Решение по дело №12562/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   29.10.2019г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

                                                               Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 12562 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по жалба на Г. ФОНД, длъжник по изп.д. № 20189240400659 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, срещу разпореждане от 23.08.2018г., с което ЧСИ отказал да намали размера на приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя. Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение от 2 108 лв. е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не била налице никаква фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, като единственото действие, извършено от процесуалния представител на взискателя, било подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.  Моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до размер от 200 лв., съобразно Наредба № 1/2004г. Евентуално, ако съдът счете, че се дължи адвокатско възнаграждение и за водене на делото по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г., моли съда да намали възнаграждението до минималния размер по Наредбата, като в случай на уважаване на жалбата съдът да намали и размера на начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Взискателят Н.К.Я., чрез пълномощник адв. Р.М.е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Изп.д. № 20189240400659 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, е образувано по молба от 07.08.2018г. на Н.К.Я., представляван от В.К.Я., чрез адв. Р.М., въз основа на изпълнителен лист от 04.07.2018г., издаден по гр.д. № 5398/2017г. на САС, 2 състав, съгласно който Гаранционният фонд е осъден да заплати на взискателя сумата от още 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на К.М.Я.при настъпилото на 04.09.2010г. ПТП, заедно със законната лихва от 07.07.2011г. до окончателното плащане. Претендирано е и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 01.08.2018г. /л. 47 от изпълнителното дело/, с което взискателят лично е упълномощил адв.  Р.М.да го представлява по изпълнителното дело. Приложен е и договор за правна защита и съдействие от същата дата, с предмет завеждане, образуване и водене на изпълнителното дело. В договора не е посочен размер на възнаграждението, уговорено е, че същото ще бъде определено на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представено е и удостоверение за регистрация по ЗДДС на адвоката.

С разпореждане от 07.08.2018г. съдебният изпълнител образувал изпълнителното дело, като приел разноски по изпълнението, от които за адвокатско възнаграждение – 2 108 лв. с ДДС.

На 08.08.2018г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено като дължимо и претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. С възражение от 13.08.2018г. длъжникът поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар от 2 108 лв. на 200 лв. с доводи, поддържани и в жалбата.

На 14.08.2018г. по сметка на ЧСИ е преведена сумата от общо 91 963.60 лв. С протокол за извършено погасяване от 15.08.2018г. ЧСИ приел общо погасени суми за такси 48 лв., и от предмета на изпълнение – 86 221.66 лв. /главница и лихви/. Констатирал, че неплатен предмет на изпълнение по изпълнителното дело след извършеното разпределение е сумата 2 108 лв.

С обжалваното разпореждане от 23.08.2018г. ЧСИ отказал да намали размера на приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата към спора редакция преди изменението с ДВ бр. 7/2019г./, за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -  1/2 от възнагражденията по чл. 7, ал. 2, който пък определя възнаграждението в размер според материалния интерес.

В случая в договора за правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждението ще бъде определено на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА в минималните размери по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. Този размер обаче неправилно е определен от ЧСИ на 2 108 лв. с ДДС.  Приложима в случая е само разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от процесуалния представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, като вземанията по изпълнителния лист вече са събрани. Посочването на изпълнителни способи в молбата за образуване на изпълнителното дело, посочването на банкова сметка, ***е суми не са основание за присъждане на възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата, доколкото не е налице кумулативно изискваното условие от пълномощника да са осъществени действия с цел удовлетворяване на вземането.

По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 1 208 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС /§ 2а от ДР на Наредба № 1/2004г./.

В атакуваното разпореждане на съдебния изпълнител няма произнасяне относно дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧИ. В производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът се произнася по законосъобразността на актове и действия на съдебния изпълнител, но няма правомощия за първи път да се произнася по въпроси от негова компетентност.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Ф. разпореждане от 23.08.2018г. по изп.д. № 20189240400659 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с което е отказано намаляване размера на приетото адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 НАМАЛЯВА дължимото от длъжника Г. Ф. на пълномощника на взискателя Н.К.Я. адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20189240400659 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, както следва: от 2 108 лв. с ДДС на 240.00 лв. (двеста и четиридесет лева) с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                

 

 

                                                                   

 

                                                                                    2.