Определение по дело №1569/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 10860
Дата: 23 октомври 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247050701569
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10860

Варна, 23.10.2024 г.

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20247050701569 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на П. К. П. от [населено място], чрез адв.Я. Я. против отказ, обективиран в писмо рег.№ МД-Т23009768ВН/13.11.2023г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ за обработка на Декларация по чл.14 от ЗМДТ, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.

Съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради следното:

С измененията на ЗМДТ в ДВ, бр. 98 от 2018г., в сила от 01.01.2019г. са отпаднали задълженията на приобретателите да подават декларации по чл. 14 ЗМДТ за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права. В процесния случай жалбоподателят П. К. П. е подал такава декларация, без да е задължено лице и без наличие на правно основание. При това положение, не е налице и задължение на административния орган за произнасяне по така подадената декларация. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че тези данъчни съобщения, с които собственикът на имот се уведомява за формираните размери на задълженията за местни данъци и такси, имат уведомителен характер и не подлежат на обжалване. Задълженията по тях подлежат на установяване с акт по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Така издаденият акт за установяване на задължение по декларация е актът, с който се определя конкретният размер на данъка и таксите за услугите по чл. 62 от ЗМДТ за съответния имот.

От така изложеното следва, че след като не е налице задължение на административния орган да се произнесе с административен акт в конкретния случай, то не би могло да се формира мълчалив отказ.

Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебното производство съгласно чл. 159, т. 1 АПК./ в този смисъл Определение № 10474/07.10.2024г. по адм.дело № 8638/2024г. на ВАС/

Предвид горното съдът намира, че жалбата, с която е бил сезиран се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството образувано по нея да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. К. П. от [населено място] против отказ, обективиран в писмо рег.№ МД-Т23009768ВН/13.11.2023г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ за обработка на Декларация по чл.14 от ЗМДТ, мълчаливо потвърден от Кмета на Община Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1569/2024г. по описа на Административен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението до страните.

Съдия: