Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр. Перник, 01.08.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд П.***, в открито съдебно заседание проведено на пети юли две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при
секретар Н..С., като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело
№ 172/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 215, ал. 1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, ул.“****,
представлявано от М.Т.А. против Заповед № 370/11.03.2022г., издадена от Кмета
на Община П.***, с която на основание чл. 195, ал.1, 3 и 4 от ЗУТ във връзка с
чл. 196, ал. 3 и ал. 7 от ЗУТ на Областна администрация П.*** и жалбоподателя в
качеството им на собственици на обект:
„Административна сграда“ (****) с идентификатор *** по кадастралната карта на
гр. П.***, намиращ се в УПИ ***, кв. 1 по плана на гр. П., ЦГЧ, с административен адрес: гр. П., пл. „***“ № 1, е наредено в срок
до 3 /три/месеца от получаването на заповедта: 1. Да представят за одобрение в Община П.*** проект, допълващ действащия проект
за реконструкция и укрепване на административната сграда, одобрен на 04.05.2017
г. от главния архитект на Община П.***, за който е издадено разрешение за
строеж № 153/05.05.2017 г. и е презаверено на 08.09.2020 г., или нов проект за
реконструкция и укрепване, съобразени с констатациите и препоръките, дадени при
извършен на 28.01.2022 г. оглед от комисия, назначена със заповед № 121/27.01.2022
г. на кмета на община П.***, и отразени в констативен протокол №
1-21/СЛУ-9400-3/28.01.2022 г.; 2. В
срок до 6 (шест) месеца, считан от датата на одобряване на проекта или влизане
в сила на издадено ново разрешение за строеж, да бъдат извършени необходимите
строително- монтажни работи, предвидени в одобрения проект.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед
е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила
и в противоречие с материално-правните разпоредби на закона. Твърди се
противоречие с чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, изискващ да се посочат необходимите за
извършването ремонтни и възстановителни дейности за поправянето на сградата.
Волеизявлението на органа било формулирано по начин, който не позволява да се
направи извод относно разпоредените с акта задължения. Твърди се, че „***“ не е
изслушана при съставянето на констативния протокол, който представлявало
съществено нарушение на административно-производствените правила. Твърди, че
органа е възприел неправилно фактическата обстановка, което е довело до
постановяване на незаконосъобразен административен акт, поради което моли
същият да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Д., която поддържа жалбата и искането за отмяна на
оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен.
Ответникът, кметът на община П.***, чрез
процесуалния си представител – ст.юрисконсулт Е., поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Излага съображения, че
актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, след
законосъобразно проведено административно производство и при съответствие със
законовите норми. С тези доводи пледира жалбата да се отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение
Заинтересованата страна Областна администрация
П.***, редовно призована, не се явява, не се представлява в съдебно заседание.
Окръжна
прокуратура – П.***,
редовно уведомена за възможността да встъпи
в производството, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
Жалбата е подадена
в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима. Неоснователно е възражението на ответника, че
заповедта по т. 1 не подлежи на съдебен контрол, тъй като заповедта и по т.1 и
по т. 2 съдържа властническо
волеизявление на административен орган, с което се създават задължения за
адресата. Следователно представлява индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Като прецени процесуалната допустимост на
жалбата съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С издадена на
основание на основание чл. 195, ал.1, 3 и 4 от ЗУТ във връзка с чл. 196, ал. 3
и ал. 7 от ЗУТ заповед № 370 от 11.03.2022г. на кмета на община П.*** на
жалбоподателя и Областна администрация П.*** е наредено в качеството им на
собственици на обект: „Административна сграда“ (****) с идентификатор *** по
кадастралната карта на гр. П.***, намиращ се в УПИ ***, кв. 1 по плана на гр. П.***,
ЦГЧ, с административен адрес: гр. П.***, пл. „***“ № 1, в срок до 3 /три/месеца
от получаването на заповедта: 1. Да представят за одобрение в Община П.***
проект, допълващ действащия проект за реконструкция и укрепване на
административната сграда, одобрен на 04.05.2017 г. от главния архитект на
Община П.***, за който е издадено разрешение за строеж № 153/05.05.2017 г. и е
презаверено на 08.09.2020 г., или нов проект за реконструкция и укрепване,
съобразени с констатациите и препоръките, дадени при извършен на 28.01.2022 г.
оглед от комисия, назначена със заповед № 121/27.01.2022 г. на кмета на община П.***,
и отразени в констативен протокол № 1-21/СЛУ-9400-3/28.01.2022 г.; 2. В срок до 6 (шест) месеца, считан от
датата на одобряване на проекта или влизане в сила на издадено ново разрешение
за строеж, да бъдат извършени необходимите строително- монтажни работи,
предвидени в одобрения проект.
Според мотивите на
обжалваната по делото заповед № 370/11.03.2022г. в Община П.*** е постъпило
искане с вх. № 21/СЛУ-9400-3/27.01.2022 г. от областния управител на област П.***,
за извършване на оглед на състоянието на сграда с идентификатор *** по
кадастралната карта (КК) на гр. П.***. Със заповед № 121/27.01.2022 г. кметът
на община П.*** е назначил комисия, която на 28.01.2022 г. да извърши оглед и
цялостна проверка за състоянието на обект: „Административна сграда“ (****) с идентификатор
*** по КК на гр. П.***, намиращ се в УПИ ***KB. 1 по плана на гр. П.***, ЦГЧ, с
административен адрес: гр. П.***, пл. „***“ № 1.
На 28.01.2022 г.
назначената комисия е извършила оглед на място, като при съставянето на
констативния протокол № 1-21/СЛУ-9400-3/28.01.2022 г. освен констатираното на
място, са използвани още: конструктивно становище, изготвено през 2021 г. от
инж. М.А.***- инженер-конструктор, обследване на техническото състояние на
носещата конструкция и сеизмичната устойчивост на сградата, извършено през 2013
г. от „***“ ООД със съответните изпитвания и изготвени протоколи от
изпитванията, инвестиционен проект от 1965 г. за изграждане на сградата, и
инвестиционен проект от 2017 г. за реконструкция и укрепване на
административната сграда.
Обект с
идентификатор *** по КК е собственост на: Областна администрация - П.*** с ЕИК ***,
съгласно акт за държавна собственост № 374/29.03.2001 г,. и на „***“ с ЕИК ***,
съгласно нотариални актове № ***, том I, дело ***/1992 г. и № ***, том I, per. ***,
дело ***/2000 г.
Административният
орган е обосновал разпореденото със заповедта задължение за собствениците на
сградата с посоченото в мотивите на акта наличие на предпоставките по чл. 195
ал. 4 ЗУТ, който извод е аргументирал с обследваното от назначената от него със
заповед № 121/27.01.2022г. /л. 13 от делото/ комисия по чл. 196 ал. 1 ЗУТ
фактическо състояние на обекта.
Констатациите от
работата на комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ се съдържат в изготвения от нея,
подписан от членовете й и цитиран в обжалваната заповед Констативен протокол №
1-21/СЛУ-9400-3 от 28.01.2022г. /л. 15 от делото/. В протокола са обективирани
констатациите на комисията от огледа на място на обекта. Посочено е, че на
04.05.2017 г. е одобрен технически проект от главния архитект на Община П.*** и
е издадено разрешение за строеж № 153/05.05.2017 г. за: „Реконструкция и
укрепване на административна сграда“. На 08.09.2020 г. разрешението за строеж е
презаверено на основание чл. 153, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от Закона за устройство
на територията. При извършения на 28.01.2022 г. оглед на място е установено
следното:
По външните фасади
се наблюдават обрушени и паднали мазилки. В тези участъци се вижда оголена и
корозирала армировка. Най-видимо е това състояние по козирката, намираща се от
източната страна на сградата, над главния вход, и по прилежащите към нея носещи
елементи. Вследствие на слягания са се образували пропадания и пукнатини по
настилките под колонадата. Част от входните стъпала са обрушени.
В по-голямата част
от етажите са извършени ремонти, монтирани са окачени тавани, изпълнени са
мазилки, шпакловки, латекс по стени и тавани, поради което не може да се
установи състоянието на носещите елементи. По стените на неремонтираните етажи
се наблюдават хоризонтални, вертикални и диагонални пукнатини.
Таванската плоча
над 11-тия етаж е компрометирана, видимо провиснала, вследствие на течове от
покрива и от натоварвания от разположено върху нея оборудване. Върху покривната
плоча има монтирани множество телекомуникационни съоръжения, като връзката им с
покривната плоча е изпълнена некачествено, като по този начин е компрометирана
носимоспособността на последната. За някои от тях има проектна документация, но
няма изчислителни проверки, доказващи достатъчната носимоспособност на
елементите, поемащи допълнителното натоварване от тези съоръжения.
По данни на
ползватели на сградата, средната колона от южната фасада на 3-тия етаж е компрометирана
и укрепвана след земетресението през месец май 2012 г., но в момента на огледа
колоната е с облицовка от гипсокартон и не може да се види нейното състояние.
Дограмата е стара,
алуминиева, изкривена и не изпълнява предназначението си.
В одобрения проект
липсват: чертеж на основите и на сутеренните стени, както и статически
изчисления. В проекта е приложен принципен детайл за „X“ връзка.
Дилатационната
фуга между високото и ниското тяло на сградата е изпълнена неправилно. В зоната
на колонадата пред централния вход на сградата има общ рабицов окачен таван и
няма дублиране на вертикалните носещи елементи. Елементите от двете страни на
фугата стъпват върху обща колона. Това е предпоставка за възникване на авария в
тази точка, при различно отместване на високото и ниското тяло едно спрямо
друго (например при сеизмично въздействие). Неправилно изпълнената фуга е
спомената още в протокола на приемателната комисия, назначена при въвеждането
на строежа в експлоатация.
По данни от
обследването, направено през 2013 г. при изпитванията на бетона е установено,
че същият има разнородни якостни характеристики - от В15 до В25.
За колоните (тези,
които са обследвани) е видно, че разстоянията между вертикалната и
хоризонталната армировка, не отговарят на нормите.
От представените
изчисления за хоризонтални (сеизмични) въздействия се вижда, че стойностите на
преместванията, особено при високото тяло на сградата, значително превишават
допустимите.
Деформациите и
усилията във вертикалните елементи, вследствие на сеизмично въздействие, са
твърде големи и не могат да бъдат поети с наличните сечения на елементите и
вложената в тях армировка.
От наличния
първоначален проект на сградата от 1964 г. и от направения оглед на място, е
видно, че:
Максималното количество на армировката в
сканираните колони е 8N20, а в проекта има колони, които са армирани с 10025 и
8022;
- Има разминаване между проекта и изпълненото
на място в размерите на колоните, плочите и гредите.
Сградата не е
противосеизмично осигурена, съгласно изискванията на актуалната нормативна
уредба, и за нея не може да бъде дадена положителна оценка на сеизмичната й
осигуреност, тъй като са открити и разминавания с изискванията и на
нормативната уредба, действала по времето, когато е била проектирана.
Компрометираният
окачен рабицов таван на кота +6,35 м създава потенциална опасност от инциденти
както за обитаващите помещенията на партерния етаж на сградата, така и на
преминаващите около сградата граждани.
Въз основа на тези
констатации, комисията е решила, че не освидетелства обект: „Административна
сграда“ (****) с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. П.***, намиращ
се в УПИ ***, кв. 1 по плана на гр. П.***, ЦГЧ, с административен адрес: гр. П.***,
пл. „***“ № 1, като застрашен от самосрутване, вреден в санитарно-хигиенно
отношение, негоден за използване. Същият може да се поправи, заздрави и
хигиенизира, и е дала следните препоръки:
1. Сградата
да се освободи от хора, обзавеждане и оборудване.
2. Да
се забрани достъпа до сградата на външни лица, с изключение на лицата,
извършващи обследване, проектиране и строително-монтажни работи.
3. Да
се изготви конструктивна експертиза в спешен порядък.
4. Да
се допълни и съобрази с изготвената експертиза одобрения проект.
Във връзка с изготвения от комисията по чл.
196 ал. 1 ЗУТ Констативен протокол от 28.01.2022 г. по преписката са приложени:
- искане по чл. 196 от ЗУТ от К.С.– областен
управител на област П.***
- заповед № 121/27.01.2022г. на Кмета на
община П.***, с която е назначена комисия, която да извърши оглед на обекта на
28.01.2022г. Наредено е на собствениците на сградата – Областна администрация –
П.*** и ТО на НТС П.*** да осигурят достъп до обекта и да представят документи,
ако разполагат с такива. На гърба на заповедта са отбелязани лицата, на които е
връчена, като под т.1 е отбелязан Л.Н.Т.***– за ТО на НТС П.***.
- писмо изх. № 21/СЛУ-9400-6 от 16.02.2022г.
от кмета на община П.***, с което на областния управител на област П.*** и
Териториална организация на НТС П.*** е изпратено копие на изготвения от
комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ Констативен протокол от 28.01.2022 г. с указание
за възможността в 7-дневен срок от получаването да подадат писмено становище по
констатациите и препоръките на комисията /л. 77 от делото/. Получателите са
удостоверили с подпис на гърба на писмото получаването му.
На 22.02.2022г. е
подадено възражение вх. № 21/СЛУ-9400 (9) от „Федерация на НТС“ /л. 59 от
делото/ – настоящ жалбоподател, в което се изразява принципно несъгласие с
обстоятелствената част на протокола, както и с дадените препоръки от комисията
с мотива, че „Федерация на НТС“ не е присъствала на огледа на комисията и не е
имала възможност да изрази становище и възражение. Подадено е и друго възражение
вх. № 21/СЛУ-9400 (10)/23.02.2022г. по същество от ТО на НТС, съвместно с КНСБ
и КТ „Подкрепа“ /л. 55 от делото/.
Назначената със
Заповед № 121/27.01.2022г. Комисия е разгледала възраженията на свое заседание
на 02.03.2022г., на което ги е отхвърлила и е препоръчала да се продължи
процедурата по издаване на заповед. /л. 49 от делото/
В мотивите на
обжалваната по делото заповед № 370 от 11.03.2022г. кметът на община П.*** се е позовал освен на изготвения
от комисията Констативен протокол от 28.01.2022г. и на допълнително възложено
след огледа конструктивно становище от инж. Г.***/л. 68 – л. 75 от делото/, в
който същия дава заключение, че конструкцията на сградата не е проектирана за
обезпечаване на необходимата сеизмична осигуреност и дава препоръки към
одобрения проект за укрепване.
По искане на
жалбоподателя по делото е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза
със задачи, посочени в протокол от съдебно заседание от 17.05.2022г. Вещото
лице се е запознало с одобрения проект от 04.05.2017г., конструктивните
обследвания на сградата, както и е
извършило оглед на място на обекта.
От приобщеното към
доказателствения материал в с.з. на 05.07.2022 г. заключение на
съдебно-техническата експертиза /л. 133 - 143/ се установяват следните относими
към повдигнатия правен спор факти:
Сградата е
осигурена за поемане на сеизмични сили от ***I степен съгласно НПССЗР 2007г.,
които се поемат от стоманобетонни колони, греди и плочогреди отразени в
конструктивните чертежи. Получените в изчисленията предварително на земетръс
макс. относителни етажни премествания при земетръс от ***I- степен по скалата
на Медведев-Шпонхойер-Карник със сеизмичен коефицент Кс=0.27 за района съгласно
НПССЗР’2007г. са незначими от допустимите. Чертежите са изготвени на много добро ниво и включват всички конструктивни
елементи. Настоящият
конструктивен проект от 2017 г. е много възможно да може да бъде реализиран в
пълен обем с известни добавки за доосигуреност.
Въз основа на
извършения оглед на място вещото лице е посочило, че: 1. Констатираното и
установено на снимка видимо пропадане от 4 см. между ст.б. плочогред и процесната колона не е
констатирано на място. 2.Не е установено значително и повишено извън проектното
гранично състояние на носимоспособност на конструкцията или наклоняване на
подовата и покривната плоча и всички конструктивни полета на жилището - над 5
см в денивилационен наклон по между си и на една страна. 3. По време на огледа не са констатирани
пукнатини по цялата конструкция в плочите и стените на имота и сградата.
Пукнатини в ограждащите и вътрешните преградни тухлени стени не са констатирани
клиновидни по вертикала /наклонени под 45 градуса към основата/ и хоризонтални,
с приблизителни размери мин. 5-6 см. 4. По
време на огледа не са констатирани деформации по конструкцията, които да
обхващат всички нива - процесните и извън процесните места и фундаменти, ивични
основи, каменна зидарии, бутобетон, монолитни стоманобетонни плочи, греди и
пояси на конструктивни коти и нива на коти сутерен, първи етаж, корниз и покрив.
Вещото лице е заключило, че сградата подлежи на конструктивно рехабилитиране,
укрепване и възстановяване. Необходим е съгласуван и одобрен инвестиционен
проект в работна фаза след щателно конструктивно обследване и установяване
техническите характеристики на вложените бетон и армировка. Посочило е, че няма
разлики между констатациите в Констативен протокол от 28.01.2022 г., обследване
на техническото състояние на носещата конструкция и сеизмичната устойчивост на
сградата от 2013 г. с Технически доклад, изготвен от инж.М.А.***от м. 10.2013
г. и Конструктивно становище, изготвено от инж. М.А.***от м. 10.2021 г.
При изслушването
му в с.з. на 05.07.2022 г. вещото лице е потвърдило заключението си, че посочените
мероприятия в проекта от 2017г. са адекватни, стига да бъдат извършени. За
целта препоръчва да се направи конструктивно обследване със съответните
математически изчисления и изпитания на бетона, защото след направеното такова
през 2013г., от 2014г. има т.нар „евро код“, който фактически се прилага над 50
% в световен мащаб без прилагането му да отменя българския държавен стандарт.
При изграждане на
фактическите си констатации съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно и компетентно дадено, неоспорено от никоя от страните по делото и
подкрепено изцяло с разясненията и отговорите му на поставените от
пълномощниците на страните въпроси в съдебно заседание на 05.07.2022 г.
Така събраният по
делото доказателствен материал и изградените въз основа на него фактически
констатации дават основание на съда за следните правни изводи:
Обжалваната по
делото заповед № 370 от 11.03.2022г. е с посочено в мотивите правно основание
на издаването чл. 195 ал. 1, ал.3 и ал. 4 ЗУТ. Разпоредбата разписва в правомощие на
кмета на общината, в случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние
или при възникването на обстоятелствата по ал. 3, да издаде заповед, с която да
задължи собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и
възстановителни дейности за поправянето или заздравяването му. Оспорената
Заповед се явява издадена от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия. Поради това не е налице основание за отмяната й по чл.
146, т. 1 АПК вр. чл. 219, ал. 1 ЗУТ.
Съответно на
задължително необходимите по чл. 59, ал. 2 АПК елементи от съдържанието на
издаваните в писмена форма индивидуални административни актове, заповедта
съдържа като реквизити наименование на органа, който я е издал, адресат,
фактически и правни основания за издаването и разпоредителна част, поради което
липсва основание за отмяната й по чл. 146 т. 2 АПК.
В чл. 196 ал. 1 и
2 ЗУТ са нормативно разписани процедурните изисквания, предшестващи издаването
на заповедите за поправяне, заздравяване или премахване на строежите. В
категорията на обхванатите от разпоредбата индивидуални административни актове
попадат и заповедите по чл. 195 ал. 4 ЗУТ, с които при наличието на
регламентираните предпоставки се разпорежда извършване на необходимите ремонтни
и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строеж. Поради това
издаването им при всички положения трябва да се предхожда от обследване на
строежа от назначена за целта от кмета на общината комисия от общинската
администрация, която в съставен за работата си протокол следва да обективира
констатациите си за състоянието на строежа и да посочи какви точно ремонтни и
възстановителни дейности е необходимо да се извършат за поправянето или
заздравяването му. С протокола на комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ, която
съгласно изричното предписание на закона може да действа както служебно, така и
по искане на заинтересуваните лица, се поставя началото на административното
производство, приключващо със заповедта по чл. 195 ал. 4 ЗУТ. При
работата си комисията, освен че събира всички необходими данни за вида и
състоянието на строежа, трябва и да изслуша заинтересуваните лица, каквото
качество жалбоподателят безсъмнено притежава в производството по издаване на
заповедта по чл. 195 ал. 4 ЗУТ като се има предвид, че е собственик на два от
етажите на сградата. Съдът намира, че пристъпването към оглед незабавно на
следващия ден след издаването на заповедта за назначаване на комисията сочи на
неосигурена в административното производство процесуална възможност на
жалбоподателя да бъде изслушан от комисията. Съдът приема, че връчването на
заповед № 121 от 27.01.2022г. на ТО на НТС е редовно уведомяване за започване
на административното производство предвид факта, че съгласно договор за
управление и стопанисване на недвижим имот от 01.11.2021г. „Федерация на НТС“ е
предоставила на „Териториална организация на НТС“ управлението на недвижимия
имот, собственост на федерацията, а именно ет.9 и ет. 10 от административна
сграда, находяща се в гр. П.***, площад „***“ № 1 с правото да представлява
федерацията пред държавните и общински органи по всички въпроси, засягащи
управляваната и стопанисвана от него собственост. Людмил Тасков, който
представлява ТО на НТС, е същевременно и член на Управителния съвет на
Федерацията на НТС, видно от служебна справка в Търговския регистър, поради
което съдът счита уведомяването за редовно. Уведомяването на
заинтересованите страни, съгласно чл. 26 от АПК за започване на
административното производство, обаче не може да замести изслушването им от
комисията. Това уведомяване не е достатъчно, за да се приеме изпълнение на
императивното изискване на закона за изслушване на заинтересованата страна. В
нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ изрично е предвидено, че комисията е задължена
да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и да изслуша
заинтересованите страни, като изслушването следва да предхожда констатациите в
съставения протокол./решение № 10282 от 11.10.2021г. на ВАС по адм.д. №
6066/2021г., Второ отделение/. В
конкретния случай това не е направено, което се отразява на правото на защита
на адресата на заповедта и представлява съществено нарушение на предвидената в
закона процедура. От съдържащото се в преписката писмо изх. № 21/СЛУ-9400-6 /л.
77/ е видно, че собствениците на сградата са поканени да дадат становище едва
на 16.02.2022г., след изготвянето на констативния протокол, което е съществено
процесуално нарушение. В тази връзка, обстоятелството, че все пак Констативен
протокол от 28.01.2022 г. е получен от жалбоподателя преди издаването на
оспорената по делото заповед и той е подал възражение срещу него, не санира
допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
израз на което разбиране е Решение № 7896 от 13.06.2018 г. по дело № 2667/2018
г. на ВАС, Второ отделение.
В т.3. и т. 4 от
констативния протокол от 28.01.2022г. комисията е препоръчала да се изготви
конструктивна експертиза в спешен порядък и да се допълни и съобрази с
изготвената експертиза одобрения проект. В разпоредителната част на оспорената
заповед е обективирана само частта за изготвяне на проект, допълващ действащия
проект за реконструкция и укрепване или нов проект за реконструкция и
укрепване, съобразен с констатациите и препоръките, дадени от комисията в
Протокола от 28.01.2022г. Комисията обаче не е установила с протокола конкретно необходимите за
извършване ремонтни и възстановителни дейности и не е дала предписания как
трябва да се преработи одобрения проект. Чисто формалното спазване на чл. 196
ал. 1 ЗУТ при съставянето на протокола от работата на комисията, без той да
отразява нужните установявания при обследването според изрично въведените за
тях нормативни изисквания, сочи на допуснато процесуално нарушение при
издаването на финализиращата административното производство заповед по чл. 195
ал. 4 ЗУТ, което следва да се определи като съществено като се има предвид, че
именно въз основа на направените констатации и предписания на комисията кметът
на община П.*** е издал обжалваната по делото заповед № 370/11.03.2022г. за предприемане
на неясно какви проектни, ремонтни и възстановителни работи.
В съвкупността си
изложеното сочи на наличието на основание по смисъла на чл. 146 т. 3 АПК вр.
чл. 219 ал. 1 ЗУТ за отмяна на обжалвания индивидуален административен акт.
По материалната
законосъобразност на заповедта:
Съгласно чл. 195
ал. 4 ЗУТ, ако обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при
възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с
която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и
възстановителни дейности за поправяне или заздравяване.
От съдържанието на
заповедта може да се заключи, че материално-правното основание, което е имал
предвид административният орган, за да пристъпи към издаването й, е свързано с противосеизмичната
осигуреност на сградата и неподдържането й в добро техническо състояние, което да
отговаря на регламентираните с чл. 169 ал. 1 и ал. 3 ЗУТ основни изисквания към
строежите за хигиена, здраве и околна среда, а също и за достъпност и
безопасност при експлоатация. Позоваването на чл. 3 от чл. 195 от ЗУТ е
неотносимо, доколкото посочената разпоредба е свързана с авария или внезапно
възникнали други обстоятелства, застрашаващи обекта от увреждане или
разрушаване, а такива не са констатирани.
Земетресението от 2012г. не е такова обстоятелство,
което 10г. по-късно да обоснове прилагането на чл. 195, ал. 3 от ЗУТ.
Правната норма
определя какво трябва да бъде съдържанието на разпоредителната част на
заповедта – административният орган да задължи собственика да извърши в
определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне
или заздравяване на обекта. Какви точно трябва да са тези дейности зависи от
всеки конкретен случай като само с изричното им посочване в разпоредителната
част на акта може да се постигне целта на закона – обектът да се приведе в
състояние, съответстващо на основните изисквания по чл. 169 ал. 1 ЗУТ и по този
начин да се осигури безопасното му използване.
Настоящият съдебен
състав намира, че разписаната в заповедта разпоредителна част е неясна, поради
липсата на каквато и да било конкретика за съдържанието на проекта и необходимите
ремонтни и възстановителни дейности. От изслушаната съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира, се приема, че няма разлики между констатациите в Констативен протокол от 28.01.2022 г.,
обследване на техническото състояние на носещата конструкция и сеизмичната
устойчивост на сградата от 2013 г. с Технически доклад, изготвен от инж.М.А.***от
м. 10.2013 г. и Конструктивно становище, изготвено от инж. М.А.***от м. 10.2021
г. Въз основа на обследването и конструктивното становище от 2013г. е изготвен
проект за реконструкция и укрепване на административната сграда, одобрен на
04.05.2017г., за който има издадено Разрешение за строеж № 153 от 05.05.2017г.
/л. 103 от делото/, презаверено на 08.09.2020г. При съпоставяне между констатациите в изготвения Констативен протокол от
28.01.2022 г. и Технически доклад, изготвен от М.А. от м. 10.2013 г., въз
основа на който е изработен и одобрен Технически проект за „Реконструкция и
укрепване на административна сграда“ от 04.05.2017 г. и е издадено Разрешение
за строеж № 153 от 05.05.2017 г., влязло в сила на 12.06.2017 г., презаверено
на 08.09.2020 г. няма разлики и несъответствия с нормативната база. След като
няма разлики с констатациите на комисията и изброените документи, остава
необяснимо защо вместо административният орган да разпореди на собствениците да
изпълнят СМР, предвидени в одобреният проект от 2017г., същият разпорежда
допълване или изцяло нов проект. Разпоредителната част на заповедта не
съответства на нормата на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, тъй като на собственика на
имота не е възложено да извърши конкретни ремонтни и възстановителни дейности
за поправяне на сградата, а е разпоредено да се извършат необходимите СМР,
предвидени в одобрения /нов/ проект в срок от 6 месеца от датата на одобряване
на проекта или влизане в сила на ново разрешение за строеж. Какъв следва да е
проекта, който трябва да допълни съществуващия или да го преработи или да е
изцяло нов проект, не става ясно и не позволява да се направи извод относно съдържанието на разпоредените с акта
задължения и който да позволява тяхното изпълнение. Фразата „проект,
съобразен с констатациите и препоръките
на комисията, отразени в Констативен протокол от 28.01.2022г. е обща и непълна, което се подкрепя и от СТЕ,
констатираща несъответствие при огледа на място с част от установените от комисията фактически обстоятелства. /стр. 6 от
заключението/. Самият закон разписва като задължително необходима предпоставка
за издаването на заповедта по чл. 195 ал. 4 ЗУТ извършването на предварителна
преценка от комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ на състоянието на обектите и на
нужните за заздравяването им ремонти и възстановителни дейности. Подобно
законодателно разрешение е напълно обосновано като се има предвид, че за
преценката на състоянието на един обект и на ремонтно-възстановителните
дейности, които следва да се извършат по него, са нужни специални познания. Допуснатите
нарушения са съществени, защото препятстват установяването на действителния
смисъл на направеното от органа волеизявление и са самостоятелно основание за
отмяна на административния акт в условията на чл. 146, т. 4 АПК.
Изложеното
обуславя извод за основателност на жалбата, поради което оспорената с нея
заповед № 370 от 11.03.2022 следва да се отмени от съда, на основание чл. 146,
т. 3 и т. 4 АПК.
При този изход на
спора жалбоподателят има право на разноски, но искане за това не е направено
нито в жалбата, нито в съдебно
заседание, поради което такива не следва да му се присъждат.
Заинтересованата
страна Областна администрация П.*** не е поискала присъждане на разноски
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият състав при
Административен съд-П.***
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
„***“, ЕИК ***, Заповед № 370/11.03.2022г., издадена от Кмета на Община П.***,
с която на Областна администрация П.*** и „***“ в качеството им на собственици
на обект: „Административна сграда“ (****) с идентификатор *** по кадастралната
карта на гр. П.***, намиращ се в УПИ ***, кв. 1 по плана на гр. П.***, ЦГЧ, с
административен адрес: гр. П.***, пл. „***“ № 1, е наредено в срок до 3
/три/месеца от получаването на заповедта: 1. Да представят за одобрение в
Община П.*** проект, допълващ действащия проект за реконструкция и укрепване на
административната сграда, одобрен на 04.05.2017 г. от главния архитект на
Община П.***, за който е издадено разрешение за строеж № 153/05.05.2017 г. и е
презаверено на 08.09.2020 г., или нов проект за реконструкция и укрепване,
съобразени с констатациите и препоръките, дадени при извършен на 28.01.2022 г.
оглед от комисия, назначена със заповед № 121/27.01.2022 г. на кмета на община П.***,
и отразени в констативен протокол № 1-21/СЛУ-9400-3/28.01.2022 г.; 2. В срок до 6 (шест) месеца, считан от
датата на одобряване на проекта или влизане в сила на издадено ново разрешение
за строеж, да бъдат извършени необходимите строително- монтажни работи,
предвидени в одобрения проект.
Решението може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред
Върховен административен съд на Република България.
Съдия: /П/