Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1263
гр.Бургас, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието
на секретаря М.Р.като разгледа НАХД № 3946 по описа на БРС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и
е образувано по повод жалбата на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, м. „***“,
стаи за гости „***“, представлявано от управителя – В.Н.П., против Наказателно
постановление № 418175-F398962 от 08.01.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел
„Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл. 118 ЗДДС, на основание
чл.185, ал.2, изр. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 4000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че контролните органи не са
съобразили извършваната в обекта дейност, като констатираната сума представлява
съхранявани в обекта, на различно място от касата, парични средства – оборот от
предходни два дни. Посочва се, че този оборот е бил съхраняван в обекта с цел
заплащане на предстояща доставка. В тази връзка се оспорва изводът, че е налице
разлика между разчетена и фактическата наличност по ФУ. На следващо място се застъпва,
че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“,
доколкото в АУАН и НП едновременно са цитирани нормите на чл. 118 ЗДДС и чл.
33, ал.1 от Наредбата, като според жалбоподателя те става ясно каква е връзката
между тях, което пък създава неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Развиват се подробни мотиви в тази насока, като се достига до извод за невъзможност
на санкционирания субект да организира защитата си. На последно място се възразява
срещу приложимостта на санкционната норма на чл. 185, ал.2 ЗДДС, доколкото се
оспорва твърдението за неотразаени приходи. Акцентира се, че това е само едно предположение,
което съгласно чл. 303 НПК не може да е основание за ангажиране на
отговорността на дружеството.
В открито съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощник – адв. Вяра Видова –
БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В допълнение посочва,
че липсва административно нарушение, а констатираната разлика не е формирана от
продажби, поради което и пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ТД на
НАП-Бургас, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Карабелева, която
оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, доколкото е
установена разлика в касата, която не е документирана със съответните функции
на ФУ. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения, поради което и пледира
за потвърждение на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН - видно от разписката (л. 6) - НП е връчено на
представител на жалбоподателя на 16.08.2019г., а жалбата е депозирана на 22.08.2019г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
Не се спори, че към 28.07.2018г. жалбоподателят
е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е стопанисвал търговски
обект – кафе „Ла плая“, находящ се в гр. ***, местност „***“.
На 28.07.2018г. в 15.00 часа св. С. К.– инспектор
по приходите в ТД на НАП-Бургас, осъществила контрол за спазване на данъчното законодателство
в посочения търговски обект. Същата извършила контролна покупка (един брой
кафе, един брой вода, един брой сок и един брой фрапе на обща стойност 8,00
лева), при което служителят в обекта издал фискален бон. След направената
покупка, св. К.се легитимирала и пристъпила към проверка в обекта, като констатирала,
че там е инсталирано и функционира фискално устройство за отчитане на
продажбите – „Datecs DP-35
KL” с ИН на ФУ № DT 434227, притежаващо функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Пристъпило се към преброяване на
наличните парични средства В КАСАТА от страна на лицето, работещо на обекта – С.С.–
барман, като се установила касовата наличност в размер на 552,35 лева (опис на
наличните парични средства на л.13 от делото). Съгласно данните от разпечатания
от устройството дневен финансов отчет (л.14), разчетената касова наличност
възлизала на 139,44 лева - т.е. при проверката била установена разлика (надвишаване) в размер на 413,35 лева,
за които в паметта на фискалното устройство не съществували данни за служебно
въведени суми в касата.
За извършената проверка и констатациите
от нея св. К.съставил Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № 0340170
от 28.07.2018 г. копие, от който връчила на управителя – В.П., с указание представител
на търговеца да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. Бургас на 08.08.2018 г. и
да представи посочените в протокола документи, както и за съставяне и връчване
на акт за установяване на административно нарушение. В хода на проверката
управителят написал обяснение (л. 18), в което посочил, че в заведението работи
служител, който не винаги отчита средствата от прихода на кафето всяка вечер,
като допълнил, че разликата се е получила в следствие на незнание от страна на него
самия и служителя.
На 08.08.2018г. управителят на
дружеството се явил в ТД на НАП-Бургас, като в негово присъствие бил съставен
АУАН с № F398962.
Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 28.07.2018г.
нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние св. К.квалифицирала
като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.
118 ЗДДС, като предявила и връчила екземпляр от акта на управителя при
съставянето му, срещу подпис. Управителят получил препис от акта без да направи
възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
В последствие на 08.01.2019г., въз
основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно
постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта,
както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал.2 ЗДДС търговецът
бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 4000 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло
жалбоподателят не оспорва така възприетата фактическа обстановка, но посочва, че паричната сума не е
била в касата и реално представлява оборот за последните два дни.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото
на л. 26-28 – Заповед № ЗЦУ - ОПР – 17/17.05.2018г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, освен по отношение на
приложимата санкционна норма, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Административнонаказателната отговорност
на търговеца е ангажирана за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда
задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ във фискалното устройство чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в
наказателното постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената
нарушена норма, като фактът, че е посочена и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС по
никакъв начин не влияе на тези обстоятелства. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между
фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство,
като търговецът не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на
касовата наличност на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във
ФУ, притежаващо такава функция. В случая е без значение дали допуснатото
нарушение е по вина на някой от служителите или не, доколкото горепосочената
разпоредба не прави разлика в тази насока. Следователно е налице нарушение,
което безспорно е установено в хода на проверката. Твърдението, че сумата от 413,35
лева е формирана от неотчетени обороти от предходни дни или е била
предназначена за заплащане на доставки е ирелевантно. Щом сумата се е намирала В КАСАТА на обекта (изрично описът на
л. 13 касае касата и е изготвен от
служител на самото дружеството, което оборва твърдението, че сумата не е била
във въпросната каса), то е следвало вкарването й там да се отчете посредством
съответните функции, което в случая не е сторено и именно което прави
поведението на дружеството противоправно по посочения текст на Наредбата.
Съдът
счита, обаче, че анализът на така цитираната правна норма обосновава извод, че
нарушението, осъществяващо състава на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 по същество
не води до неотразяване на приходи, тъй като приходи се формират именно от
продажбата на стоки или услуги.
За така констатираното административно
нарушение, административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по
реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 4000 лева. Съгласно посочената
норма, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването
на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 3000 до 10 000 лв. В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 500 до 2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че, за да се
наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 ЗДДС,
следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи - факт, който
е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на
установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в този смисъл, обаче,
не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, нито в показанията на разпитания
свидетел. Нещо повече, видно от изложеното от свидетеля – при извършената
контролна покупка фискален бон е бил издаден – т.е. продажбата е била надлежно
отчетена, което допълнително води до извод, че разликата в касовата наличност
не е формирана от неотразяване на приходи, респективно – не води до укриване на
данъци.
Предвид така цитираните правни норми,
настоящия състав приема, че след като констатираното нарушение не води до
неотразяване на приходи, то санкцията следва да се определи по реда на чл. 185,
ал. 2, изр. последно, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. След като самият наказващ орган
не е констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило
неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма, която е следвало да
бъде приложена в случая е чл. 185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл. 185, ал.1
от ЗДДС, съгласно която имуществената санкция за юридически лица и еднолични
търговци е в размер от 500 лв. до 2 000 лв. Наказващият орган неправилно е
санкционирал търговеца на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС с имуществена санкция
в размер на 4 000 лв., независимо че не е установил нарушението да води до
неотразяване на приходи, поради което е приложил неправилно закона, следователно
процесното наказателно постановление в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно. Доколкото производството по оспорване на наказателно
постановление пред районен съд протича по реда на въззивното обжалване по
Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища е
допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон
за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма
пречка съдът да измени наказателното постановление в тази му част и да приложи
закон за по-леко наказуемо нарушение при същите фактически положения. В този
смисъл е и практиката на Административен съд Бургас - Решение № 1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
943/2017г.; Решение № 1251 от
6.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1235/2017 г.; Решение № 1116 от 20.06.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 897/2017 г. и др. Относно конкретния размер на
санкцията, съдът отчита, че това е първо нарушение на жалбоподателя, както и че
се касае до малко кафе, работещо предимно летния сезон, с ниски обороти, поради
което следва да се приеме, че е налице неволен и инцидентен пропуск, който не
може да обоснове налагане на завишен размер на санкцията.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно
понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9
от Наказателния кодекс – "маловажен
случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не
може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид
нарушение, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 418175-F398962 от 08.01.2019г., издадено от
Даниел Вълканов – Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. с чл.
118 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. 1 от ЗДДС, на „Мечо Тур” ЕООД с ЕИК: ***
е наложена „Имуществена санкция” в размер на 4000 лева, като на
основание чл. 185, ал.2, изр. посл., във връзка с ал.1 от ЗДДС, ОПРЕДЕЛЯ размер на наложената
имуществена санкция – 500,00 /петстотин/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Баев
Вярно с оригинала: М.Р.