Протокол по дело №102/2023 на Районен съд - Чепеларе

Номер на акта: 11
Дата: 29 януари 2024 г. (в сила от 29 януари 2024 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20235450200102
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 11
гр. Чепеларе, 24.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Сона Гарабедян
при участието на секретаря Нина Горялова
Сложи за разглеждане докладваното от Сона В. Гарабедян Наказателно дело
частен характер № 20235450200102 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ О. Х. М., редовно уведомен в предходно
съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв. А. К., надлежно
упълномощена, с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Н. Ч. , редовно уведомен в предходно съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв. Р., надлежно
упълномощен, с пълномощно по делото.
ЯВЯВА СЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р Д. Б. М. , редовно и своевременно
призован. По електронната поща на съда е постъпило заключение по
назначената съдебномедицинска експертиза с вх. № 105/15.01.2024 г., както и
по пощата с вх. № 141/18.01.2024 г.
АДВ. К.: Уважаема госпожо съдия, моля да се даде ход на делото и да
се продължи съдебното следствие. Моля да пристъпим към изслушване на
вещото лице.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ М.: Поддържам казаното от повереника ми.
АДВ. Р.: Моля да дадете ход на делото и да се продължи съдебното
следствие. Моля да се пристъпи към изслушване на вещото лице.
ПОДСЪДИМИЯТ Ч.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото и продължаване на съдебното следствие, поради което
1

О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ докладва постъпила по делото по електронната поща на съда с
вх. № 105/15.01.2024 г., а и по пощата с вх. № 141/18.01.2024 г.
съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Д. Б. М..
Съдът счита, че следва да пристъпи към изслушване на вещото
лице д-р М..
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Д-Р *** без родство и дела със страните по делото.
На вещото лице се напомни наказателната отговорност по чл. 291 от
НК, същият обеща да даде заключение по съвест и знание.
На основание чл. 282 от НПК, съдът счита, че следва да прочете
заключението по назначената съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Д. М. и затова,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА на основание чл. 282 от НПК заключението по назначената
съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. М..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Поддържам депозираното заключение.
Въпрос от адв. К.: В заключението си сте записали, че уврежданията
могат да бъдат причинени от удар с или върху твърд, тъп предмет. Дайте ни
обяснение в съдебната медицина, какво се приема като твърд, тъп предмет,
има ли в съдебната медицина понятие за такива предмети?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Твърд тъп предмет е всеки предмет, който е
с твърда консистенция. Няма значение от какво е образуван. Добавил съм
тенгенциално действие. Тенгенциално действие значи да се прожули, тоест не
само директно да се удари, а и да се мести по него, да се търка.
Въпрос от адв. К.: В тази връзка при нанасяне удари с ръце и крака
също придобиват ли характеристики за нанесен удар с тъпи предмети?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Да.
Въпрос от адв. К.: Възможно ли е от падане по стълби, едновременно
тези шест телесни увреждания да бъдат причинени на лицето, което е
2
паднало?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Може. Не съм свидетел.
Въпрос от адв. К.: В т. 1 от експертизата сте посочили общо шест
телесни увреждания, а именно контузия на главата; мозъчно сътресение;
охлузване, оток и кръвонасядане в челната област; оток по горния и долния
клепач на дясното око с притваряне на очната цепка; контузия на гръдния
кош; охлузване и оток на дясната колянна става. Контузията на гръдния кош
до какво води? Мисълта ми е до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК или причинява болки и страдания?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Както съм го описал в заключението, така е.
Контузията на гръдния кош води до контузия на гръдния кош. Не съм съдебен
лекар. От мидикобиологичен характер, не съдебен характер. Това го решава
съда.
Въпрос на адв. Р.: Кажете, ако падането е от по-голяма височина, тъй
като има свидетели, които твърдят, че стълбите, по които е паднал тъжителят
са били на значителна височина, повече от половин метър, така, както те го
казват. Биха ли се получили подобни увреждания? Ако падне по лице, както
те твърдят, че е паднал по лице, да се удари колянната става?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Стълбите са няколко. Ако падне цялото тяло
ляга на земята, пльоска се.
Въпрос на адв. Р.: Възможно ли е да си нарани гръдния кош, да си
нарани колянната става при това падане, включително?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Възможно е.
Въпрос на адв. Р.: Ако има такива увреждания, след колко време ще се
появи световъртеж, повдигане, веднага или след определен период от време?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Може и веднага, може и след определен
период или да е в различен период от време.
Въпрос на адв. Р.: Какъв би бил най-дългия период, в който за първи
път да се прояви световъртежа?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Трябва още на следващия ден максимум да
се появи световъртежа. Същият ден, той е контузен. Контузия на главата и
множество сътресение. Когато премине този период, започват да се получават
вторичните ефекти от него - главоболие, повръщане. Периодът е различен
при хората. Това са вече вторични проявления на първичната травма, които
траят като различен период от време.
3
Въпрос на адв. Р.: Отзвучаването вие давате заключение, че е 25 – 30
дни, възможно ли е да има отзвучаване за три, четири дни от травмите.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Възможно е. Тя е закрита травмата. Не се
вижда нищо на скенера. Няма как механически да го докажеш. Не можеш да
го видиш. Не е кръвоизлив в мозъка, където се снима и се вижда. Според
спецификата на човешкия организъм, всеки човек го приема по различен
начин.
Въпрос на съда: Ако човек се изкачва по стълбите и падне, кои от тези
изброени от Вас травми е допустимо да бъдат причинени?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Зависи как падна - назад, настрани, по очи.
Ако падне напред, слизайки по стълби е по зле, защото главата е много
далече от долните стъпала и травмите в областта на лицето ще се получат по-
неприятни, ако разстоянието е много по-голямо като геометрия. Ако се
изкачва, разстоянието е по-близко. Падането е от по малка височина. Говорим
за органите по главата. Винаги може да се спъне човек, да падне и да се
удари. Зависи как ще се предпази, с ръце или дали ще успее да се предпази.
Това е инстинкт за предпазване. Конкретните травми са възможни, но като
различна степен. Колко ще е силата, е в зависимост от това как се предпазва и
как пада.
Въпрос на съда: Ако се случи така, че изкачвайки се по едни стълби
падне човек, след това отива на равно място и пак падне. Тогава
уврежданията по-сериозни ли ще бъдат?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Не по-сериозни, а на повече места. Тялото е
голяма площ и навсякъде може да се удари. Това са предположения.
Недоказуеми неща са. Имам опит, но при условие, че не е доказуемо, да си го
говорим, няма сила. При такива падания, в моята практика ми се е случвало
да се получи травма, оток по горния и долния клепач на око, както и да умре
човек, като прави кръвоизлив в мозъка.
Въпрос на адв. Р.: Какви биха били последиците да кажем примерно две
поредни падания, едно по стълбите и едно по-нагоре, ако върху пострадалото
лице пада и друго лице, с което се е сборичкало?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р М.: Килограмите се увеличават, тежестта се
увеличава при удара. Когато има още килограми по тежки стават
уврежданията.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
4
съдебномедицинската експертиза.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ М.: Поддържам казаното от повереника ми.
АДВ. Р.: Нямам повече въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
съдебномедицинската експертиза.
ПОДСЪДИМИЯТ Ч.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът намира, че следва да се приеме и приобщи към доказателствата
по делото, изготвената и изслушана в днешно съдебно заседание
съдебномедицинска експертиза, постъпила по електронната поща на съда с вх.
№ 105/15.01.2024 г., а след това и по пощата с вх. № 141/18.01.2024 г.,
изготвена от вещото лице д-р Д. М..
На вещото лице следва да се определи окончателно възнаграждение за
изготвената експертиза в размер на 350 лева, платими от бюджета на съда, за
което следва да му бъде издаден разходен касов ордер.
Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключението по
назначената съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Д. М..
На вещото лице да се изплати 350 лв. от бюджетните средства на съда.
АДВ. Р.: Моля да бъде дадена 5 мин. почивка.
Съдът дава 5 мин. почивка.
Заседанието се възобновява в 13,47 часа.
СЪДЪТ приканва подсъдимия да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ Ч.: Няма да давам обяснения.
АДВ. К.: Госпожо съдия, на основание чл. 214, ал. 1, предл. 3 от ГПК
правя искане за изменение на размера на предявения граждански иск, тъй
като в първото по делото съдебно заседание бях допуснала грешка при
формулиране на претенциите за всяко едно от телесните увреждания, давайки
за всяко едно от петте телесни увреждания бях посочила сумата от 142 лева,
сбора от които суми прави 710 лева, която сума е по - малка и различна от
първоначалния предявения и посочен размер на гражданския иск от 1000
лева. Отделно от това, видно от заключението на вещото лице телесните
увреждания не са пет, а шест, има ново установено от вещото лице, което ми
дава основание да направя искане, на основание чл. 214, ал. 1 предл. 3 от ГПК
5
за изменение размера на предявения граждански иск, респективно на
неговото увеличение от 710 лв. на 1000 лева, както беше първоначално
предявения размер. Ако колегата държи да бъде раздробен по пера, за
мозъчно сътресение претендираме 170 лв., и за всяко едно от останалите пет
по 166 лв., което прави общо шестте събрани суми, общо 1000 лева.
Алтернативно, ако не приемете искането ми за основателно на посочените
основания и не допуснете увеличаване размера на гражданския иск, по
първоначално определения размер от 1000 лева, то моля да допуснете
изменение на същия, на това основание, което посочих, че има шест телесни
увреждания, тъй като в първото по делото съдебно заседание за останалите
пет посочих по 142 лв., за шестото също претендираме 142 лв. Така от 710
лв., да бъде увеличен гражданския иск на 852 лв. Други доказателства и
доказателствени искания нямам. Представям договор за правна защита и
съдействие от 24.01.2024 г., като заявявам претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, както по договор за правна защита и
съдействие от 11.09.2023 г., приложен на л. 8 от делото, така и по
представения договор за правна защита и съдействие от 24.01.2024 г.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ М.: Поддържам казаното от повереника ми.
АДВ. Р.: Считам, че направеното искане е недопустимо, с оглед на това,
че с подадената тъжба и определението на съда впоследствие е повдигнато
обвинение за конкретни телесни увреждания. Повдигнатото обвинение с
тъжбата е стабилизирано с определението на съда за допускане на
обвинението. Не може да се излиза с гражданския иск извън предмета на
обвинението. Ако съдът го допусне това за мен ще бъде съществено
процесуално нарушение. Аз съм в правото си, ако допуснете подобно
изменение на гражданския иск, съответно увеличение, да искам да ми се даде
по - продължителен период да се запозная с новите факти и обстоятелства,
които се твърдят и да организирам защитата по новия иск, защото по
същество това е нов иск. Говоря за гражданския иск, то е функция на
обвинението. Не може да има тук самостоятелен граждански иск, който не е
по обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ Ч.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът намира, че с частната тъжба и с уточненията към нея, една част
от тях, направени по инициатива на самия частен тъжител чрез повереника
му, а другата част въз основа на указанията, дадени от съда, през целия
6
наказателен процес по настоящото дело, частният тъжител е поддържал без
промяна, че в резултат на деянието са му причинени следните увреждания:
мозъчно сътресение и оток по горния и долния клепач на дясното око с
притваряне на очната цепка; контузия на главата; охлузване, оток и
кръвонасядане в челната област; охлузване и оток по дясната колянна става.
Едва в днешното съдебно заседание по повод искане за увеличение размера
на предявения граждански се прави опит да се измени обвинението извън
шестмесечния преклузивен срок по чл. 287, ал. 6 от НПК, което съдът счита
за недопустимо.
Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение предявеното от повереника на частния тъжител,
поддържано и от самия частен тъжител, искане, заявено по реда на чл. 214, ал.
1 от ГПК за изменение на гражданския иск, като същият бъде увеличен по
алтернативните начини, заявени в днешното съдебно заседание от повереника
на частния тъжител, но и двата включващи и шесто травматично увреждане –
контузия на гръдния кош.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ докладва изисканата актуална справка за съдимост на
подсъдимия А. Н. Ч. с рег. № 240118005000028562/18.01.2024 г., издадена от
РС – Чепеларе.
АДВ. К.: Няма да соча други доказателства. Запознах се с изисканата
справка за съдимост, моля да бъде приета.
АДВ. Р.: Запознати сме с изисканата справка за съдимост, моля да бъде
приета.
Съдът намира, че следва да приеме и приобщи към доказателствата по
делото служебно изготвената справка за съдимост на подсъдимия А. Н. Ч. с
рег. № 240118005000028562/18.01.2024 г., издадена от РС – Чепеларе.
Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото служебно
7
изготвената справка за съдимост на подсъдимия А.Н.Ч. с рег. №
240118005000028562/18.01.2024 г., издадена от РС – Чепеларе.
АДВ. К.: Делото е изяснено от фактическа страна, моля да се даде ход
на съдебните прения.
АДВ. Р.: Няма да соча други доказателства. Делото е изяснено от
фактическа страна, моля да се даде ход на съдебните прения.
С оглед изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът
намира, че следва да сложи край на съдебното следствие и да даде ход на
съдебните прения, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. К.: Уважаема госпожо председател, моля да се произнесете със
съдебен акт, с който да признаете за виновен А. Ч., в това, че на **.**.2023 г.,
около 22,30 часа, в гр.Ч., на ул. „***” пред дом ***, е причинил на тъжителя
О.Х.М. леки телесни повреди, изразяващи се в мозъчно сътресение и оток по
горния и долния клепач на дясното око с притваряне на очната цепка, довели
до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК/ и контузия на главата; охлузване,
оток и кръвонасядане в челната област; охлузване и оток на дясната колянна
става, причинили болки и страдание /лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от
НК/ или престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Моля съдът да осъди А. Н. Ч.
да заплати на тъжителя сумата от 710 лева, представляваща парично
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени
вследствие на извършеното деяние, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендираме и направените разноски в настоящото производство. Ще
изложа съображения в тази връзка. Според мен, в цялата съвкупност на
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи
авторството, механизмът на деянието, причинените телесни повреди, както и
факта, че подсъдимият е целял тяхното настъпване, тоест, че от обективна и
8
субективна страна се е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК. Тези факти според мен безспорно се установиха от писмените и
гласни доказателства по делото, в това число от показанията на свидетелите и
в частност от свидетелските показания на свидетеля-очевидец, който е
единствен по делото, както и от разпитите на полицейските служители.
Свидетелката М., която е и единствения свидетел-очевидец на случилото се, в
действителност е съпруга на тъжителя и дори отчитайки това обстоятелство,
че едва ли не тя е заинтересована от изхода на делото, то моля съда да
кредитира изцяло нейните показания, тъй като според мен те отговарят на
обективната действителност, съвпадат изцяло с изложеното от полицейските
служители при разпита им в предходното съдебно заседание. Същата много
последователно и точно описва действието на страните. По отношение
свидетелките показания на полицейските служители, които са трети
незаинтересовани лица, моля също да бъдат кредитирани, тъй като и двамата
полицейски служители казаха сходни неща. И двамата посочиха, че
изначално подсъдимият е отричал да е извършил по отношение на тъжителя
каквито и да било телесни увреждания, но в един по-късен момент той е
направил самопризнания, че е нанесъл побой на тъжителя, но че го е
направил при самозащита. Подобни твърдения в тази насока, а именно, че
тъжителят по някакъв начин е въздействал върху подсъдимия, за да му нанесе
тези телесни повреди имаше и от дамата свидетели, водени от страна на
подсъдимия. Единият каза, че в действителност тъжителят е отправил обиди
по адрес на подсъдимия. Другият посочи, че тъжителят се е опитал с шише от
вода да го уцели, но така или иначе според мен по никакъв начин не се
установи по делото тъжителят да е причинил каквито и да било увреждания
на подсъдимия и той да бъде провокиран до степен да причини тези телесни
увреждания на тъжителя. Моля също така да кредитирате свидетелските
показания и на втория воден от нас свидетел, майката на тъжителя. Тя не е
свидетел-очевидец на случая, но нейните показания от гледна точка на
претърпените болки и страдания от тъжителя според мен изцяло съвпадат с
изложеното в заключението от вещото лице. По отношение обаче на
свидетелките показания на свидетелите, водени от подсъдимия, на които
искам да се спра малко по-подробно на всеки един от тях, но като цяло
смятам че и тримата свидетели, техните показания не отговарят на
обективната действителност. Противоречаха си до известна степен, взаимно
9
изключваха се дори. Бяха нелогични и неправдоподобни. По отношение на
показанията на свидетеля С., който е брат на подсъдимия. Искам да вметна,
че в случая, ако поставим на тази плоскост, като съпоставим свидетелските
показания на тази плоскост, кои от свидетелите са в родствена връзка със
страните, то това означава, че свидетелските показания не следва да бъдат
отчетени на свидетеля С. и свидетелката Г., които са в родствена връзка с А.,
по- конкретно свидетеля С.. Свидетелят С. изначално твърдеше, че той е
нямало как да се е обадил на тъжителя, да отиде при него на беседката,
поради съществената и посочена от него причина, а именно, че неговият
телефон е бил свързан към караоке, от който телефон се е възпроизвеждала
музика от това караоке. Той до такава степен реши да обясни ситуацията, че
едва ли не това е невъзможно той да изключи телефона си и съответно да
позвъни на тъжителя. Не, че има значение от гледна точка на самия предмет
на делото, но моля съда в този случай да ги прецени от гледна точка на това
дали са достоверни и до каква степен възпроизвеждат истината. На мен лично
ми звучат неправдоподобно. Друго, което твърди свидетелят С. е, че
тъжителят, както и неговата съпруга, когато са отишли на беседката, са
седнали на различни маси, единият на едната маса, а другият - на другата.
Докато свидетелят В. каза нещо съвсем различно. Той твърдеше, че
тъжителят, заедно със съпругата си са седнали на една и съща маса.
Свидетелят С. също така твърдеше, че когато О. е паднал по стълбите, че
всички от масата видели това как той пада, както и че веднага след него са
тръгнали подсъдимият, заедно със свидетеля В.. Според мен, след като той е
видял, че тъжителят пада по стълбите, интересно за мен е как не е видял
какви телесни увреждания са му причинени вследствие на това падане.
Нелогично според мен е и неправдоподобно беше твърдението му, че за едно
падане няма защо да се вика полиция. Дори и да не е била нуждата за
полиция, незнайно защо твърдеше точно нуждата от полиция. Не знам защо
не е повикана Бърза помощ. След като от показанията на полицейските
служители, а и от показанията на свидетеля-очевидец, се установи, че по
тялото на тъжителя, същият е имал видими телесни увреждания още към онзи
момент. Смятам, че едното са видели, а другото не са видели. Самият
свидетел С. посочи още, че подсъдимият, докато е бил на беседката, е бил
облечен в червена тениска, както и че след като се е върнал, след като е
изпратил О. до пътя, че се е върнал гол до кръста и това ще помоля да бъде
10
взето в предвид. По отношение на възникналия пожар на следващия ден, след
инцидента. По отношение на тези твърдения мисля да не се спирам, тъй като
това няма значение за предмета на делото. Тук по-скоро според мен се
събираха доказателства за едно евентуално бъдещо дело, но това е лично мое
мнение. Свидетелките показания на свидетелката Г., която е жена на
свидетеля С.. Твърдеше, че тъжителят, качвайки се по стълбите нагоре към
беседката е залитнал, както и че веднага след него е тръгнала тя, подсъдимият
и свидетелят В., както и че тя е участвала в изкачването на О. до пътя.
Твърдеше, че след като вече са били на пътя, тъжителят е посегнал да удари
А., но тъжителят е залитнал и се е хванал за тениската на А., като му я скъсал,
а О. в същото време е паднал напред, явно отново. Тук по никакъв начин и
във всичките свидетелки показания никой не е нито посочил, нито е задаван
подобен въпрос, на каква височина са стълбите. За свидетелките показания на
В., както посочих, той изцяло нови и различни твърдения наведе при разпита
му. Той твърдеше, че тъжителят, заедно с жена му, са седнали един до друг на
масата. Първо каза, че той, заедно с А. са излезли да помогнат на тъжителя,
след като той е паднал, а не, че свидетелката Г. е била с тях. След което обаче,
в един по-късен момент, той пък посочи, че Г. е вървяла зад тях, не че е
помагала на О. да изкачи стълбите. Свидетелят В.твърди още, че двамата с А.,
изпращайки го до пътя, са си тръгнали, а тъжителят скъсал в гръб тениската
на подсъдимия, а не, че е залитнал и се е хванал за нея, скъсвайки я, както
сочи свидетелката Г.. Първо каза, че не е видял дали пада непосредствено
след това, както твърди свидетелката Г., после пък промени показанията и
каза, че след като тъжителят скъсал тениската на подсъдимия, подсъдимият
се подпрял на дървата, а тъжителят паднал на земята напред и по колена,
защото след като му скъсал тениската, А. обръщайки се с рамото го бутнал на
земята без да иска, ей така, по инстинкт. После отново промени показанията,
като каза, че е видял О. да пада и то само веднъж по стълбите. В тази връзка
смятам, че твърденията му бяха наистина взаимоизключващи се, нелогични и
неотговарящи на обективната действителност. Моля при постановяването на
съдебния акт, да вземете предвид и заключението на вещото лице, което не
оспорихме и приехме по делото. В днешното съдебно заседание вещото лице
каза, че е възможно и в двата твърдени един към друг, като насрещни
твърдения, било то падайки по стълбите или пък нанасяйки на удари с ръце и
крака, че е възможно да бъдат причинени на тъжителя тези телесни
11
увреждания, но пък и че падайки напред, по твърдение от страна на
подсъдимия, че всъщност това е по-малка височина, от която е паднал и би
следвало да са с по-малка степен на увреждане. Тук изцяло оставям на
Вашата преценка, просто да бъде съпоставена с останалите гласни
доказателствени средства. Искам да направя само едно уточнение, че видно
от представената справка, която беше изискана от нас от РУ –Чепеларе, там е
посочено, че свидетелката М. е подала сигнал за възникнал скандал, като е
посочен адрес - ул. „***” ***. Аз също се озадачих, но свидетелката М.
обяснява, че заедно с тъжителя живеят именно на този етаж, който е в
непосредствена близост до дом ***, а по лична карта се водят на ул. „***” №
***. Може би в тази връзка инстинктивно е посочила адреса, на който те
живеят, при подаване на сигнала. С оглед всичко изложено според мен
обвинението е доказано по един несъмнен начин. Доказателствата, в тяхната
съвкупност водят до единствения възможен извод за извършеното
престъпление при участието на подсъдимия в него, както и неговата вина.
Смятам, че са се събрали необходимите доказателства за категорично
установено съставомерно престъпно деяние, извършено от подсъдимия. В
която връзка, моля да му бъде ангажирана и гражданска отговорност за
причинените неимуществени вреди, като моля гражданския иск да бъде
изцяло уважен, като основателен. Моля да ми присъдите направените
разноски в настоящото производство.
АДВ. Р.: Уважаема госпожо председател, моля да отхвърлите изцяло
повдигнатите обвинения за извършено престъпление от моя подзащитен по
чл. 130, ал. 1 от НК и да отхвърлите изцяло предявения в настоящото
производство граждански иск. Съображенията ми за това са следните. На
първо место, повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнени и
безспорен начин. Подробният анализ, който направи процесуалният
представител на тъжителя, основно се свежда кратко и синтезирано до
следното. Имат сериозни съмнения за това, какво се е случило вечерта, когато
те твърдят, че е извършено това деяние. По едно наказателно дело ясно е
винаги, че истината е някъде в края или по средата, няма абсолютна истина.
Не може 100 % перфектно да се съберат доказателства, които да се напасват
към твърденията на тъжителя или към твърденията на прокуратурата в
обвинителния акт. Това е постоянната практика, която е безспорна за
България. В настоящият случай, считам че освен недоказаността на деянията
12
на моя подзащитен, липсва и състав за извършено от него престъпление, тъй
като, каквото и да се приеме от съда, дори и да се приеме, че е налице някаква
лека телесна повреда, то тя не може да бъде извършена по непредпазливост.
Тя не може да бъде извършена за това, че ти отиваш да помагаш на тъжителя,
да преодолее едни стълби или да тръгне нагоре по улицата към дома си и
когато той пада и ти падаш върху него, това ти не го правиш с ясното
съзнание умишлено да го нараниш, а просто става въпрос за един инцидент,
при който тъжителят сам се е увредил, сам си е причинил телесните повреди.
Това, което казва процесуалният представител, че никъде не било казано
какви са тези стълби и колко са големи. Ще обърна внимание, че в
предходното съдебно заседание, на стр.12, на първия ред отгоре, свидетелят
С. казва: „По време на процеса на правене на тази беседка, съм направил едни
високи стълби”. Това е протоколирано. Как никой да не е установил, че има
високи стълби. Така че извинете, но и въпроса със стълбите също е
коментиран, питано е по тези неща. Тук се твърди, че има само един
свидетел-очевидец и това било свидетелят- очевидец, на който трябва изцяло
да се кредитират неговите показания и това е съпругата Г. М. Други
свидетели – очевидци е нямало. Къде е свидетелят В.? Къде е свидетелят С.?
Къде е свидетелят Р.? Трима души очевидци са били там на беседката, когато
е станало този случай. Те дадоха обяснения пред полицията. Не само, че са
дали обяснения пред полицията, но дойдоха тук и дадоха обяснения пред
съда. Откъде на къде ще се твърди, че има само един свидетел-очевидец. Този
свидетел-очевидец Г.М., която е съпруга на подсъдимия, откъде на къде
точно пък нейните показания на съпругата, ще се кредитират и те били много
безкористни и изобщо нямало никакви съмнения в тези показания. Напротив,
точно тези показания не трябва да се кредитират, поради близката родствена
връзка и заинтересованост на това лице. Това лице е било там. Това лице е
видяло всичко, но тя интерпретира по свой характерен начин, заради
близостта с тъжителя. Има ли спор, че има стълби там? Няма спор, че има
стълби. Спорът е, че не било изяснено. Високи стълби, изяснено е. Има ли
спор, че О., тъжителят, е отишъл употребил алкохол, няма спор. И самата Г.
казва, че той там е употребил алкохол, който му е сипан от една голяма
бутилка. Акцентира се обаче от страна на процесуалния представител на
тъжителя върху факти и обстоятелства, които са несъществени и са
неотносими към обективната истина и изхода на делото. Тук трябва да се
13
коментира това, къде е извършено падането, как е извършено падането, какви
са причините, фактите и обстоятелствата около това падане, а не къде е
стояла Г. и О.. Разпитаните трима свидетели С., Г. и В. не казват, че Г. и О. са
седнали на различни места, не, дойдоха Г.и О. и те седнаха при нас. Такова
нещо, дето се твърди, това е измислена хипотеза, която я няма по делото.
Подобна хипотеза я няма по делото. Каква е истината по делото. Някой може
да каже, че това е моята истина, което няма нищо общо с истината на
тъжителя, но Вие ще видите, че това, което аз твърдя е много по-достоверно
от това, което изнася самият тъжител. Самият тъжител какво твърди, че е бил
нападнат от А. и брат му. Това го твърди и свидетелката Г.. Отбележете, че в
тъжбата се набляга повече на нападението от И.С. върху тъжителя и по-малко
от А.. Това се твърди и от свидетелката Г.. И от тук, като се видят какви са
показанията на Г. и какви са твърденията на О. с подадената тъжба, която
тъжба по същество е обвинението по делото. Това, което е писано в тъжбата,
трябва да се докаже тук и да се потвърди. В тъжбата той твърди, че е бил
нападнат най-напред от И., след това от А., и тримата са се сборичкали и са
паднали там. Чакайте малко, ако това е така, какво се получава. Ако това е
така, както го твърди тъжителят, се получава следното: причиняване на лека
телесна повреда от двама съучастници. Тук в случая правната конфигурация
по тъжбата е съвсем друга. Имаме само един извършител. Посочва се като
извършител А.. За какво ще го осъдим А.? Ако той е бил там с брат му и брат
му е удрял О., кой е виновен от двамата? Как ще диференцираме кой, кого е
удрял и колко е удрял. Друг беше въпросът, ако бяха повдигнали обвинение в
съучастие и т.н., и съдът да каже съучастие, няма такова нещо. Затова казвам
няма състав на престъплението в случая. Не може той да твърди, че двама са
го били, а да повдига обвинение само на единия. Това се потвърждава от
неговата съпруга – Г., абсолютно безпристрастната съпруга, на която трябва
да кредитираме показанията. От тази гледна точка, считам че съдът само на
това основание следва да постанови оправдателна присъда. Правната
конфигурация е тотално сбъркана. Какво се оказва, И.категорично твърди, че
не е ставал да ходи и да удря А. и да помага да си тръгва. Според В., според
С., Г. и П.Г., В. и А. са станали и са помогнали на тъжителя да се качи по
стълбите и след това са го изпратили. И. изобщо никъде го няма в тази схема
и в тези твърдения. Той го няма, защото го няма и в тъжбата. Да се върнем
към това, което е станало вечерта. Голямата работа е било, че имало някакво
14
противоречие И. казал: „Не аз не съм го канил, защото телефонът ми е бил на
блутут”. Факт ли е обаче, че О. със съпругата му идват там. Има и нещо друго,
че те твърдят, че пратили едно дете да пита дали може мама и татко да дойдат
и някой им е казал, че могат да дойдат. Това защо не го казват тук, защо
подминават това обстоятелство. Пратено е дете там да пита. Това дали е било
на блутут или не и какво е казал С. няма абсолютно никакво значение. Има
значение друго, че Г.и О. са отишли там. Седнали са и са започнали да пият.
Има значение това, че О. е поскал определена **** музика и е започнал да
играе кючек. По делото има и една друга данна, че виждате ли И. С. по
някакъв особен начин погледнал Г. и това предизвикало ревност у О., който
се разсърдил още там и заради музиката и заради Г., обичайната хипотеза,
започват да се разменят някакви реплики. Явно употребата на алкохол е
надделяла върху нормалното поведение и О. си е тръгнал, но отбележете,
имаме високи стълби там. От тук кой, кого е удрял. Разпитаните полицаи не
са видели нищо. Разпитаните полицаи възпроизвеждат това кой, какво им е
казал. Действително А. е отрекъл да е имал съприкосновение, това е негово
право и правилно е постъпил. Но е оставил алтернативата, ако е имало нещо,
то е било самозащита, защото действително има самозащита, защото както
твърдят има скъсан потник. Твърди се, че там има блъскане от страна на О., А.
и отбележете И., който не присъства и има падане, както по стълбите един
път, след това по нагоре, втори път. Скъсан потник. Един път едните казват
скъсан потник. Друг път полицаите идват и казват А. си беше облечен. Кое е
вярно, това са косвени факти, от които не може да се направи генералния
извод кой, кого е бил. Има друго. Полицаите казват там не видяхме следи от
кръв. И двамата полицаи казват това категорично. Полицаите казват, че няма
намерена дървена цепеница, от която да се направи извода, че О. е бит с нея.
Полицаите описват една камара дърва, които обаче са били застопорени и
заковани след това отгоре. Вижте какво казва Г., съпругата на О., цитат: „И.
ме хвана и ме хвърли върху един кош с боклук”, така го казва по делото. За
какво говорим? И. е хванал, къде е бил А.? А. е паднал с О.. Падат два пъти и
на стълбите и по - нагоре. Не случайно първоначално никой не вика полиция.
По-късно Г. вика полиция, но я вика на 500 м. по - нагоре, а не на местото,
където според тях е станал скандала. Свидетелят Х., полицейски служител
дава обяснение, че при снемането на обясненията е казано, че О. с някаква
бутилка с вода е замерил А.. От голямо значение е обстоятелството, че трето
15
лице преди този случай, някой си К. С. е чул, че някъде преди този случай О.
е говорил пред други жители на гр. Чепеларе, че щял да трепе А.. Той на едно
място го говори, че ще трепе А., а на друго място отива и иска да пие при
него. Трима души виждат падането на О., но трябва да се вземе показанията
само на Г.М. Тук имаме свидетел, който няма никаква родствена връзка с А..
Това е свидетеля Ю. В., който казва: „А. не е вземал кол от дървата, за да бие
О.. А. се подпря на онези дърва, след като О. го бутна в гръб и му скъса
тениската. О. падна на улицата с главата напред и с колената, защото след
като бутна А. в гръб, А. се обърна и бутна О. с рамото. Аз бях между двамата
и след като О. му скъса тениската, А. се обърна рязко, по инстинкт. А. не е
посегнал да го удари, а просто направи рязко движение. Тъй като аз бях
между тях, А. и двамата ни бутна и О. падна.” На л. 16, предпоследните
редове, това казва В.. Цитат: „А. му каза, че няма да му пусне тази песен и О.
се разсърди, стана и си тръгна. Беше пиян. Пиян дойде на беседката. По
стълбите нагоре, като си тръгна, падна. Ние двамата с А. лично го хванахме за
ръцете и го изкарахме на пътя”. Свидетелката Г., казва, цитат: „О. започна да
псува А.. О. излезе от беседката и тръгна да се качва по стълбите, но залитна.
След това жена му се развика за помощ. Излязохме от беседката аз, А. и Ю..
Изкачихме го горе на пътя и след това го заведохме малко по-надолу от тях.
След това О. държеше в ръката си туба от минерална вода. Започна да я гърчи
и тръгна да посяга да удря А.. О. залитна и искаше да се хване за А. и му
скъса тениската, която беше червена, при което О. падна напред.” Обръщам
внимание обаче на едно друго много важно обстоятелство, това е
постановлението на РП –Смолян, което постановление е стабилизирано, тоест
влязло е в законна сила. В това постановление прокурорът приема следното,
не аз, не страните. Нека да зачета какво приема прокурорът, цитат: „От
фактическа страна се установи, възникнал конфликт. От друга, по повод
отправена забележка и пусната музика и грубо държание от страна на О. М.,
който бил във видимо нетрезво състояние”. Това е първоначалната преписка
по доклади на полицията и по обяснения на всички тези лица, които бяха
разпитани тук. Продължавам, цитат: „До фактическа саморазправа не се е
стигнало след намеса на останалите лица, които слушали музика и си правили
барбекю – П. Г., братовчед й Ю. Д., сина й Н. Г. и В. Ж.. След
предотвратяване на физическия сблъсък О. М., заедно с жена си Г. и сина им
И. тръгнали към дома им, но О. се спънал на улицата в камъни, паднал и си
16
ударил главата в земята. Вследствие на падането О. получил открита рана на
главата, от която започнала да тече кръв. Г.М. започнала да вика за помощ”.
Това е постановлението на прокуратурата уважаема госпожо председател.
Това казва прокурора. С това нещо обаче тъжителят се съгласява. Той
получава копие от това нещо и не го обжалва. Тези констатации в
постановлението на прокуратурата каква сила имат за съда? Тъжителят и
неговият процесуален представител ще кажат, че няма никаква сила. Аз
казвам, че има сила. Това са констатации на прокурор, не са мои констатации.
Освен това обаче тези констатации имат законова сила, по - точно сила на
присъдено нещо, обаче за гражданската част на делото. Тук това, което е
написано с пълна сила важи за гражданската част. Написано е, че няма такова
нещо, тоест гражданският иск няма как да бъде уважен, според това, което е
писал прокурорът и след като не може да бъде уважен, не следва да бъдат
уважавани и претенциите за извършено престъпление от страна на моя
подзащитен. Противоречията, те винаги ще съществуват. Няма как да няма
противоречия пред съда. Въпросът е обаче дали има летва, което е важно.
Дали И. е бил там. Дали някой друг го е ударил. Не случайно зададох въпроса
миналия път за косата на О.. Как може да бъде хванат той за косата, като
твърди той и Г., а и майка му дойде и каза да, това е косата, може да е била
малко по-голяма, но тя беше тук и я слушаше. Бил хванат той за косата,
съборен. Значи А. го хваща за косата, съборил го е и тогава почва да го бие.
Къде и каква коса? Вижте каква коса. Фактическата обстановка е толкова
омотана. По ЧХ-та в повечето случаи е така. Много е омотана фактическата
обстановка, но все пак има разследване от прокурор, който се произнася.
Моля да постановите една оправдателна присъда и да отхвърлите изцяло
гражданския иск. Каквото и да говорим, дори и да говорим за последващите
действия от страна на семейството на О., ние виждаме какво представлява
семейството на О.. Бог да пази децата. Децата са национално богатство.
Вижте какво са постигнали те за децата си? От тук как да направим извода, че
О. е най-добросъвестния тъжител и да дадем вяра на това, което той казва,
при положение, че той твърди неща, които изобщо не са се случвали там.
Съгласен съм, че между свидетелите може да има противоречия, могат да
бъдат неточни, могат да бъдат всякакви показания, но когато си тъжител и
можеш да твърдиш нещо, което се опровергава от самия теб. Ти твърдиш, че
И. те е бил, а И. го няма. Какво става тук в случая? Явно трябва да бъде
17
постановена оправдателна присъда. Да твърдиш, че за косата те е хванал, а да
нямаш коса. Да твърдиш, че те е бил с летва, а да няма летва. Да твърдиш, че
е имало кръв, но няма кръв. Стигнахме до това защо не са видели свидетелите
нараняванията по О., да не го събличат там на место, да не са доктори да го
освидетелстват. Няма за какво те да констатират нараняванията по О.. Моля
за оправдателна присъда. Нещо друго, за разноските по настоящото дело.
Разноските по настоящото дело са предявени некоректно и противозаконно, в
нарушение на Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет. Това е така, защото
параграфа за адвокатски помощ е само един, завеждане и защита на частно
наказателно дело. По завеждане и защита на частно наказателно дело
колежката е предявила сметка за 800 лв. Сега, в настоящия момент, днес пред
Вас, тя предявява сметка за още 500 лева, тоест за обвинението и гражданския
иск, общо е предявила 1300 лева при положение, че гражданския иск е
предявен за 700 лева. Параграфът е един. Прекомерност. Може да получи
хонорар, ако осъдите евентуално А. само за завеждането и защита на делото, а
не всеки път да идва по порция, адвокатски хонорар да се предявява. Може да
се предяви допълнителен адвокатски хонорар, според наредбата, само ако
имаме повече от две съдебно заседание и за всяко следващо съдебно
заседание да предявяваме по още 250 лв. Това допуска законодателят, а не
така виждате ли, то делото тогава не е било заведено, дето има една дума.
Какво е било направено? Написана е една искова молба. Ако ще се защитава
делото, се отива не само на написване на исковата молба, а и защита на
делото. Написани са 800 лева, прекомерно. Следващите 500 лева са
неотносими към делото. Няма спор обаче, че е имало падане там. Падането от
страна на О. не е умишлено деяние, извършено от А. или от някой друг.
Обясних прекалено подробно за съставомерността. Смятам, че съм направил
и подробна юридическа обосновка за това каква е правната конфигурация в
случая, че не може А. да бъде извършител, при положение, че те твърдят, че
там има и други лица, които са участвали в нанасянето на побоя. Как така
другите лица са изключени и остава само А.? В качеството на какъв? Ние не
претендираме за разноски.
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ О. М.: Твърдя, че към 20.08.2023 г. съм имал
по-голяма коса. Там, където бяхме на беседката стълби няма. Там помагах на
И., за да се направи беседката.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ
18
Ч..
ПОДСЪДИМИЯТ Ч.: Стълби има. Полицаите потвърдиха, че има
стълби. Имам предвид друго. Пили са у И. и П. К., брат ми е присъствал там.
Искам да попитам О., защо пред брат ми е викал на брат ми така. Той не ми
вика А., а А.. Казал е на брат ми: ”К., А. ще го трепя с желязна тръба”. Имам
трима свидетели на тези думи. Това го е казал 10 дни или седмица преди
случая. Когато стана това, след два дни ми го казаха. Казаха ми, че е щял да
ме трепе с тръба, а той е в болница. Имам трима свидетели, но двамата
заминаха за Германия, а брат ми е в България. Синът на О., който учи в гр. Р.,
каза на полицаите: „Баща ми беше виновен за случая. Бати А. е невинен”.
Това го каза сина на О., който се казва Я..
АДВ. Р.: Моля при постановяване на присъдата, да имате предвид, че
вещото лице даде заключение, че при падане от високи стълби или при
падане, когато върху тялото на пострадалия има и друго тяло, механизма
може да бъде такъв, какъвто го описва тъжителя, тоест тези нараняване могат
да се получат и при падане. Освен това непосредствено след случая
тъжителят е отказал медицинска помощ. Свидетелката Г. М. го потвърди и
той го потвърждава. Не е имал световъртежи и т.н. Едва на следващия ден,
когато е дошла майка му, са решили и са отишли в болницата. Отбележете, че
от мястото на произшествието до мястото, където Г. е сигнализирала, че е
имало инцидент има около 500 м. Сигналът е подаден, че инцидента е станал
на съвсем друго место, а не там, което е индикация, че по пътя може да се е
случило всичко. Има свидетелски показания, че след три, четири дни са
видели О. да си ходи напред назад и да пие из града. Това е протоколирано
пред Вас. Самите свидетели го потвърждават. Така, че елементарен битов
инцидент, при който не е установено нито сериозни увреждания, нито кой,
кого е бил. Установено е падане от страна на О., който според мен трябва да
пие за в бъдеще по-малко. Имало е прекомерна употреба на алкохол от страна
на тъжителя него вечер, така, както твърдят свидетелите. Глобата на А. е от
2013 г. Към настоящия момент е изтекла 10 годишната абсолютна давност.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 297 ОТ НПК, СЪДЪТ ДАДЕ ПРАВО НА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ А. Ч..
ПОДСЪДИМИЯТ Ч.: Моля да бъда оправдан. Мога да се извиня на О.,
ако е обиден или нещо. Извинявам се от моя гледна точка, все пак сме съседи.
Винаги сме се поздравявали. Черпили сме се взаимно. Той също ме е черпил,
19
базици и всичко, но и такива работи се случват.
Съдът се оттегли на тайно съвещание в 15,10 часа, като обяви, че ще се
произнесе с присъдата си в 15,45 часа.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдът обяви присъдата си публично в присъствието на страните, като
им разясни редът и срокът за обжалването й.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,55
часа.


Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
20