Решение по дело №7239/2020 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  261366                  23.11.2020 година                            град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7239 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 373 ал. 2 от Търговския закон.

Ищцата Д.С.Х., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. Н.О., е предявила против „Т. а.- Т.Х.Й.“ АД, чрез Търговско представителство „Т. а.- Т.Х.Й.“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Освободител”, Ландмарк център София № 14, офис 01-14, представлявано от М.Г., иск за осъждане на ответника да й заплати следните суми: сумата от 800 лева- обезщетение за имуществени вреди от неточно изпълнение на задължение за превоз на багаж по договор за международен въздушен превоз с полет на ответника на 12.08.2019 г. по маршрут Ч.- И.- С.  и сумата от 200 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- негативни изживявания от неизпълнението на ответника да достави багажа в срок и в състоянието, в което е натоварен, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2020 г. до окончателното им погасяване.

В исковата молба е посочено, че ищцата, заедно с майка си, на 12.08.2019 г. отпътувала от Ч., *** за ****, като полетът бил изпълнен от ответника, по маршрут Ч.- И.- С.. Ищцата имала електронен билет, получила бордна карта и регистрирала багажа си, който се състоял от два куфара. При пристигане на летището установила, че единият от куфарите й липсвал, като на място били съставени протокол и декларация за това. Един месец по- късно, след многократни позвънявания и електронна кореспонденция куриер доставил на адреса й въпросния куфар, който бил в лошо състояние, непозволяващ ползването му по предназначение. Освен това, голяма част от вещите, които били в него, липсвали. На 17.09.2019 г. ищцата предявила рекламация пред авиокоманията за обезщетение, по която обаче не получила писмен отговор. Между страните бил сключен договор за превоз на товар, който ответникът изпълнил неточно- забавил доставката на багажа, по който имало повреди, в която връзка били налице предпоставките за ангажиране на неговата отговорност на основание чл. 373 ал. 2 от ТЗ. Размерът на обезщетението за вреди следвало да се определи по чл. 22 ал. 1 т. 2 от Конвенцията за международния въздушен превоз, като се изчисли на килограм брутна тежина на багажа, а сумата в случая възлизала на 2 387, 32 лева. Ищцата претърпяла и неимуществени вреди- душевни страдания, стрес, притеснения, безпокойство от забавената доставка. Липсващите вещи в куфара били подаръци за нейни близки, които не успяла да им даде или предмети със сантиментална и емоционална за нея стойност. Много време и усилия й отнело уреждането на формалностите по завеждане на рекламацията, от което почувствала негативни емоции. Претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лева, а за неимуществени- 200 лева, ведно със законната лихва от предявяване на исковете. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който признава иска за неимуществени вреди. По отношение на другата претенция обаче, излага твърдения за неоснователността й, като посочва, че съгласно чл. 78 и чл. 123 в от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), при повреда на багаж на пътник се съставял констативен протокол, а според чл. 124 от ЗГВ, когато такъв нямало, се считало, че багажът е предаден в изправност. В конкретният случай липсвал съставен протокол за повреди на багажа, като ищцата следвало да поиска съставяне на такъв при доставката на куфара й. Отделно от това, не се представяли никакви платежни документи, от които да се установи съдържанието или стойността на пренасяното с куфара. Оспорва се и дължимостта на законната лихва. Твърди се, че по иска за неимуществени вреди следвало да се приложи нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и разноски да не се възлагат на ответника. Противопоставя се на искането за разпит на свидетел на основание чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК. Моли за отхвърляне на иска за обезщетение за имуществени вреди. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се представлява, но представя писмено становище и допълнително писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представена електронна резервация, ищцата, заедно с още едно лице, което не е страна по делото, е резервирала самолетен билет (електронен билет № ******) за полет от Т. а. за дата 12.08.2019 г. по маршрут Ч.- И.- С.

Представени са още бордни карти за полета и багажен етикет за куфара на ищцата.

С декларация от 13.08.2019 г. ищцата е поискала липсващия й багаж, който не е пристигнал с нея с полета, да й бъде доставен на домашния й адрес.

С протокол от 14.09.2019 г. се удостоверява получаването на забавения от полета багаж на ищцата, като в протокола липсват отбелязвания за нанесени повреди/ щети по товара.

Приложена е извадка от електронна кореспонденция между страните за повреден куфар и липсващи вещи в него, описани по вид и стойност.

Представена е и справка за стойността на специални права на тираж в лева.

Представен е още сключен между ответника и „Арела Солюшънс“ ЕООД, ЕИК: *********, договор от 01.07.2014 г., относно уреждане на отношения на пасажери, свързани с доставка на багаж, който не е пристигнал със собственика му при превоз на авиокомпанията, ведно с приложение към него- протокол за липси/ повреди на багажа, заявени от пътника.

С платежно нареждане от 07.08.2020 г. ответникът е превел по банковата сметка на ищцата сумата от 200 лева, с основание за плащането- претенция за неимуществени вреди по делото. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата не оспорва така извършеното плащане в полза на клиента й.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор между страните, че ищцата е пътувала с полет на ответника, като багажът й не е пристигнал заедно с нея на летището, а е бил доставен след около месец на адреса й. Във връзка с валидно възникналото правоотношение и неизпълнението на ответника да достави в срок багажа на пътника, който надлежно е предявил рекламация до превозвача, за ищцата принципно се поражда правото да получи обезщетение за вреди. Спорният в случая въпрос обаче е друг- не дали тя има правото на обезщетение, каквото несъмнено има като изправна страна по договора за превоз, а дали са налице предпоставките да получи обезщетение за търсена сума, т.е. да се установи дали искът за имуществени вреди е доказан по основание и размер.

Според нормата на чл. 123 в от ЗГВ при липса или повреда на багаж е предвидено да се съставя констативен протокол, а според разпоредбата на чл. 124 от ЗГВ- когато получателят не е искал съставяне на констативен протокол, се счита до доказване на противното, че багажът или товарът са предадени в изправност. В настоящият случай няма данни (или по- точно писмени доказателства в тази връзка при лежаща доказателствена тежест на ищцата не са представени по делото) да е бил съставен констативен протокол, който да установява състоянието на багажа- повреди и/ или липси. Единственият писмен документ, който е съставен, е протокол за получаване на забавения багаж, в който обаче също няма отбелязвания за наличие на щети по куфара. В тази връзка предвид цитираната по- горе законова норма, следва да се приеме, че багажът е бил предаден в изправност без забележки. Ищцата не е била лишена от възможността да направи такива, ако действително е имало повреди по куфара й или липсващи вещи, защото още на летището с декларация тя се е съгласила багажът й да бъде доставена от трето лице- „Арела Солюшънс“ ЕООД, което дружество е в договорни отношения с ответника именно във връзка с доставка на непристигнали с полета на пътника багажи. В този договор- чл. 3.1.5. изрично е предвидено, че при липса или повреди на багаж трябва да бъде изготвен констативен протокол със съответно съдържание. Доколкото обаче такъв липсва и не е съставен, това обстоятелство е недопустимо да бъде установявано в процеса по друг начин, чрез свидетел- поради изричната забрана на чл. 164 ал. 1 т. 3, предложение първо от ГПК или посредством други писмени доказателства (електронната кореспонденция), поради изрична законова норма в ЗГВ. Оттук- следва да се приеме, че багажът е предаден в изправност, поради което този иск се явява недоказан по основание.

Макар и с оглед горния извод на съда да е вече без значение за изхода от спора, искът е недоказан и по размер, защото не се представят никакви писмени доказателства за размера на вредите, от който да е видна стойността на повредата по куфара или цената на липсващите в него вещи, за който се твърди, че са били вътре. Няма разходооправдателни документи- фактури, разписки, касови бележки, които да установяват какъвто и да е размер на щетата. Пак в тази връзка, следва да се отбележи, че според чл. 103 от ЗГВ за причинени щети при превоз на товари превозвачът заплаща обезщетение в размер на обявената им стойност, ако багажът е бил предаден с обявена стойност, за каквото обстоятелство няма данни по делото. Все пак е предвидена отговорност на превозвача липса или повреда на товар- в размер на действителната стойност на липсващия или повредения товар, но не повече от 40 лева на бруто килограм (чл. 103 б от ЗГВ), каквото идентично разрешение е дадено и в чл. 22 ал. 1 т. 2 от Конвенцията за международния въздушен превоз (при липси- до 1 000 специални права на тираж). При всички положения обаче е необходимо да се докаже размер на вредите, за да бъдат приложат специалните норми за определяне на размера на обезщетението.

Във връзка с претенцията за неимуществени вреди, видно от съдържанието на отговора, същата се признава, както по основание, така и по размер, като непосредствено след подаване на отговора на исковата молба ответникът по банков път на 07.08.2020 г. е изплатил обезщетение на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка със забавената доставка на багажа, непристигнал с полета й. В този смисъл искът следва да с отхвърли, защото е налице доброволно плащане, с което е погасено задължението на ответника и претенцията на ищцата е изцяло удовлетворена извънсъдебно, без да е необходимо да се излагат повече съображения в тази насока и без да трябва да се постановява допълнително осъдително решение като диспозитив в тази връзка.

Предвид изложеното, следва, че и двете претенции за вреди следва като краен резултат да бъдат отхвърлени, макар и по различни съображения- първата като неоснователна и недоказана, а втората, като погасена поради извършено плащане в хода на процеса, но така или иначе и в двата случая изходът от процеса е в насока неуважаване на предявените искове.

По отношение на разноските по делото, следва да се отбележи, че досежно втория иск за обезщетение за неимуществените вреди е приложима нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и ответникът следва да се ползва от благоприятните й последици. Още с отговора искът е признат и е било извършено плащане на сумата по сметка на ищцата, като в случая не може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждане на тази претенция, доколкото до момента на предявяване на иска той не е бил сезиран с подобно искане на страната. В провелата се електронна комуникация между тях, която е представена по делото, няма данни да е отправяна подобна претенция за обезщетение за морални вреди, нито пък е правена покана за плащането им до авиокомпанията, поради което следва да се приеме, че за пръв път тя е предявена с исковата молба, а оттук следва, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл, макар и плащането на сумата да е станало в хода на процеса и искът да бъде отхвърлен на това основание, разноски тук не следва да се възлагат в тежест на ответника.

Досежно първият иск- за имуществените вреди, доколкото той е отхвърлен като неоснователен, според правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК, с оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски. Такива се претендират от страната още с отговора и се поддържат в хода на процеса, като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за това, че те са действително направени- заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 471, 98 лева (лист 78- 79). В хода на устните състезания обаче процесуалният представител на ищцата е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, по което искане съдът дължи произнасяне. По смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът по искане на другата страна може да присъди и по- нисък размер на разноските. В конкретния случай действително делото не се отличава с фактическа или правна сложност, налице с признание от страна на ответника с отговора на втория иск и производството е приключило само в едно съдебно заседание, дори без явяване на представител на ответника, който е представил само писмено становище и без да са настъпили никакви усложнения в процеса, в който смисъл са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението. С оглед цената на иска, според нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да възлиза на сумата от 300 лева, до който размер съдът намира, че е справедливо да го намали. 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.С.Х., ЕГН: **********,***, против „Т. а.- Т.Х.Й.“ АД, чрез Търговско представителство „Т. а.- Т.Х.Й.“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Освободител”, Ландмарк център София № 14, офис 01-14, представлявано от М.Г., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 800 (осемстотин) лева- обезщетение за имуществени вреди от неточно изпълнение на задължение за превоз на багаж по договор за международен въздушен превоз с полет на ответника на 12.08.2019 г. по маршрут Ч.- И.- С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2020 г. до окончателното й погасяване.

 

ОТХВЪРЛЯ като погасен поради плащане в хода на делото предявения от Д.С.Х., ЕГН: **********,***, против „Т. а.- Т.Х.Й.“ АД, чрез Търговско представителство „Т. а.- Т.Х.Й.“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Освободител”, Ландмарк център София № 14, офис 01-14, представлявано от М.Г., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 200 (двеста) лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- негативни изживявания от неизпълнението на ответника да достави багажа в срок и в състоянието, в което е натоварен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2020 г. до датата на плащане- 07.08.2020 г.

 

ОСЪЖДА Д.С.Х., ЕГН: **********,***, да заплати на „Т. а.- Т.Х.Й.“ АД, чрез Търговско представителство „Т. а.- Т.Х.Й.“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цар Освободител”, Ландмарк център София № 14, офис 01-14, представлявано от М.Г., разноските по настоящото дело в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение, определено от съда.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         СЪДИЯ :  /п/

 

Вярно с оригинала.

АД