Определение по дело №920/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1325
Дата: 3 юни 2021 г.
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20217050700920
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                         2021 година, гр.Варна

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Дванадесети състав, в закрито заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                                             СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 920/2021г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано във връзка с определение №2833/19.04.2021г. по адм. дело №3471/2021г. на АССГ, с което е изпратена по подсъдност жалбата на Т.И.И. против заповед №РД-09-0686/16.12.2011г. на Министъра на културата, с която е разпоредено отнети в полза на държавата движими културни ценности: 54 броя движими културни ценности, а именно:48 броя монети, гривна, игла, обеца, фибула и матрица, веществени доказателства по следствено дело №612/01г. по описа на І ТО-ССлС, водено против Т.И.И., предадени на отговорно пазене от Митница „Аерогара София“ в отдел „Фондове“ на НИМ и приети с Акт за временно ползване №ІІ-3340/30.05.2001г. от гл. уредник М. М. да бъдат вписани във фондовете на същия по реда на ЗКН и Наредба №Н-6/2009г.  

Съдът след преценка на материалите по делото, съобрази представените с жалбата писмени доказателства и тези от ответната страна, като  достигна до следните изводи:

С Постановление за прекратяване на наказателно производство № 4683/08г. от 02.11.2011г. с №НДП—07-02-д/03.11.2011г. на прокурор при Софийска градска прокуратура е прието, че по силата на чл. 146, ал. 2 /отм./ от Закона за културното наследство, действащ към момента на разглежданото наказателно производство 54-те веществени доказателства по спряно дознание – движими археологически обекти – ex lege са публична държавна собственост. Постановено е прекратяване, поради погасена от изтекла давност наказателна отговорност на наказателното производство по спряно ДП №220/08 по описа на СДВР, водено за деяние по чл.278б НК в редакцията с ДВ бр.10/93г. Със същото постановление е разпоредено веществените доказателства по п.1-53 и бронзова статуетка, съвременен фалшификат /отливка/, изработен по античен оригинал, представляващ изправена фигура на младеж /Аполон/ с лавров венец на главата, двата крака на която статуетка са отчупени, но налични, с липсващ предмет, държан в лявата ръка на статуетката, да останат там, където се намират – в отдел Фондове” при Национален исторически музей.  Разпоредено е Министърът на културата със съдействието на Инспектората за опазване на културно наследство да предприеме действия по идентификация, категоризация и регистрация на 54-те веществени доказателства, чиито правен режим е на публична държавна собственост, и заприходяването им като дълготрайни материални активи на някой музей.

Горепосоченото Постановление е постъпило в Министерство на културата с вх.№11-00-0255/08.11.2011г.  Въз основа на същото и на основание чл.14 т.14 и т.16 от ЗКН, чл.5 ал.2 от УП на Министерство на културата Министъра на културата със заповед №РД-09-0686/16.12.2011г. разпоредил отнети в полза на държавата движими културни ценности: 54 броя движими културни ценности, а именно:48 броя монети, гривна, игла, обеца, фибула и матрица, да бъдат вписани във фондовете на Националния исторически музей по реда на ЗКН и Наредба №Н-6/2009г.  

В мотивите на постановлението е посочено, че жалбоподателят И. не притежава право на собственик на отнетите в хода на образуваното наказателно производство движими вещи - археологически обекти, както и, че не може да придобие собствеността по давност съобразно изискванията на Закона за културното наследство, поради което е постановено, веществените доказателства да останат на съхранение във фондовете на Националния исторически музей, а на Министъра на културата е указано, че следва да предприеме действия по идентификация, категоризация и регистрация на веществените доказателства, чиито правен режим е на ПДС, както и да предприеме мерки за тяхното заприходяване в активите на някой музей.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят не е адресат на оспорената Заповед № РД09-0686/16.12.2011г. на министъра на културата. Същата е издадена въз основа на горепосоченото Постановление на СГП   и след като са отнети в полза на държавата описаните движими вещи културни ценности. Горното явства и от диспозитива на процесната заповед, а именно отнети в полза на държавата културни ценности да бъдат вписани във фондовете на Националния исторически музей. Оспорената заповед не е актът, по силата на който е отнето правото на собственост върху процесните вещи. Производството се е развило служебно след постановяване на Постановление за прекратяване на наказателно производство № 4683/08г. на прокурор при СГП и при изпълнение на същото от министъра на културата, Инспектората за опазване на културно наследство, НИМ.

Според правилото на чл.21, ал.1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Съществените белези, които определят издадения акт от административния орган  като индивидуален административен акт са властническия характер на волеизявлението и неговата насоченост- адресатите на този акт, дали с него  непосредствено се създават права или задължения, или се засягат права, свободи или законни интереси.

Процесната заповед на министъра на културата по своя характер е вътрешноведомствен административен акт и има насоченост само към МК и Национален исторически музей, както и за тези лица, осъществяващи контрола във връзка с вписването по реда на ЗКН и Наредба №Н-6/2009г., но с нея пряко и непосредствено не се възлагат задължения на жалбоподателя, за да се приеме, че се засягат негови права и законни интереси, които от своя страна да обусловят правния му интерес от оспорване на заповедта. Жалбоподателят не е адресат на заповедта и за него не възникват задължения.

 Със заповедта са изпълнени регламентирани задължения на административния орган и служители в НИМ, във връзка с вмененото по силата на ЗКН задължение и въз основа на Постановление за прекратяване на наказателно производство. В заповедта не се съдържа волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя. Не се съдържат волеизявления, които пряко и непосредствено да засегнат законни права и интереси на жалбоподателя. Процесната заповед по своето съдържание съставлява акт, издаден в изпълнение на задължение произтичащо по силата на закона след Постановление на СГП. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не е налице и хипотезата, уредена в чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България и Решение № 21/26.10.1995г. по к. д. № 18/1995г. на Конституционния съд, според която гражданите могат да оспорват пред съд разпоредби на вътрешнослужебни актове, когато създават задължения за тях и не са изрично изключени със закон от съдебно обжалване.

Съдът намира за изцяло ирелевнтни за спора наведените с жалбата съображения по същество сочещи за незаконосъобразност на фактическите констатации, мотивите и изводите на прокурор при СГП дадени в Постановление за прекратяване на наказателно производство № 4683/08г. от 02.11.2011г. с №НДП—07-02-д/03.11.2011г. на прокурор при Софийска градска прокуратура

Наличието на подлежащ на оспорване акт и правен интерес за това са абсолютни процесуални предпоставки за съдебно-административното производство и липсата им в процесния случай води до недопустимост и на образуваното съдебно производство.

При това положение, съдът приема, че липсва годен за оспорване административен акт и жалбоподателят не доказва правен интерес от оспорването му, поради което жалбата на  Т.И.И. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

         Водим от горното и на основание чл. 159, т.1 и т.4 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

       

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.И. ***, против заповед №РД-09-0686/16.12.2011г. на Министъра на културата.

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №920 по описа на Административен съд – Варна за 2021 година.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7/седем/ дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

 

                                                                             СЪДИЯ: