№ 16962
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110163209 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че на дата 29.05.2020 г. сключил Договор за
потребителски кредит № 3837940 с „(ФИРМА)“ АД, по силата на който му е
предоставен заем в размер на 1000 лв. Посочва и размерът на седмичната
погасителна вноска – 84,37 лв., срокът на заема – 26 седмици, уговореният
фиксиран годишен лихвен процент – 35% и сумата, която А. А. следвало да
върне по договора за паричен заем. Излага се становище, че годишният
процент на разходите /ГПР/, посочен като процент в договора - 41,74%, е
неправилно изчислен и от това следват някои особености. Съгласно
условията на Договора за паричен заем № 3837940 от 29.05.2020 г. с цел да
бъде обезпечен, ищецът следвало в срок от три дни, считано от датата на
сключване на договора, да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения:
1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
изисквания посочени в договора за паричен заем.
2. Банкова гаранция с бенефициер Заемодателя.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
В изпълнение на това свое задължение А. А. сключил Договор за
1
предоставяне на поръчителство № 3837940 с посочено от ответника лице, а
именно - „(ФИРМА)“ ЕООД. Уговорено е, че договорът за предоставяне на
поръчителство влиза в сила, в случай, че заемателят не предостави в указания
срок друго обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова
гаранция. Ищецът се задължил да плати на поръчителя възнаграждение в
размер на 463,19 лева, платимо разсрочено на вноски. Възнаграждението за
поръчителство било включено в Погасителния план към Договора за паричен
заем, сключен с „(ФИРМА)“ АД. В исковата молба се посочва, че сумата по
сключения договор, а именно в общ размер на 1560 лева - /главница, лихва и
възнаграждение за поръчителство/ е изплатена изцяло и единствено на
„(ФИРМА)“ АД от А. А..
Релевират се доводи за нищожност на Договора за потребителски
кредит. Ищецът твърди нищожност на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД. Обосновава това като посочва, че в нарушение на императивна
правна норма, в договора годишният процент на разходите е посочен
единствено като процент и не става ясен начина на формирането му, тоест
кои компоненти са включени. Това според ищеца е довело до грешното
изчисляване и посочване размера на ГПР, което следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди
се и изначална невъзможност потребителят, в срок от три дни, считано от
датата на сключване на договора, да осигури обезпечение под формата на две
физически лица – поръчители, съгласно всички изисквания, посочени в
договора или банкова гаранция. В исковата молба ищецът счита Договора за
потребителски кредит за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК
вр. чл.26, ал.1 пр.2 ЗЗД, тъй като според него размерът на възнаградителната
лихва е прекомерно висок и това противоречи на добрите нрави, факт, който
предстои да се изясни в хода на делото. Ищецът твърди и че не е посочен
съществен елемент от съдържанието на договора, а именно условията за
издължаване на кредита от потребителя. Изтъква се неравноправност на
отделни клаузи от процесуалните договори. Претендират се разноски.
В случай, че съдът установи недействителност независимо на кое от
посочените в исковата молба основания, ищецът аргументира, че в този
случай дължи единствено чистата стойност на кредита. А. А. посочва, че е
заплатил на ответника сума в размер на 1560 лева, като обръща внимание на
получената от него сума – 1000 лева. В тази връзка предявява осъдителен иск
2
на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, пред. 1 от ЗЗД за претърпените
имуществени вреди в размер на сумата от 560 лева - разликата между
заплатената от ищеца на ответника сума /1560 лв./ и получената от него /1000
лв./.
Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба
оспорва така предявените искове като недопустими и/или неоснователни.
Обосновава се действителност на договорите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД.
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже предаване на процесната сума.
В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно основание за
получаване на процесната сума – валидност на уговорената клауза за
неустойка между страните по договор за заем.
Между страните не е спорно и съдът с доклада по делото е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски
кредит № 3837940 от 29.05.2020 г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1000 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява,
че ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 1560 лв. за погасяване
на задълженията по процесния заем.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
3
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
41,74%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "(ФИРМА)"
ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
4
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за
потребителски кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за
поръчителство, предоставено от „(ФИРМА)“ ЕООД и сключването на
договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за
кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
5
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото по делото бе
установено, че потребителят е заплатил на кредитора сумата в размер на 1560
лв. и чистата стойност на кредита е 1000 лв., то искът е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и
адв. И. Н. в размер на 400 лв. за осъществена безплатна правна помощ и
съдействие.
С оглед изхода на спора съдът следва да осъди ответника да заплати
сумата в размер на 300 лв. на СРС за допусната служебно ССЕ, платена от
бюджета на съда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55 ЗЗД „(ФИРМА)“ АД, ЕИК ********* да
заплати на А. А. А., ЕГН ********** сумата в размер на 560 лв.,
представляваща платена сума по недействителен Договора за паричен заем №
3837940 от 29.05.2020 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „(ФИРМА)“, ЕИК *********
да заплати на А. А. А., ЕГН ********** сумата в размер на 50 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а, ал. 1 ЗАдв.
„(ФИРМА)“, ЕИК ********* да заплати на адв. И. Н. от САК М. сумата в
размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК „(ФИРМА)“, ЕИК ********* да
6
заплати на Софийски районен съд сумата в размер на 300 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7