Решение по дело №314/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 април 2023 г.
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20227190700314
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер: 53                                                07.04.2023 год.                                        Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета  година, в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  административно дело № 314 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 и чл. 231, ал. 1  от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР).

Образувано е по жалба на М. Т. М. с ЕГН ********** от гр. Р., чрез пълномощник – адв. М. Р. от АК – Русе, срещу Заповед № 1983к-1911 от 24.11.2022 год. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, тъй като неточно и неправилно е мотивирана. Излагат се твърдения, че правата на оспорващия в дисциплинарното производство били нарушени. По същество не се отрича употребата на алкохол при управление на МПС от страна на оспорващия, но  се твърди, че с деянието си не е накърнил  и уронил престижа на службата.  Според жалбоподателя дисциплинарно наказващия орган е преекспонирал тежестта на деянието, не е доказал формата на вината по безспорен начин и не е оценил цялостното поведения на оспорващия през целия период на службата му. Също така се твърди, че  заповедта не била връчена на оспорващия по надлежния ред, а наложеното наказание се явявало несъразмерно тежко, поради което прекратяване на служебното му правоотношение се явява незаконосъобразно. От съда се иска отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт С. П., оспорва жалбата като неоснователна и  иска съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Към момента на издаване на оспорената заповед М. М. е държавен служител от МВР  по смисъла на чл. 141, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 58, ал.1, във вр. с чл. 56, чл. 39, ал. 6  и чл. 37, ал. 1, т. 1  от ЗМВР  и чл. 8, ал. 4 от Правилника за устройство и дейността на МВР /ДВ бр. 60/2014 /. От приложената към административната преписка кадрова справка /л.91/ е видно, че  от 31.10.2014 до издаване на оспорената заповед той е заемал длъжността началник на дежурна смяна в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Разград (РСПБЗН-Разград) към РДПБЗН-Разград при ГДПБЗН-МВР.

На 20.05.2022 год. срещу  оспорващият е бил съставен  акт за установяване на административно нарушение  Серия GA бл. № 576595 /л.41/ за това, че на 20.05.2022 г. в 21 54 часа в гр. Разград по ул. „Люлебургас” до х-л „Акцент, по посока бул. „Странджа, управлява собствения си лек автомобил „ВАЗ 2121 Нива-221” с регистрационен №  ** **** ** след употреба на алкохол, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510” с фабр. № АRNА-0173, електронната скала на който е отчел 2.76 промила алкохол в издишания от водача въздух. На оспорващият е издаден талон за медицинско изследване с № 078669. Посочено е, че водачът е причинил ПТП. Също така му е бил съставен АУАН сер. GA бл. № 621512  /л. 40/ за това, че на 20.05.2022 г. в 21 54 часа в гр. Разград по ул. „Люлебургас” до х-л „Акцент, по посока бул. „Странджа, управлява собствения си лек автомобил „ВАЗ 2121 Нива-221” с регистрационен № * **** **, като не успява да контролира автомобила и с предната дясна част удря два автомобила – „Нисан Кашкай с рег. № ****** , собственост на К. Д. К. с ЕГН **********  и „Мазда 3” с рег. № ** **** **, собственост на К. В. В., намиращи се в дясната страна на платното за движение в предните им десни части. За настъпилото ПТП били съставени два протокола за ПТП – с бл. № 1813410 от 20.05.2022 г. с причинена щета на лек автомобил  „Нисан Кашкай” с рег. № ** **** ** /л. 49/ и  с № 1813411 от 20.05.2022 год. за причинена щета на л.а. „Мазда”с регистрационен № ** **** **  /л.50/.

Със заповед рег. № 330зз-8 от 20.05.2022 год. /л.52/ той е задържан за срок от  24 часа по  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за това, че управлява МПС след употреба на алкохол в кръвта над 1,2 промила.

Срещу оспорващият са издадени и две заповеди за налагане на ПАМ  - Заповед № 22-1075-000145 от 23.05.2022 год. на началник група към ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция”  за „Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за неговата отговорност, но не повече от 18 месеца” /л.45/ на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП  и №22-1075-000146 от 23.05.2022 год. на   началник група към ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция” за „Прекратяване на регистрацията на МПС с рег. № ** **** ** за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП. /л. 47/.

С писмо рег. № 330-13567 от 25.05.2022 год. /л. 19/ директорът на ОДМВР Разград е уведомил Директора на РДПБЗН за настъпилото произшествие и е изпратил материалите от преписката, като е посочил,        че е образувано досъдебно производство.

С писмо рег. № 1983р-7878 от 31.05.2022 год. /л.23/ директорът на Главна дирекция ПБЗН е уведомил директора на Дирекция „Човешки ресурси” – МВР за настъпилото произшествие.

С предложение рег. № 1078р-1330 от 26.05.2022 год. /л.25-27/ директорът на РДПБЗН – Разград е предложил на директора на ГДПБЗН – МВР образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина срещу оспорващия М.

Със заповед № 1982к-912 от 14.06.2022 год. /л.28-31/ директорът на Главна дирекция ПБЗН на основание чл. 207, ал. 1, т. 2  и ал. 2 от ЗМВР е образувал дисциплинарно производство срещу оспорващия М. и е определил състава на дисциплинарно разследващия орган. В заповедта са изложени фактическите данни за извършено от М. деяние, посочил е че с него са нарушени т. 15, т. 19, т. 20, т. 28 б. „а” и „б” от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и т. 4 от  заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121з-396 от 05.08.2014 год., което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2 , т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение”. В заповедта е посочено, че ДРО следва да изготви становище, което да се докладва заедно с преписката в тримесечен срок от датата на издаване на заповедта. Заповедта е връчена на оспорващия лично на 20.06.2022 год.

С предложение рег. № 1078р-2099 от 30.08.2022 год. /93/ ДРО е поискал удължаване срока на дисциплинарното производство да бъде удължен до 14.10.2022 год. Със заповед № 1983к-1429 от 07.09.2022 год. /л.96/ директорът на ГДПБЗН – МВР е удължил срока на дисциплинарното производство срещу М. до 14.10.2022 год. Препис от заповедта е връчен на оспорващия лично на 07.09.2022 год.

ДРО е извършил разследване по дисциплинарното производство като е събрал съответните гласни доказателства – писмени обяснения от П. Н. /л.64/ - служител в х-л „Акцент”, И. Т. /л.78/, Х. Д. /л.81/ - младши автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград, посетили произшествието, както и писмени документи  - справка за МПС/л.68/, справка за водач /л.69/, разпечатка от техническо средство „Алкотест дрегер – 7510” сер. № ARNA-0173 /л.72, протокол от периодичен преглед /л.73/, Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 495 от 23.05.2022 год. /л.100/, съдебно медицинска експертиза /л.103/, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол от 20.05.2022 год.  22:40 часа. /л.110/,  протоколи за запознаване на оспорващия с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и неговите изменения / л.84-88/ Протокол за запознаване на оспорващия с вътрешноведомствени подзаконови нормативни актове, уреждащи служебната му дейност в т.ч. и с Етичния кодекс /л.89/,  кадрова справка /л.91/, разпечатки от сайта е-razgrad.bg на публикация за произшествието  „акцент, алкохол, две коли, пиян пожарникар, три промила алкохол” /л.112/, , както и от публичния бюлетин на МВР /л.113-116/.

В заключението на химическата експертиза /л.100/  е посочено, че  в изпратената за изследване проба от  кръвта на оспорващия М. М. се доказва етилов алкохол в количество от 2,64 промила. Заключението на съдебно-медицинската експертиза е посочено, че  по време на извършване на деянието в 21 40 часа концентрацията на алкохол в кръвта на М. е била 2,77 промила отговаряща на прием от 4.05 литра бира /5 об.%/, или -0.506 литра концентриран алкохол или 1,84 литра вино /11об.%/., което е в границите на тежка степен на алкохолно опиване.

Оспорващият е бил поканен / л. 32/ след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство  до 15.07.2022 год. даде писмени обяснения във връзка със случая, както и да представи доказателства във връзка с твърдените от него факти. Съгласно писмено изявление рег. № 1078р-1729 от 13.07.2022 год. /л.61/ М. отказал да даде обяснение.

Резултатите от дисциплинарното производство са изложени от ДРО в Обобщена справка рег. № 1078Р-2451 ОТ 07.10.2022 год. /121-134/. ДРО приел от фактическа страна, че на 20.05.2022 год. около 21 50 часа в гр. Разград по ул. „Люлебургас” до х-л „Акцент в посока бул. „Странджа” оспорващият М. е управлявал собствения си лек автомобил марка „ВАЗ 2121 Нива 221” с държавен контролен № ** **** ** след употреба на алкохол, установено по надлежен ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510” с фабр. № АRNА-0173, електронната скала на който е отчел 2.76 промила алкохол в издишания въздух и е допуснал ПТП. За нарушението му е съставен АУАН серия GA бл. № 576595 от 20.05.2022 год. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, съгласно който на водачите на пътно превозно средство е забранено да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. ДРО е приел, че техническото средство е годно, тъй като е преминало периодична проверка на 17.03.2022 год., съгласно приложения към преписката протокол. Също така му бил съставен и АУАН сер. GA бл. № 621512  от 20.05.2022 год. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. Оспорващият е бил задържан за срок от 24 часа  в РУ – Разград по ЗМВР със заповед на полицейски орган.  На оспорващият е издаден  талон за изследване № 078669 от 20.05.2022 год. Съставен е протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба, взета на 20.05.2022 год. в 22 40 часа, като извършената химическа експертиза  в специализирана химическа лаборатория за изследване на алкохол към МБАЛ „Св. Анна” – Варна АД  е  положителна с наличие на етилов алкохол в кръвта от 2,64 промила. За претърпените от ПТП щети са съставени два протокола за ПТП от 20.05.2022 год. с бл. № 1813410 /л. 49/ и  с № 1813411. Срещу оспорващия М. са издадени две заповеди за налагане на принудителна административна мярка № 22-1075-000145 от 23.05.2022 по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП  и  №22-1075-000146 от 23.05.2022 год. по  чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП. /л. 47/.

ДРО посочил, че съгласно съдебно-медицинската експертиза по време на извършване на деянието концентрацията на алкохол в кръвта на М. е била не по-малко от 2,77 промила. Самият М. е посочил при вземане на кръвната проба, че е употребил 3 литра бира.

ДРО е приел, че М. е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация на 1,2 на хиляда и е допуснал ПТП в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 20, ,л. 1 от ЗДвП. С поведението си при грубо нарушаване на ЗДвП е уронил  името на МВР, като е създал впечатление, че служителите на МВР си позволяват да управляват МПС под въздействие на алкохол. С действията си е проявил незачитане на установения обществен ред, последица от което е намаляване и загуба на обществено доверие в органите на МВР. Действията му са станали достояние на граждани, служители на ОДМВР – Разград, следствието и прокуратура при ОП – Разград, както и служители в ЦСМП – Разград и МБАЛ „ Св. Анна – Варна” , с което е уронен престижът на институцията.

ДРО приел, че  действията на оспорващия М. са несъвместими с етичните правила регламентирани в т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 б. „а” и ”б” от ЕКПСМВР и представляват нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4, за което е  с чл. 203, ал. 1, т. 13 от същия закон е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение”.

С покана рег № 1078р-2455 от 07.10.2022 год. /л.135/, връчена на 07.10.2022 год. в 15 20 часа М. е поканен да се яви в сградата на РДПБЗН-Разград да се запознае с обобщената справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство. Даден му е срок от 24 часа от запознаване с обобщената справка да даде обяснения, възражения, както и да представи доказателства във връзка с тях.

Оспорващият се е запознал с обобщената справка и всички материали по производството  на 07.10.2022 год. в 16  часа, съгласно положената от него отметка /л.134/ От протокол рег. № 1078р-2473  от 10.10.2022 год. /л.139/ е видно, че в дадения от ДРО срок оспорващият не се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения.

ДРО приключил дисциплинарното производство със становище рег. № 1078р-2474 от 10.10.2022 г. /л.140-153/, че са налице предпоставките  на младши експерт М. М.  да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и служебното му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1 т. 8 от ЗМВР.

С покана рег. № 1983р-15959 от 28.10.2022 год.  ДНО е поканил оспорващият в срок от 24 часа от връчване на поканата да представи писмени обяснения или възражения , както и доказателства за твърдените факти. Поканата е връчена на 01.11.2022 год. в 09 00 часа.  В обяснение рег. № 1078р-2661 от 02.11.2022 год. М. е посочил, че няма възражения и няма да дава допълнителни писмени обяснения

При тези обстоятелства е издадена Заповед № 1983к-1911 от 24.11.2022 год. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР /л.175-185/, с която за вмененото на М. административно нарушение му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” при посочени фактически и правни констатации, които са аналогични с изложените в Обобщената справка и Становището на ДРО.

ДНО е приел за безспорно установено че на 20.05.2022 г. около 21:50 ч., в гр. Разград по ул. „Люде Бургас“, до хотел „Акцент“ в посока бул. „Странджа“ младши експерт М. Т. М. - началник на дежурна смяна в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на РСПБЗН-Разград е управлявал собствения си лек автомобил марка „ВАЗ 2121 НИВА 221“ с ДК№ *********, след употреба па алкохол в концентрация значително над 0.5 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA- 0173, електронната скала на който е отчел 2,76 %о алкохол в издишалият въздух, както и е допуснал П'ГП с причиняване на материални щети на друго лице. С това си деяние в качеството на водач на МПС, управлявайки в нарушение на Закона за движение по пътищата след употреба на алкохол собствения си лек автомобил и реализирайки пътнотранспортно произшествие с нанасяне на материални щети на трето лице е имал поведение уронващо престижа на службата, като по този начин е нарушил т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а”, и „б” от Етичния кодекс поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи / ДВ бр. 67/2014. ДНО се е позовал и на разпоредбата на т. 11 от ЕКПДСМВР, съгласно която етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време.

На  основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с  т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 от Етичния кодекс за поведение па държавните служители в МВР и  чл. 203, ал. 1, т. 13 ДНО е наложил на оспорващия  дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“  и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратил служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на оспорващия на 05.12.2022 год. при условията на чл. 210, ал. 3 от ЗМВР, удостоверено с подписите на двама служители на МВР. Жалбата срещу нея е подадена на 17.12.2022 год. чрез лицензиран пощенски оператор, съгласно пощенското клеймо на плика/л.18/

            В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства, както следва: Удостоверение от РС – Разград, че срещу оспорващият е образувано НОХД № 791/2022 год.  по чл. 343б, ал. 1 от НК, насрочено за 16.03.2023 год. Споразумение от 16.03.2023 г. между Районна прокуратура – Разград и оспорващия М.  /л. 239/. Съдът извърши служебна справка на сайта на РС – Разград, при която се установи, че производството по делото е приключило на 16.03.2023 год. с одобрено споразумение между РП – Разград и подсъдимия. Болничен лист № Е20223588529, издаден на 24.11.2022 г. от МЦ „д-р Велкови“ ООД /л. 237/,  Болничен лист № Е20223588566, издаден на 05.12.2022 г. от МЦ „д-р Велкови“ ООД /л. 238/, Информационен бюлетин за възникналите произшествия на територията на ОДМВР – Разград, публикуван на 20 и 22 май 2022 г. /л.233,234/ и удостоверение рег. № 3851 от 06.03.2023 год. на ГДПБЗН отдел „Човешки ресурси” /л. 229/.  По делото бяха разпитани като свидетели и лицата Х. М. Д.,  И. Д. Т.,  П. Е. Н., които са дали писмени обяснения пред ДРО, И. И. М. и С. М. Н. – първият  оперативен дежурен в РУ - Разград, а вторият освободил оспорващия след изтичане на срока за задържане, С. Г. А., К. К. Й. - удостоверили отказа на оспорващия да получи оспорената заповед, А. И. А. – старши експерт „Човешки ресурси” в РДПБЗН – Разград, връчил оспорената заповед на М., както и С. М. М.– съпруга на оспорващия, изрично пожелала да даде показания. В показанията си свидетелите Д., Т. и Н. поддържат дадените в дисциплинарното производство писмени обяснения относно  начина и обстоятелствата, при които оспорващия е извършал нарушенията  на ЗДвП, поведението  и състоянието му, както и отзвукът от същото.  Сочат, че оспорващият не е буйствал при установяване на нарушението, но е бил видимо пиян. На местопроизшествието е  имало и други хора, които са разбрали за произшествието. Разбрало се е, че нарушителят е пожарникар, а и хората са знаели какъв е, той явно живеел наблизо. Свидетелят М. в показанията си сочи че при задържането му оспорващият не е създавал проблеми. Не си спомня конкретно повода за задържането му. Разбрал, че задържаното лице е служител на пожарната от оперативния дежурен в ОДМВР. Св. Н. сочи, че той е освободил оспорващия след изтичане срока на задържането му, видно от положения подпис, но не си спомня нищо конкретно. Свидетелките Й. и А. сочат, че оспорващият е отказал да получи заповедта за уволнението му, която св. И. е искал да му връчи, отказал да се подпише, че е получил заповедта, което удостоверили с подпис. Оспорващият не е обяснил защо не иска да получи заповедта и не е представял някакъв друг документ. Св. А.  дава показания, че  се е обадил на оспорващия, че трябва да се яви да получи заповедта. Когато се обадил на М. е знаел, че по това време е в болнични, тъй като М. му е представил болничен лист, но когато се е явил на 05.12.2022 год. М. не е обяснявал че е в болнични, нито е представил болничен лист, че е в отпуск по болест. Св. М. сочи в показанията си, че на  20.05.2022 год. след работа се прибрала в дома си около 19 часа.  Получила паник атака. Обадила се до спешна помощ. Била  ѝ оказана помощ. След като медицинските лица си тръгнали тя продължила да се чувства зле, не могла да овладее ситуацията около 45 минути и решила, че трябва да се обади на оспорващия.  Не е знаела къде се намира оспорващия.  Казала му да дойде веднага. По-късно  и се е обадил и ѝ казал, че се е случило нещо, без да ѝ обяснява. Свидетелката разбрала за случая по-късно, след освобождаването му от задържане.

При така установените факти и след като извърши проверка по чл. 168 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока, предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му по закон правомощия, съгласно чл. 204, т.3 от ЗМВР, при спазване на предвидените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове. Неоснователно е твърдението на оспорващият, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като  е подписана и  е връчена на оспорващия след като главен комисар Н. Н. е бил пенсиониран.  Оспорената заповед е издадена от  главен комисар Н. Н. на 24.11.2022 год., а служебното му правоотношение е било прекратено на 26.11.2022 год., съгласно удостоверение л. 229. Обстоятелството кога заповедта е връчена на оспорващия е без значение за компетентността на административният орган, който я е издал.

Спазена е и установената форма – тя е писмена, в нея са посочени фактическите и правни основания, съдържа и  изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. В нея подробно, пълно, точно и ясно  от фактическа страна е описано деянието, с което е осъществено дисциплинарното нарушение – на посоченото в заповедта място и време оспорващият М. е управлявал личния си автомобил след употреба на алкохол, установено по надлежния ред с техническо средство, чиято електронната скала отчела  2,76 промила алкохол, химическото изследване доказва 2,64 промила, а в последствие назначената в хода на досъдебното производство  съдебно медицинска експертиза установила концентрация на алкохол в кръвта от 2,77 промила. Описани са обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Фактическите установявания на ДНО се подкрепят от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, които той е посочил, анализирал и обсъдил подробно. Тези фактически установявания са подведени по съответстващата им правна норми. Посочено е правното основание и  наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на същата. Спазена е предвидената в ЗМВР и действащата  Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /ДВ бр. 59/2021 г. / процедура. На оспорващият е осигурена изцяло предвидената от нормативните актове възможност за участие и защита в административното производство пред ДРО и пред ДНО. Изпълнено е и изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР като на полицейския служител е предоставена възможност да депозира своите обяснения по случая. Административният орган е спазил и разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 206 от ЗМВР като е  събрал всички  относими към случая доказателства с всички начини и средства, допустими от закона.

В случая  обстоятелството, че оспорената заповед е връчена на 05.12.2022 год., за която дата оспорващия представи в съдебно заседание болничен лист, не води до недействителност на административния акт поради съществено процесуално нарушение. При прекратяване на служебното правоотношение, което е законова последица от налагането на дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, не е допуснато нарушение на чл. 229 от ЗМВР, а именно: забраната за прекратяване на служебното правоотношение през време на отпуск. Дори да се приеме, че М. е бил в отпуск по болест на 05.12.2022 год. с оглед представения едва в съдебно заседание болничен лист от същата дата,  това е без значение в случая, тъй като разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР изключва прилагането на тази забрана в изчерпателно изброени случаи, един от които е и прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, т. 8 от ЗМВР - поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", какъвто е и настоящия случай.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че на оспорващият не са искани обяснения в хода на дисциплинарното производство,  че не се е запознал с материалите по производството и че е нарушено правото му на защита. Тези твърдения се опровергават от съдържащите се в преписката писмени доказателства  /покана л. 32, обяснение, л. 61,  покана л. 135, протокол л. 139/. При запознаване със заповедта за удължаване срока на дисциплинарното производство оспорващият изрично е посочил, че няма да бъде подпомаган от защитник. На оспорващият е била осигурена възможност да се ползва от всички процесуални права, като страна в дисциплинарното производство. Що се касае до фактическите обстоятелства изложени в мотивите  на заповедта, дали те са доказани и правилно ли са подведени под съответните правни норми, това  е въпрос за  материална законосъобразност на оспорената заповед. 

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2 т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е дисциплинарно нарушение. Според чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗМВР деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение"

В оспорената заповед  деянието на оспорващия М. е квалифицирано като нарушение на т. 15 от Етичния кодекс, съгласно която  държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; на т. 19, според която той пази доброто име на институцията, която представлява; на т. 20, която предвижда, че Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и на т. 28, б. „а”, с която му е вменено в качеството му на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата на Република България и на т. „б”, с която му е вменено задължението независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск.

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че на посочените в оспорената заповед, място и време оспорващият М. е управлявал личният си лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в случая с 2,76 промила алкохол, установено с техническо средство, а според  съдебно-медицинската експертиза 2,77 промила.  С това е нарушил забраната, регламентирана в чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата. За това деяние му е съставен АУАН, задържан е по реда на чл. 72, ал. 1 ,т. 1 от ЗМВР, издадени са му две заповеди за налагане на ПАМ, образувано е досъдебно производство и съдебно производство.

Всички тези обстоятелства са станали известни на граждани – лицата подали сигнала за нарушението, гости на х-л „Акцент” и собственици на увредените автомобили /виж протоколите за ПТП/, други граждани присъствали при установяване на нарушението, на медицинските служители от МБАЛ, на полицейските служители, изяснявали случая, на  органите на досъдебното производство и служители в  районна и окръжна прокуратури Разград, които са имали отношение към образуваното досъдебно производство, както и в последствие служители на районен съд – Разград, имали отношение към съдебното производство.

Етичният кодекс изисква поведение на полицейския служител, което да е съобразено със законите, да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си. Изрично в ЕК е посочено, че държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на  нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България, както и на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. С поведението си оспорващият е нарушил посочените в оспорената заповед конкретни норми от ЕК, с оглед на което  съдът намира, че са били налице основанията на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР за вмененото дисциплинарно нарушение на М. М. да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.

Противно на твърдението на оспорващия М., че при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания не е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР изискващ да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В оспорената заповед са изложени подробни мотиви, относно тези обстоятелства. Наложеното наказание предвид данните от извършения анализ се явява съразмерно, с оглед поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и посочените в заповедта настъпили последици от него.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, изискващи нейната отмяна, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като своевременно направено, е основателно и доказано до размера на 150 лв., определен  по реда на чл. 24  от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М. Т. М. с ЕГН ********** от гр. Р.,  срещу Заповед № 1983к-1911 от 24.11.2022 год. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР

ОСЪЖДА М. Т. М. с ЕГН ********** от гр. Р., да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. / сто и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: /п/