията, при които е извършено деянието, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
От показанията на свидетеля Т.Б. е видно, че
същият е възприел непосредствено характеристиките на външния вид на
извършителя, като наред с това е предприел и конкретни действия по
преследването му и възстановяването на инкриминираната вещ. Показанията му се
подкрепят и от данните в протокола за извършеното от него разпознаване.
От показанията на свидетеля и пострадала от
престъплението Е.Ж. съдът установява механизма на извършване на деянието.
Показанията са подробни, точни и кореспондират с установеното в
съдебномедицинското удостоверение, приложено като доказателство по делото (л.7
от ДП).
По категоричен начин се доказва авторството
на деянието чрез проведеното разпознаване на лица на живо от свидетеля Т.Б.,
при спазване на процесуалните изисквания на чл. 170 и чл.172 от НПК, като
протоколът за разпознаване е годно
доказателствено средство за извършените процесуално-следствени действия и за
идентификацията на извършителя на престъплението в лицето на подсъдимия Ц.В.Ц..
Разпознаването е извършено в присъствието на две поемни лица, удостоверили с
подписите си провеждането и резултатите от това процесуално-следствено действие.
Съдът цени и получените след
образуване на съдебното производство - справка за съдимост ведно със заверени
преписи от съдебни бюлетини за подсъдимия, справка от НСлС и справка от
ГД”ИН” в ДП за изтърпените до момента
наказания „лишаване от свобода" от подсъдимия.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, които кореспондират със събраните по делото
доказателства, коректно отразяват и потвърждават правно релевантни
обстоятелства включени в предмета на доказване.
От правна страна:
От събрания
по делото доказателствен материал може да бъде направен несъмнен извод, че
подсъдимия
Ц.В.Ц.
е извършил престъплението
чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“Б“ от НК, в което е обвинен, като
това той е сторил на инкриминираните в обвинителния акт място, време и начин,
описани в обстоятелствената му част.
От
обективна страна на
09.04.2015 г. около 22:00 часа в гр. *******",
зад блок ***, е отнел чужди движими вещи - дамска чанта от естествена кожа на
стойност 7,00/седем/ лева, съдържаща един брой мобилен телефон марка „Самсунг”,
модел „С 140” на стойност 9,90 лв. /девет лева и деветдесет стотинки/, един
портфейл от изкуствена кожа на стойност 3,00лв. /три лева/, един брой найлонов
дамски несесер на стойност 1,50 лева /един лев и петдесет стотинки/, един брой
спирала за мигли марка „Avon Big & Daring” на стойност 4,50
лв. /четири лева и петдесет стотинки/, един брой огледало на стойност 1,50 лв.
/един лев и петдесет стотинки/ един брой крем за ръце марка „Agiva”
на
стойност 1,00лв. /един лев/, един брой сенки за очи с огледало на стойност 2,50
лв. / два лева и петдесет стотинки/, един брой спирала за мигли марка „Flormar”
на
стойност 4,50 лв /четири лева и петдесет стотинки/, един брой червило марка „Avon”
на
стойност 9,00 лв. /девет лева/, един брой
нокторезачка на стойност 1,00лв. /един лев/, един брой пила за нокти на стойност 0,50 лева /петдесет
стотинки/, един брой тефтер на стойност 3,00лв. /три лева/, един брой
електрошоково устройство с надпис „China Climb” ведно с черен
калъф на стойност 21,00 лв./ двадесет и един лева/ и парична сума в размер на
45,00лв. /четиридесет и пет лева/ - всички вещи на обща стойност 114,90 лева
/сто и четиринадесет лева и деветдесет стотинки/, от владението на Е.Т.Ж., с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила /започнал
да дърпа дамската чанта, която била на рамото на Ж., при което съборил Ж. на земята, започнал
да я рита с крак в областта на лицето и успял да издърпа чантата от ръцете й/,като
горното подс. Ц. е извършил при условията на опасен рецидив.
Налице са всички елементи на
съставното престъпление грабеж в настоящия случай, тъй като при употребената
сила за пострадалата е станало невъзможно да запази владението върху вещите
си, поради което именно в резултат на
упражнената сила е установено владението върху вещите от страна на подс.Ц..
Деянието е довършено, тъй като е
прекратена фактическата власт на свид.Ж. върху вещите и подсъдимия
е установил своя фактическа власт върху тях. За довършеността на грабежа в
случая не е необходимо установеното от подсъдимият владение върху
вещите да е дълготрайно, нито да е успял
да укрие вещите, да са се разпореди с тях
и т.н.
От
субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Подс.Ц. е знаел, че отнема вещи, които са чужда
собственост, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на
закона и е без съгласието на владелеца на вещите и е употребил сила, за да
сломи съпротивата на владелеца на вещта. Действията на подсъдимия показват и
намерението му противозаконно да присвои отнетите вещи.
Обстоятелството, че престъплението е
извършено след като подсъдимият Ц.В.Ц. е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК определя извършения от
него грабеж като осъществен при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал.1 б. „Б“ от НК.
Представите на подсъдимия Ц. безусловно са
обхващали и факта на предходните му осъждания. Този извод се основава на
данните от справките за съдимост и ГДИН. От изтърпяването на наказанието не е
изминал петгодишният срок по чл. 30 от НК.
С оглед на изложеното съдебният състав призна
подсъдимия Ц.В.Ц. за виновен в извършването на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29
ал.1 б.“Б“ от НК.
По
вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимия Ц.В.Ц.
престъпление предвиденото в закона наказание е от пет до петнадесет години лишаване от свобода, като съдът може да
постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
С оглед проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК, съдът
е длъжен на основание чл. 373,
ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл.58а от НК. Съгласно ал.4 на чл.58а от НК,
в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 от НК, ако
е по-благоприятен за дееца.
При индивидуализиране на наказанието съдът
отчете като смекчаващ наказателната отговорност обстоятелства, изразеното
съжаление за извършеното, обстоятелството,че вещите са възстановени на
пострадалата, макар и това да е станало
благодарение на свид. Б., а не лично на подсъдимия Ц..
От друга страна като отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът приема извършването на деянието
по време на нощта, проявената жестокост при сломяване съпротивата на
пострадалата, при което и е била причинена
лека телесна повреда, съгласно приложеното СМУ, наличните осъждания на подсъдимия извън тези,
обуславящи опасния рецидив, които обуславят висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца.
Съдът прие, че в случая не са налице
предпоставките за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства.
При определяне размера на наказанието, съдът
счита, че на подсъдимия Ц.В.Ц., то следва да бъде определено при превес на
отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства.
Съдът намери, че за постигане целите на
закона и с оглед личната и генерална превенция е съответно на извършеното и
справедливо от гледна точка на закона да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ години, което наказание
намали с 1/3 в съответствие с разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и осъди
подсъдимия Ц.В.Ц. на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 6 /шест/
години. На основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът
определя първоначален „строг режим”
за изтърпяване на така наложеното на
подсъдимия Ц.В.Ц. наказание лишаване от свобода в затвор.
Съдът като съобрази материалното
положение на подсъдимия Ц. В.Ц. и
стойността на отнетото имущество, счита, че следва да се възползва от правото
си на преценка, дадено от закона и не налага на подсъдимия по-лекото наказание,
предвидено допълнително кумулативно в санкционната част на наказателноправната
норма – конфискация на до една втора от имуществото на виновния.
По разноските:
При този изход на делото съдът наложи в
тежест на подсъдимия заплащането на направените по делото разноски. В
съответствие с чл.189 ал.3 от НПК съдът определи подсъдимият Ц.В.Ц. да заплати
както следва: в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС
направените по делото разноски в съдебна фаза в размер на 20 лева (двадесет
лева), в полза на МВР направените по делото разноски от органите на
разследването в досъдебното производство в размер на 69,92 лева (шестдесет и
девет лева и деветдесет и две стотинки) и по 5 лева (пет лева) държавна такса
за служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: