Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Сливница, 17 юли 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи състав,
в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети януари през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Жанета Божилова като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 636 по описа на
съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
А.М.Б., роден на ***г***,
чрез защитникаси – адв. И.С. *** обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 175/2017
от 22.08.2017г. на зам.началника на Митница Столична, с което на основание
чл.18, ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ, му е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 1000,00лв. за извършено от него нарушение по чл.11а, ал.1
от ВЗ вр. чл.2, ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ и на основание чл.20
от ВЗ в полза на държавата са отнети 20 000,00 евро.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление с
искане да бъде отменено. Твърди се, че отразеното в наказателното постановление
не отговаря на истината. Подробно излага съображенията. Заявява, че липсват
доказателства, от които да е видно, дали е спазена процедурата по уведомяване
на лицето какви задължения следва да изпълни. Твърди се че жалбодателят е
декларирал средствата, които е носел, но митническият служител не му е
предоставил тази възможност, още повече, че е пътувал от Германия, която е
страна членка на ЕС. В съдебно заседание, жалбодателят не се явява,
представлява се.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Редовно призован в
съдебно заседание не изпраща представител Депозирал е писмено становището си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от
фактическа страна следното :
Не се спори между страните, а съдът намира за
безспорно установено, че на 10.03.2017г. свидетелите К.Л.Ц. и Георги Раданов , са
били на работа на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси „ на МП Калотина,
когато на трасето пристига лек автомобил , около 07,30ч., с немска регистрация,
управляван от немския гражданин А.Б. и пътуващ с Сердал Баруцу, притежаващ
турски паспорт и собственик на лекия автомобил. Попитали и двамата поотделно
дали имат нещо за деклариране, на което те отговорили отрицателно. Поканили
лицата за извършване на личен преглед. Свидетелят, Георги Раданов извършил
личен преглед на жалбодателя, при който в предния десен джоб на панталона намерил 20 000,00 евро. За
извършената проверка е съставен протокол за митническа проверка /л.34 от
делото/, в който е отразено извършването на действието за времето от 07,30ч. до
09,15ч. Свидетелят заявява, че с жалбодателят се е разбирал на турски език,
който за жалбодателят е майчин език. След установяването на цитираната по-горе
недекларирана валута, св.Ц., уведомява началник-смяната и органите на
досъдебното производство. За нарушението на място на жалбодателя бил съставен
АУАН №105 от 10.03.2017г. от който е видно, че жалбодателят е изложил
възражения, относно това, че е отговорил отрицателно на митническите служители
че няма вещи за деклариране, но когато е попитан направи колко пари има в себе
си, е декларирал носената от него сума от 20 000 евро.
А.И., разпитана в качеството на свидетел по
настоящото производство, заяви че е участвала като преводач на документи, които
е превела на място. Заяви, че първо изчита целия акт, ако лицето има възражения
ги излага на собствения си език , а тя го превежда.
Въз основа на съставения АУАН №105 от 10.03.2017г.
е било издадено обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена
въз основа на показанията на свидетелите К.Л.Ц. и А.Б., както и от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно
нарушение №105 от
10.03.2017г., наказателно постановление № 175/2017 от 22.08.2017г., както и
приложените по административнонаказателната преписка
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата.
Тя е подадена в срок от лице посочено в
обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което има правен
интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнало по акт за установяване на митническо нарушение,
съставен от компетентно длъжностно лице от съответното митническо учреждение,
което като митнически орган осъществява функция по митнически контрол и надзор
- актът е съставен от К.Л.Ц. и Георги
Раданов в качеството им на митнически инспектори в ТМУ Столична, Агенция
„Митници”..
Актът за установяване на митническо нарушение е
съставен при нарушаване разпоредбата на
чл. 42 ЗАНН, като съображенията в тази насока са следните: В акта е посочено че е издаден за извършено на 10.03.2017
г. нарушение по чл. 11а, ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ и чл.1, ал.1 от Наредба
№Н-1/01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за воденето на
митнически регистри по чл.10а от ВЗ като в него е посочен нарушителят – А.М.Б.,
роден на ***г*** като не е декларирал във валутна митническа декларация по чл.9
от Наредба №Н-1/01.02.2012г., пренасяната от него чуждестранна валута в размер
на 20 000 евро, не е изпълнил задължението, визирано в разпоредбата на
чл.11а, ал.1 ВЗ, вр. чл.1, ал.1 от Наредба №Н-1/01.02.2012г., което се
санкционира по реда на чл.18, ал.1 ВЗ. Актосъставителят, е направил описание на
нарушението и обстоятелствата при които е установено. Посочено е че жалбоподателя
пътува към България. Подробно е описано
че при запитването “има ли нещо за деклариране”, жалподателят отговорил
отрицателно. Подробно е описано, че след това е пристъпено към извършването на
проверката. Посочено че при преминаване през границана на страната ни и пренасянето на парични средства за или от
трета страна в размер на или повече от 10 000 евро, то същата подлежи на
деклариране пред митническите органи по реда на чл.9 от Наредба
№Н-1/01.02.2012г. Посочено е че описаната по-горе валута е задържана с разписка
№ 0089318 от 10.03.2017г., издадена от Митница Столична.
За да представлява едно деяние административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, същото следва да е извършено
виновно и да е обявено от закона за наказуемо. Тези обективно дадени
предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно
нарушение. На първо място следва да се отграничи и обоснове наличието на
противоправното деяние /действие, или бездействие/. В тежест на административно
наказващият орган обаче е доказването на тези обстоятелства – чл. 53 ал. 1 от ЗАНН.
В конкретния случай, съдът приема, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила довело до нарушаване правото на
защита на лицето жалбоподател. Съобразно разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от НПК
приложима на основание препращата норма на чл. 84 от ЗАНН, в административно
наказателното производство, когато участващото в производството лице не владее
български език, органът извършващ съответните действия е длъжен да му осигури
преводач с цел обезпечаване на адекватно и справедливо участие в процеса по
установяване на нарушението, събирането на доказателства и реализация на
процесуалните му права.
В случая, по безспорен и несъмнен начин не е
установено по делото, че на А.М.Б. е бил връчен посочения по – горе АУАН, след
като му е извършен превод на съдържанието на акта. АНО не е установил, че
лицето, на което е връчен акта владее български език и не се нуждае от превод
на съдържанието му. Следва да се отбележи, че твърдението на свидетеля, че с лицето
при проверката е запознато от задълженията си от служителите на митницата на
турски език , а съдържанието му е преведено то св.Б., не може да се възприеме
за валидно извършен превод, тъй като дори това да е вярно, то никъде не е
отразено в така издадените административни актове, а и липсва процесуална
възможност представител на административния орган да извършва превод в
производството по установяване на административно нарушение и налагане на
административно наказание. Остава неизяснен и въпроса защо свидетелката Б.
е превеждала и кога. Следва да се
отбележи, че не е достатъчно да се впише едно лице като преводач, за да бъде
спазено изискването на закона, защото като страна в производството, преводача
има своите права и задължения, които в конкретния случай, не може да бъде
преценено, дали е спазено, т.к. липсват каквито и да е данни била ли е св.Б.
участник в административното производство в качеството на „преводач“ и от кой
момент е участвала.
Задължение на административния
орган пред който се развива производството е да осигури преводач и да се убеди,
че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата,
произтичащи от образуваното по този начин срещу него административнонаказателно
производство. Правото на нарушителя да
ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно
дадено съгласие преводач може и да не бъде назначен. В конкретния случай за
отказ от преводач от страна на жалбоподателя, липсват каквито и да било
доказателства, включително и писмени изявления в тази насока от страна на
наказаното лице. Такъв отказ не е бил документиран, или обективиран по друг
начин и при връчване на наказателното постановление.
Обстоятелството, че в цялата АНП, респективно в АУАН
липсват данни на какъв език е бил запознат със съдържанието на акта и
доказателствата въз основа на които е било установено нарушението, водят до
извода, че в случая е било нарушено правото на защита на лицето жалбоподател. В
този смисъл е нарушена нормата на чл. 43 ал. 1 от ЗАНН, която предвижда след
съставянето на акта, същия да бъде предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и за подпис. Липсата на надлежен превод на текста на акта,
предполага, че нарушителя не е бил запознат с неговото съдържание, което от
своя страна се явява съществено процесуално нарушение водещо до невъзможност да
се ангажира административно наказателната отговорност на посоченото като
нарушител лице.
От приетите от съда факти по случая е видно, че нарушителят не владее
български език, поради което същият има правото по чл.21, ал.2 и чл.142, ал.1
от НПК да се ползва от родния си или от друг език, който владее чрез назначен
преводач. Това процесуално право е свързано с осигуряване на правото на
нарушителя да узнае същността на обвинението за извършено нарушение, а от тук и
възможността да предприеме съответна на интересите му защита, така че
административнонаказателният процес да бъде справедлив по см. на чл.6, т.3,
б.”а” и “е” от ЕКЗПЧОС. Съдът
не споделя изложеното от процесуалния представител и тълкуването му на §3 от
Директива 2010/64/ЕС от 20.10.2010г. Напротив, не е спорно, че
административнонаказателното производство представлява „наказателна процедура“
по смисъл на чл.4, §1 от Протокол №7 към ЕКПЧЧОС, поради и което, изключването на нуждата от
извършен устен или писмен превод в административнонаказателното производство,
при лица, които не владеят български език е незаконосъобразно. В конкретния
случай не е спорно, че в хода на проведеното административно производство, е
взела участие като преводач – А.Б., но не е ясно от кой момент е взела участие.
Дали е извършила и превод от български на турски език на жалбодателя на
съставеният АУАН или в последствие е извършила превод на изложеното от него на
турски език възражение в съставеният АУАН и в протокола за личен преглед. Бе доказано по безспорен
начин, както от свидетелските показания на св.Б., така и от приетите писмени
доказателства, че към момента на извършване на митническата проверка,
установяването на митническото нарушение и съставнето на АУАН, преводач не е
бил осигурен. В подкрепа на това е изложеното и преведено изложение в протокола
за личен преглед от жалбодателя, от което може да се изведе извода, че той вярва,
че е декларирал носената от него парична сума. Не на последно място, липсва и
изявление от страна на жалбодателят да е разбрал, респективно да ме у било
преведено съдържанието на съставеният АУАН.
Производството по налагане на административно
наказание е една последваща дейност и предполага образуване на
административно-наказателно производство, наличие на административна преписка и
събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение.
Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се
произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се
произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на
административно нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява
възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно
постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са
налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови
реквизити на наказателното постановление са императивни по характер. В
конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с наказателно постановление
№ 175/2017 от 22.08.2017г. издадено от зам.началника на Митница Столична,
намира същото за издадено от компетентен
орган в кръга на правомощията му. Спазена е разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. “
б ” ЗАНН, според която административни наказания могат да налагат длъжностните
лица и органите, овластени от съответния закон или указ. Съгласно разпоредбата
на чл. 18, ал.10 от ВЗ наказателните постановления се издават от министъра на
финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. В настоящия случай
атакуваното наказателно постановление е издадено от Мария Кирилова в качеството
й на зам.началник на Митница “ Столична ”, оправомощен да издаде атакуваното
наказателно постановление, видно от представената по делото заповед № ЗМФ-495/21.04.2010 г. на министъра на
финансите. Наказателното постановление е издадено при спазване разпоредбата на
чл. 57 ЗАНН въз основа на акт за установяване на митническо нарушение. Подробно
е описано както нарушението, така и мотивите за определяне на наказанията.
Въпреки, че само по себе си процесното НП отговаря на посочените по-горе
изисквания, при порочен АУАН и при нарушаване на процесуалните правила във
връзка с издаването на АУАН, то и процесното НП е порочно.
Предвид
характера на описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата
инстанция, съдът намира, че същите са от категорията на съществените, което
предполага отмяната на обжалваното НП на самостоятелно основание.
При преценка на делото по същество съдът намери
следното:
Съгласно посочената в наказателното постановление като нарушена
разпоредба на чл.11а, ал.1 от ВЗ, пренасянето на парични средства в размер на
10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за
или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Съобразно
чл.2, ал.1 от Наредба № H-1/01.02.2012г., декларирането се извършва по реда на
чл.9 – лицата задължително попълват и представят пред митническите органи
декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на
финансите. Митническите
служители нямат задължение да подканват гражданите да изпълняват задълженията
си, да им връчват декларации или каквото и да друго действие, в посока
изпълняване на задълженията на гражданите. Релевантното
за реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл.18,
ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ обстоятелство е неизпълнението на въведеното от
закона задължение за деклариране. По делото е безспорно установено пренасянето
от А.М.Б. на парични средства в размер, подлежащ на
деклариране,
Именно
ръководейки се от закона и изискванията, поставени пред съдържанието на АУАН и
НП, регламентирани в разпоредбата на чл. 42 и 57 ЗАНН, съдът достигна до извод
за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено
нарушение на процесуалните правила, довело и до ограничаване правото на
санкционираното лице да разбере защо е била ангажирана отговорността му. В
настоящия случай съдът намира, че са били нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото както в АУАН, така и в НП липсва надлежно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като
липсват и фактически твърдения, обосноваващи обективната страна на нарушението
на разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 ВЗ, която се твърди, че е била нарушена.
Както в АУАН, така и в НП е
описано, че нарушението е извършено на МП „Калотина“, трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси“, около 07.30 часа, където жалбоподателят не е декларирал във валутна митническа декларация по чл. 9
от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и
водене на митнически регистри по чл. 10а ВЗ, пренасяната от него (а в НП е допълнено и
„през границата на страната“)
чуждестранна валута в размер на 20 000
евро.
Посочената като нарушена норма е тази на чл. 11а, ал. 1 ВЗ.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ВЗ физическите лица могат
да пренасят през границата на страната неограничено количество парични средства. С разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 ВЗ е предвидено допълнително изискване
по отношение на лицата, пренасящи парични средства в размер на 10 000 евро
или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета
страна, а именно задължението да декларират същата във валутна митническа декларация по чл. 9
от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и
водене на митнически регистри по чл. 10а ВЗ. Изложеното сочи, че, за да е
съставомерно от обективна страна по чл. 11а, ал. 1 ВЗ е необходимо лицето да
пренася паричните средства за или от трета страна, който съставомерен елемент задължително следва да се съдържа в
описанието на нарушението, доколкото само така наказаното лице ще може да
разбере защо е бил санкциониран. Нещо повече, нарушението следва да бъде така
описано, че да става категорично ясно дали паричните средства се пренасят за
или от трета страна- държава, която не е членка на ЕС.
В настоящия случай в АУАН липсва
описание на това къде въобще е пренасяна тази валута, дали в страната или през
границата на страната, като това нарушение е било отстранено от АНО по реда на
чл. 53, ал. 2 ЗАНН и в НП изрично е било посочено, че средствата са пренасяни
през границата на страна. Въпреки това и контролните органи, и АНО са
пропуснали да отразят в съдържанието на издадените от тях актове, дали се касае
до пренасяне през границата за или от трета държава, а също и коя именно е тази
трета държава, за да може нарушителят да разбере защо е бил санкциониран при
влизане в Р. България (държава членка на ЕС), след като пътува от Германия
(друга държава членка на ЕС), чийто гражданин е. Описанието на МП „Калотина“, трасе „Входящи леки
автомобили и автобуси“ по никакъв начин не може да санира това нарушение, тъй като не може да се приеме,
че по този начин са въведени фактическите твърдения, обуславящи
съставомерността на нарушението по чл. 11а, ал. 1 ВЗ, което следва да бъде
описано точно и ясно, доколкото само така на нарушителя ще бъде осигурено
правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЗ, която разпоредба
безспорно намира приложение и по отношение на производството по ЗАНН.
На последно място следва да се
отбележи, че липсата на такова фактическо описание на нарушението, което да
съответства на разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 ВЗ, препятства възможността
санкционираното лице да разбере защо отговорността му е била ангажирана на
основание чл. 18 ВЗ, респ. защото, наред с наложената му глоба, пренасяната от
него валута се отнема в полза на държавата, доколкото разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 ВЗ е неприложима, когато се касае до пренасяне на парично средства в
рамките на ЕС, а както беше изложено жалбоподателят е пътувал от Германия, т.е.
от държава-членка на ЕС.
С оглед
горното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 175/2017 от 22.08.2017г. на зам.началника
на Митница Столична, с което на А.М.Б., роден на ***г***, на основание чл.18,
ал.1, вр. чл.11а, ал.1 от ВЗ, му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 1000,00лв. за извършено от него нарушение по чл.11а, ал.1 от ВЗ вр.
чл.2, ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. на МФ и на основание чл.20 от ВЗ в
полза на държавата са отнети 20 000,00 евро.
Решението подлежи на обжалване и протест в
14 дневен срок от съобщаването му на страните пред АС – София област .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: