Р Е Ш Е Н И
Е
№
51 06.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
пети декември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело
№ 221 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: .........................,
представлявано заедно и поотделно от Н.Й.С., И.Ц.К. и Я.Б.Я., действащо чрез пълномощника
си юрисконсулт Д.А., против Ж.Б.Д. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3908/24.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 7568/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
общо 4 092. 19 лв., дължима по договор за потребителски кредит, сключен на
26.01.2017 г. между “Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, от която
сумата от 1 957. 73 лв. – главница, 287. 06 лв. – договорна лихва,
начислена за периода от 04.02.2017 г. до 24.03.2018 г., сумата от 1 659.
59 лв. – такси и комисионни за допълнителни услуги, 187. 81 лв. – мораторна
лихва за периода от 25.03.2018 г., които вземания на кредитора “Провидент
Файненшъл България“ ООД са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за
цесия от 01.07.2017 г., а след това от последното дружество на ищеца съгласно
приложение № 1 от 03.07.2018 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., за което длъжникът е уведомен по реда на чл.
99 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва върху
главницата от 23.10.2018 г. до изплащането й. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществувало
облигационно правоотношение по горния договор за потребителски кредит, съгласно
който “Провидент Файненшъл България“ ООД е предоставило на ответника сумата от
2 500 лева, като е следвало да я върне в срок от 60 седмици, ведно с
уговорената договорна лихва и такси, на 60 броя седмични вноски от по 87. 51
лв., като падежът на първата вноска е 04.02.2017 г., а на последната 24.03.2018
г. Ответникът не изпълнил изцяло поетите задължения, като платил 1 346. 19
лв. и съобразно уговорките между страните били дължими търсените в настоящото
производство суми. Съгласно горните договори за цесия вземанията по договора
принадлежали на ищцовото дружество.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В срок
е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Д.Б., с който се излага
становище за неоснователност на исковете, като се заявява, че не е спазена
процедурата по чл. 99 от ЗЗД за надлежното уведомяване на длъжника за
извършените цесии. Отделно от това се оспорват и всички начислени такси за
допълнителни услуги, като се сочи, че същите са недействителни и заобикалят
закона. Оспорват се претенциите и по размер, като не сочи, че не е ясно как са
формулирани и отделните суми по пера.
Като
трето лице –помагач на страната на ищцовото дружество е конституирано „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ................ със седалище и адрес на
управление ......................., представлявано поотделно от Н.Т.С. и М.Д.Д..
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба, изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на ответната страна и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3908/24.10.2018 г. по ч.гр.д. № 7568/2018 г.
по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати
на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
С договор за потребителски кредит №
********* от 26.01.2017 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД с ЕИК ..................
е предоставило на ответницата кредит в размер на 2 500 лв., при такса
оценка на досие от 125 лв., с общ размер на фиксираната лихва от 493. 14 лева
или 31. 82 % годишно и годишен процент на разходите от 48 %. Уговорена е и
такса за услуга кредит у дома в размер на 2 132. 43 лева. По този начин
общата дължима сума възлиза на 5 250. 57 лева, като същата е платима на 60
седмични вноски, 59 по 87. 51 лв. и една последна от 87. 48 лв. Падежът на
първото плащане е на 04.02.2017 г., а на последното на 24.03.2018 г.
Получаването на кредита се установява от чл. 27 от договора, който съставлява
разписка в този смисъл.
По данни на ищеца ответницата е
заплатила до момента 1 346. 19 лв.
По делото ищецът е представил договор за
цесия от 30.01.2017 г., сключен между ищцовото дружество и „Изи Асет
Мениджмънт“, съгласно който са изкупени вземания на последното. В последствие
трето лице – помагач е представило и договор за цесия от 03.05.2019 г.,
съгласно който са изкупени вземания на ищеца, сред които е посочено и това
спрямо ответницата.
Въз основа на така установените факти
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Налице е договорно правоотношение договор
за потребителски кредит № № ........................ от 26.01.2017 г., сключен
между „Провидент Файненшъл България“ и
ответницата, като различно посочения номер на договора ............... в
исковата молба и заявлението за издаване на заповед следва да се възприеме като
техническа грешка, както и ищецът сам заявява с молбата си от24.09.2019 г.
Съгласно същият е предоставен кредит в размер на 2 500 лв., при такса
оценка на досие от 125 лв., с общ размер на фиксираната лихва от 493. 14 лева
или 31. 82 % годишно и годишен процент на разходите от 48 %. Уговорена е и
такса за услуга кредит у дома в размер на 2 132. 43 лева. По отношение на последната,
сдъът намира следното:
Уговорена е допълнителната услуга домашна
доставка на заетата сума в брой по местоживеенето на длъжника. Същата обаче заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, който забранява годишния процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, тъй
като предоставен заем от 2 500 лв. се дължи такса в почти идентичен
размер. Възнаграждението за тази допълнителна услуга е възнаграждение по самия договор
за кредит и съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
следва да се включи в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора
ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и всъщност с
тях той надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата,
което предвижда възнагражденията за допълнителна услуга е нищожна. По тези
съображения уговорената в този смисъл вземане е нищожно и съответно е
недължимо.
С оглед на горните изводи и съгласно чл.
23 от ЗПК потребителят би следвало да върне само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита. В случая обаче съдът намира,
че исковете следва изцяло като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени,
тъй като не се установи и доказа „Провидент Файненшъл България“ ООД да е
прехвърлило своите вземания на „Изи Асет Мениджмънт“, за което се твърди, че е
праводател на ищеца. Договор за цесия между „Провидент Файненшъл България“ ООД
и „Изи Асет Мениджмънт“ по делото не е представен.
С горните мотиви съдът намира, че само
поради това исковете следва да бъдат отхвърлени, без да се обсъждат останалите
доводи и възражения на страните, както и останалия събран доказателствен
материал.
При този изход на спора се явява
неоснователна претенция на ищеца за присъждане на разноските по делото, в това
число и на тези за заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД с ЕИК ....................., със седалище и адрес на
управление: ....................., представлявано заедно и поотделно от Н.Й.С.,
И.Ц.К. и Я.Б.Я., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Д.А., против Ж.Б.Д. с ЕГН **********, постоянен
и настоящ адрес: ***, за установяването
дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 3908/24.10.2018 г. по ч.гр.д. № 7568/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от общо 4 092. 19 лв., дължима по
договор за потребителски кредит, сключен на 26.01.2017 г. между “Провидент
Файненшъл България“ ООД и Ж.Б.Д., от която сумата от 1 957. 73 лв. –
главница, 287. 06 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 04.02.2017 г.
до 24.03.2018 г., сумата от 1 659. 59 лв. – такси и комисионни за
допълнителни услуги, 187. 81 лв. – мораторна лихва за периода от 25.03.2018 г.,
които вземания на кредитора “Провидент Файненшъл България“ ООД са прехвърлени
на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а след това от
последното дружество на ищеца съгласно приложение № 1 от 03.07.2018 г. към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г.,
за което длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите, ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2018 г.
Решението
е постановено при участието на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ...................
със седалище и адрес на управление .........................., представлявано
поотделно от Н.Т.С. и М.Д.Д., като трето
лице - помагач на страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
ЕООД с ЕИК ..................
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.